№ 671
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110213887 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от ,,РБ“ ЕООД, с ЕИК: ХХХ със
седалище и адрес на управление: гр.ХХХ срещу Наказателно постановление
№ 23 –003411 издадено на 17.08.2023г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция
по труда Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 66, ал.1, т.7 от Кодекса на
труда във вр. с чл.12, ал.4 от Наредба за структурата и организацията на
работната (Обн. ДВ бр.9 от 26 януари 2007г.).
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като е било издадено в нарушение на
закона. на наказаното дружество се излагат оплаквания, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при наличие. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата
и отмени обжалвания акт.
За съдебно заседание жалбоподателят ,,РБ“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от упълномощения си защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна
1
подкрепа и претендира разноски.
Административно наказващият орган Директор на Дирекция ,,Инспекция
по труда Софийска област“, редовно призован, не се явява. Представлява се
от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши преценка на събраните в хода на делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, и обсъди
доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
същото е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
Съдът, като взе предвид становищата на процесуалните представители на
страните и събраните по делото доказателства, приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
На 16.05., на 08.06. и 30.06.2023г. била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство в административна сграда, стопанисвана от ,,РБ“
ЕООД, находяща се в град ХХХ от служители при Дирекция ,,Инспекция по
труда Софийска област“. Повод за това бил подаден сигнал от свидетелката
М. К. която твърдяла, че търговецът, в качеството му на работодател, не е
изплащал допълнително трудово възнаграждение. Проверката била
осъществена по документи от ст.юрисконсулт при Дирекция ,,Инспекция по
труда Софийска област“ КН, съвместно с КК и ГГ. По повод проверката бил
Протокол за извършена проверка № ПР 2319421 от 30.06.2023г., в който били
констатирани и отразени няколко нарушения на трудовото законодателство,
едното от които било липса и заплащането на определено допълнителни
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на
тяхното изплащане спрямо свидетелката М. К.. Направените предписания
били връчени на пълномощник на ,,РБ“ ЕООД и не били обект на възражение.
Впоследствие с нарочна заповед от 18.04.2023г. трудовото правоотношение
между свидетелката К. и дружеството били прекратени. Вследствие на
проверката бил съставен АУАН, който би връчен на упълномощено лице на
дружеството. Срещу акта постъпило писмено възражение от търговеца, което
не било уважено от административно наказващия орган. Въз основа на акта
2
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели КН, КК,
ГГ и М. К. е, че в техните показания се потвърждава описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка, която по своята същност не се оспорва и от
самия жалбоподател. Както в своята жалба, така и от представените по делото
писмени доказателства и възражения, се акцентира на вътрешни правила при
наемане на работна сила, както и възражения, относно нарушението на
материалното право.
В разпитите си разпитаните лица подкрепят направените при проверката
въз основа на документи обстоятелства, свързани с бездействието на
работодателя, относно изпълнението на законово задължение за определяне и
заплащане на допълнително месечна възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит на свидетелката М. К.. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, логични и
непротиворечиви. Същите изцяло се потвърждават от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства. Със Заповед № 3 – 0864 от
17.10.2022г., издадена въз основа на чл.5, ал.3 от Устройствения правилник на
ИА ,,Главна инспекция по труда“ били определени правомощията на
директорите на дирекции ,,Инспекции по труда“, като в т.6 изрично било
упоменато правото им да издават и подписват наказателни постановления по
съставени актове за установяване на административни нарушения от
инспекторите и лицата от съответната Дирекция ,,Инспекция по труда“,
посочени по чл.21, ал.2 от правилника. Със Заповед № 43/30.01.2023г. на
изпълнителния директор при ГД ,,Инспекция по труда“ било изменено
служебното правоотношение на КВ, която била назначена на длъжност
,,Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда Софийска област““. Към
процесната заповед била приложена длъжностна характеристика на
директора, издал наказателното постановление и на актосъставителя.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът счита, че същото е било
издадено в нарушение на териториално правната компетентност.
Както АУАН, така и НП са нищожни, тъй като са издадени от
3
некомпетентни административни органи. Дейността, съставът, структурата,
функциите и организацията на работа на Изпълнителна Агенция „Главна
инспекция по труда“, в това число и на Главна дирекция „Инспектиране на
труда“, са уредени в Устройствения правилник на ИА „ГИТ“. Видно от
издадената Заповед № 3 – 0864 от 17.10.2022г. е, че същата е била издадена от
изпълнителния директор при изпълнителна агенция ,,Главна дирекция по
труда“ на основание чл.5, ал.3 от Устройствения правилник на ИА ,,Главна
инспекция по труда“. Тази разпоредба визира правомощие на изпълнителния
директор може да предоставя на служители на агенцията отделни свои
правомощия в съответствие с нормативните актове. Това означава, че
изпълнителният директор може да определя само материалната
компетентност на инспекторите по труда, но не и да определя нови
териториални граници, в които инспекторите да имат правомощия. Както бе
споменато по-горе териториалната компетентност на отделните териториални
поделения на Изпълнителна Агенция „ГИТ“ е императивно определена в
чл.16, ал.2 от отменения Устройствен правилник. Нито в него, нито в друг
нормативен акт, изрично е възложено правомощие на изпълнителния
директор да определя и променя териториалната компетентност на
инспекторите по труда. Аргументи в тази насока могат да се изведат и от
новия Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, където изрично е уредена хипотеза на отклонение от
териториалната компетентност, очевидно по повод на формираната вече
съдебна практика. В новия Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" (приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г., обн. - ДВ.
бр. 81 от 11 Октомври 2022 г.) изрично в чл. 21, ал. 4 е посочено, че
„служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат
компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната
дирекция. Служителите на дирекция "Инспекция по труда Софийска област"
имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на
Столичната община.“ В подобен смисъл е налице и практика на ВАС
(Решение № 3624 от 15.04.2022 г., Шесто отделение, по административно
дело № 11698 / 2021 г.). В него е посочено, че за изпълнителния директор на
ИА „ГИТ“ не е предвидено правомощие да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда. Следователно както
АУАН, така и НП са нищожни като издадени от териториално некомпетентен
4
орган, действал извън териториалния обхват, определен му от Устройствения
правилник.
Видно от отразеното в наказателното постановление е, че като
административно – наказващ орган и издател е посочен Директор на
Дирекция ,,Инспекция по труда Софийска област“. Същевременно от
отразената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка
се установява, че обектът, на който е била извършвана проверката и където е
възникнало изпълнителното деяние, се намира на територията на Столична
Община. Следователно подведомствен да подведе под административна
отговорност дружеството – жалбоподател не е следвало да бъде Директор на
Дирекция ,,Инспекция по труда Софийска област“, а този при ,,Инспекция по
труда София град“. Нарушаването на правилата по компетентността при
издаване на АУАН, респ. наказателно постановление, се явява съществено
процесуално нарушение, обуславящо неговата отмяна на процесуално
основание (в този смисъл е и Решение № 4778 от 14.07.2023г. по дело №
3975/2023г. по описа на АССГ).
Доколкото наказателното постановление подлежи на отмяна на
процесуално основание, се явява безпредметна преценката за неговата
материално правна законосъобразност.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и при направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение съдът намира, че Дирекция ,,Инспекция по труда
Софийска област“, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ,,РБ“
ЕООД сумата в размер на 600.00 лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник. Предвид
размера на отмерената санкция от страна на административно наказващия
орган, тежестта на процеса и явяването на защитника на жалбоподателя,
съдът не отчита прекомерност в адвокатското възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23 – 003411 издадено на
17.08.2023г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда Софийска
област“, с което на ,,РБ“ ЕООД, с ЕИК: ХХХ със седалище и адрес на
управление: гр.ХХХ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 66,
ал.1, т.7 от Кодекса на труда във вр. с чл.12, ал.4 от Наредба за структурата и
организацията на работната (Обн. ДВ бр.9 от 26 януари 2007г.).
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.2 от ЗАНН ОСЪЖДА Дирекция
,,Инспекция по труда Софийска област“ да заплати по сметка на ,,РБ“ ЕООД,
с ЕИК: ХХХ със седалище и адрес на управление: гр.ХХХ сумата от 600.00
лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6