РЕШЕНИЕ
№ 2799
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Т. Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Т. Димитрова Въззивно гражданско дело №
20231100501563 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 10535 от 29.09.2022 г. постановено по гр. д. № 26879/2021 г. по описа
на СРС, 29 с-в, е отхвърлен предявения на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от ищеца
Г. И. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Русе, ул. "****", № *****, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Т. Б. от АК Русе, със съдебен адрес: гр. Русе, ул.“****, за
признаване за установено, че ищеца НЕ ДЪЛЖИ на "У." АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ж.к. „Хиподрума“, ул. ****, действащ
чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.Д.Д., със съдебен адрес: гр. София,
район „Красно село“, кв. „Хиподрума“, ул. **** сумите по изпълнителен лист от 19.03.2011
г. по ч. гр. д. № 2552/2011 г. по описа на РС-Русе, 12 състав, в размер на 9384, 51 лева
главница по запис на заповед с дата на издаване 29.01.2009 г., предявен за плащане на
29.01.2009 г., ведно с законната лихва върху главницата от 17.03.2011 г., въз основа на който
е образувано ИД № 20208320400833 на ЧСИ И.Х. с рег. № 832 на КЧСИ и район на действие
ОС –Русе. Ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника сума в
размер на 100 лева, представляваща разноски по делото.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Г. И. Ц., с
която решението се обжалва изцяло като немотивирано, неправилно и незаконосъобразно,
при нарушаване на материалния и процесуалния закон. Оспорва по делото да е установено
кога е образувано новото изпълнително дело, тъй като няма изричен акт – разпореждане по
постъпилата от ответника молба за образуване на изпълнителното дело, както е изискването
на закона. Оспорва да са извършвани валидни изпълнителни действия след 16.06.2018 год.,
когато изпълнителното дело е прекратено по право, поради което и извършването на
изпълнителни действия при липса на образувано изпълнително дело е незаконосъобразно.
1
Счита, че последното валидно извършено процесуално действие е от 16.06.2016 год., от
който момент започва да тече 3 – годишния давностен срок, като последния е изтекъл преди
образуване на изпълнителното дело от 04.08.2020 год. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, като на негово място постанови ново , с което да отхвърли
претенцията на ищцата. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на ищцата "У." АД, с която оспорва изцяло твърденията на жалбоподателя.
Поддържа изводите на съда, че приложимата към процесните вземания погасителна давност
не е изтекла към момента на образуване на новото изпълнително дело, респ. че са
законосъобразно извършени всички последващи процесуални действия. Моли съда да
остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана, а
първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Страните не сочат и не представят нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването
му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Депозирана е искова молба от Г. И. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Русе, ул.
"****", № *****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Т. Б. от АК Русе, със
съдебен адрес: гр. Русе, ул.“**** срещу "У." АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ж.к. „Хиподрума“, ул. ****, действащ чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П.Д.Д., със съдебен адрес: гр. София, район
„Красно село“, кв. „Хиподрума“, ул. ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 124
ГПК вр. чл. 439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист от 19.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2552/2011 г. по описа на РС-Русе, 12
състав, в размер на 9384, 51 лв. главница по запис на заповед с дата на издаване 29.01.2009
г., предявен за плащане на 29.01.2009 г., ведно с законната лихва върху главницата от
17.03.2011 г. до окончателното плащане на вземането, въз основа на който било образувано
изпълнително дело ИД № 20208320400833 на ЧСИ И.Х. с рег. № 832 на КЧСИ и район на
действие ОС –Русе, прехвърлено под № 737/2020 по описа на ЧСИ Г. С. с район на действие
ОС – Разград за извършване на изпълнителни действия – опис и публична продан на
земеделски земи. Поддържа, че в периода от 16.06.2016 г. –16.06.2019 г. спрямо ищеца в
качеството му на солидарен длъжник по процесния изпълнителен лист не са били
2
извършвани валидни изпълнителни действия, поради което давността за вземанията е
изтекла. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете, като навежда, че по изпълнителното производство и предходно
образуваното изпълнително дело № 1621/2011 г. по описа на ЧСИ И.Х. рег. № 832 в КЧСИ
са извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били погасени по
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Неоснователни са възраженията на ищеца - въззивник, че съдебният изпълнител дължи
нарочен акт за образуване на новото изпълнително дело. Настоящият съдебен състав споделя
практиката, намерила израз в решение № 179 от 20.10.2020 г., постановено по гр. д. №
1224/2020 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, в която е прието, че съдебният изпълнител е
длъжен да се произнесе с нарочен акт за конституирането на надлежните страни по
изпълнителното дело. Такъв нарочен акт той не дължи единствено при образуването на
изпълнително дело.
В Решение № 477 от 25.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6846/2022 г. също е разгледан
въпроса за необходимостта от нарочен акт на съдебния изпълнител, като и по това дело
става дума за конституиране на страна по изпълнително дело. В последното е прието, че в
нарушение на принципа на чл. 8, ал. 1 ГПК органът на дисциплинарна власт в обжалваното
решение приема, че ЧСИ не дължи нарочен акт за конституиране на държавата като
присъединен взискател по изпълнителното дело, нито е длъжен да съобщи на длъжника
размера на публичните му задължения, станали допълнителен предмет на изпълнителното
дело (чл. 458 ГПК). Разгледана е уредбата на актовете, с които се произнася ЧСИ преди и
след измененията в ГПК с ЗИДГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.), като се изтъква, че макар преди
тези изменения в ГПК да липсва разпоредба за видовете актове на съдебния изпълнител, не
означава, че съдебният изпълнител не дължи никакъв акт по конституирането на
надлежните страни по изпълнителното дело. Такъв нарочен акт той не дължи единствено
при образуването на изпълнително дело. Тогава съдебният изпълнител или признава, че
страните са посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело и изпраща покана
за доброволно изпълнение до длъжника (чл. 428 ГПК) или с нарочен акт (с разпореждане)
отказва да образува изпълнителното дело.
Предвид гореизложеното, неоснователно се явява възражението на въззивника в тази
насока, доколкото върху молбата за образуване на ново изпълнително дело, подадена от
въззиваемия – „У.“ АД от 04.08.2020 год. съдебният изпълнител е поставил печат с указване,
че изпълнителното дело е образувано на въпросната дата, като се е и подписал отдолу на
печата. Съобразно посоченото по – горе, съдебният изпълнител е и изпратил покана за
доброволно изпълнение до длъжника на 18.08.2020 год., която е получена на 19.08.2020 год.
от съпругата на ищеца – М.Ц., както е отразено върху гърба на същата. Възражението си
ищецът е можело да отправи още с исковата молба, тъй като обстоятелството, че не е
издаден нарочен акт за образуване на изпълнителното дело му е бил известен към този
момент. Следователно, правото да направи възражение в този смисъл за ищеца е
преклудирано.
По твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на процесните
вземания, респ. по възраженията на ответника в тази насока и за смесването на института с
този на перемпцията, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция.
Съображенията за това са следните.
Перемпцията е юридически термин, който няма легална дефиниция в българското
право. Класическото теоретично обяснение на перемпцията се представя в сравнителен
аспект чрез изтъкване на различията с друг правен институт – погасителната давност.
Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който
легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на
3
този период правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд
и съдебен изпълнител за реализиране на правото си. Погасителната давност води до
блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на правото. Погасителната
давност може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници
на законово предвидения срок.
За разлика от нея, перемпцията представлява законово определеният период за
съществуването на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния
изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този
времеви период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да
съществува. С други думи, погасителната давност определя срок, в който правният субект
може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период, след който
това право престава да съществува в конкретното изпълнително производство. Перемпцията
подлежи на спиране и прекъсване.
В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда прекратяване на
изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие.
Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има декларативно действие в
изпълнение на законовата норма. Дадената съдебна интерпретация напълно отговаря на
класическата юридическа дефиниция на термина перемпция, представена по-горе.
След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат
каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да
изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство.
Тази възможност съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително
изпълнение не е погасено по давност. А този риск е осезаем, тъй като според съдебната
практика и правната доктрина при перимиране на изпълнителното производство всички
предприети изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД се обезсилват по право
и се счита, че те никога не са прекъсвали погасителната давност. В този случай длъжникът
може да се защити само като предяви иск срещу взискателя за настъпила погасителна
давност. (Определение № 564 от 25.07.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 307/2022 г.)
Съгласно трайната практика на ВКС /решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., ІV ГО, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г., ІV ГО и др. / перемпцията е
без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата давност започва да тече от
последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е
образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. (Решение № 3969 от 19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12614/2022 г.).
Между страните е спорно е по делото дали вземанията на ищеца са погасени по
давност. Въззивният съд споделя изводът на първоинстанционния съд, че процесните
вземания са погасени по давност и за приложимост на установената в специалната
материалноправна разпоредба хипотеза относно приложимата тригодишна погасителна
4
давност, с оглед характера на вземането по главницата и основанието за възникването му, а
именно поетото задължение за плащане от страна на длъжника по запис на заповед, за който
съгласно чл. 537 ГПК, приложими са правилата установени за менителницата и
установената в чл. 531 ТЗ кратка тригодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 537 във връзка с 531, ал. 1 от Търговския закон исковете по запис на заповед се
погасяват с изтичане на три години от датата на падежа. За вземанията - предмет на влязла в
сила заповед за изпълнение (без да е проведено исково производство по реда на чл. 422
ГПК), е неприложим чл. 117, ал.2 ЗЗД, защото разпоредбата изрично сочи вземания,
установени със съдебно решение, а заповедта за изпълнение е съдебен акт, различен от
решението, поради което не попада в хипотезата на чл. 117, ал.2 ГПК. Следователно и след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, давностният срок за процесните вземания на
ответника също е 3 - годишен.
Погасителната давност се прекъсва на основание чл. 116, б."в" ЗЗД от датата, на която е
поискано или предприето валидно изпълнително действие, реализиращо съответния
изпълнителен способ - независимо дали изпълнителният способ е посочен от взискателя или
се реализира от частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1
ЗЧСИ, като прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК -
2007 г. поради непоискване от взискателя на изпълнителни действия в продължение на 2
години (което прекратяване настъпва по силата на закона - ТР № 47/1965 г. - ОСГК на ВС),
не заличава действието на вече прекъсната погасителна давност.
Въззивният съд намира, че правилно в първоинстанционното решение е разграничено
към кой момент кой тълкувателен акт се прилага относно погасителната давност за
вземанията, а именно че до 26.06.2015 год. погасителна давност не е текла, а от там нататък
е приложимо тълкуването, че давността се смята за прекъсната с поискването на всяко
изпълнително действие и съответно от този момент започва да тече нова давност.
Изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 1621/09.05.2011 г. на "У.“ АД за
събиране на вземането и въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано
процесното изпълнително дело № 1621/2011 г.
В хода на посоченото изпълнително производство, на 19.05.2011 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, като съобщението е връчено на трето
задължено лице на 20.05.2011 г. На 08.08.2011 г. с постановление на ЧСИ е била наложена
възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот, вписана в Служба по вписванията на
същата дата. Депозирана е молба от 18.03.2013 г. от взискателя – ответник с искане да бъде
вписана възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти, като такава е била
вписана на 21.03.2013 г. за притежаваните от длъжника 1/2 ид. ч. от поземлени имоти,
индивидуализирани и описани в постановлението за възбраната. На 17.05.2013 г. е
постъпила молба от взискателя с искане да бъдат извършени изпълнителни действия – опис
на движими вещи, собственост на длъжника. Постъпила е молба от 01.09.2014 г. от
взискателя с искане да бъдат извършени изпълнителни действия-запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, който е наложен със запорно съобщение от 02.09.2014 г.,
връчено на трето задължено лице на 08.09.2014 г. В периода 29.09.2011 г. - 16.06.2016 г. по
изпълнителното дело са постъпвали частични погашения вследствие наложения запор на
трудово възнаграждение на длъжника.
През периода 09.07.2015 г. - 16.06.2016 г. по изпълнителното дело са постъпвали
частични плащания вследствие наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника,
поради което взискателят не е имал интерес да иницира извършването на нови
изпълнителни действия. Следователно, нова погасителна давност тече именно от датата на
последното плащане – 16.06.2016 год., за доказването на което са приложени сметка
№********** от 16.06.2016 год. и платежно нареждане за преведена отразената в сметката
сума. Изчислен от този момент нататък, давностният срок изтича на 16.06.2019 год.
5
Последният, обаче, е прекъснат отново с молба от взискателя "У.“ АД с искане за
извършване на изпълнителни действия-запор на банковите сметки на длъжника или
налагане на възбрана върху недвижим имот, подадена на 24.01.2019 год. Към момента на
налагане на запора, а именно 04.02.2019 год., когато е изпратено запорното съобщение до
банката на длъжника, погасителната давност за вземането също не е изтекла. Следователно,
изпълнителното действие прекъсва давностния срок, като от 04.02.2019 год. тече нова
давност, която изтича на 04.02.2022 год.
Изпълнителното дело е прекратено на 05.08.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като, както се отбеляза по – горе в съдебното решение, перемпцията е без правно
значение за давността.
Видно от представеното заверено копие от изпълнително дело № 833/2020 г. по описа
на ЧСИ И.Х. с район на действие ОС –Русе, същото е образувано по молба вх. №
9780/04.08.2020 г. на взискателя "У.“ АД за събиране на вземанията по изпълнителен лист
от 19.03.2011 г., като в искането за образуване на изпълнителното дело взискателят е
посочил изпълнителен способ- вписване на възбрана върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти. С постановление от 14.09.2020 г. такава е била наложена от ЧСИ. На
02.10.2020 г. е постъпила молба от взискателя с искане за извършване на изпълнителни
действия-публична продан на възбранените имоти. На 19.01.2021 г. е бил насрочен опис на
възбранените недвижими имоти, собственост на длъжника, който да се извърши на
26.02.2021 г. от 11. 00 часа. На основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК с разпореждане на ЧСИ от
19.02.2021 г. производството по изпълнителното дело № 833/2020 г. е било спряно въз
основа на представена обезпечителна заповед по чл. 389 ГПК.
Предвид изложеното към датата на депозиране на исковата молба /16.02.2021 г./ 3-
годишната погасителна давност за процесните вземания не е изтекла, т. е. процесните
вземания не са погасени по давност. Изпълнителното производство се е перемирало на
05.08.2020 год., тъй като тогава изтича 2-годишния срок, в който не са предприемани
изпълнителни действия, което има за последица прекратяване на изпълнителното
производство. Ирелевантно за прекратяването на производството е обстоятелството, че на
24.02.2020 год. длъжникът е отправил искане в тази насока, тъй като същото настъпва по
силата на закона и актът на ЧСИ няма значение относно момента на настъпването му.
Следователно, прекратяването се е случило на 05.08.2020 год. В този случай, правилен е
извода, че последното годно да прекъсне погасителната давност вземане е 02.10.2020 г. год.,
от когато тече и новият тригодишен давностен срок с крайна дата 02.10.2023 год., който към
момента на подаване на исковата молба, както и на устните състезания пред първата
инстанция – 29.06.2022 год. не е изтекъл.
По изложените съображения и предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата
съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния съд относно крайния изход на спора,
решението следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
По разноските:
Предвид изхода на делото, присъждане на разноски се дължи единствено на
въззиваемата страна, която претендира такива с отговора на въззивната жалба.
Процесуалният представител на въззиваемия не представя списък с разноски или каквито и
да е доказателства за размера на уговореното плащане. При това положение, въззивният съд
не следва да се произнася по разноските.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10535 от 29.09.2022 г. постановено по гр. д. №
6
26879/2021 г. по описа на СРС, 29 с-в, е отхвърлен предявения на основание чл. 439, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК от ищеца Г. И. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Русе, ул. "****", №
****, действащ чрез процесуалния си представител адв. Т. Б. от АК Русе, със съдебен адрес:
гр. Русе, ул.“****, за признаване за установено, че ищеца НЕ ДЪЛЖИ на "У." АД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ж.к.
„Хиподрума“, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.Д.Д.,
със съдебен адрес: гр. София, район „Красно село“, кв. „Хиподрума“, ул. **** сумите по
изпълнителен лист от 19.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2552/2011 г. по описа на РС-Русе, 12
състав, в размер на 9384, 51 лева главница по запис на заповед с дата на издаване 29.01.2009
г., предявен за плащане на 29.01.2009 г., ведно с законната лихва върху главницата от
17.03.2011 г., въз основа на който е образувано ИД № 20208320400833 на ЧСИ И.Х. с рег. №
832 на КЧСИ и район на действие ОС –Русе.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7