Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр. Русе, 07.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 345 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „СМ Медикъл“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, чрез
адв. М., срещу Агенция за хората с увреждания (АХУ), за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са произлезли от
незаконосъобразно издадено Наказателно постановление (НП) № 26/0023-3873/03.07.2018 г. на изпълнителния
директор на АХУ, отменено с влязло в сила решение № 38/28.01.2019 г. по а.н.д.
№ 2283/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Според исковата молба
имуществените вреди се съизмерват със заплатения адвокатски хонорар на
осъществилия защитата адвокат в съдебното производство срещу наказателното
постановление. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 830 лева ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на окончателното съдебно
решение – 06.03.2019 г. до окончателното заплащане на сумата от 830 лв. Иска се
да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Агенция за хората с увреждания,
чрез юрк. Балашев в писмен отговор оспорва исковата молба като недоказана по
основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност досежно претендираните от ищеца разноски за
производството.
Прокурор от ОП - Русе изразява становище за
основателност на иска.
Видно от изисканото и приложено а.н.д. №
2283/2018 г. по описа на РС – Велико Търново срещу ищеца е било издадено НП,
което е било оспорено и отменено, като решението на съда е влязло в сила като
необжалвано.
Направените от ищеца разноски (ако са
направени), съставляващи заплатен адвокатски хонорар в общ размер 830 лв.,
несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на
репариране, независимо от принципно вярното твърдение на ответника, че след
като процесуалният закон (към онзи момент) не предвижда разноски, то и такива
не се дължат в административнонаказателното производство.
Налице би била пряка причинно-следствена връзка
между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото
наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и
единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление (НП) 26/0023-3873/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ.
Ангажирането на адвокат в случая е било една закономерна последица от
издаването на наказателното постановление, тъй като е логично и разумно
санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е
да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които
претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди
се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление.
Съдът следва да отбележи, че действително
законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН към момента на отмяната на наказателното постановление, което обаче не е
основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
административнонаказателния процес налага извода, че разноските в хода му,
когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за
лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия,
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна
съгласно чл. 94 от НПК, но това не означава, че осъществяването ѝ е в
нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното
лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на
съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в
случая, че в съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат,
което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалния
ѝ характер.
По делото пред РС е приложен оригинал на договор
за правна защита и съдействие № 167654/24.10.2018 г. с вписано договорено
възнаграждение 830 лв. и начин и срок на плащане: до окончателно съдебно
решение.
По настоящото дело е приложено заверено
ксеро-копие на същия договор (л. 8) като на следващия ред в полето „сума“ под
ред „начин и срок на плащане“ е довписано: „платено на 16.01.19 г. 830 лв. –
подпис. Следващите редове – „от които в брой „ и „по сметка“ не са попълвани,
респ. не е посочен начин на плащане.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд на Република България
"Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка."
Как следва да се процедира, когато не е указан
начинът на плащане е посочено изрично в мотивите на тълкувателния акт по т. 1:
„Само когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо в договора за правна помощ следва
да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение“.
В случая в договора не е отразен начинът на
плащане, при което следва да се приеме, че същият няма характер на разписка (както
се твърди в писмените бележки), с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, съответно не са
представени и банкови документи, удостоверяващи плащането, каквито изрични
указания съдът е дал при разпределение на доказателствената тежест с определение от 02.08.2023 г. по делото (в
същия смисъл - мотивите на определение № 181/12.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4037/2018 г., както и на решения № 6623/05.07.2022 г. по адм. д. № 2789/2022 г.
на ВАС и решение № 11926/21.12.2022 г. по адм. д. № 2395/2022 г. на ВАС, в
частите им относно разноските, и мн. други).
Договорът за правна помощ се възприема като
доказателство за направени разноски (разписка) само когато в същия изрично е
посочено, че договорената сума е платена в брой. При липса на отбелязване за
начина на плащане на сумата подобен извод не би могъл да бъде направен, тъй
като еднаква е вероятността сумата да е била платена както в брой, така и по
банков път, като в последния случай договорът не би представлявал и
доказателство за извършено плащане.
Искът се явява неоснователен поради липса на
втората кумулативна предпоставка – доказаност на разхода за понасяне на
вредата. Липсата
на доказателства за него води до неоснователност на исковата претенция и тя следва да бъде отхвърлена.
В полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от ищеца на осн.
чл. 78 ГПК, вр. чл. 24, изр. второ от НЗПП.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „СМ Медикъл“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, срещу Агенция за хората с увреждания за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, които са произлезли от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, в размер на 830 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на окончателното съдебно решение до окончателното заплащане на сумата
ОСЪЖДА „СМ Медикъл“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Агенцията за хората с увреждания сумата 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд
СЪДИЯ: