Р Е Ш Е Н И Е
№ 701
гр.Плевен, 02.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При
секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №792 по описа за 2020г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от С.Ц.П. ***, чрез адв.П.П.
***, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с посочено правно основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер
на 300лв. за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатски
възнаграждения, платени по НАХД №1848/2019г. на Районен съд Плевен във връзка с
обжалване и отмяна на Наказателно постановление
на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ София, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето дело на
основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 предл.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че с Наказателно
постановление №6274/05.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-София,
му е наложена глоба в размер на 1000лева. Твърди се, че е упълномощил адвокат,
който да изготви жалба и за процесуално представителство и защита в съдебно
производство, на когото е заплатил сумата от 300лева в брой. Сочи се, че е било
образувано НАХД №1848/2019г. по описа на РС-Плевен, по което с Решение №715/24.10.2019г.
е отменено НП. Твърди се, че това решение е обжалвано пред Административен съд
Плевен от Агенция „Пътна инфраструктура“-София. Сочи се, че е било образувано
КАНД №1371/2019г., по което с Решение №116/14.02.2020г. е оставено в сила
решението на районния съд и са му присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред касационната инстанция. Твърди се, че направените разноски
за адвокат пред районния съд не са му присъдени, тъй като разпоредбата на чл.63
ал.3 от ЗАНН е приета след приключване на делото пред РС и същата няма обратно
действие. Позовава се на ТР №1/15.03.2017г. на ВАС и моли да бъде постановено
решение, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ -София да бъде осъдена да
заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на наказателното
постановление пред районния съд в размер на 300лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени разноски на основание
чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 предл.2 от ЗА за адвокатско възнаграждение и внесена
държавна такса.
От ответника не е депозиран писмен отговор по исковата
молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява. По делото е депозирана молба от адв.П., който поддържа
предявената искова молба и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт В., която счита исковата молба за основателна и доказана с оглед
приложените по делото доказателства. Счита за неоснователна претенцията за
разноски по делото, тъй като не е налице правна и фактическа сложност, както и
не е осъществено процесуално представителство от адв.П..
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение, че исковата молба следва да бъде уважена изцяло, а искането за
разноски е неоснователно.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
безспорно установено, че с Наказателно постановление №6274/05.08.2019г. на
Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-София, на основание чл.53 ал.1 т.2 от
Закона за пътищата на С.Ц.П. е наложена глоба в размер на 1000лева, за
нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата вр. с чл.37 ал.1 т.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки
ППС.
По жалба на П., с Решение №715/24.10.2019г. по НАХД №1848/2019г.
по описа на Районен съд-Плевен е отменено Наказателно постановление
№6274/05.08.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“-София. По делото е
проведено едно открито съдебно заседание, на което наказаното лице е
представлявано от адв.П.. На л.47 от делото на РС е приложено пълномощно за
процесуално представителство по НАХД и Договор за правна защита и съдействие №**********/17.10.2019г.,
сключен между С.П. и адв.П. за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство по НАХД №1848/2019г. на Рс-Плевен,
като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева
с посочване, че е платено в брой. Решението на РС-Плевен е обжалвано с
касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“-София, по която е образувано
КАНД №1317/2019г. по описа на АС-Плевен. С Решение №116/14.02.2020г. е оставено
в сила решението на районния съд и са присъдени в полза на лицето разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лева за касационната инстанция.
При така установеното от фактическа
страна, съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс
въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).
Разпоредбата на чл.4ал.1 от ЗОДОВ
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между
издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът,
съгласно чл.21 ал.2 от Закона за пътищата е юридическо лице на бюджетна
издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ето защо Агенция
„Пътна инфраструктура“-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за
обезщетение за вреди на С.П..
В контекста на
посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова
претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в
резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в
производствата по неговата отмяна в районен съд са извършени разходи за
адвокатско възнаграждение. Тук е мястото да се посочи, че за настоящия случай е
приложим именно редът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, доколкото изменението чл.63 от ЗАНН с въвеждането на ал.3, съобразно която в съдебните производства по
обжалване на наказателни постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, е обнародвано в ДВ бр.94/29.11.2019г., т.е. след
приключване на производството пред РС-Плевен.
Искът е предявен от физическо лице, претендиращо
имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи
се в направените в хода на НАХД №1848/2019г. по описа на РС-Плевен разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015
г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед
изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно издадено
наказателно постановление е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил
своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд в двете
хипотези.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, но не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително
като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по
реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия
ред.
Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които
издават административни актове. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с
което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен
акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Наказателното постановление следва да е отменено по
съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се
спори и се установява от приложеното НАХД
1848/2019г. на РС-Плевен и КАНД №1317/2019г. на АС-Плевен, че НП е отменено,
което решение е влязло в законна сила като окончателно. Следователно, налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Следва да се посочи, че
според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая, както се посочи и по-горе,
към момента на приключване на производството пред районен съд по обжалване на
НП, не е съществувала нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН и не е съществувал
специален ред за претендиране на разноски. Към онзи момент нито ЗАНН, нито
субсидиарно приложимият НПК са предвиждали
ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за
осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай,
че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл.1 ал.1
и чл.4
от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на НАХД №1848/2019г. на РС-Плевен е представен
договор за правна защита и съдействие, като видно от същия е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300лева, заплатено в брой. Съгласно ТР по
т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай такова отбелязване в договора за
правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от
300лв. е реално изплатена на упълномощения адв.П., който се е явил в съдебно
заседание и представлявал П. пред районния съд.
Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да
се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното:
Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се
отличава с фактическа или правна сложност, касае се за
административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от
Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило на едно
съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, за
определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.2 от Наредба
№1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. В случая стойността на отменената глоба е в размер на 1000лева.
Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждение, което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв.
Следователно, определено върху
материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото
възнаграждение за един адвокат е 300 лева. В мотивите на постановеното
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и
II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2
от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив",
т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид изложеното, предявената
искова претенция следва да бъде уважена в пълния й размер от 300лева.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на
ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая
ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното
НП, издадено от администрацията на ответника,
ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с
обжалването на НП НАХД №1848/2019г. на РС-Плевен. В този смисъл е и
постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. №
2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 300 (триста) лева, платена за
адвокатско възнаграждение по НАХД №1848/2019г. на РС-Плевен, следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата
молба-08.09.2020г., от който момент е
претендирана, до окончателното й изплащане.
По изложените по-горе съображения, предявеният иск се
явява основателен и доказан по основание
и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по НАХД №1848/2019г. на РС-Плевен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-08.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В настоящето производство се претендира и заплащане на
разноски, а именно 10лева внесена държавна такса за образуване на делото и
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, на основание чл.38 ал.1 т.3
пр.2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10лева, представляващ държавна такса
за образуване на делото е доказан с платежен документ на л.5 от делото и следва
да бъде присъден на ищеца на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ. В приложения на л.6
от делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена
безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, е установено
със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в
случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника
адвокатското възнаграждение в размер на 300лева, определено по реда на чл.9
ал.1 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като не е осъществено процесуално представителство, а само
е изготвена исковата молба от адв.П..
Воден от горните мотиви и на
основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да
заплати на С.Ц.П. ***, ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 300лева (триста лева), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско
възнаграждение, платени по НАХД №1848/2019г. на Районен съд Плевен, ведно с
дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на
исковата молба-08.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София да заплати на С.Ц.П. ***, ЕГН:**********, направените
по делото разноски в размер на 10лева (десет лева), представляващи внесена
държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София да заплати на адвокат П.Л.П. ***, за осъществена по
реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и
съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 300лева (триста лева).
Решението може да се оспори с
касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/