№ 16
гр. Ямбол, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500327 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Д.Н. *, подадена чрез адв.М.Д. от ЯАК против
Решение №260356/30.09.2021 г., постановено по гр.д.№611/2021 г. по описа на ЯРС, с което
е отхвърлен предявеният от С.Д.Н. против "Агрозем-АВ" ООД с ЕИК ********* иск с
правно основание чл.8 ЗАЗ за заплащане на сумата 172,80 лв., представляваща неплатена
рента за стопанската 2018/2019 г. за 9 дка, по силата на договор за аренда от 14.05.2009 г.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува частично - до размера на сумата от
67,90 лв., с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата
са изложени съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на които се
иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявеният в
производството иск бъде уважен за сумата 67,90 лв., ведно със законната лихва, считано от
24.02.2021 г. до окончателното изплащане. Заявена е и претенция за присъждане на разноски
за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от "Агрозем-АВ" ООД с ЕИК
*********, чрез пълномощника адв.С.Т. от ЯАК, в който е заявено становище за
неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на
решението, в атакуваната част. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
сторените разноски по делото.
В о.с.з. въззивника С.Д.Н., редовно и своевременно призована, не се явява, но се
представлява от адв.М.Д. от ЯАК, който подържа жалбата и моли за уважаването й по
изложените в нея съображения. Поддържа и претенция за присъждане на сторените по
делото разноски.
В о.с.з. въззиваемата страна "Агрозем-АВ" ООД, редовно и своевременно
призована, се представлява от адв.С.Т. от ЯАК, който подържа заявеното в отговора на
1
въззивната жалба становище за неоснователност на същата и моли за оставянето й без
уважение, съответно - за потвърждаване на решението в атакуваните части. Поддържа и
претенция за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния
съд, не е спорна между страните и е следната:
Не е спорно между страните, че същите са сключили процесния Договор за аренда
от 14.05.2009 г. , с нотариална заверка на подписите на нотариус Д.Л., рег.№322, надлежно
вписан в СВп-Ямбол, по силата на който ищцата в качеството на арендодател, е отдала за
временно и възмездно ползване на ответника в качеството му на арендатор описания в
договора земеделски имот - нива с площ от 9,000 дка, находяща се в землището на
с.Скалица. Договорът е сключен за срок от 10 стопански години като е договорено, че
арендаторът заплаща годишна арендна цена за всеки декар земя по 20% от средния добив на декар
от засетите през стопанската година култури в срок до 31.10. на текущата стопанска година, а по
желание на арендодателя арендната вноска може да бъде платена в пари по пазарните цени към
момента на издължаване.
Не е спорно, че ищцата е собственик на арендуваната нива.
Не е спорно и че за процесния имот ответникът е изплатил на ищцата сумата от 205,20
лв., което е видно и нареждане за касов паричен превод от 27.09.2019 год. с получател ищцата
, при посочено основание - рента 2018-2019 г., землището на с. Скалица.
По делото е представен Протокол от общо събрание на съдружниците в „Агрозем-АВ"
ООД от 20.07.2019 г. за взети решения за изплащане на рента за стопанската година по 80 кг
пшеница на декар или парична равностойност от 22,80 лв./дка, изчислена при среден добив от 400
кг/дка пшеница и изкупна цена от 285 лв./т.
От заключението на вещите лица по комбинираната счетоводно-аграрна експертиза се
установява, че за стопанската 2018-2019 г. липсват данни в ОД „Земеделие" - Ямбол относно
средните добиви на култури от декар по землища и отделни производители, вкл. за района на
с.Скалица, а се изготвя справка за средните добиви на всички производители в Община "Тунджа".
Процесната нива е била засята с пшеница. На база определен от комисия от ОДЗ размер на
средното рентно плащане за съответното землище - 29 лв./дка за с.Скалица дължимата на
ищцата рента би била в размер на 261 лв. На база предоставените от ОД „Земеделие" данни за
средните добиви в Община „Тунджа" по култури, както и на средните пазарни цени на пшеницата
за 2019 г., обявени от НСИ (по Инфостат) вещите лица са изчислили дължимата на ищцата рента -
273,10 лв. по формулата, съдържаща се в договора за аренда (за всеки декар земя по 20% от
средния добив на декар от засетите през стопанската година култури). Ответникът е предоставил
на вещите лица счетоводни данни за своите средни добиви и средни цени на тон, които са по-
ниски от посочените от областната дирекция, като дължимата на ищцата рента въз основа на
средния добив на декар на ответника по негови данни е 204,69 лв. Установено е още, че на
ищцата е заплатена сумата от 205,20 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата
е легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е основателна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
2
Преценено по същество, атакуваното решение е неправилно в атакуваната част.
Предявеният иск е с правно основание чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието
– за присъждане на неплатено арендно плащане. Такава е правната квалификация на иска,
дадена и от ЯРС. Иска е допустим, а при преценка по същество, извършена въз основа на
събраните по делото доказателства – иска е частично основателен.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове. Както е изложил ЯРС, между страните липсва спор, че процесния
договор за аренда е валидно сключен - в съответствие с изискванията на чл.3, ал.1 ЗАЗ е
спазена предвидената в нормата форма за действителност - писмена с нотариална заверка на
подписите, поради което е годен да породи следващите се правни последици - задължението
на арендодателя да предаде недвижимите имоти и да осигури спокойното и
безпрепятственото им ползване, както и съответното на него задължение на арендатора за
арендни плащания. Страните не спорят и че в изпълнение на задължението си ответникът е
заплатил на ищцата сумата от 205,20 лв. В тази връзка ищцата е оттеглила частично
предявения иск за сумата от 205,20 лв. и производството в тази част е прекратено от ЯРС,
като е продължило за сумата от 172,80 лв.
Основния спорен по делото въпрос, от който зависи и основателността на иска по
чл.8, ал.1 ЗАЗ е относно дължимият размер на арендното плащане за процесната 2018/2019
стопанска година.
Правилен е и изцяло се споделя извода на ЯРС, че претенцията на ищцата дължимото й
арендно плащане да се определи въз основа на взетото от ответника решение да изплаща на част
от арендодателите си с цел продължаването на изтичащи договори за аренда по 40 лв./дка е
неоснователна, тъй като за правоотношението между страните е релевантно уговореното в
договора за аренда, а не едностранните решения на арендатора. Арендното плащане на ищцата не
следва да се определи и по критерия "средно рентно плащане за региона", т.к. не такава е
уговорката на страните в договора.
ЯОС обаче счита, че извършеното от ответника плащане не погасява изцяло
задължението към ищцата, тъй като не е определено съобразно договора, доколкото релевантният
договорен критерий е „размерът на средния добив от декар от засетите през стопанската година
култури". От заключението на вещите лица, което не е оспорено от страните и е прието от съда, се
установява както вида на засятата култура върху арендувания имот - пшеница, така и размера на
средния добив от декар. Както бе посочено вещите лица при отговора на въпроса относно размера
на дължимата на ищцата рента са дали заключение в три варианта. Настоящия съд счита, че следва
да бъде възприет варианта, при който вещите лица са изчислили дължимата на ищцата рента на
сумата от 273,10 лв., използвайки за база предоставените от ОД „Земеделие" данни за средните
добиви в Община „Тунджа" по култури, както и на средните пазарни цени на пшеницата, обявени
от НСИ (по Инфостат), по формулата, съдържаща се в договора за аренда (за всеки декар земя по
20% от средния добив на декар от засетите през стопанската година култури). Действително,
вещите лица не са успели да се сдобият с данни за добивите точно в землището на с.Скалица, но не
могат да бъдат приети за обективни предоставените на експертизата счетоводни данни от самия
ответник, доколкото съдържат изгодни за него факти - посочени са по-ниски добиви и по-ниски
цени, въз основа на които дължимата на ищцата рента е изчислена на сумата 204,69 лв.
В тази връзка за основателно се прие от въззивния съд оплакването във въззивната жалба,
че неправилно първостепенния съд е взел предвид и е основал изводите си на данните от
предоставените от ответника счетоводни справки и протокол от ОС на съдружниците на
дружеството.
Съгласно чл.182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото и могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Константна е
съдебната практика по въпроса за доказателствената сила на счетоводните книги. Така в
Решение №88/11.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№4559/2014 г., IV г.о. е разяснено, че
3
счетоводните книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните
документи за съдържащата се в тях информация, което налага доказателствената им сила да
се преценява с оглед на всички релевантни за спора данни по делото, включително и за
тяхната редовност. Тъй като те представляват вторични счетоводни документи съобразно
класификацията по чл.6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска
операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява,
редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ. В това се
изразява едно от основните изисквания, при съобразяване на които се осъществява
счетоводството на предприятията - за документалната обоснованост на стопанските
операции и факти. Несъставената съобразно действащите правила счетоводна книга, няма
доказателствена сила за вписаната в нея стопанска операция, поради което осъществяването
й се установява само с други допустими за това доказателства. Тежестта за установяване
както на редовността на счетоводните книги, така и на осъществяването на възпроизведени
в счетоводните записи факти, е на страната, позоваваща се на тях. В същия смисъл е и
Решение №2/20.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№478/2010 г., III г. о., в което също е посочено, че
доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са
частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася
единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други
данни, за които документът свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните
книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл.182 ГПК.
Съобразявайки нормата на чл.182 ГПК и цитираната съдебна практика, настоящия съд
намира, че счетоводните документи на ответника не могат да се кредитират при определяне на
размера на средния добив. И това е така, т.к. както се посочи отразените от ответника добиви и
цени са по-ниски от тези по предоставените от ОД „Земеделие" данни, а той чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства нито за установяване редовността на
счетоводните книги, от които се опитва да черпи изгодни за себе си последици, нито
първични счетоводни документи за установяване осъществяването на възпроизведените в
счетоводните записи факти - в частност такива за установяване на собствените си средни
добиви от засетите култури.
При изложеното до тук, настоящия съд прие, че размера на дължимото арендно плащане
на ищцата е този, изчислен от вещите лица - 273,10 лв. при използване за база предоставените от
ОД „Земеделие" данни за средните добиви в Община „Тунджа" по култури, средните пазарни цени,
обявени от НСИ (по Инфостат) и по формулата, съдържаща се в договора за аренда (за всеки декар
земя по 20% от средния добив на декар от засетите през стопанската година култури). От тази
дължима сума следва да се приспадне платената извънсъдебно от ответника сума от 205,20 лв., при
което остава дължима сумата от 67,90 лв., за която искът по чл.8, ал.1 ЗАЗ е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от 172,80 лв. - да бъде отхвърлен.
Тъй като крайните изводи на въззивния съд и тези на ЯРС частично не съвпадат, се налага
първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителната част за сумата от 67,91 лв. и
за тази сума предявения иск да бъде уважен. В останалата част решението на ЯРС не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, първоинстанционното
решение следва да бъде ревизирано и в частта му за разноските.
И двете страни по делото са направили искане да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Сторените по делото разноски следва да бъдат присъдени съобразно
правилата на чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК - с оглед изхода на спора и в съответствие с
уважената, съответно отхвърлена и оттеглена част от иска.
В производството пред двете инстанции ищеца е направил разноски в общ размер
4
на 695 лв., в т.ч. за ДТ, възнаграждение за адвокат и вещи лица. Съразмерно с уважената
част от иска, в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде
присъдена сума за разноски в размер на 124,84 лв.
В производството пред двете инстанции ответника е направил разноски в общ
размер на 800 лв. за възнаграждение за адвокат. Съразмерно с отхвърлената и оттеглената
част от иска, в съответствие с правилото на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, на ответника следва да
бъде присъдена сума за разноски в размер на 656,30 лв.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260356/30.09.2021 г., постановено по гр.д.№611/2021 г. по
описа на ЯРС, в частта с която е отхвърлен предявеният от С.Д.Н. с ЕГН **********
против "Агрозем-АВ" ООД с ЕИК ********* иск с правно основание чл.8 ЗАЗ за заплащане
на неплатена рента за стопанската 2018/2019 г. за 9 дка, по силата на договор за аренда от
14.05.2009 г. до размера на сумата от 67,90 лв., както и в частта за разноските, вместо
което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Агрозем-АВ" ООД - с.Скалица, обл.Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на
С.,Д.Н. от *, с ЕГН ********** сумата от 67,90 лв., представляваща неплатена част от
дължимото арендно плащане по Договор за аренда на земеделска земя от 14.05.2009 г. за
стопанската 2018/2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.02.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Агрозем-АВ" ООД - с.Скалица, обл.Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на
С.,Д.Н. от *, с ЕГН ********** на осн. чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски
пред двете инстанции в размер на 124,84 лв.
ОСЪЖДА С.,Д.Н. от *, с ЕГН ********** да заплати на „Агрозем-АВ" ООД -
с.Скалица, обл.Ямбол, с ЕИК ********* на осн. чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, направените по делото
разноски пред двете инстанции в размер на 656,30 лв.
Решението, на осн.чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5