Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Монтана, 25.11.2013г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в
публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА М.
при секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия М.
гр. д. №70166 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за
развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ищцата М.К.Б. xxx
твърди в исковата си молба, че с ответника са законни съпрузи, сключили
граждански брак на 01.05.1999г., от който имат родени две деца Л. А. С., родена
на xxxг. и В. А. С., родена на xxxг. Поддържа, че в началото на брака
отношенията между тях били нормални, но впоследствие ответника се променил, станал
агресивен и започнал да й нанася побои. Започнал да се държи грубо, не работел,
употребявал алкохол, вдигал скандали. Поддържа, че се разделяли на няколко
пъти, след което ответника обещавал, че ще се поправи, но след това всичко
продължавало по същия начин. Ищцата твърди, че на 17.03.2013г. се разделили и
повече не са се събирали, като тя с децата се установила да живее при
родителите си в с. Лехчево, а ответника си останал в семейното жилище.
Поддържа, че в брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, поради
което моли съда да постанови решение, с което допусне развод и прекрати брака
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, родителските права
относно децата да бъдат предоставени на нея, а на бащата определен режим на
лични контакти, ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 150 лв. за всяко от децата, считано от предявяване на иска, да й бъде
предоставено за ползване семейното жилище, находящо се в с. Мърчево.
Ответникът А.С.Б. xxx,
в срока по чл. 131 от ГПК представя писмен отговор и взема становище по
предявения иск, като поддържа, че е основателен, но не по изложените в исковата
молба причини. В съдебно заседание заявява, че е съгласен да бъде прекратен
брака по негова вина, както и майката да упражнява родителските права и да й
бъде предоставено за ползване семейното жилище. По отношение на претендираната
издръжка твърди, че не работи и ще е невъзможно за него да заплаща такъв
размер, а да бъде определен минималния размер по закон.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните и съгл. правилото на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото
са законни съпрузи, чийто граждански брак, първи по ред и за двамата, е сключен
на 01.05.1999г., от който имат родени две деца Л. А. С., родена на xxxг. и В. А.
С., родена на xxxг. В началото на брака се установили да живеят в дома на
родителите на ответника, отношенията между тях били нормални, но впоследствие
ответникът се променил, станал агресивен и започнал да й нанася побои. Започнал
да се държи грубо, не работел, вдигал скандали за най-дребни неща, многократно
нанасял побои на ищцата, дори в присъствието на децата. Разделяли се на няколко
пъти, след което ответникът обещавал, че ще се поправи, но след това всичко
продължавало по същия начин. Страните окончателно се разделили на 17.03.2013г.
и оттогава не са се събирали, като ищцата с децата се установила да живее при
родителите си в с. Лехчево, а ответникът си останал в семейното жилище. Родените
от брака деца ходели при него, когато имал възможност им помагал финансово.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаната свидетелка – Благородка
Иванова К., майка на ищцата. Свидетелката разказва за случаи на които е била
непосредствен очевидец и предава своите лични впечатления от съвместния живот
на страните и причините за раздялата им. Свид. К. поддържа, че от самото начало
страните не се разбирали – ответникът се оказал агресивен човек и много пъти
нанасял побой на дъщеря й, последния път нямало здраво място по тялото й, цялата
била в синини. Побоите и обидите ставали в присъствието на децата, които
ставали неволни свидетели на случващото се между родителите им. Свидетелката
поддържа, че двете деца са при майка си в с. Лехчево, а ответникът останал в с.
Мърчево, в семейното жилище. За жилището свидетелката заявява, че страните са
закупили по време на брака си. Свидетелката е категорична, че не е възможно
съпрузите да живеят отново заедно, като семейство.
Съдът кредитира
показанията на тази свидетелка, като дадени обективно и безпристрастно, показанията
й са точни, последователни и се подкрепят от останалите доказателства. Същата
предава своите лични впечатления от поведението на ответника и неговото
отношение към ищцата. Дори и майка на ищцата, показанията й са непротиворечиви
и затова съдът ги приема за достоверни и обективни.
Предвид горезложената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между
страните е дълбоко и непоправимо разстроен. В техните взаимоотношения липсва
разбирателство и взаимно уважение, взаимна любов и привързаност, вярност, общи
усилия за обезпечаване благополучието на семейството и в този й вид брачната
връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от
закона и морала. Между съпрузите са налице отношения на студенина, безразличие,
недоверие, неизпълнение на съпружеските задължения. Фактическата раздяла
допълнително е отчуждила съпрузите и е довела до липсата на реална възможност
за саниране на брачните отношения. В конкретния случай брачната връзка
съществува само формално, тя не допринася за създаване на добра атмосфера в
семейството. Установява се, че е настъпило пълно отчуждение между съпрузите и
безразличие. Предвид това и искът с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК се
явява основателен.
Видно от събраните
по делото доказателства съпругът с поведението си е нарушил своите брачни
задължения, ангажирал е брачната си вина, което като краен резултат е довело до
разкъсване семейната общност на страните. Ответникът изцяло се е дезинтересирал
от семейството, оставил е грижата за децата на ищцата, станал агресивен и
избухлив, нанасял побои на ищцата, дори в присъствието на децата, обиждал я с
неприлични думи. Предвид гореизложените съображения намира, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено ответникът, поради
което допуска развод и прекратява брака като дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на ответника.
От брака на страните има родени
две деца Л. А. С., родена на xxxг. и В. А. С., родена на xxxг. Като съобрази възрастта
на децата, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят
последните, техните възможности, имущество и доходи, факта, че от момента на
раздялата децата живеят със своята майка и като обсъди всички изброени по-горе
и предвидени в закона предпоставки, които са от значение за отглеждане и
възпитаване на детето, както и писменото становище на Д “СП” Монтана, приложено
към делото, съдът намира, че майката е тази, която има възможност да полага
максимално добри грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Предвид това в съда
се формира извода, че в интерес на децата е за в бъдеще за отглеждането и
възпитанието им да се грижи майката, като бащата да има право да ги вижда всеки
първи и трети съботен ден от месеца от 8 ч. до 18 часа по местоживеенето му, както
и да ги взема при себе си по 20 дни през лятото, които да не съвпадат с
евентуалния платен годишен отпуск на майката. В тази насока е и представения
социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр. Монтана.
Съобразявайки
възрастта на децата, техните нужди от храна, облекло, учебници и учебни пособия
и др. такива, както и възможностите на двамата родители, съдът намира, че за
месечната издръжка ще са нужни поне по 180.00 лв. месечно. За доходите на
ищцата – същата декларира, че работи по трудово правоотношение и получава
месечно трудово възнаграждение в размер на 330.00 лева, за ответника са
представени доказателства, че не работи, регистриран е като безработен в БТ
Монтана, без право на плащане, но и двамата родители са в трудоспособна
възраст, няма данни да страдат от някакво заболяване и са в състояние да
реализират доходи в размер поне на минималната за страната работна заплата.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Определените
по-горе размери, по убеждение на съда, следва да се разпределят между двамата
родители, в следното съотношение: 100.00 лв. от страна на ответника, а
останалата сума до общо дължимата от 180.00лв., в размер на 80.00 лв. да се
осигурява от ищцата, считано от деня на предявяване на иска и за двете деца.
При определяне размера на издръжката, съдът съобрази както реалните нужди на
децата, а също така и възможностите на родителите, така и разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК.
Семейното жилище
на страните се намира в с. Мърчево, обл. Монтана, ул. Четиринадесета №11.
Ишцата е направила искане същото да бъде предоставено за ползване на нея и
непълнолетните деца, след прекратяването на брака. Ответникът не възразява по
това искане на ищцата и не прави искане за предоставяне на него. С оглед на
горното, съдът намира, че семейното жилище, придобито по време на брака между
страните, следва да се предостави за ползване именно на ищцата, която ще
упражнява и родителските права върху двете непълнолетни деца.
При този
изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на МРС държавна такса от 30, 00 лв. по допускане на развода, сумата
от 288.00 лв. ДТ съобразно определените размери на издръжката и 5, 00 лв. ДТ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
РАЗВОД между М.К.Б. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и А.С.Б. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА
брака им, сключен на 01.05.1999г. с Акт № 1/01.05.1999г. в с. Мърчево, област
Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото
в брака дълбоко и непоправимо разстройство има А.С.Б..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Л. А. С., родена на xxxг.
и В. А. С., родена на xxxг., на майката М.К.Б., като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
децата при майката в с. Мърчево, обл. Монтана, ул. Четиринадесета №11.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти на бащата А.С.Б. с децата Л. А. С., родена на xxxг. и В. А. С., родена
на xxxг., всеки първи и трети съботен ден от месеца от 8 ч. до
18часа по местоживеенето му, както и да ги взема при себе си по 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с евентуалния платен годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА А.С.Б. ДА ЗАПЛАЩА на М.К.Б., в качеството й на майка и законен представител
на детето В. А. С., родена на xxxг., месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано
от предявяване на иска – 01.04.2013г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпване на законоустановени причини
или условия за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения до заявения размер от 150.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.С.Б. ДА ЗАПЛАЩА на Л. А. С., родена на xxxг., със съгласието на майката М.К.Б.,
месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано от предявяване на иска –
01.04.2013г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа
й вноска, до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното
изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до заявения размер
от 150.00 лв., като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище в с. Мърчево, обл. Монтана, ул. Четиринадесета
№11, след прекратяването на брака на ищцата М.К.Б..
ОСЪЖДА А.С.Б. с
посочен по-горе адрес и ЕГН да заплати по сметка по сметка на МРС държавна
такса от 30, 00 лв. по допускане на развода, сумата от 288.00 лв. ДТ съобразно
определените размери на издръжката и 5, 00 лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Монтана, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: