Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15 21.01.2020г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на
прокурор Петко Георгиев като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 885 по описа за 2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова
молба на Б.Ж.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.М. ***, с която на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 830лв., за претърпени от
Б.Б. имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в
сила съдебно решение Наказателно постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора.
В съдебно заседание,
проведено на 15.01.2020г., по искане на пълномощника на ищеца, на основание
чл.214 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, е допуснато изменение на иска досежно неговия размер, като същият се счита за
предявен за сумата от 630лв.
Ищецът твърди, че с Наказателно
постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.174, ал.3,
предл. второ от ЗДвП, са му били наложени административни наказания – глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС са срок от 24 месеца. Б.Б.
е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с Решение № 315 от 05.06.2019г.,
постановено по АНД № 1309/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, Наказателно
постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г. е било отменено, като незаконосъобразно.
С Решение № 319 от 07.11.2019г. по КАНД № 282/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, решението на Старозагорския районен съд е оставено
в сила. Ищецът сочи, че във връзка с
обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в
образуваните съдебни производства по АНД № 1309/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора и по
КАНД № 282/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е
упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждения за адвокатска защита
в общ размер на 630 лева за двете съдебни инстанции, съгласно договори за
правна защита и съдействие. Поддържа, че направените разходи за заплащане на
адвокатски възнаграждения представляват претърпени имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото от Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР –
Стара Загора Наказателно постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г. С оглед
на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено
обезщетение в общ размер на 630лв., за претърпени в резултат на съдебно
установената като незаконосъобразна административна дейност имуществени вреди.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва
предявения иск като недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата
за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност. Излага доводи, че направените разноски за адвокатски
възнаграждения не представляват вреда – пряка и непосредствена последица от
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и че отговорността
за разноски в съдебното производство може да бъде реализирана единствено и само
по реда и при условията на съответния процесуален закон, като заплащането на
разноските не може да се претендира при условията на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Твърди, че не са и доказани по безспорен и несъмнен начин направени от ищеца
разходи за заплащане на адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на
наказателното постановление и процесуалното представителство в съдебните
производства. По съображения за несъразмерност по критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения,
както и за тяхната необоснованост и несправедливост от гл.т на действителната
фактическа и правна сложност на делата и обема на осъществената правна защита,
исковата претенция се оспорва и по размер. Направено е искане за отхвърляне на
предявения иск, като недоказан и неоснователен.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
че предявеният иск се явява доказан по основание, но не и по размер, тъй като
договорените и заплатени адвокатски възнаграждения са необосновани от гл.т на
действителната фактическа и правна сложност на делата и обема на осъществената
правна защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно постановление № 19-1228-000465/
27.03.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Стара Загора, на Б.Ж.Б. на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, са
били наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС са срок от 24 месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. По жалба на Б.Б. срещу наказателното постановление, е
било образувано АНД № 1309/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С Решение № 315 от 05.06.2019г. по посоченото
дело, Наказателно постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г. е било отменено,
като незаконосъобразно. Решението на Старозагорския районен съд е оставено в сила
с Решение № 319 от 07.11.2019г. по КАНД № 282/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Видно от приложените по АНД № 1309/ 2019г. по
описа на Районен съд – Стара Загора пълномощно, сметка/фактура и договор за
правна защита и съдействие № **********/ 11.03.2019г. и по КАНД № 282/ 2019г.
по описа на Административен съд – Стара Загора пълномощно, сметка/фактура и
договор за правна защита и съдействие № **********/ 25.06.2019г., Б.Б. е
възложил и упълномощил адв. С.М. за обжалването на НП № 19-1228-000465/
27.03.2019г. и за осъществяване на процесуално представителство по образуваното
АНД съотв. КАНД, при договорени и заплатени в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 360лв. с ДДС /по сметка/фактура и договор за правна защита и
съдействие № **********/ 11.03.2019г./ и в размер на 270лв. с ДДС / по
сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № **********/
25.06.2019г./ или общо договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за
двете съдебни инстанции в размер на 630
лева.
По
допустимостта на иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно издадено спрямо него от длъжностно лице на Областна
дирекция на МВР – Стара Загора наказателно постановление - т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ – Областна дирекция на
МВР – Стара Загора – юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Доколкото
наказателното постановление е издадено от административен орган в изпълнение на
нормативно регламентирани правомощия при упражняване на административна правосубектност,
постановяването му при реализиране на изпълнителна (административна) функция в
рамките на държавната власт се свързва с административна по своя характер
дейност, като причинените на граждани и юридически лица вреди при или по повод
изпълнението на тази дейност определят квалификацията на иска за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления като такава по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/
2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване
на наказателни постановления, подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за
допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила
съдебно решение е отменено като незаконосъобразно в обжалваната му част наказателното
постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда
имуществени вреди.
Ето защо съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск
срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, е основателен, по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая с предявения
иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. При прилагане на
разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк.
дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното производство по
налагане на административни наказания, представлява осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от
упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни
последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от орган на администрацията, по административен
ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното
постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно
установено, че с Наказателно постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора, на Б.Б., на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, са му били
наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС са срок от 24 месеца. Б.Б. е обжалвал наказателното
постановление по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 315 от 05.06.2019г., постановено по
АНД № 1309/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора /потвърдено с Решение
№ 319 от 07.11.2019г. по КАНД № 282/ 2019г. по описа на Административен съд –
Стара Загора/, Наказателно постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г. на
Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, е отменено като
незаконосъобразно. С постановената отмяна на издаденото срещу Б.Б. наказателно
постановление, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две
предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват
пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на администрацията.
В случая имуществените вреди,
обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи
за заплащане на адвокатски възнаграждения за осъществената от адвокат правна
защита и съдействие във връзка с обжалването на НП № 19-1228-000465/
27.03.2019г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора и
процесуалното представителство в съдебните производства по АНД № 1309/ 2019г.
по описа на Районен съд – Стара Загора и по КАНД № 282/ 2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора. За да се приеме, че ищецът Б.Б. действително
е направил такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по
размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за
адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата
и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС,
договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се
удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е заплатено. Видно от приложените по АНД № 1309/
2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора пълномощно, сметка/фактура и
договор за правна защита и съдействие № **********/ 11.03.2019г. и по КАНД №
282/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара Загора пълномощно,
сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № **********/
25.06.2019г., Б.Б. е възложил и упълномощил адв. С.М. за обжалването на НП №
19-1228-000465/ 27.03.2019г. и за осъществяване на процесуално представителство
по образуваното АНД съотв. КАНД. Съгласно отбелязването в сметка/фактура и
договор за правна защита и съдействие № **********/ 11.03.2019г., договорено е
адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС, платимо в брой, като е
удостоверено и че договорената като възнаграждение сума в размер на 360 лева
изцяло е заплатена от клиента т.е от Б.Б.. Съответно съгласно отбелязването в
сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № **********/
25.06.2019г., договорено е възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 270лв., платимо в брой, като е удостоверено и че договорената като
възнаграждение сума в размер на 270 лева изцяло е заплатена от Б.Б.. В
случаите, когато е договорено плащането на адвокатското възнаграждение да е в
брой, вписването в договора, че това възнаграждение е платено, е достатъчно
доказателство за заплащането му и договора в тази част има характер на разписка
/в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело
№ 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо отбелязванията в сметка/фактура и
договор за правна защита и съдействие № **********/ 11.03.2019г. и в
сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие № **********/
25.06.2019г., че договорените адвокатски възнаграждения /за двете съдебни
инстанции в общ размер на 630 лева/, са платени от клиента – Б.Б.,
удостоверяват направените от лицето разходи за адвокатска защита в
производството по АНД № 1309/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора и по КАНД № 282/
2019г. по описа на АС – Стара Загора. Доколкото тези разходи се свързват с
намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същите следва да се
разглеждат като имуществени вреди за лицето, по отношение на което с влязъл в
сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административнонаказателна отговорност и санкционирано с
издаденото НП. Следователно доказано се явява наличието и на третата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпени от ищеца имуществени вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице,
което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Съдът
намира, че в случая съществува пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатски възнаграждения и незаконосъобразното
наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е била ангажирана и
съответно предоставена именно поради и във връзка със съдебните производства по
обжалване на това наказателно постановление. Възлагането от ищеца Б.Б. на
адвокат да осъществи процесуалното му представителство и защита по образуваните
АНД № 1309/ 2019г. по описа на РС – Стара Загора и по КАНД № 282/ 2019г. по
описа на АС – Стара Загора във връзка с обжалването на НП и съотв. заплащането
на договорените за това адвокатски възнаграждения за процесуално представителство
в общ размер на 630лв. за двете съдебни инстанции, пряко се свързват с
незаконосъобразното издаване на наказателното постановление и непосредствено са
обусловени от произтичащата нужда от защита на правата и интересите на
привлеченото към отговорност и санкционирано с НП лице. Обстоятелството, че
ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е
задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на
адвокатски възнаграждения от Б.Б., не са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Незаконосъобразният
акт на администрацията се явява причина за платените адвокатски възнаграждения
за осъщественото процесуално представителство във връзка с обжалването на този
акт. В този смисъл е и разрешението, дадено с
ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело
№ 2/ 2016г., с което се прие, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по см. на чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата
претенция е доказана не само по основание, но и по размер. Действително,
съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора
колегия на ВАС по тълк. дело № 2/ 2016г., съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата от гл. т на обоснованост и справедливост на размера на
адвокатското възнаграждение т.е да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 и ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв., като съгласно чл. 2, ал. 4 от посочената Наредба,
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция,
включително и при връщане на делото за ново разглеждане. В случая с Наказателно
постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на Б.Б. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС са срок от 24 месеца. Заплатените
адвокатски възнаграждения - по сметка/фактура и договор за правна защита
и съдействие № **********/ 11.03.2019г. в производството по АНД № 1309/ 2019г.
по описа на РС – Стара Загора /в размер на 360 лева/ и по сметка/фактура и
договор за правна защита и съдействие № **********/ 28.06.2019г. в
производството по КАНД № 282/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора /в размер на 270 лева/, не надвишават минималния размер на адвокатското
възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2
и ал.3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл.2, ал.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. С оглед предмета и обема на оказаната правна защита /изготвяне на
жалба против НП и процесуално представителство с явяване на адвокат в съдебните
заседания/ и извършените процесуални действия, уговореният и заплатен от ищеца
размер на адвокатските възнаграждения, не може да се определи нито като
прекомерен, нито като несъразмерен и несъответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата. Поради което обезщетението за претърпени
имуществени вреди от отмененото с влязло в сила съдебно решение като
незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се определи в размера на
договорените и заплатени адвокатски възнаграждения, удостоверени в приложените
по АНД съотв. по КАНД сметка/фактура и договори за правна защита и съдействие.
Вярно е, че размерът на присъжданото обезщетение в производството по ЗОДОВ,
което възмездява разноските, понесени от страна по административно-наказателни
дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните процесуални
представители, но в случая адвокатските възнаграждения са съобразени с всички
изисквания, на които следва да отговаря определянето на дължимия адвокатски
хонорар, съгласно Закона за
адвокатурата – същите са справедливи и обосновани и не надвишават
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Заплатените адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство във връзка с обжалването на
наказателното постановление, са съразмерни на осъществената правна защита и
съобразени с чл.18, ал.2 и ал.3 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с чл.2, ал.4 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
не може да се приеме, че в случая институтът на обезщетението от непозволеното
увреждане се използва като инструмент за неоснователно обогатяване.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по
предявения от Б.Б. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени
от ищеца имуществени вреди в общ размер на 630лв., пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразна административна дейност - отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №
19-1228-000465/ 27.03.2019г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Стара Загора.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него
разноски, като Областна дирекция на МВР - Стара Загора бъде осъдена да заплати
на Б.Б. сумата от 370 лева, представляваща внесена държавна такса в размер на
10 лева и 360 лева с ДДС – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат съгласно сметка/ фактура и Договор за правна защита и съдействие от
20.11.2019г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Б.Ж.Б. ***, ЕГН **********, сумата от 630лв.
/шестстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Б.Б.
имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение Наказателно постановление № 19-1228-000465/ 27.03.2019г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара
Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, гр.
Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 16, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да
заплати на Б.Ж.Б. ***, ЕГН **********, сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: