МОТИВИ по нохд № 614/2020 год. на ОС- Хасково:
С обвинителен акт
Окръжна прокуратура - Хасково е повдигнала обвинения, както следва:
I.
Против М.Х.К. ***, затова, че:
1/ На 18.10.2016
год. на ГКПП „Капитан Андреево“, община Свиленград, област Хасково, в
качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски
орган от категорията по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР – **** от състава на ***, ******
*** в **** на ***** при *****, **** – ****** поискала и приела дар, който не
ѝ се следва – пари в размер на 50 евро от И.И. ***,
за да извърши действие по служба по:
чл.38 ал.1 т.1, 2, 3
и 4, по чл.39 ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 год. за реда и
организацията за осъществяване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни пунктове, издадена от МВР/обн. ДВ бр.55/21.07.2015 год./;
пункт V т.4, 5 и 7 от Функционални
задължения относно организацията и реда за работа на **** *** на ***** и ***** с рег.№4536р-6677/14.04.2015 год. на ******“,
утвърдени от ******;
Раздел „Заплахи
на…изход: 1.Трафик на луксозни МПС – средна степен на риск: Начин на действие…“
съгласно План за провеждане на инструктаж на ГПН, излъчвани от ***** на ГКПП
„Капитан Андреево“ от 20:00 часа на
18.10.2016 год. до 8:00 часа на 19.10.2016 год.;
Раздел II „Основни длъжностни задължения“,
абзац I, II, III
и IV от
Специфична длъжностна характеристика за длъжността ***-***– *** с
№3282р-26 789/10.12.2015 год., утвърдена със Заповед
рег.№3282з-3371/10.12.2015 год. на *** по реда на чл.143 ал.4 от ЗМВР, надлежно
запозната със същата с Протокол от 18.12.2015 год.,
за да допусне за
излизане от страната за Република Турция управляваното от него МПС – лек
автомобил „Мерцедес“, модел СLК 200“ кабрио, бял на цвят, с рег.№*****,
собственост на Р.Й. Б. – престъпление по чл.302 т.1 б.“а“ вр.
чл.301 ал.1 от НК;
2/ На 23.01.2017
год. на бензиностанция търговски комплекс „Шел 4006 – Шел Любимец запад“, находящ се на АМ“Марица“ при 93-ти км в района на гр.Любимец,
област Хасково, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно
положение – полицейски орган от категорията по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР –
държавен служител от състава на ***, ***** *** в *** на *****“ при ****, *****
– ******, приела предложение от В.Е.Д. *** за дар – пари в размер на 1200
/хиляда и двеста/ евро, за да извърши друго престъпление във връзка със
службата си – по чл.282 ал.2 предл. второ вр. ал.1 предл. първо от НК, като
наруши служебните си задължения, а именно –
по чл.38 ал.2 и
ал.3, по чл.39 ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 год. за реда и
организацията за осъществяване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни пунктове, издадена от МВР/обн. ДВ бр.55/21.07.2015 год./;
пункт V т.5 и 6 от Функционални
задължения относно организацията и реда за работа на ******* на ***** и ****** с рег.№4536р-6677/14.04.2015 год. на *****,
утвърдени от ****,
като допусне
излизане от страната за Република Турция на МПС – лек автомобил марка „Ланд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Спорт“, рег.№ ******,
собственост на ******, предмет на престъпление кражба по ДП №ЗМ 3725/2016/2017
г. по описа на №06 РУ – СДВР, представляващо пр. пр. №48922/2016 год.по описа
на СРП, издирвано по ШИС с Шенгенски идентификатор ******* и по Телеграма за
издирване на ГДНП – *** с №*****/23.12.2016 год., което да не отклони за
задълбочена проверка, да не изпрати на „Контрол на втора линия“ за проверка на
представените документи за фалшификации, проверка на автомобила за признаци на
интервенция върху номера на рамата и двигателя, проверка на фабрично положените
стикери и табели, съгласно
План за провеждане
на инструктаж на ГПН, излъчвани от **** на ГКПП „Капитан Андреево“ от 8:00 часа
на 30.01.2017 год. до 20:00 часа на 30.01.2017 год., а именно:
“…Указания на
ръководството:…4.Всички луксозни автомобили, отговарящи на рисковия профил за
противозаконно отнети да се проверяват обстойно, като за целта в проверките да
се включат служители на ОИД и ЕД, проверените автомобили да се впишат в
дневника;…:
Заплахи:…/на изход
от страната/: 1.Трафик на луксозни МПС – средна степен на риск: начин на
действие:
“Раздел II „Основни длъжностни задължения,
абзац I, II, III
и IV от Специфична
длъжностна характеристика за длъжността ***-***– *** с №3282р-26789/10.12.2015
год., утвърдена със Заповед рег.№3282з-3371/10.12.2015 год. на *** по реда на
чл.143 ал.4 от З***, надлежно запозната със същата с Протокол от 18.12.2015
год. –
престъпление по
чл.302 т.1 б.“а“ вр. чл.301 ал.3 вр.
ал.1 от НК;
3/ На 30.01.2017
год. на ГКПП „Капитан Андреево“, община Свиленград, област Хасково, в
качеството си на лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски
орган от категорията по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР – **** от състава на ***, *****
*** в *** на ***** при ******, **** – ****** нарушила служебните си задължения
по
чл.38 ал.2 и ал.3, по чл.39 ал.1 и ал.2 от
Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 год. за реда и организацията за осъществяване
на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни
пунктове, издадена от ЗМВР/обн. ДВ бр.55/21.07.2015
год./,
пункт V т.5 и 6 от Функционални
задължения относно организацията и реда за работа на ******* на ***** и **** с рег.№4536р-6677/14.04.2015 год. на *****,
утвърдени от ****– ******,
като допуснала за
излизане от Република България за Република Турция лек автомобил марка „Ланд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Спорт“, рег.№ ******,
собственост на ******, предмет на престъпление кражба по ДП №ЗМ 3725/2016/2017
г. по описа на №06 РУ – СДВР,
представляващо пр. пр. №48922/2016 год.по описа на СРП, издирвано по ШИС с
Шенгенски идентификатор ******* и по Телеграма за издирване на ГДНП – *** с №*****/23.12.2016
год., което не отклонила за задълбочена проверка, не изпратила на „Контрол на
втора линия“ за проверка на представените документи за фалшификации, проверка
на автомобила за признаци на интервенция върху номера на рамата и двигателя,
проверка на фабрично положените стикери и табели, съгласно
План за провеждане
на инструктаж на ГПН, излъчвани от **** на ГКПП „Капитан Андреево“ от 8:00 часа
на 30.01.2017 год. до 20:00 часа на 30.01.2017 год., а именно:
“…Указания на
ръководството:…4.Всички луксозни автомобили, отговарящи на рисковия профил за
противозаконно отнети да се проверяват обстойно, като за целта в проверките да
се включат служители на ОИД и ЕД, проверените автомобили да се впишат в
дневника;…:
Заплахи:…/на изход
от страната/: 1.Трафик на луксозни МПС – средна степен на риск: начин на
действие:
Раздел II „Основни длъжностни задължения,
абзац I, II, III
и IV от
Специфична длъжностна характеристика за длъжността ***-***– *** с
№3282р-26789/10.12.2015 год., утвърдена със Заповед рег.№3282з-3371/10.12.2015
год. на *** по реда на чл.143 ал.4 от ЗМВР, надлежно запозната със същата с
Протокол от 18.12.2015 год.,
с цел да набави за
себе си облага – пари в размер на 1200 /хиляда и двеста/ евро, като от деянието
са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в уронване
престижа на ***, както и създаване на недоверие в дейността му по
предотвратяване на трафика през границата на страната на луксозни автомобили,
предмет на кражба – престъпление по чл. 282 ал.2 предл.
второ вр. ал.1 от НК; и
II.Против В.Е.Д.
*** затова, че на 23.01.2017 год. на бензиностанция търговски комплекс „Шел 4006 – Шел Любимец
запад“, находящ се на АМ“Марица“ при 93-ти км в
района на гр.*Любимец, област Хасково предложил подкуп – пари в размер на 1200
/хиляда и двеста/ евро на М.Х.К. - полицейски орган от категорията по чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР – ***** от състава на ***, **** *** в **** на **** при ****, **
– ******, за да наруши служебните си задължения по чл.38 ал.2 и ал.3, по чл.39
ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 год. за реда и организацията за
осъществяване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни
пунктове, издадена от ЗМВР /обн. ДВ бр.55/21.07.2015
год./, пункт V т.5 и 6 от
Функционални задължения относно организацията и реда за работа на ******* на *****
и ***** с рег.№4536р-6677/14.04.2015
год. на *****, утвърдени от *********** съгласно План за провеждане на
инструктаж на ГПН, излъчвани от ***** на ***** “ от 8:00 часа на 30.01.2017
год. до 20:00 часа на 30.01.2017 год., а именно: Указания на
ръководството:…4.Всички луксозни автомобили, отговарящи на рисковия профил за
противозаконно отнети да се проверяват обстойно, като за целта в проверките да
се включат служители на ОИД и ЕД, проверените автомобили да се впишат в
дневника;…:Заплахи:…/на изход от страната/: 1.Трафик на луксозни МПС – средна
степен на риск: начин на действие:“Раздел II „Основни длъжностни задължения,
абзац I, II, III
и IV от
Специфична длъжностна характеристика за длъжността ***-***– *** с
№3282р-26789/10.12.2015 год., утвърдена със Заповед рег.№3282з-3371/10.12.2015
год. на *** по реда на чл.143 ал.4 от ЗМВР, надлежно запозната със същата с
Протокол от 18.12.2015 год., като пропусне преминаването през границата на
страната от Република България за Република Турция лек автомобил марка „Ланд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Спорт“, рег.№ ******,
собственост на ******, управляван от Р.Т.С. ***, без да го отклони за
задълбочена проверка, да го изпрати на „Контрол на втора линия“, като във
връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило служебните си задължения -
престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подс.М.К. не се
признава за виновна. Дава лаконични обяснения, които нямат отношение към
поддържаните от прокурора по обвинителния акт факти. Изтъква, че не се е
познавала със своя съподсъдим преди началото на
настоящия съдебен процес.
Подс.В.Д. също не се признава за
виновен. Дава по-подробни обяснения, в които поддържа, че е бил помолен от свои
познати **** да огледа процесния автомобил „Ленд роувър“ в ***** автокъща, тъй като те изявили желание да го закупят.
Известно му е, че са постигнали договорка за цена от 48 000 евро, от които
е било заплатено капаро от 2000 евро, а останалата част от сумата е следвало да
се плати, когато автомобилът стигне в Т.. Признава, че познава свид.Р.С., когото виждал да управлява автомобила, и който
му насрочвал срещи, на които отправял искане да се заплати уговорената цена.
Твърди, че докато е бил разпитван като свидетел, разследващите органи са му
оказали натиск да свидетелства срещу подс.К. и след като
отказал да го стори, бил привлечен като обвиняем.
Прокурор от ОП – Хасково намира така
повдигнатите обвинения против двамата подсъдими доказани и от обективна, и от
субективна страна от събраните по делото доказателства и пледира за
постановяване на осъдителни присъди съобразно правната квалификация, по която те
са повдигнати. По отношение на подс.К. пледира за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на предвидения от закона
минимум за всяко от престъпленията и отлагане на неговото изтърпяване с
„увеличен“ изпитателен срок, както и за налагане на наказанията „лишаване от
права“ по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК и „глоба“. За подс.Д.
предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода“ също в размер, който
позволява отлагане на изтърпяването му по реда на чл.66 ал.1 от НК, както и за
наказание „глоба“ в справедлив размер.
Защитникът на подс.К. в пледоарията си за пореден път настоява, че
обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, но следва да се
изтъкне, че определението на съда от разпоредителното заседание по делото от
9.02.2020 год., с което възражения в същия смисъл не бяха споделени и бяха оставени
без уважение, не беше обжалвано и с това възможността да се обсъжда повече този
въпрос е преклудирана. Поддържа, че нейната
доверителка има качеството „длъжностно лице“, но не и такова, което заема
„отговорно служебно положение“ по смисъла на чл.302 и чл.304а от НК. Първото,
повдигнато против подсъдимата обвинение останало напълно недоказано, не се
установила поддържаната по обвинителния акт фактическа обстановка в тази
ѝ част поради това, че свидетелските показания били противоречиви,
особено тези на свид.И.И..
Възразява срещу ползването на показанията на свид.Т.
на основание установената законова забрана по чл.118 от НПК. По останалите две
обвинения поддържа, че е останал неустановен по делото размерът на предлагания
подкуп, а и изобщо не била доказана комуникация между двамата подсъдими.
Подс.М.К.
се придържа към изложеното от нейния защитник.
Защитникът на подс.В.Д. приоритетно изтъква, че като е бил привлечен като
обвиняем едва в самия край на разследването по ДП, след като многократно преди
това е бил разпитван като свидетел, е
бил лишен от правото и възможността да участва пълноценно в тази фаза от
наказателния процес. Сочи, че по делото са приобщени като доказателства
двукратно видеозаписи от 23.01.2017 год. от бензиностанция ОМВ, находяща се на т.нар. „Петолъчка“, пътен възел на границата
на област Сливен и област Ямбол, които са били обект на видео-техническа и
лицево-идентификационна експертизи. Вторият запис обаче бил предаден след изтичане
на срока за разследване и при липса на
постановление за удължаването му, поради което следвало да се изключи от
доказателствата по делото на осн. чл.237 ал.7 от НПК.
Отделно от това преди назначаването на експертизите тези материали не били
надлежно приобщени като веществени доказателства чрез оглед, какъвто не бил
извършен и това също сочи като основание за изключването им от доказателствената съвкупност. Анализът на доказателствата,
установяващи обстоятелства около регистрацията на процесния
автомобил в ***** сочел на съпричастност на свид.Р.С.
към дейността по извеждането му от страната, не и на такава на подс.Д.. Изтъква противоречия в показанията на свид.Р.С. относно участие на подс.Д.
в същата дейност, както и аргументи показанията на този свидетел да не се ценят
като достоверни – обременено съдебно минало, личен интерес, стремеж да се
обслужи обвинителната теза и пр. Акцентира на свой ред, че са останали
недоказани каквито и да било контакти между двамата подсъдими, в която част
обвинителния акт останал напълно недоказан.
Подс.В.Д.
се присъединява към аргументите на защитника си.
Като
съобрази събраните по делото доказателства поотделно, и в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата
М.К. е на **** год., *****, *****, живуща ***, *****, *****, с *****. Има ****,
които издържа. Работи като ***** от ****. без прекъсване досега. От 2015 год.
заема длъжността „*** ***“ в **** на **** от **** към **** – ******, със
специфично наименование на длъжността „*****“. Четири пъти е била награждавана
с „Писмена похвала“, веднъж наказвана с „Последно предупреждение“ за срок от 6
месеца. Бившият ѝ съпруг свид.И.Д. работи също
като *****, но на *******.
Подсъдимият В.Д. е
на **** год., *****, *****, ****, *****, *****, ******. Живее в гр.*****,
където развива *** дейност.
През инкриминирания
период служебните задължения на подс.К. са били
регламентирани от нормативни, вътрешноведомствени и вътрешни актове, между
които и цитираните от прокурора, а именно:
1/ Инструкция №
8121з-813/9.07.2015 год. за реда и организацията за осъществяване на гранични
проверки на граничните контролно-пропусквателни
пунктове, издадена от ЗМВР/обн. ДВ бр.55/21.07.2015
год./;
2/ Специфична
длъжностна характеристика за длъжността ***-***– *** с
№3282р-26 789/10.12.2015 год., утвърдена със Заповед
рег.№3282з-3371/10.12.2015 год. на *** по реда на чл.143 ал.4 от ЗМВР, с която
тя е била надлежно запозната с Протокол от 18.12.2015 год.;
3/ Функционални
задължения относно организацията и реда за работа на **** *** на *****“ и ******“
с рег.№4536р-6677/14.04.2015 год. на *******, утвърдени от ***** – ******;
4/ Ежедневен План
за провеждане на инструктаж на гранично-полицейските наряди /ГПН/, излъчвани от
***** на ***** за всяка смяна;
Основен източник на
правомощия и служебни задължения за **** *** е инструкцията – подзаконов, общ
нормативен акт. Функционалните задължения детайлизират същите, изготвят се от *****
и се утвърждават от *****. Специфичната длъжностна характеристика за длъжността
„*** в ****“ се издава в изпълнение на ЗМВР и утвърждава от министъра. Планът
за инструктаж се изготвя от **** и се утвърждава от ***** и съдържа общи
инструкции /мерки за безопасност и пр./, както и конкретни такива във връзка с
текущо актуални рискове, видове заплахи, степен на опасност и указания за реакция.
При осъществяване
на функциите си, *** на **** работят или на т.нар. автоматизирано работно място
/АРМ – гише/, или като „мобилни“. На АРМ работят тези, които извършват реално
същинската физическа и документална проверка на преминаващи лица и превозни
средства. АРМ представлява кабина, оборудвана с компютърна конфигурация, имаща
връзка със съответните системи, осигуряващи проверката. Те проверяват паспорти
и документи на МПС-та, въвеждат данни в компютъра ръчно, или чрез периферни
устройства и съответно пропускат, или не преминаващите. На професионален жаргон
дейността им се нарича „работа с печат“. Т.нар. „мобилни“ изпълняват други
функции – охрана на бариера, обход, предварителни или последващи
физически проверки, ако такива се преценят, оказване помощ и пр. В последните
години всеки един ***** може да изпълнява всички гореописани функции, т.е.
всички от смяната са взаимозаменяеми.
Автоматизираните
работни места за проверка на излизащите от страната лица и МПС- та са с четни
номера – 02, 04, 06 и т.н., а тези за влизащите – нечетни – 01, 03, 05…
При преминаването
на МПС през ГКПП се следва принципа да има обособени трасета за автобуси и леки
автомобили и същите да не се пресичат. Затова винаги първите няколко АРМ са за
проверка на автобуси, а следващите – на леки автомобили. Колко АРМ да се определят за проверка на
автобуси преценявал началник-смяната в зависимост от моментния наплив. Обичайно
били две – 06 и 08 /02 и 04 не се използвали/. Останалите – 10, 12, 14 и т.н.
проверявали леки автомобили. При засилване трафика на автобуси началник-смяната
разпореждал още едно АРМ да премине към проверка на такива, но това винаги било
първото следващо поред, именно за да не се кръстосат пътищата им с
автомобилите.
Разпределението на ****
по работни места се извършва чрез модул „Ротация“ като антикорупционна мярка, в
който модул са заложени всички служители, определени за деня и съответната
смяна, като в началото на всяка смяна се извършва т.нар. „начална ротация“, а
след това периодично, на 3-4 пъти в рамките на една смяна на случаен принцип се
извършва преразпределение. Началната ротация се прави от началника на смяната,
а последващите – от компютър и се наричат „фонова
ротация“. Когато бъде стартирана последваща, фонова
ротация, началник-смяната уведомявал по телефона кой къде да отиде. Отделно от
това началник – смените могат при извънредни обстоятелства – необходимост
служител да бъде освободен от работа, или промяна в трафика, да предприемат
ротация.
Гореописаното съдът
установи въз основа на подробните показания на свидетелите – служители на „****,
най-вече П.К., ***** в ***** – ******, които са изключително изчерпателни, но
така също и на С.Т., ***** и А.Б., също ******, вкл. на смяната на подсъдимата
за част от изследвания по делото период.
I.По обвинението против подс.М.К. в престъпление по чл.302 т.1
б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК, извършено на 18.10.2016
год.:
По фактическата
обстановка:
На 18.10.2016 год.
съгласно оперативния график на дежурствата на **** на *****, подс.К. била на работа нощна смяна за времето от 20:00 ч.
до 8:00 часа на 19.10.2016 год./т.V.л.139-141/. Прилаганият модул „Ротация“ за случайно
разпределение на ********** по работни места при стартирането на „******“ в
19:55 часа на 18.10.2016 год. е разпределил подсъдимата на АРМ №10, „Излизащи
леки автомобили“.
Свид.И.Б.,
***, *** гражданин от *****, роден в ***, ****, често посещавал Б. и по работа,
и като турист. Поради това, че се е изселил отдавна, вече ***** език. Понякога
бил придружаван от свид.Е.И. /Е. Й./, също ***, но от
**** год., с **** гражданство, *** и *** и също постоянно живущ в ***, но с
постоянен адрес ***, който владеел малко говоримо български език и се занимавал
с ******.
При пътуванията си
до България двамата обичайно отсядали в *****. Запознали се със свид.С.Ф., ******, чиито услуги ползвали. Негов колега бил свид.М.М..
През м.октомври
2016 год. свид.Б. харесал по обява в интернет лек
автомобил, обявен за продажба от България, Пловдив – марка „Мерцедес“, модел CLK, кабрио,
бял на цвят, рег.№ *****, собственост на Р.Й.Б. от същия град. Решил да го купи.
В гр.Б. помолил свид.И. да проведе телефонен разговор
на български език с посочения в обявата номер. Разговор се провел, било
постигнато съгласие за продажна цена от 1500 евро.
При поредното си
пътуване до България, Х. свид.Б., както обикновено
придружен от свид.И., отново ползвал услугите на свид.Ф. като *****. Помолил го за услуга срещу заплащане –
да намери подходящ човек, ***** гражданин, притежаващ лична карта и задграничен
паспорт, който да „вкара“ на свое име лек автомобил в Т., сиреч да премине
границата с него. Свид.Ф. приел, макар да нямал никого
предвид в момента, но се свързал с колегата си свид.М.М. ***. Последният предложил това да бъде вторият му баща –
свид.Ж.Т., който от около **** години живеел с
неговата майка след смъртта на баща му.
Свид.Ж.Т.
***. ****, с ***** образование. Никога не е бил правоспособен водач, нито
притежавал МПС. Дълги години работил като *****, но сега бил със сериозни
заболявания, трудно подвижен и поради това с ограничени социални контакти.
Нямал задграничен паспорт, а личната му карта била изтекла и не била подновена
поради липса на парични средства. Така свид.М. видял
добра възможност пастрокът му да се снабди с нови документи и да спечели някой
лев.
Свид.Ф.
уведомил свид.Б., че е намерил подходящия човек, но
са нужни средства, за да бъде същият снабден с лични документи. Свид.Б. приел, оставил му 50 евро за разноски и заедно със свид.И. се прибрали в *****. На другия ден свид.М.
довел свид.Т. в града, а свид.Ф.
го завел в ***, за да му бъдат издадени нови лична карта и задграничен паспорт.
Разходите поели от оставените от свид.Б. средства.
Дни по-късно, на
18.10.2016 год. двамата свидетели Б. и И. отново пристигнали в Б. с автобус, вече
за да закупят автомобила. Отишли в П., където установили, че неговият
собственик Р. Б. е извън страната. Срещнали се с негов представител,
неустановено по делото лице, който им предоставил автомобила за оглед. Свид.Б. потвърдил, че ще го купи на тази цена. Провели
телефонен разговор със собственика Б., който заявил, че няма възможност скоро да
се върне в страната, за да се сключи договор за продажба, или издаде пълномощно за управление, но е
съгласен, ако заплатят договорената цена, да получат веднага владението върху
автомобила, ведно с документите за него, вкл. свидетелството за регистрация и
собственост. Свид.Б. приел този вариант, заплатил
сумата и получил автомобила и документите за него, без да се сключи договор за
продажба, или издаде пълномощно за управление,
или ползване. След това двамата със свид.И. ***.
Свид.Б. намерил свид.Ф. и
му поискал новоиздадения паспорт на свид.Т., за да
бъде издадено на негово име пълномощно, с което автомобилът да премине в Т.
Посетил бюро за преводачески услуги в града, където това било сторено. Самият
документ не е издирен и приобщен по делото и точното му съдържание не е
установено. След това свид.М. довел свид.Т. ***. Около 14-15 часа го оставил на автогарата в *****
при свид.Ф..
Около 16 - 16:30 часа
към ГКПП „Капитан Андреево“ се отправили с два автомобила свидетелите И., Т., Б.
и Ф.. С новозакупения лек автомобил „Мерцедес“,модел
СLК 200“, кабрио,
бял на цвят, с рег.№***** пътували свид.И., като
водач и свид.Т., като пътник, а след тях с таксито на
свид.Ф. – той и свид.Б..
Последните двама останали в района на Свиленград да изчакат преминаването в Т.
на първия автомобил. Скоро получили обаждане от свид.И.,
че не са били пропуснати да преминат границата заради проблем с документите. Уговорили
си среща на паркинга „*****“ на АМ“Марица“ в района на *****, а докато пътували
натам, свид.Б. провеждал телефонни разговори. Когато
се срещнали на паркинга, свид.И. го уведомил, че не
са ги пуснали, защото нямали пълномощно за автомобила на български език. Свид.Б. заявил, че ще изчакат новата /нощната/ смяна гранични
полицаи и ще направят нов опит да изведат автомобила през границата.
Видно от приобщена
по делото /т.VII л.140 от
ДП/ Справка от АИС-ГК /Автоматизирана информационна система – граничен контрол/
за регистрирани задгранични пътувания на МПС - лек автомобил „Мерцедес“,модел СLК 200“, кабрио,
бял на цвят, с рег.№*****, е с регистрирано излизане от страната към Турция в
17:02 часа и влизане обратно в 17:28 часа, т.е. неуспешно излизане. Като
пътници са посочени – Е.О.И. и Ж.Т.Т..
Както се посочи
по-горе, нощната смяна на **********на ***** започва
от 20:00 часа. Приблизително около този час /вече било тъмно/ всички отново се
отправили към граничния пункт с двата автомобила. Спрели на паркинга пред първа
бариера /респ. последна в посока от Турция към България/. Там дошли и познати
на свид.Б. лица с техен лек автомобил, извикани от
него по телефона, неустановени по делото.
По това време свид.И.И. се връщал от Турция в
България, вече бил преминал всички
гранични проверки и напускал територията пункта.
Свид.И.И. е на **** год., от няколко години живеел в *****.
Известно време *****, после се занимавал със *****. Често пътувал до Турция и
преминавал граничния пункт, бил запознат с реда. При тези свои пътувания се
запознал с турчин на име А., който също бил изселник и живеел в гр.Б.. Той купувал
автомобили от България и неколкократно ангажирал свидетеля
да ги прекарва като **** в Т. срещу възнаграждение от 50 лева. Автомобилите свидетелят
оставял на бензиностанция непосредствено след граничния пункт, откъдето
собственикът си ги вземал.
На 18.10.2016 год.
надвечер свид.И. се връщал от поредно пътуване до
Турция със собствения си лек автомобил. На паркинга след последната бариера
видял свид.Б., когото познавал по физиономия като
приятел на въпросния А., да стои до бял „Мерцедес“, кабрио
с ***** регистрация. В автомобила имало възрастен мъж. Свид.Б.
на свой ред разпознал свид.И. и го помолил да премине
границата с белия мерцедес срещу възнаграждение от 50 лв. и да го изчака на
паркинга „****“ след **** граничен пункт „****“, където да му го предаде. Казал
му, че всички документи за колата са в жабката и са на името на възрастния
човек, който седи на предната дясна седалка, но не може да управлява. Свид.И. незабавно приел, като разчитал на богатия си опит в
извършването на такива услуги. Оставил собствения си автомобил „Сеат Толедо“ на паркинга и седнал зад волана на белия,
спортен мерцедес.
Около 20:30 часа на
18.10.2016 год. управлявания от свид.И., с пътник свид.Т. автомобил се установил на линията за гранична проверка
на излизащи леки автомобили, на АРМ №10, където служебните си задължения считано
от 20:00 часа изпълнявала подс.К.. Свид.И. подал документите на пътниците и автомобила.
Подсъдимата ги прегледала и заявила, че тази кола не може да мине, след което
разпоредила на свидетеля да отбие вдясно, за да не препятства движението. Свид.И. отбил, слязъл от автомобила, отишъл до гишето, за
да си получи обратно документите и попитал защо автомобилът не може да премине
границата. Тогава подсъдимата му заявила „Вие изкарвате пари, а за нас няма
нищо.“ Казала му също, че докато не получи 50 евро, колата няма да премине в
Турция.
Тъй като нито
автомобилът, нито интересът същият да премине в Турция били на свид.И., той обърнал обратно и се върнал на паркинга пред
граничния пункт. Там уведомил свид.Б., че ***** иска
50 евро, иначе няма да пропусне колата. Последният го попитал защо не го е
сторил, дал му незабавно 50 евро и го накарал да отиде пеша до гишето и да я попита
ще пусне ли колата, ако получи тези пари. Свид.И.
изпълнил молбата му, при което подсъдимата му казала направо да идва с колата,
а не да ѝ предава парите така. Свид.И. се
върнал пак пеша обратно до автомобила, качил се и отново, заедно със свид.Т. като пътник, влезли на територията на граничния
пункт и се установили на АРМ №10. Там той сложил парите между страниците на
документите, които подал за проверка на подс.К.. Тя
ги прегледала за около минута, върнала му ги без парите и му казала „Давай“.
В горецитираната Справка от АИС- ГК за регистрирани
задгранични пътувания на МПС за лек автомобил „Мерцедес“,модел СLК 200“, кабрио,
бял на цвят, с рег.№***** е регистрирано излизане от страната към Турция в
21:02 часа на 18.10.2016 год. с пътници в автомобила – И.И.И.
и Ж.Т.Т..
Междувременно свид.Б. разпоредил на свид.Ф. на
минава границата и да чака на паркинга „*****“, за да върне по-късно свид.Т. обратно в България. Границата преминали и
свидетелите Б. и И. с автомобил на неговите приятели.
На паркинга след ****
граничен пункт свид.Б. си получил владението върху
автомобила, заплатил обещаното на свид.Ф. /който се
разплатил със свид.Т./ и на свид.И.,
а свид.Ф. върнал свид.Т. ***
в малките часове след полунощ на следващия ден.
Докато била на
смяна, подсъдимата провела телефонен разговор със свой близък в 21:45:01 часа
на 18.10.2016 год., в който заявила следното:“Пуснах преди малко един без
пълномощно, взех му малко…Поне храничката да изкараме
за утре…Едни наши цигани, дето вадят коли...Петдесет.“ Малко по-рано в същия
разговор подсъдимата споделя:“Седя тука сама на „десет“ и се занимавам с
тъпаци…И снощи беше така, сама на „десет“...
Свид.К.Т.,
служител на ***** – *** придобил оперативна информация за случая. Впоследствие започнала
проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР. Месец по-късно, на
18.11.2016 год. в 14:07:37 часа неустановено по делото лице, но очевидно /от
съдържанието на разговора/ колега на подсъдимата, я уведомява за предприети
проверки, като „от ****** искали да гледат едни работи, единият час и ти май си
вътре“ . След това я пита помни ли циганския „Мерцедес“, който върнала, същият
можел да мине без пълномощно и без да се връща. Подсъдимата пита дали се вижда
да е взела пари, на което получава отрицателен отговор, но се виждало как влиза
„при С.“ /вероятно свид.С.Т./ и после връща обратно „мангото“, а той можел да мине без пълномощно. Припомня
ѝ, че става въпрос за спортен „Мерцедес“, бял, двуврат,
с падащ таван. Подсъдимата отвръща, че помни, че в крайна сметка е пропуснала
автомобила 30-40 минути по-късно, поради което не се притеснява.
На 24.01.2017 год.
в 15:48:20 часа обаче подсъдимата се обажда на неустановено лице и го
уведомява, че я викат в ГПУ от „Вътрешна сигурност“, а тя не знае какво да
прави. Случаят бил от 18.10.м.г. и ставало въпрос за някаква кола, която едната
смяна върнала, а тя първо върнала, а после пуснала, но тя не си спомня нищо, а
те гледали записите. С тях бил К.Т.. На другия ден 25.01.2017 год. в 12:423:32
часа на подс.К. се обажда свид.А.Б.,
по това време ***** на *****, и я пита какво е станало вчера на проверката. Тя
отвръща, че представлявало интерес защо първо върнала, а после пропуснала „тая
кола“. Свидетелят ѝ казва, че трябва най-после кардинално да решат тоя
въпрос, какво да правят с пълномощните.
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена по делото след
внимателен анализ поотделно и в съвкупност и след преценка на тяхната взаимна
връзка на събраните по делото доказателства – свидетелските показания на
свидетелите И.И., И.Б., Е.И., С.Ф., М.М., Ж.Т., К.Т., П.К. и М.Д., на писмените доказателства –
Оперативен график на дежурствата на **** на ***** за 18.10.2016 год. от 20:00
часа до 8:00 часа на 19.10.2016 год., Модул „Ротация“ в ****, стартирана в
19:55 часа на 18.10.2016 год., Справка от АИС-ГК за регистрирани задгранични
пътувания на МПС, ВДС, изготвени въз основа на приложени на ДП СРС спрямо подс.К., Справка от „Пътна полиция“ за собствеността върху
лек автомобил „Мерцедес“,модел СLК 200“, кабрио, бял на цвят, с рег.№*****, ксеропия от задграничните паспорти на свидетелите И. и Б..
На първо място, във
връзка с изрично възражение в тази насока на защитника адв.М.
следва да се подчертае, че няма законова /процесуална/ забрана да се ползват
показанията на свид.Т., разбира се за факти и
обстоятелства, които е възприел лично, или установил лично при анализ на
информация, не и такива, в които преразказва научено от него по време на провеждане
т.нар „оперативна беседа“. Този свидетел е бил служител на ****“ в *** към
момента на изследваните събития и поради това няма качеството разследващ орган,
не е извършвал действия по разследването и показанията му не попадат под
забраната на разпоредбата на чл.118 от НПК.
Разпитът на всички
свидетели пред съда се проведе близо пет години след събитията, поради което
разбираемо показанията им са много по-повърхностни и непълноценни, а така също
и колебливи и противоречиви в сравнение с разпитите им на ДП. Освен това съдът
се увери, че голяма част от тях /най-вече **** граждани Б. и И./ всячески се
стремят да омаловажат своето участие и съпричастност към дейността по
извеждането на лекия автомобил „Мерцедес“ от България в Турция и да се дистанцират от извършени действия с
тази цел, изглежда считайки, че при това са били извършени някакви неправомерни
действия. При обсъждането на правната квалификация на деянието съдът ще изложи
по-подробни аргументи, на това място само ще отбележи, че такива не се
констатират от гледна точка на изискванията и регламента на българския закон,
отнасящи се до пропускането на този лек автомобил да напусне територията на
страната. Някои от свидетелите, най-вече *****, изказват становище, че не така
стоят нещата с допускането на автомобила на **** територия, но изследване и
анализ на **** приложим закон не се налагат, предвид повдигнатото обвинение и
са поради това безпредметни. По същата причина не съставлява някаква съществена
доказателствена непълнота обстоятелството, че
документът /според мнозинството свидетели – пълномощно/, който свид.Б. е изготвил
на името на свид.Т., не е приобщен по делото и не е
установено със сигурност какъв точно е.
Изключение правят
до голяма степен показанията /и то дадените на ДП/ на свид.И.И., а и тези на свид.С.Ф., които
са най-подредени, последователни,
логични и сравнително непротиворечиви, с малки изключения.
Това наложи да се
прочетат показанията на почти всички свидетели, дадени на ДП и то при условията
на чл.281 ал.4 от НПК, с изключение на показанията на свид.И.И., които на ДП са дадени пред съдия. Предвид законовата
забрана по чл.281 ал.8 от НПК присъдата да почива само на показания, прочетени
по реда на ал.4 от същия, съдът внимателно ги провери чрез съпоставяне както
помежду им, така и с другите приобщени доказателства и изводите си изгради въз
основа на преценка в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Така за категорично доказано следва да се
приеме, че лек автомобил „Мерцедес“,модел СLК 200“, кабрио,
бял на цвят, с рег.№***** е бил собственост на лицето Р.Й. Б. от гр.*****. Поради
това съдът приема, че автомобилът е бил предаден на свид.Б.
в гр.*****, а не в *****, както същият твърди, и не от неговия собственик, а от
неустановено лице, негов представител, а уговорката да получи автомобила ведно
с документите за същия, но без договор и пълномощно, стига да заплати
продажната цена, е била постигната в телефонен разговор.
Ксерокопията на
задграничните паспорти и на свид.Е.И. /т.II л.101 гърба/, и на свид.И. Б. /л.115/ съдържат на страниците си **** печати „***“/“излязъл“/
на **** граничен пункт „Капъ куле“
от дата 18.10.2016 год., следователно на същата те са били в страната.
Към тази дата
несъмнено подс.К. е заемала длъжността „*** ***“ в *****
от **** към **** – ******, със специфично наименование на длъжността „*****“.
Видно от График за работата на ***** за м.октомври 2016 год. /т.V л.127 и сл. от ДП/, Оперативния
график за дежурства на **** /т.V л.139-140 от ДП/ тя е била на работа нощна смяна – от 20:00 часа на
18.10.2016 год. до 8:00 часа на 19.10.2016 год.
Видно от
приобщеното копие „******“, стартирана на 18.10.2016 год. в 19:55 часа,
подсъдимата е била разпределена на АРМ 10, което е „излизащи леки автомобили и
автобуси. Следващата ротация, вече т.нар „фонова“ е от 22:05 часа на същата
дата. Следователно към момента на пропускане на лекия автомобил „Мерцедес“ от
България за Турция в 21:02 часа именно подс.К. е извършила
граничната проверка на същия.
Свид.И.И. разпознава подсъдимата при проведено на ДП разпознаване
по снимки /т.II л.40-44 от
ДП/ като ******, която му е поискала, а след това го пропуснала срещу предадена
от него сума от 50 евро да премине в Турция с въпросния лек автомобил.
В телефонен
разговор със свой близък в 21:45 часа на 18.10.2016 год. подсъдимата се хвали,
че пуснала преди малко един без пълномощно, взела му малко – петдесет. Не
споменава валута.
Съдържанието на
телефонните разговори на подсъдимата от 18.11.2016 год., 24.01. и 25.01.2017
год. във връзка с предприета проверка на случая от дирекция „*****“ при ***, за
която показания дава и свид.К.Т. установяват, че в
крайна сметка тя си спомня случая с белия, спортен „Мерцедес“, управляван от
лице от **** произход, вкл. това, че най-напред го върнала, а малко по-късно –
пропуснала.
При проведена на ДП очна ставка между
свидетелите И. и Б. /т.II. л.154-155/, дадените по време на която показания бяха прочетени пред
съда, свид.И. заявява, че именно свид.Б.
му е възложил и впоследствие му платил
50 лв., за да преведе през границата лекия автомобил „Мерцедес“, както и че именно
същият му дал сумата от 50 евро, поискана от *****, която да ѝ предаде,
за да бъде пропуснат автомобилът. В този
момент от разследването тези обстоятелства потвърждава и свид.Б..
Справката за
задграничните пътувания на МПС - лек автомобил „Мерцедес“,модел СLК 200“, кабрио,
бял на цвят, с рег.№***** недвусмислено сочи, че при „неуспешното“ излизане от
страната между 17 и 17:30 часа на 18.10.2016 год. в него са пътували
свидетелите Е.И. и Ж.Т., а при излизането на същото МПС от страната в 21:02
часа същият ден – свидетелите И.И. и Ж.Т..
Съдът не намира за
необходимо да обсъжда множество други противоречия в показанията на
свидетелите, тъй като същите се отнасят до обстоятелства, които излизат извън
предмета на доказване по настоящото дело, а именно, доколко и по какъв начин
автомобилът е могъл легално да премине на територията на Турция, и са поради
това ирелевантни за изводите на съда конкретно по
това повдигнато против подс.К. обвинение. Някои от
тях ще бъдат обсъдени по-долу, тъй като имат отношение към точната правна
квалификация на деянието на подсъдимата.
Не се налага и
обсъждане на Заключение №546/4.12.2017 год. по назначена на ДП комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /т.III л.152-204/. На вещото лице е
било възложено изследване на съдържанието на файлове от външен твърд диск „A-DATA 1TB“, предоставен на разследващият
орган с писмо от 9.03.2017 год. на дирекция „Вътрешна сигурност“ – ***,
съдържащ записи от видеокамерите на паспортен контрол на трасе „изходящи за
Турция“ и „входящи в България“ на ***** за различни времеви периоди, вкл. от 16:00
до 18:00 часа и от 20:00 до 22:00 часа на 18.01.2016 год., но изготвеното
заключение гласи, че дори след допълнителна обработка със специален редактор,
кадрите са с качество, което не позволява отграничаване
на частни признаци, характеризиращи заснетите лица и изображенията са поради
това негодни за лицева идентификация.
Предвид изложения
анализ на доказателствата, съдът приема гореизложената фактическа обстановка за
безспорно и категорично доказана. Заслужава да се изтъкнат колебанията и
противоречията в показанията на свид.И. относно
обстоятелството дали поисканата сума е била в лева или евро. За объркването на
свидетеля вероятно допринася и факта, че обещаната на него сума за услугата е
била 50 лв. Съдът приема за ориентир заявеното от него, а и от свид.Б. по време на проведената между тях очна ставка на
ДП, където първият непоколебимо поддържа, а вторият потвърждава, че предадената
на подсъдимата сума е била 50 евро.
Преходът към
обсъждане на точната правна квалификация на деянието на подс.К.
логично следва да започне с обсъждането на въпроса какъв е законният ред, при
съблюдаването на който лекият автомобил „Мерцедес“ е следвало да бъде пропуснат
да премине легално на турска територия, респ. бил ли е същият нарушен и то конкретно
в хипотезата, при която в автомобила не пътува нито като водач, нито като
пътник, неговият собственик.
Нормативният акт,
който пряко регламентира дейността на контролните органи, в случая на
граничните полицаи, е Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 год. за реда и
организацията за осъществяване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни пунктове, издадена от ***/обн. ДВ бр.55/21.07.2015 год./, а приложимите в случая правни
норми – чл.38 ал.1 и чл.39 ал.1 от същата.
Разпоредбата на
чл.38 ал.1 гласи:
При проверка на
документите на превозните средства **** ***, извършващ проверка на първа линия,
изисква от водача:
1. документ за правоспособността да управлява превозното средство;
2. документ за регистрация на превозното средство;
3. документ за собственост на превозното средство;
4. задължителни застраховки, когато такива са необходими;
5. могат да бъдат изискани и документи за превозвания товар.
Разпоредбата на
чл.39 ал.1 пък предвижда превозните средства по правило да се проверяват в АИС
"Граничен контрол" в съответствие с правилата за гранична проверка на
лица съгласно дял III, глави I и II.
От текста на чл.38
ал.1 става пределно ясно, че няма законна пречка да се пропусне да премине
границата лек автомобил, в който не пътува неговият собственик, дори когато
водачът, или друг пътник не притежават пълномощно от същия да управляват или
ползват автомобила, стига при граничната проверка да бъдат представени –
документ за правоспособност на водача и документ за регистрация и собственост
на превозното средство /който в България е един и същи – свидетелство за
регистрация на МПС, но в други държави са два отделни документа/. Представянето
на пълномощно от собственика не е изискуемо.
С този въпрос се
спекулира по делото, но нормативният текст е ясен и не буди съмнение. Известна
яснота върху него хвърлят показанията на
свидетелите К., С.Т. и А.Б., които утвърждават, че такова пълномощно изискват *****
гранични власти, не и българските. Свидетелите
К. и Т. поясняват, че до 2006 год. такова пълномощно са изисквали и българските
****** по силата на заповед на директора на *****, след което това изискване е
било изоставено, а при приемането на сега действащата Инструкция през 2015 год.
изобщо не е било заложено.
След това
съществено уточнение, съдът преминава към обсъждане на правната квалификация на
деянието на подс.К..
По правната
квалификация на деянието:
Субект на
престъплението по чл.302 т.1 б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК е не само длъжностно лице, но и такова, което заема отговорно служебно
положение.
От 2015 год. и към
момента на извършване на деянието /а и досега/, подс.К.
заема длъжността „**** ***“ в **** от ******* – ******, със специфично
наименование на длъжността „*****“.
Качеството ѝ
на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК е поради това вън от
съмнение. То произтича пряко от редица законови разпоредби – чл.57 от ЗМВР, чл.56 вр. чл.37, чл.142
ал.1 т.1 от същия. Така нормата на чл.142 ал.1 т.1 предвижда, че са държавни
служители служителите на *** – **** и *****.
Съгласно чл.57 от ЗМВР – полицейски органи са органите на ******, които
пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6 ал.1 т.1-3, 7 и 8. В случая тя е
осъществявала охранителна /по т.2/ и контролна /по т.8/ функции. Според чл.37
ал.1 т. 1 от същия закон, част от основните структури на *** са главните
дирекции, а според чл.56 - органи на структурите по чл.37 и на техните
структурни звена са държавните служители
по чл.142 ал.1 т.1 и 2 и ал.3.
Защитата на
подсъдимата последователно и неотклонно оспорва наличието на основания по
делото да се приеме, че подс.К. заема и „отговорно
служебно положение“ по смисъла на чл.302 т.1 от НК. Възраженията са безпочвени,
но до голяма степен и безпредметни. Всъщност състава на престъплението по
чл.302 от НК поначало представлява квалифициран състав на престъплението
„подкуп“ по чл.301 от същия, като квалифициращи признаци са специални
характеристики на длъжностното лице – такова, което заема отговорно служебно
положение, вкл. съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, или
полицейски орган, или ********. Доколкото по силата на нормата на чл.57 от ЗМВР
длъжността на подсъдимата представлява ****, нейното деяние без друго е съставомерно по чл.302 т.1 б.“а“ от НК.
Съдът обаче споделя
изцяло поддържаното от прокурора, че и квалифициращият признак „отговорно служебно положение“ е налице.
Поначало за същия липсва законова дефиниция. Важен ориентир в тази насока дава
ТППВС № 8/1981 год. в т.8, където се указва на съдилищата „при определяне дали
длъжностното лице заема отговорно служебно положение да се имат предвид –
характерът, съдържанието и обемът на изпълняваната длъжност, или работа на
длъжностното лице, функциите и правомощията, с които е овластено,
мястото, което заема в служебната йерархия и характерът на учреждението,
стопанската или обществена организация, в което работи.“
Преценката за
отговорно служебно положение не се прави ad hoc, с оглед на конкретен казус и
извършени действия, а след комплексна преценка на изброените по-горе
обстоятелства. Подсъдимата е ***** с работно място на самия ****. Вярно е, че
позицията ѝ не стои високо в служебната йерархия. В нейните преки
задължения обаче се включва физически и документален контрол на преминаващи
държавната граница лица и превозни средства, чрез който се осъществява нейната
охрана. При осъществяване на тази дейност неизбежно се стига до разкриване, или
предотвратяване на престъпления, в каквато насока ******* има законови
правомощия. Ето защо, независимо колко е значим конкретния случай и какви са
неговите измерения, цялостната нейна пряка работата несъмнено рефлектира върху националната
сигурност.
Предвид изложеното,
съдът няма съмнение, че и квалифициращият признак „отговорно служебно
положение“ е доказан.
Безспорно се
установява по делото, че не са били налице закони пречки лекият автомобил
„Мерцедес“, а така също и пътуващите в него две лица, да бъдат пропуснати да
преминат границата. Водачът, свид.И. е бил
правоспособен и е представил документ затова. Било е представено свидетелството
за регистрация на МПС за автомобила, което по българския закон е едновременно и
документ за собственост. Няма никакви данни да са липсвали задължителни
застраховки. Предмет на обвинението не са служебни задължения на подсъдимата, свързани
с граничния контрол спрямо преминаващи лица, но пътниците са имали лични карти
и задгранични паспорти /събрани са изобилни доказателства, че на свид.Т. такива са били издадени специално за случая/.
Следователно, след
като извърши изискуемите проверки и осъществи контрол, подсъдимата е била
длъжна да пропусне автомобила и пътниците да преминат. В това се изразява
изпълнението на нейните служебни задължения в този случай.
Вместо това, тя
най-напред директно е заявила на свид.И., че „тази
кола няма да мине“, като в този момент изобщо не е пристъпила към извършване на
гранична проверка, т.е. към изпълнение на служебните си задължения, а когато
той е поискал обяснение за нейния отказ, е добавила „Вие изкарвате пари, а за
нас няма нищо“. Най-после, след като по искала и получила дар /сумата от 50
евро/, тя е изпълнила служебните си задължения и пропуснала автомобила и
пътниците да преминат.
Гореизложеното е
съществено за извода, че подсъдимата е поискала и получила дар, който не
ѝ се следва, именно за да изпълни служебните си задължения. Тъкмо тази е
осъществената форма на изпълнително деяние на престъплението „подкуп“.
Обратното би било, ако не са били
изпълнени изискванията на закона за пропускането на автомобила и подкупът е бил
поискан и получен, за да си затвори тя очите за констатирана при граничната
проверка нередност, т.е – за да не изпълни служебните си задължения.
Съществен е
въпросът за правилната оценка на конкретните служебни задължения, за
изпълнението на които е поискан, и получен подкупът, в каквато насока съдът е
обвързан от конкретните такива, за които прокурорът е повдигнал обвинение по
обвинителния акт и не може да обсъжда други. При преценката им следва да се
държи сметка, че същите трябва да бъдат за такива, които се отнасят към граничния
контрол и проверка на преминаващи МПС- та. Прокурорът е подбрал следните:
1/ Уредени в чл.38
ал.1 т.1, 2, 3 и 4 и чл.39 ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 год.
за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни пунктове, издадена от ***/обн. ДВ бр.55/21.07.2015 год./. Същите гласят:
Чл.38 ал.1 т.1, 2, 3 и 4:
(1) При проверка на документите на превозните средства **** ***,
извършващ проверка на първа линия, изисква от водача:
1. документ за правоспособността да управлява превозното средство;
2. документ за регистрация на превозното средство;
3. документ за собственост на превозното средство;
4. задължителни застраховки, когато такива са необходими;
Чл.39 ал.1 и ал.2:
1) Превозните средства по правило се проверяват в АИС "Граничен
контрол" в съответствие с правилата за гранична проверка на лица съгласно
дял трети, глави първа и втора.
(2) Проверка на превозните средства в АИС "Граничен контрол" извън
правилото по ал. 1, включително и по идентификационен номер (VIN), може да се
извърши и тогава, когато са налице признаци, че същото е средство за извършване
или предмет на престъпление или административно нарушение;
2/ Установени
съгласно т.4, 5 и 7 на Пункт V от Функционални задължения относно организацията и реда за работа на *** ***
на **** и **** с
рег.№4536р-6677/14.04.2015 год. на ****, утвърдени от ******** – ******. Същите
гласят:
т.4.: Изисква от собствениците на МПС всички необходими
документи /документ за собственост,
застраховка, документ за правоуправление/;
т.5.Проверява данни в АИС „Граничен контрол“;
т.7.При възникване на съмнения относно редовността на
документа за пътуване, на съпровождащите го документи, или необходимост от
допълнителна справочна дейност, наличието на някои от следните
белези…информира НГ/НС/ и изпраща лицето
за осъществяване на контрол на втора линия;
3/ Посочени в План
за провеждане на инструктаж на ГПН, излъчвани от **** ***** от 20:00 часа на
18.10.2016 до 8:00 часа на 19.10.2016 год., раздел „Заплахи“…На изход:
1.Трафик на луксозни МПС, средна степен на риск.начин на
действие:…
4/ Произтичащи от Специфична длъжностна характеристика за
длъжността *** – ****** в ***** – ***
№3282р-26 789/10.12.2015 год., утвърдена със Заповед рег.№
3282з-3371/10.12.2015 год. по реда на чл.143 ал.4 от З*** - раздел II „Основни длъжностни задължения,
абзац 1, 2, 3 и 4, а именно:
-
Извършва гранични проверки на преминаващите през ГКПП лица и транспортни средства;
-
Разкрива неистински и подправени документи за задгранично пътуване;
-
Извършва проверка на транспортни средства;
-
Извършва проверка на документи на транспортни средства, с цел разкриване на
незаконно отнети МПС, нередовни документи, регистрационни талони, застраховки;
Видно е, че горепосочените различни източници, от които произтичат
служебни задължения на подсъдимата, регламентират и установяват някои почти идентични
такива, а други в голяма степен сходни. Това се отнася напр. за уредените в
инструкцията, специфичната длъжностна характеристика, функционалните
задължения.
Съдът споделя становището на прокурора, че измежду
служебните задължения, за изпълнението на които подс.К.
е поискала и получила дар, който не ѝ се следва, трябва да бъдат отнесени тези по: 1/ чл.38
ал.1 т.1, 2, 3 и 4 и по чл.39 ал.1 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 год. за
реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни пунктове, издадена от ***/обн. ДВбр.55/21.07.2015 год./.;
2/ Тези по т.4 и 5 на Пункт V от Функционални задължения относно организацията и реда за работа на *******
на **** и ***** с
рег.№4536р-6677/14.04.2015 год. на ******, утвърдени от **** – ******, както и
произтичащите от 3/ Специфична длъжностна характеристика за длъжността *** – ******* в ******* – *** №3282р-26 789/10.12.2015
год., утвърдена със Заповед рег.№ 3282з-3371/10.12.2015 год. по реда на чл.143
ал.4 от З*** - раздел II „Основни длъжностни задължения, абзац 1, 2, 3 и 4.
Същите имат отношение към осъществяване на граничния
контрол спрямо преминаващи границата МПС.
В същото време съдът намира, че не могат да бъдат
отнесени към служебните задължения на подсъдимата, заради които е бил поискан и получен подкуп, останалите, за които прокурорът
е повдигнал обвинение.
Автомобилът е бил очевидно стар и на неособено висока
стойност, не е будел съмнение, че е възможно да е обект на кражба, или
интервенции по номер на рама или двигател, с подправени документи и пр. Поради това в случая подсъдимата не е била
длъжна да го изпрати за проверка по идентификационен номер /VIN/, да уведомява началника на
групата или смяната, или да го изпраща на контрол на „втора линия“, т.е. да
осъществява служебните си задължения и
по чл.39 ал.2 от Инструкцията и по т.7 от Пункт V от Функционални задължения
относно организацията и реда за работа на ******* на ***** и ********.
Що се отнася до включването в обвинението на служебни
задължения, произтичащи от „План за провеждане на инструктаж на ГПН, излъчвани
от ***** на ***** от 20:00 часа на 18.10.2016 до 8:00 часа на 19.10.2016 год.,
раздел „Заплахи“…На изход“, съдът от една страна не счита, че план, и то за
инструктаж, а не за действия, може да бъде източник на служебни задължения, а
от друга – по самото обвинение не са формулирани достатъчно ясно и конкретно
служебни задължения. Доколкото нещо става ясно, отнася се за указания в случай
на трафик на луксозни коли, какъвто в случая не е бил налице.
Сумата от 50 евро представлява дар /пряка имотна облага/,
който подсъдимата е поискала и получила, и който без съмнение не ѝ се
следва, за да изпълни тя служебните си задължения.
От субективна страна подс.К. е
действала с несъмнен пряк умисъл, който ярко се илюстрира от всичко, сторено от
нея. Като опитен и дългогодишен служител на *******, тя веднага е преценила, че
на линията за проверка се установяват лица, които „изкарват“ през границата
срещу заплащане автомобили, придобити от **** граждани в страната, практика,
която явно и е била добре известна, след което съвсем ясно и недвусмислено е
поискала материална облага, каквато не ѝ се следва, и за себе си. Изразът
„Вие изкарвате пари, а за нас няма нищо“ недвусмислено сочи, че е осъзнавала
обществено опасния характер на деянието си, предвиждала е неговите обществено
опасни последици и пряко е целяла настъпването на същите.
Мотивите и подбудите за извършване на престъплението
очевидно са свързани с желанието за материално облагодетелстване, набавяне на
допълнителни, нетрудови доходи, пренебрежително отношение към собствените
служебни задължения.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата за виновна в
престъпление по чл.302 т.1 б.“а“ вр. чл.301 ал.1 от НК затова, че на 18.10.2016 год. на ГКПП „Капитан Андреево“, община Свиленград,
област Хасково, в качеството си на лице, което заема отговорно служебно
положение – полицейски орган от категорията по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР –
държавен служител от състава на ***, **** *** в **** на **** при ****** – ******
поискала и приела дар, който не ѝ се следва – пари в размер на 50 евро от
И.И. ***, за да извърши действие по служба по: чл.38
ал.1 т.1, 2, 3 и 4, по чл.39 ал.1 от Инструкция № 8121з-813/9.07.2015 год. за
реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на граничните контролно-пропусквателни пунктове, издадена от ***/обн. ДВ бр.55/21.07.2015 год./; по пункт V т.4, 5 от Функционални
задължения относно организацията и реда за работа на ***** *** на ****** и ****** с рег.№4536р-6677/14.04.2015 год. на ******
утвърдени от ***** – ****** и по Раздел II „Основни длъжностни задължения“,
абзац I, II, III
и IV от
Специфична длъжностна характеристика за длъжността ***-***– *** с
№3282р-26 789/10.12.2015 год., утвърдена със Заповед
рег.№3282з-3371/10.12.2015 год. на *** по реда на чл.143 ал.4 от З***, надлежно
запозната със същата с Протокол от 18.12.2015 год., за да допусне за излизане
от страната за Република Турция управляваното от него МПС – лек автомобил
„Мерцедес“, модел СLК 200“ кабрио, бял на цвят, с рег.№*****, собственост на Р.Й. Б..
Същевременно съдът частично я призна на невинна и оправда
по първоначално предявеното ѝ обвинение и затова, че служебните
задължения, за изпълнението на които е поискала и получила дар, който не и се
следва са и тези по - чл.39 ал.2 от
Инструкцията, по т.7 от Пункт V от Функционални задължения относно организацията и реда за работа на *****
*** на ***** и ***** и по Раздел
„Заплахи на…изход: 1.Трафик на луксозни МПС – средна степен на риск: Начин на действие…“
съгласно План за провеждане на инструктаж на ГПН, излъчвани от **** на ***** от
20:00 часа на 18.10.2016 год. до 8:00 часа на 19.10.2016 год.
II.По обвинението против подс.М.К. в престъпление по чл.302 т.1
б.“а“ вр. чл.301 ал.3 вр.
ал.1 от НК, извършено на 23.01.2017 год. и в престъпление по чл. 282 ал.2 предл. второ вр. ал.1 от НК,
извършено на 30.01.2017 год., както и по обвинението против подс.В.Е.Д.
в престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 23.01.2017 год.:
По фактическата
обстановка:
Със Заповед № УРИ
4536з-689/28.12.2016 год./т.V л.133/ на началника на ***** подс.М.К. била командирована от ** в **** на ***** за
период от 1.01. до 31.01.2017 год.
Лек автомобил марка
„Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър Спорт“ с **** рег.№
**** е бил собственост на Р. Б. /R. B./, *****
гражданин с адрес – ******. На
17.12.2016 год. автомобилът, заедно с неговия собственик е влязъл на
територията на България.
На 19.12.2016 год.
около 00:10 часа автомобилът е бил откраднат в ***** на ул.“*****, като по
обвинителния акт се поддържа, че по това време двата контактни ключа и свидетелството
за регистрация са се намирали у водача, но от кореспонденция на ДП с ****
полицейски органи и застрахователно дружество е видно, че собственикът е заявил
пред тях, че у него са били само ключовете за автомобила, а СРМПС е било в
самия автомобил.
Собственикът е
уведомил за кражбата VI- то РУ – СДВР и по заявителски материал № 3725/2016
год. е било образувано досъдебно производство – прок.
пр. №48922/2016 год. по описа на СРП. Същото е било водено против Г. С. М. за
престъпление по чл.346 от НК, но
с постановление от 26.02.2018 год. на прокурор от СРП е било частично прекратено
по отношение на това лице поради липса на доказателства за неговата вина, след
което спряно срещу неизвестен извършител и изпратено на полицейските органи за
продължаване на оперативно-издирвателните мероприятия
за разкриване на извършителя.
Българските власти
са обявили автомобила за международно издирване по ШИС, както и за издирване в
страната, със съответни телеграми от 23.12.2016 год. Впоследствие е била
получена информация по линия на бюро СИРЕНЕ от полицията на ****, ****, че
собственикът Р. Б. е съобщил за кражбата и пред тях. Освен марка, модел и ****
регистрационен номер, бил е посочен и и номер на рама – *********.
В периода 12.01. -
20.01.2017 год. в сектор „Пътна полиция“ на ОД ЗМВР – Г.е бил регистриран лек
автомобил марка „Ленд Роувър“,
модел „Рейндж Роувър
Спорт“, най-напред с транзитна регистрация, а след това български рег.№ ******.
Като собственик на автомобила в издаденото СРМПС е посочено дружеството ******.
Като основание затова е послужил представен договор за покупко-продажба на
автомобил, по който ****** е купувач, а продавач е Й. Б. от ****, *****.
Посочено е, че договорът е сключен на 23.12.2016 год. във В., а продажната цена
е 10 800 евро.
На ДП чрез ДМОС е
поискана и получена от **** власти информация, че нямат данни за лице, или
фирма с название Й. Б., а на адрес *****, ***** никога не е било регистрирано
лице с такива имена.
Търговско дружество
„****“ **** е с *****, седалище ******, ул****** и *****
Г.Д. К. /П./ от ***** год. Според показанията на свид.Т.А.,
****, който е обслужвал дружеството, то е било учредено от друго лице – В. К.,
около две години по-рано, развивало е ***** чрез ***** в Г., но след като
предишната собственичка излязла в майчинство, го прехвърлила на свид.К./П. и оттогава то не развива никаква търговска
дейност. Свид.Г. К. /П. е лице от **** произход,
многократно осъждан в миналото. Приел да придобие дяловете на „****“ *****
срещу минимално възнаграждение, по същия начин му били прехвърлени и други дружества.
На 20.11.2013год. издал генерално пълномощно на свид.А.,
***** на дружеството, да го представлява и управлява, той самият лично не бил извършвал
никакви действия в тази насока. През м.февруари 2016 год. излязъл от затвора
след поредно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, сключил граждански
брак, при което приел фамилното име на съпругата си – П., а два-три месеца
по-късно заминал на работа в Г., където работи и досега. През това време си
идвал в България за кратко, само по време на отпуск.
При регистрацията
на лекия автомобил марка „Ленд Роувър“,
модел „Рейндж Роувър Спорт“
в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – Г.е установен номер на рама ****. Същият
е посочен и в издадените свидетелства за
регистрация на МПС – част I и част II.
Този автомобил
впоследствие е бил иззет като веществено доказателство по делото при опита му
да напусне страната в посока Турция. На ДП е бил обект на няколко авто-технически експертизи.
Със заключение на авто-техническа експертиза, изготвено от вещо лице Т.П. /т.III. л.5-6/ се установява, че
констатираният номер на рама /VIN/ **** не е поставен по заводски способ, а след цялостно заличаване на
предишен. Такъв способ на заличаване не се ползва от завода производител в
случаите, когато това се налага по легални причини.
Със заключение на
друга авто-техническа експертиза /т.III л.38-45/, изготвена от вещо лице
инж.Й.С., **** в гр.***** на „****“ ***,
специализирано в продажби и обслужване на автомобили от марката „Ленд Роувър“ за България, се
установява следното:
Иззетия като ВД
автомобил с рег.№ ****** има видим номер на рама *****, набит на дясно бомбе на
преден макферсон и на табелка в долна част на дясна
„В“ колона. Същият е посочен и в регистрационния талон. Съгласно сервизната
литература на производителя, номера на рама съдържа основни данни за тип на
двигателя, тип на скоростната кутия, ляв или десен волан, година на
производство, екологична норма, сериен номер и пр. След залагане така
установения номер на рама в предоставена на сервиза в ***** сервизна програма
на производителя за идентификация на автомобилите – марка, статут,
идентификационни номера на основни компоненти, се установява, че на посочения
номер на рама освен марка и модел отговарят – тип на двигателя – 3000 куб.м.
дизел, цвят на купето, година на производство – 2014.
Същевременно
диагностичната апаратура е засякла, че серийните номера на основни модули
/номер на двигател, скоростна кутия, раздатъчна
кутия, шаси, всички електронни модули/ отговарят на
автомобил с номер на рама ******, какъвто е бил обявен за откраднат от
производителя на 24.01.2017 год.
Вещото лице
илюстрира изводите си с пример – седмият знак от номаре
на рамата /VIN – номера/
посочва има, или няма автомобилът филтър за твърди частици, т.нар. DPF-филтър. В посочения в регистрационния
талон номер същият е F, което означава, че автомобилът трябва да няма филтър за твърди частици. Предоставеният
за изследване автомобил обаче има такъв филтър, в който случай седмият знак
трябва да е К.
Посоченият от това
вещо лице номер ***** е идентичен с
посочения от ***** полицейски власти и от ***** застрахователно дружество, в
осъществената кореспонденция на ДП.
Ето защо съдът
приема, че това е бил автентичният номер на рама /VIN/ на автомобила, който е иззет
като ВД по делото при опита му да премине границата и напусне страната в посока
Турция.
Със заключение на
оценъчна авто-техническа експертиза /т.III. л.53-60/ стойността на лекия
автомобил е определена на 111 196.50 лв.потвърждава се, че се отнася за
автомобил марка „Ленд Роувър“,
модел „Рейндж Роувър“, с
дизелов двигател 2993 куб.м., с мощност от 183 kW, с дата на първа регистрация
23.03.2015 год.
Относно
обстоятелствата, при които автомобилът е бил регистриран в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Г.са приобщени свидетелски показания, които също са
доволно противоречиви. При обсъждането и преценката им съдът държи сметка
затова, че евентуално извършени по повод тази дейност правонарушения, не са
предмет на повдигнатите по настоящото дело обвинения, а интерес представляват
обстоятелства, косвено свързващи някой от подсъдимите /най-вече подс.В.Д./ с интерес от извеждането на автомобила извън
страната, първа стъпка към което е неговата регистрация.
Свидетелите Т.А., Н.Т.
и Р.С. *** и се познават помежду си.
Свид.Т.А.
работи като *****, чиято кантора обслужва ****, между които и „****, а така
също и търговската дейност на свид.Т.. След
прехвърлянето на собствеността на капитала на ***** върху свид.Г.П.
на 23.11.2013 год., свид.Т.А. е получил от него
нотариално заверено генерално пълномощно, по силата на което е могъл
неограничено да го управлява и представлява, вкл. да преупълномощава
други лица за определени действия, макар то повече да не е осъществявало
търговска дейност.
Свид.Н.Т.
търгувал с ****. Дейността си осъществявал чрез няколко търговски субекта – и
като едноличен търговец, и чрез свои търговски дружества.
Свид.Р.С.
се познавал с лицето Ж. Н. от ***, неустановен по делото. Приобщени са обаче
данни, че същият е бил обвиняем в производство пред специализираните
прокуратура и съд за противозаконна дейност във връзка с неправомерна регистрация
в страната на автомобили, откраднати в страната и чужбина, и последващото им извеждане към Турция с цел продажба.
Регистрацията се извършвала в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Г., където Н.
имал установени контакти. За тази цел същият се нуждаел от подставено лице
/физическо, или търговски субект/ на чието име да се извършва регистрацията,
както и от човек, който да върши техническата дейност, за да не водят следите към
него. Поискал съдействие от свид.Р.С., с когото се
познавали отдавна.
Свид.Р.С.
преценил, че подходящ за такова лице е свид.Н.Т.,
препоръчал го на Н. и ги запознал. За период от година-две свид.Т.
регистрирал срещу възнаграждение в Сектор „Пътна полиция“ – Г.трийсетина
МПС-та, предоставени му от Живко Н.. Последният го уведомил, че когато
отсъства, автомобилите ще му предоставя свид.Р.С.,
което неколкократно се случило.
Свид. Т.
обаче не получавал редовно обещаното възнаграждение от Н., поради което отказал
занапред регистрации да се извършват на негови фирми.
През м.януари 2017
год. в Г.бил докаран лекият автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, предмет на делото, за да бъде регистриран. Не е установено кой го е докарал, но искането
на регистрация е изхождало от Ж. Н.. Свид.Т. нямал
против да извърши техническата дейност по представянето на превозното средство
в „Пътна полиция“ – Г., но отказал регистрацията да се извърши на негово име. Свид.Р.С. дал съвет на Н. да се обърнат за помощ към свид.Т.А.. Той предложил това да стане на името на „*****,
което отдавна не осъществява реална търговска дейност. На 12.01.2017 год. свид.Т.А. издал от името на „***** пълномощно на свид.Н.Т. да регистрира лекия автомобил в Сектор „Пътна
полиция“ – Г.като собствен на дружеството. На същата дата джипът бил предаден
на свид.Т. от свид.Р.С.,
заедно с всички необходими за регистрацията документи, вкл. цитираният по-горе
договор за продажба /т.VII л.23/, както и нужните парични средства за разходите.
На същата дата свид.Т., като пълномощник на „*****“, представил автомобила
пред органите на сектор „Пътна полиция“ в Г.за регистрация, като най-напред поискал
такава с транзитни регистрационни табели, защото така му било указано. Автомобилът
нямал никакви табели. На служителите заявил, че е бил докаран на платформа. След
тази регистрация върнал автомобила на свид.Р.С..
На 20.01.2017 год. свид.Т. отново получил автомобила от свид.Р.С.
и го закарал за окончателна регистрация с български регистрационен номер. Отново действал като пълномощник на „******.
Преминал през всички изискуеми процедури – заплащане на застраховка, еко такса, първоначален технически преглед и пр. При същия
е било констатирано, че номера на рамата /VIN/ е - ***** /допълнително
поставения, след цялостно заличаване на оригиналния според авто-техническата
експертиза/. Същият е бил вписан и в издаденото Свидетелство за регистрация –
част I и част II. Автомобилът получил български
регистрационен номер ******. След това отново върнал колата с документите за
нея на свид.Р.С., като си удържал от получената сума
за разходи обещаното му възнаграждение. Свид.Р.С. от
своя страна предал автомобила на подс.В.Д., който
отпътувал с него в неизвестна посока.
Свидетелите Н.Т. и Т.А.
не познават двамата подсъдими К. и Д..
Фактическата
обстановка в тази ѝ част съдът възприе въз основа на свидетелските
показания на свидетелите Т.А., Н.Т. и Р.С., както и приобщените на ДП
пълномощни, писмени доказателства във връзка с регистрацията на автомобила в
„Пътна полиция“ - Г./т.VII л.19-32/. Тъй като показанията и на
тримата свидетели съдържаха значителни противоречия, а за редица обстоятелства
същите заявиха, че не си спомнят, бяха прочетени и показанията им, дадени на
ДП. При изграждане на изводите си съдът
стъпи на базата на извършената на съдебното следствие очна ставка между
свидетелите Т. и С., по време на която последният практически призна, че е
вярно всичко, заявено от свид.Т..
Свид.Р.С.
познавал подс.В.Д. отпреди случая. Ж.Н.го помолил да
изведе автомобила в Турция като водач срещу възнаграждение от 500 евро. Казал
му, че едно лице ще му окаже помощ при това и му насрочил среща в Г.със същото.
На срещата дошъл подс.В.Д.. По-късно Н. заявил на свид.С., че заминава извън страната и занапред трябва да
следва указанията на подс.В.Д.. Свид.С.
останал с впечатление, че подс.Д. е ангажиран към
извеждането на автомобила от страната, защото познава служители на ****. Според
свидетеля, неговата помощ трябвало да се изрази в това, да уреди автомобилът да
не бъде отразяван като напуснал страната.
На 23.01.2017 год. свид.Р.С., по молба на подс.В.Д.,
поискал от свид.Т.А. да го преупълномощи
да управлява лекия автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, рег.№ ******. Подс.В.Д.
поискал такива пълномощни да бъдат издадени от свид.Т.А.
още и за него, и за свид.Е.Ц. и това е било сторено,
но по-късно му казал, че същите няма да бъдат ползвани. По делото е приобщено
като оригинал само преупълномощаването на свид.Р.С. /т.I л.104/, което е било в него при задържането на автомобила. Другите две са
приобщени по делото като копия, останали при нотариуса, заверил подписите, който
ги е предоставил на разследващите органи, и са поради това без подпис и дата.
Нотариусът е посочил в придружителното писмо, че са
издавани в периода между 20.01. и 30.01.2017 год. Свид.Т.А.
потвърждава, че ги е подписал. Като получил преупълномощаването
на свое име, свид.Р.С. по указание от подс.Д. отишъл в гр.Велико Търново, за да бъде преведен
документът на *** език.
Веднага след това
уведомил подс.Д., че преводът е готов и последният му
разпоредил да тръгва за Х.. Свид.С. тръгнал със
собствения си лек автомобил. Пристигнал късно вечерта. На входа на гр.Х. би
посрещнат от подс.Д., придружаван от свид.Е.Ц.,*** града, където в гараж бил паркиран „Ленд Роувър“-а. На място ги чакал
друг мъж, който предоставил на свидетеля ключа за автомобила. Подс.Д. заявил, че ще минават границата през ГКПП“Лесово“,
но чака обаждане. Провел няколко телефонни разговора, като свид.С.
останал с впечатление, че са с жена, но не ползвал обръщение. Чакал
потвърждение, за да тръгнат, но не получил такова. След като чакали до
сутринта, се разотишли, като от този момент процесният
автомобил бил предоставен на свид.Р.С.,*** следващите
дни до 30.01.2017 год. бил в негово владение.
Според свид.К.Т., през това време обаче – на 23.01.2017 год. вечерта,
се е разиграло друго събитие. На 30.01.2017 год. той придобил оперативна
информация, че на 23.01.с.г. около 19 часа на бензиностанция – търговски
комплекс „Шел 4006 – Шел Любимец Запад“
на 93-и км на АМ“Марица“ подс.К. се е срещала
с лице, съпричастно с бъдещо извеждане от страната на луксозен автомобил. На
обед същия ден той посетил бензиностанцията и изгледал записите на
видеокамерите от 23.01.2017 год. от посочения времеви период. Установил, че на
бензиностанцията пристига лек автомобил, който прилича на „Ленд
Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, от който слиза лице, което не може да се
идентифицира. По-късно дошъл втори автомобил, за който предположил, че е на М.К..
Иззети са СД от
охранителните видеокамери на същата бензиностанция и са подложени на комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /т.III л.87-100/. Съгласно изготвеното
Заключение №545/11.10.2017 год., на видеофайл 12 СН 20170123 181516.avi с начало на записа 18:15:16 часа
се вижда, че на 41 мин. 30 сек. от записа /т.е. около 18:56 часа/ на
бензиностанцията влиза и спира лек автомобил, който вероятно е марка „Ленд Роувър, модел „Рейндж Роувър“, маневрира и
спира. Водачът излиза от автомобила, движи се около него, после отново влиза,
сяда, загасява фаровете, отново излиза и се разхожда. На 48 мин. 12 сек. от
записа /т.е. около 19:03 часа/ на бензиностанцията пристига и лек автомобил,
който вероятно е марка „Форд Мондео“ /няма спор по
делото, че подс.К. ползва и управлява по това време
лек автомобил „Форд Мондео“, рег.№ *****, който е бил
и предмет на оглед, претърсване и изземване на ДП и пр./ Вторият автомобил
спира зад първия. Двадесет секунди по-късно водачът на първия автомобил
доближава първия и посяга към вратата на водача, след което го заобикаля
отпред, отваря задна дясна врата и сяда на седалката. На 57 мин. 56 сек. от
записа, т.е след около 9 минути и около 19:13 часа от задна дясна врата на втория
автомобил излиза лице и тръгва към първия автомобил, като отваря предна лява
врата. През това време втория автомобил тръгва. След това лицето влиза в първия
автомобил и на свой ред тръгва. Автомобилите излизат от обхвата на камерата на
59 мин.09 сек. от записа т.е. около 19:14 часа. Следва да се има предвид обаче,
че на охранителните видеокамери нерядко настройката на часа не е съвсем
коректна. Според заключението на вещото лице, поради ниска разделителна
способност на записващото устройство, недостатъчна запълненост
на кадъра от заснемания обект и голямата отдалеченост на обектива от камерата,
както и че събитията са в тъмната част на денонощието, изследваните фотокопия
са недостатъчни за лицево-идентификационно изследване, както и за категорично
определяне на марка, модел и регистрационни номера на автомобилите.
На разпита си на
съдебното следствие в.л.В.С. пояснява, че при лицево-идентификационната
експертиза степените на съвпадение са - от най-високата към най-ниската –
категорично съвпадение, най-вероятно съвпадение, вероятно съвпадение, при
положителен резултат от експертизата, след което следват в обратен ред
отрицателните резултати. Последният възможен резултат е невъзможна
идентификация. В случая заключението е „най-вероятно съвпадение“ относно
марката и модела на автомобилите и невъзможна идентификация за техните
регистрационни номера и лицата.
Изследваните от
тази експертиза 2 бр. СД-Р са предадени на ДП с протокол за доброволно
предаване от 14.02.2017 год. от лицето Е. Д. С., без да е отбелязано нейното
качество. На ДП не са били предмет на оглед на веществено доказателство,
протокол за такова действие по разследването не се открива, прокурорът признава
това обстоятелство в обвинителната си реч.
На ДП са изискани и
приобщени справки от камерите на АПИ за регистрирано движение по цялата
републиканска пътна мрежа на лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, рег.№******, лек автомобил „Ауди А8“, *** рег.№ ****,
ползван от подс.В.Д. /т.VII . л.43-46/ и лек автомобил „Форд
Мондео“, рег.№ **** /т.VII . л.49-52/ за различни периоди
от време. Видно от същата, лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, рег.№****** е бил засечен от камера на АПИ да се
движи в посока от с.Момково в посока Свиленград на 23.01.2017 год. в 19:31:34
часа и в обратната посока – от Момково към София в 19:41:28 часа /л.43/, а лек
автомобил „Форд Мондео“, рег.№ ***** – да се движи в
посока с.Момково – Свиленград на 23.01.2017 год. в 19:31:28 часа /л.49/, а в
обратната посока – на 24.01.2017 год. в 8:13:04 часа.
Село Момково е
разположено между Любимец и Свиленград, следователно на път за работа на
подсъдимата, която постоянно живее в *****. Видно от графика на дежурства, на
23.01.2017 год., тя е била на работа втора смяна – от 20:00 часа, когато е
следвало да се яви на *****, до 8:00 часа на другия ден – 24.01.2017 год.
Съгласно Начална ротация в ****, стартирана на 23.01.2017 год. в 19:51:21 часа
/т.V л.154/ е била разпределена на
АРМ №15 „влизащи“, фонова ротация от 23:27 часа на същата дата я разпределя
като „мобилен“, следващата в 01:51 часа
вече на 24.01.2017 год. – отново на АРМ №15 и последната – 5:56 часа на
24.01с.г. – на АРМ №26. Нито едно от тези работни места не е на платно
„излизащи леки автомобили“.
По-рано същият ден,
т.е. преди владението върху автомобила да бъде предоставено на свид.С., камерите на АПИ са засекли движение на „Ленд Роувър“-а в посока от *****
/17:36:15 часа/ към Бургас, като последно е установен в района на с.Калугерово
в 18:08:13 часа.
Движение на лекия
автомобил „Ауди А8“ с **** регистрация ****, ползван от подс.Д.
пък е засечено в периода 17:44:17 часа край с.Крушовица /община Елин Пелин/ в
посока Бургас, а последно в 19:56:36 часа в посока Димитровград – *****.
На 23.01.2017 год.
в 23:05:06 часа подсъдимата се обадила по телефона на своя колега и приятел Н.
Д.. В разговора изразява надежда, че „после може да я пратят оттатък“, защото
„тия хора чакат…казаха, че имат още 3-4“. Някой ѝ се обадил късно, шест и
десет, казал, че е на ***** и идва, а тя отвърнала, че тръгва към седем и десет
и ще го чака на „Шел“. „Там“ същият ѝ казал „ей това е, може ли още тая
вечер“, на което тя отвърнала – „стига да се случа там“, и се разбрали. На неин
въпрос „може ли да вкарам таковата“, получила отговор
„няма проблем, с нов талон е, ако искаш го вкарай за по-достоверно“. Проблемът
бил че е „преначукана малко“. Подсъдимата заявява, че
ако се случи там, ще действа, изобщо няма да му мисли. На въпрос на събеседника
си „Иначе колко“, отговаря „едно и две, чуждо“.
През следващите дни
свид.Р.С. изчаквал и изпълнявал дадени му от подс.В.Д. указания във връзка с предприемане на опит за
извеждане на автомобила извън страната в Т..
По обвинителния акт
се поддържа, че в периода между 23.01. и 30.01.2017 год. такива опити са били
предприемани на 26.01., на 27.01. и на 28.01.с.г., като някои от тях са
свързани с възможност съдействие за допускането на автомобила през граница да
окаже свид.И.Д., бивш съпруг и колега на подс.К., който работи на *****“. Според прокурора тези
обстоятелства се доказвали от показанията на свид.Р.С.
и Заключение №547/26.10.2017 год. по назначена друга комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /т.III л.117-135/, която е изследвала 1
брой диск ДВ-Р марка „Сони“, съдържащ записи от
охранителните камери на обект №1112, собственост на „ОМВ България“, находящ се на пътен възел Петолъчка на границата на област
Сливен и област Ямбол за определени времеви периоди от датите 25.01., 27.01.,
29.01.2017 год.
Според свид.Р.С., подс.В.Д. му
разпоредил на 26.01.2017 год. да дойде с автомобила на пътен възел Петолъчката
на пътя Сливен – Бургас рано сутринта. Двамата се срещнали и подс.Д. чакал обаждане, за да преминат границата, според
свидетеля, най-вероятно през ГКПП“Лесово“. Твърди, че подс.Д.
получил текстово съобщение „отново греда“, което той видял изписано на телефона
му. По някое време се придвижили в посока Ямбол, но се върнали.
Според приобщените
месечни графици за дежурство на ГКПП“Лесово“ и „Капитан Андреево“, както и разпечатки
от начални и фонови ротации на служителите от смените на подс.К.
и свид.И.Д., на 26.01.2017 год. свид.Д.
е бил в почивка. Подс.К. е била на работа дневна
смяна от 8:00 до 20:00 часа, но на платно „влизащи“ според „Разпределение на
личния състав“ /т.V л.143/, обаче
името ѝ липсва в приложените разпечатки от фонови ротации от тази дата
/л.158-162 същия том/.
На тази дата няма
засечено от камерите на АПИ движение на л.а. „Ленд Роувър“, рег.№******, нито на л.а. „Ауди А8“, рег.№ *****
На тази дата няма и
проведени от подсъдимата телефонни разговори, чието съдържание да представлява
интерес за изследваните обстоятелства.
На 27.01.2017 год. свид.С. получил обаждане от подс.Д.
да бъде на Петолъчката в 19:00-19:30 часа с автомобила, което той изпълнил.
Останали цяла нощ, но след като получил съобщение, подс.Д.
казал, че работата не става.
На същата дата свид.И.Т. би трябвало да е в почивка съгласно графика за
м.януари на ГКПП“Лесово“ /т.V л.137 гърба/, но фигурира в разпечатките от ротациите на първа смяна – от
8:00 часа/л.180 лице и гръб/. Според същите началната ротация го е разпределена
на гише №15.
В 8:31:31 часа на тази дата подсъдимата му се обажда по телефона,
пита го какво прави и го уведомява, че в 7:30 им писала на „тия“ и получила
отговор „пак нямаме късмет“. Той
потвърждава това и отвръща „след единадесет и половина“.
Фоновата ротация в
11:34:55 часа го изпраща на „влизащи“. В 11:36:52 часа подсъдимата му се обажда
отново и той я уведомява „пак има греда, ей сега. Само дето не съм видял докога
ще е тая греда.“ Тя му казва като види докога е, да им „цъкне“, да знаят.
Следващата фонова
ротация е била в 14:42:54 часа и разпределя свид.Д.
на гише №18. В 14:46:53 часа той телефонира на подсъдимата с думите „тъкмо ми
пишат, пак горна греда…“ На въпрос доколко, отговаря – до шест и двайсет. На
следващ неин въпрос дали да чакат, отвръща – „ако искат, на изхода на камионите
съм, има още час и половина работа“.
В 14:46:57:02 часа
подсъдимата се обажда на свидетеля и го уведомява, че хората чакат, нямали друг
избор, ако не стане тая вечер до края, утре вечер пак.
Най-после в
21:27:02 часа свид.Д. се обадил на подс.К.. В разговора тя го уведомява, че „нашето момче“
ѝ се обадило по Уотс-ъп и ѝ казало
„Отивам в Бургас. Утре вечер съм на линия и дано вече стане, дано имаме
късмет.“
На същата дата
самата подсъдима е била на работа нощна смяна на „влизащи“ според приложеното
Разпределение на личния състав /т.V л.145/, но името ѝ липсва в разпечатките от
началната и фонова ротации за това дежурство /л.163-166/.
На същата дата има
засечено движение на л.а. „Ленд Роувър“,
рег.№****** в посока Г.– Ямбол за времето от 5:51:20 /в района на с.Любово/ часа до 8:25:12 часа /в района на с.Веселиново/,
след това в посока Ямбол - ****** в 18:28:09 часа /с.Каравелово/ а след това в
обратна посока към Г.в 20:47:07 часа /с.Любово, а
преди това с.Крън и Казанлък/, а на л.а. „Ауди А8“, рег.№ **** – в посока *****
– Ямбол за времето от 5:57:10 часа /“Траянови врата“/ до 8:25:06 часа /с.Веселиново /, след това в
посока Ямбол - ****** в 18:28:04 часа /с.Каравелово/, а накрая в посока Бургас
в 19:13:18 часа /с.Кръстина/ и след това Варна в 20:14:22 часа. Известно е, че подс.Д. ***.
На 28.01.2017 год.
според свид.С., подс.Д.
отново го извикал с колата на Петолъчката около 19:30 часа. Двамата чакали,
всеки в своя автомобил до около 5 часа сутринта, когато подсъдимият го
освободил да си ходи.
На тази дата не е
установено подсъдимата да е била на работа. Свид.И.Д.
обаче е бил нощна смяна и според месечния график, и според разпечатките от ротациите
/л.181/. Първоначално е бил на гише №18, след това с фоновите ротации –
„мобилен“, считано от 23:30:52 часа на същата дата, отново на гише №18 от
3:21:52 часа и накрая пак мобилен от 5:31:52 часа.
Телефонни разговори
между него и подсъдимата няма засечени.
На същата дата има
засечено движение на л.а. „Ленд Роувър“,
рег.№****** в посока Ямбол за времето от 16:38:09 часа /в района на Дряново/
през Соколово – Дебелец – Килифарево – Пчелиново до 19:10:2 часа в района на
с.Глушник, което е съвсем близо до пътен възел Петолъчката, а след това в
обратна посока към Г.на 29.01.2017 год. сутринта - в 6:02:00 часа в района на
с.Глушник и нататък по маршрута Пчелиново – Килифарево – Соколово до Дряново в 7:19:38 часа.
Движение на л.а.
„Ауди А8“, рег.№ **** този ден е отразено край с.Воденичане /община Стралджа, в
района на Петолъчката/ в посока ***** в 18:50:34 часа, след това неколкократно в района на с.Веселиново /близо до Ямбол и
АМ“Тракия“/ в 20:36:13 часа, в 23:33:37 и в 23:42:34 часа, след което в обратна
посока към Бургас - на 29.01.2017 год.
сутринта в 6:23:13 часа /с.Кръстина/, в Бургас по посока Варна в 6:35:50 часа и
Слънчев бряг в посока Варна в 7:08:55 часа.
Защитата възразява
за гореописаните обстоятелства да се кредитират показанията на свид.Р.С. поради това, че са противоречиви, както и дадени
под натиск от разследващите да уличи подс.В.Д., за да
не бъде привлечен самият той към наказателна отговорност.
Относно Заключение
№547/26.10.2017 год. на комплексната видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, изследвала 1 брой диск ДВ-Р марка „Сони“
със записи от охранителните камери на обект №1112, собственост на „ОМВ
България“, находящ се на пътен възел Петолъчка се
прави възражение за допуснати съществени процесуални нарушения при
приобщаването на диска като веществено доказателство. И този диск, предаден
доброволно с протокол от 16.02.2017 год. от А. А. /т.VII л.15/, без да е отбелязано кое е това лице, не е бил огледан на ДП.
Протокол за оглед липсва, прокурорът признава и това обстоятелство в
обвинителната си реч. Освен това бил приобщен извън процесуалните срокове за
разследване и преди удължаването им по реда на чл.234 ал.1-3 НПК, поради което
на осн. чл.234 ал.7 от същия не следвало да се цени
от съда.
Последното
възражение е неоснователно. Дискът със записи от охранителните камери на обект
на „ОМВ България“ на пътен възел Петолъчка е предаден доброволно на 16.02.2017
год., когато още не е бил изтекъл първоначалният двумесечен срок за
разследване, започнало на 31.01.с.г.
Основателно е обаче
възражението, че и този диск е следвало да бъде огледан, за което да бъде
съставен надлежен протокол на осн. чл.110 от НПК.
Показанията на свид.Р.С. затова колко пъти, кога, на кои дати и в каква
посока подс.В.Д. му нареждал да тръгва от Г.с джипа, действително
са противоречиви, но най-вече дадените пред съда. С оглед изтеклия
продължителен период от време това е разбираемо. Същият е разпитван четири пъти
на ДП, но третият /13.12.2017 год. - т.ХI л.1-8/ и четвъртият /5.04.2018
год. - т.ХI л.68-71/ му
разпити са за съвсем други обстоятелства. Първоначалните му два разпита, още на
31.01.2017 год. пред разследващ орган /т.II л.17-21/ и пред съдия /т. II л.24-26/ не съдържат особени
противоречия за гореописаните обстоятелства. След прочитане на всички негови
показания, дадени на ДП с цел отстраняване на противоречията между тях,
свидетелят потвърждава, че е вярно всичко изложено от него при тези разпити, за
тези пътувания.
Предвид липсата на
протоколи за оглед на двата гореописани диска със записи от охранителни камери,
съдът се въздържа от обсъждане на двете заключения №№545 и 547 на назначените
комплексни експертизи.
Показанията на свид.С. обаче не остават изолирани, нито единствени по делото,
а намират потвърждение в приобщените ВД, изготвени въз основа на приложени
спрямо подс.К. на ДП СРС и установеното чрез тях
съдържание на проведени от нея телефонни разговори по същото време, повечето от
които /цитирани по-горе/ са съвсем красноречиви, както и частично – в
приобщените писмени доказателства за разпределението на смените на ***** и
„Лесово“ и началните и фонови ротации и приобщените данни от камери на АПИ за
засечено движение на двата гореописани леки автомобила на твърдените дати.
Съдът приема, че
свидетелят греши за датата 26.01.2017 год., когато няма данни на работа да е
бил свид.Д., подсъдимата не фигурира в ротациите на
своята смяна, няма нейни телефонни разговори със съмнително съдържание и няма
засечено движение на автомобилите „Ленд Роувър“ и „Ауди А8“.
За датата
27.01.2017 год. показанията на свидетеля се потвърждават с уговорката, че
срещата не е била за 19-19:30 часа, а за сутринта. Този ден свид.Д.
е бил на работа дневна смяна от 8 часа, автомобилите са се придвижвали в посока
пътен възел Петолъчката много рано сутринта и обратно късно вечерта и
разговорите по телефона на подсъдимата са твърде недвусмислени, а такива са и
часовете, когато са проведени. По това време се е случило и заявеното от свид.С. „по едно
време се придвижихме в посока Ямбол“, а всъщност –почти до ******, където двата
автомобила са били засечени да се движат в района на с.Каравелово с разлика от
5 секунди – съответно в 18:28:04 и 18:28:09 часа.
На 28.01.2017 год.
на работа е бил само свид.Д., нощна смяна от 20 часа
и установеното движение на автомобилите сочи придвижване към пътен възел
Петолъчката, всеки от своята посока дотам и обратно.
При преценка
установяването на тези факти следва да се има предвид, че същите не свързани
пряко с извършването на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, а са
от значение само като косвени индиции за интерес и
съпричастност на подс.Д. към извеждането на процесния автомобил от страната към Турция.Впрочем те сочат
на такива и на свид.Р.С..
Най-после, вярно е,
че показанията на свид.С. са уличаващи подс.Д. и той има интерес от това, доколкото е могло той
също да бъде привлечен към наказателна отговорност, но в същото време съобщава
и достатъчно уличаващи самия него факти. Друг е въпросът, че той участва в
процеса само в качеството на свидетел.
На 30.01.2017 год. подс.М.К. била на работа дневна смяна от 8 до 20 часа. Разпечатката
на ротациите за този ден установява, че при началната ротация, стартирана в
7:52:22 часа тя е разпределена да работи като „мобилен“.
Въпреки това още в
8:19:35 часа се обадила на свид.И.Д. и му казала, че
днес ще е с печат и сега ще му звъни на тоя, „ама днеска много дълги тия
ротации, да не го разкарвам само. Тази е до единайсет и половина“. Въпреки това
заявила „ей сега ще ги търся тия, каквото преценят, ако искат да тръгват, ако искат,
да чакат в събота. Тяхна си работа“.
Най-после, Фонова
ротация, стартирана същия ден в 11:28:32 часа я изпраща на АРМ №12 – „излизащи
леки автомобили“. Още в 11:32:43 часа тя се обадила на тел.*****, който е на свид.А.Б., ******, и го питала докога е тая „врътка“, на
което той отвърнал, че е до три и двайсет.
Около 11:50 часа свид.Р.С. получил обаждане по „Вайбър“
от подс.Д., който му наредил спешно да тръгва за Х.,
където ще се срещнат. Свидетелят незабавно се отправил на път с лекия автомобил
„Ленд Роувър“, рег.№******
в указаната посока.
В 12:42:29 часа
подсъдимата отново провела телефонен разговор със свид.И.Д.
с думите „Обадих им се. До час, час и половина ще са
при мене. Обадих му се в единайсет и двайсет и му казах „ако успееш до три и
двайсет да си тука, ще минеш“. И ей сега ми се обади и вика „имаме още час и
половина до тебе“, което означава, че ще успеят.“
Свид.Р.С.
пристигнал в Х. около 14 часа, подс.Д. го чакал на
паркинга на „Лидл“. Наредил му да тръгва, да минава
границата и да му се обади веднага щом го стори. Пред него щял да кара човек,
който да му указва пътя и кабината, през която да мине граничната проверка.
Твърди се по обвинителния акт, че това е свид.Х.,
близък /***/ на подс.Д., който действително е
преминал ГКПП“Капитан Андреево в посока Турция в 14:48 часа на 30.01.2017 год.,
но други доказателства за такава негова роля не са събрани.
Свид.С. пристигнал
на *****, навлязъл на територията му и се установил за гранична проверка за
излизане в Турция на АРМ №12, където по това време била на работа подсъдимата.
Подал ѝ документите. Тя въвела в АИС – ГК /по думите на свидетеля „наложила“
документите на компютъра/ информация за регистрационен номер, марка, национален
белег, номер на рамата /вписания в СРМПС, издадено при регистрацията му/, както
и данните на водача. След това му върнала всички документи и го пропуснала да
премине за Турция. Системите за контрол и проверка на работното ѝ място
не отчели проблем с регистрацията на автомобила, което е напълно обяснимо, тъй
като проверените данни са съответствали напълно на въведените при регистрацията
му в сектор „Пътна полиция“ – Г., нещо за което тя е била предупредена да няма
притеснения, видно от цитиран по-горе неин телефонен разговор.
Лекият автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рейндж Роувър“, рег.№ ******
видимо е бил висок клас, луксозен, скъп и нов. Гореописаните задължения на подс.К. като ***** са налагали тя да го отклони за проверка
на т.нар. „втора линия“, допълнителна и щателна вкл. за манипулации върху
номера на рамата. Въпреки това тя го е пропуснала да премине за Турция, без да
предприеме изпълнение на тези свои задължения.
В АИС – ГК е
регистрирано /т.V л.192/
излизане от страната на лек автомобил „Ленд Роувър“, рег.№ ****** с водач Р.Т.С. през ГКПП „Капитан
Андреево“ на 30.01.2017 год. в 14:49 часа.
Свид.С.
се насочил за излизане от територията на България към физическата държавна
граница с Турция, когато на последна /в посока излизане/ бариера бил върнат от
друг ***** под предлог, че автомобилът е видимо от т.нар. „рисков профил“ и
следва да му бъде извършена допълнителна проверка на „втора линия“.
Всъщност свид.К.Т., който придобил оперативна информация за
подготвяно „извеждане“ от страната на луксозен автомобил със съдействието или на
подсъдимата, или на бившия ѝ съпруг свид.И.Д.,
на 30.01.2017 год. по обед посетил бензиностанция „Шел“ – Любимец и изгледал
видеозаписите от охранителната камера. Изградил убеждение, че извежданият
автомобил най-вероятно е марка „Ленд Роувър“, модел „Рейндж роувър“. Знаел, че подсъдимата същият ден е на работа първа смяна. Подал тази информация
незабавно на *****.
Свид.А.Б.,
по същото време на работа като ****, получил разпореждане от колеги от
„Вътрешна сигурност“ да изпрати човек на последна, респ. първа бариера, който
да следи за автомобила и ако бъде пропуснат, да го върне за проверка. Той
изпратил *** *** М. С.. Скоро последният го уведомил, че автомобилът е
пристигнал, и той го е върнал. На „втора линия“ започнала проверка от експерти,
към които се присъединили и служители на „Фронтекс“,
които разполагали с по-големи технически и софтуерни възможности, вкл. достъп
до системите на производителя, чрез проверка в които да установят несъответствие
на номера на рамата, напр. с номера на скоростната кутия. Била установена
интервенция на номера на рамата.
Междувременно подс.К. отишла при свид.А.Б. и го
питала какъв е проблема с този автомобил, като го уверила, че е проверила дори номера
на рамата му, и нищо обезпокоително не е било отчетено.
Подсъдимата била
задържана, а свид.Р.С. – изолиран в помещение на
самия ГКПП. Не бил задържан, но за да не контактува с никого, охраняван от ****,
които периодично се сменяли. Един от тях, когото свидетеля впоследствие
разпознава като Н. Д., близък на
подсъдимата, го инструктирал да отиде до тоалетната и изхвърли мобилния си
телефон, което той сторил.
Гореописаните
обстоятелства се установяват сравнително непротиворечиво и убедително по делото
въз основа на свидетелските показания на свидетелите Р.С., служителите на *** А.Б.,
М.Д., П.К., С.Т., както и на К.Т., писмените доказателства – разпределение на
личния състав и разпечатка от първоначална и фонова ротация, Справка от АПИ за
регистрирано от камерите на агенцията движение на МПС с рег.№ ****** за дата
30.01.2017 год., приобщените ВД, изготвени въз основа на приложени спрямо подс.К. на ДП СРС и установеното чрез тях съдържание на
проведени от нея телефонни разговори на дата 30.01.2017 год.
Следва да се
изтъкне, че за тези обстоятелства събраните доказателства не съдържат особени
противоречия, тъкмо обратно. Хронологията на събитията съвпада с хронологията и
съдържанието на проведените от подс.К. телефонни
разговори. По отношение на подс.В.Д. СРС не са били
прилагани на ДП, но заявеното от свид.Р.С. за часа, в
който получил обаждане и нареждане да тръгва най-напред за Х., а след това за
границата /около 11:50 ч./, е достоверно, съпоставено с часа, в който е
отразена гранична проверка на процесния автомобил на
граничния пункт /14:49 ч./, като се съобрази, че е тръгнал от Г.. Освен това
приобщената Справка от АПИ за регистрирано от камерите на агенцията движение на
МПС с рег.№ ****** за дата 30.01.2017 год. /т.VII л.43-44/ установяват движение на
този автомобил, засечено в 12:03 часа в района на с.Любово,
Казанлък /справка в Гугъл мапс
обаче установява, че е едва на няколко километра южно от Г./, след което
последователно в районите на Шипка, с.Ягода с.Змейово /населени места по пътя Г.–
Стара Загора/, гр.Стара Загора, с.Загоре, с.Бъдеще /населени места по пътя
Стара Загора – *****/, последно в 13:33 часа. По-късно – в 14:29 часа е
засечено движение в района на с.Момково, по пътя Х. в посока Свиленград. Показанията
на свид.Т. се ценят в частта им, в която съобщава, че
на същата дата е уведомил ***** да не бъде допуснато излизане от страната на
автомобил, описан с посочени от него марка и модел.
При така описаната
и възприета от съда фактическа обстановка, становището на съда по обвиненията
против подс.М.К. в престъпления по чл. чл.282 ал.2 предл. второ вр. ал.1 предл. първо от НК и по чл.302 т.1 б.“а“ вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 от
НК и против подс.В.Д.
в престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.2 вр. ал.1 от НК е следното:
Преки доказателства
за извършителство на деянията на всеки от подсъдимите
и тяхната вина очевидно не са събрани.
Липсват преки
доказателства дори затова, двамата изобщо са се познавали. Нито един свидетел
не заявява такова нещо, нито познава и двамата едновременно, вкл. свид.Р.С., контактувал с подс.К.
единствено при преминаването на границата. Неговите показания са в насока, че подс.Д. познавал хора на границата, вероятно гранични
полицаи и че останал с впечатление, че същият уговаря преминаването на
автомобила през границата по телефона с жена.
Нито едно доказателство
не установява пряко и несъмнено установяването на какъвто и да е контакт и
комуникация между тях – лична среща или опосредена комуникация
- по телефон, чрез интернет приложение или по друг начин, още по-малко
съдържанието на такава и то въпреки сравнително продължителното прилагане на
СРС спрямо подс.К.. Не е установен разговор с лице,
което да може да бъде идентифицирано по някакъв начин като подс.Д.,
нито такъв извод би могъл да се направи от съдържанието на някой от
разговорите. Най-после няма установено и такова конкретно съдържание на
разговор, при който пряко и непосредствено на подс.К.
е предлаган подкуп, а тя приема, нито че предлагащия е подс.Д.,
нито за конкретни нейни служебни задължения, които да бъдат нарушени, за конкретен
автомобил, най-сетне – за конкретна сума на подкупа.
С обвинителния акт
са повдигнати обвинения едновременно за т.нар. „активен“ и „пасивен“ подкуп
против всеки един от двамата подсъдими, които при това са от двете страни на
предложението /сделката/ - твърде рядък случай в съдебната практика. Като се
отчете това обстоятелството, става разбираема липсата на преки, убедително
изобличаващи ги доказателства. Ето защо следва да се анализират същите и от
гледна точка на възможността да изградят верига от косвени доказателства, които
да доведат до единствено възможен извод за фактите по делото, при това
изключвайки всяка друга вероятност. Такъв би могъл да се изведе въз основа на установен
интерес и съпричастност, и то и у двамата подсъдими, към казузата
за извеждането на процесния автомобил през границата
за Т..
Подобни факти не се
установяват във връзка действията по регистрирането на автомобила в България. Свидетелите
А. и Т. не са контактували с никой от подсъдимите, според свид.С.,
тази дейност му е била възложена от неустановения по делото Ж. Н., а контакт с подс.Д. той е установил едва след регистрацията.
В хронологията на
събитията по-нататък обаче са установени други факти, които могат да се ценят
като косвени индиции за представляващия интерес по делото
въпрос.
В периода 23.01. – 29.01.2017
год. нито подс.К., нито свид.И.Д.
са били разпределяни на работа на АРМ, което е на „излизащи леки автомобили“. Съответно
и лекият автомобил „Ленд Роувър“
в този период не е правил опити да премине държавната граница към Турция, а само
се е придвижвал в посока в близост до ГКПП“Лесово. Такъв опит е предприет в
първия момент, в който някой от двамата е получил желаното разпределение.
Същевременно факта
на предприемани през същия период пътувания от свид.С.
с автомобила до пътен възел Петолъчката по нареждане от подс.Д.,
който го е чакал там, за да се изчака подаване на знак за преминаване на
границата, може да се счита установен. Подс.К. в множество
проведени телефонни разговори със свид.Д. препредава
информация между него и очевидно имащи интерес да изведат автомобила лица.
Цялостната преценка
на съдържанието на проведените от подс.К. телефонни
разговори, обсъдени по-горе е, че е красноречиво я уличава в интерес към
пропускането на автомобила.
Специално внимание
заслужава, поради ключовото ѝ значение, твърдяната по обвинителния акт
среща, осъществена между двамата подсъдими на 23.01.2017 год. на бензиностанция
„Шел 4006 – Шел Любимец запад“, находяща се на
АМ“Марица“ при 93-ти км в района на гр.Л., област *Х., тъй като обвинението поддържа,
че тъкмо тогава е било оправено от подс.В.Д., респ.
прието от подс.М.К. предложение за подкуп, за да не
изпълни тя своите служебни задължения именно във връзка с пропускането и преминаването
на л.а. „Ленд Роувър“ в
Турция.
Този ден
подсъдимата е била на работа нощна смяна от 20 часа и е следвало своевременно
да се придвижи от *****, където живее, към *****, при което въпросната
бензиностанция ѝ е по път. В 19:31:28 часа е засечено движение на л.а.
„Форд Мондео“, рег.№*****, за който няма спор, че се
ползва и управлява само от нея, по същите път и посока. В проведен по-късно
същата вечер телефонен разговор с Н. Д. тя споделя, че хора, които „чакат“, ѝ
се обадили към шест-шест и десет, че са на ***** и идват към нея, а тя
отвърнала, че ще чака на „Шел“-а към „седем и десет“, както и че там“ /на
срещата/ ѝ е било отправено предложение, което е свързано с нарушение на
закона и на служебните ѝ задължения срещу „едно и две в чуждо“.
По-рано същият ден
камерите на АПИ са засекли движение на „Ленд Роувър“-а в посока от ***** /17:36:15 часа/ към Бургас, в
района на с.Калугерово в 18:08:13 часа, а след това в 19:31:34 край с.Момково в
посока Свиленград и отново там – в 19:41:28 часа – в обратна посока към *****.
След съвкупна
преценка на всички гореописани обстоятелства и така изложения анализ на
доказателствата, съдът намира, че би могло да се достигне да извод за наличие
на верига от косвени доказателства, които подкрепят повдигнатите обвинения
спрямо подс.М.К..
В същото време по
отношение на подс.В.Д. тази верига не води до
единствено възможен извод, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че тъкмо
той е участвал на срещата на 23.01.2017 год. Не е установено по безспорен
начин, че тъкмо той е управлявал автомобила по времето, когато са го засекли
камерите на АПИ в посока към въпросната бензиностанция и обратно. Да се отправя
на такава среща и с такава цел не е било възприето от свид.Р.С.,
който вероятно е пристигнал на тази дата в Х. по-късно. Твърдението на свид.С. е, че на 20.01.2017 год. предал владението на
автомобила на подс.Д. и го получил от него на 23.01.2017
год. вечерта в Х., но дали същият е бил през цялото време във владение само на този
подсъдим и управлявано само от него през това време, не е безспорно доказано.
Заключението на видео-техническата експертиза на камерите от същата
бензиностанция е, че на паркинга ѝ най-вероятно се наблюдават леки
автомобили от марките „Ленд Роувър“,
модел „Рейндж Роувър“ и
„Форд Мондео“, но е невъзможна идентификация на
регистрационни номера и лица. Не може да се изключи с категоричност
вероятността ролята на подс.В.Д. да е била само
осигуряване на логистика и организация, но без да включва посредничество и
пряко предлагане на подкуп на подс.К..
Независимо от
всичко изложено по-горе, съдът констатира непреодолима пречка да бъде
постановена осъдителна присъда и против двамата подсъдими по така повдигнатите
им обвинения.
Доказателствата по
делото не установяват по категоричен и несъмнен начин вида и размера на дара,
или имотната облага, която е предмет на престъплението, а този предмет на
престъплението е един и същи и за това по чл.302 т.1 б.“а“ вр.
чл.301 ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.282 ал.2 предл.
второ вр. ал.1 от НК, в които е обвинена подс.М.К., и затова по чл.304а вр.
чл.304 ал.2 вр. ал.1 от НК, в което е обвинен подс.В.Д..
Самият прокурор в
обвинителната си реч признава, че е налице едно-единствено доказателство затова
обстоятелство – репликата на подс.К. в телефонния
разговор от 23.01.2017 год. с нейния близък Н. Д. „едно и две в чуждо“. Въз
основа на същата според прокурора следва да се приеме да доказано, че този
предмет е парична сума в размер тъкмо на 1200 евро.
Подобен извод,
основан само на този факт съдът оценява като напълно произволен и необоснован.
„Едно и две“ би
могло да означава съкратен израз на число, но само в контекста на конкретния
телефонен разговор. Налице са обаче твърде голям брой възможности /комбинации/
кое число се има предвид. Още по-голям брой вероятности са налице затова какво
се има предвид под „чуждо“. Твърде вероятно е да става дума за чужда валута, но
видът и броят на чуждите валути е огромен, такава е и вероятността.
Дарът, или имотната
облага като предмет на престъплението, в случая идентичен и за трите
престъпления, е съществен елемент от обективната страна на техния състав, един
от неговите признаци. Като такъв рефлектира и върху субективната страна на
деянието, в случая това по чл.282 от НК има специална цел, а за другите две е
от значение при преценка на мотивите и подбудите за извършване на деянието. Установяването
му поради това не може да бъде произволно или приблизително, трябва да е
категорично и вън от съмнение. Осъдителна присъда не би могла да бъде
постановена без да са доказани абсолютно всички признаци от състава на
престъплението и от обективна, и от субективна страна.
Предвид изложеното,
съдът призна подс.М.К. за невинна и я оправда по
повдигнатите ѝ обвинения в престъпления по чл.302 т.1 б.“а“ вр. чл.301 ал.3 вр. ал.1 от
НК и по чл.282 ал.2 предл.
второ вр. ал.1 от НК и подс.В.Д.
– за невинен и го оправда по обвинението в престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.2 вр. ал.1 от НК.
По вида и размера на наказанието на подс.М.К.
за престъплението по чл.302 т.1 б.“а“ вр. чл.301 ал.1
от НК:
За това престъпление са предвидени наказания: „лишаване
от свобода“ от 3 до 12 години, „глоба“
до 20 000 лв. без долна граница и „лишаване от права по чл.37 ал.1
т.6 и 7 от НК“.
При налагане на наказанието, съдът следва да съобрази
целите, които законът преследва с това, прогласени в чл.36 от НК, а именно - да
се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, както и да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съобразно разпоредбата на чл.54 от същия съдът е длъжен и
да съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършването му, както и всички други смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, които са били установени.
Подс.М.К. е на средна възраст /***
години/, улегнала като човек, с чисто съдебно минало, с ***** . Има ******,
които продължава да издържа. Работи като ***** от ***** год. без прекъсване
досега, за което време четирикратно е награждавана, а веднъж – наказвана. Няма
данни за други противообществени прояви. Разпитаните като свидетели нейни
колеги дават висока оценка на работата и професионализма ѝ, сочат я като
един от опитните и квалифицирани служители. Цялостната преценка на личните
ѝ характеристични данни е по-скоро
положителна, а степента на обществена опасност на дееца – невисока.
По-висока е степента на обществена опасност на деянието.
Отнася се за корупционно престъпление, към които обществената нетърпимост е
висока и се засилва все повече през годините. Същото е осъществено при и по
повод изпълнение на служебни задължения, свързани с граничния контрол, което е
друга, наболяла тема в обществото.
Същевременно
степента на обществена опасност на деянието се занижава от относително ниската
стойност на поискания и получен дар. В контекста на казаното по-горе за
принципната значимост на граничния контрол за вътрешната и национална сигурност
на страната, конкретните измерения на деянието ѝ не водят до някакви
тежки, сериозни последици за същите, макар несъмнено да накърняват авторитета и
доверието в органите на гранична полиция. Друго би било, ако подсъдимата беше
призната за виновна и по останалите предявени ѝ с обвинителния акт
обвинения.
При преценка на
така изброените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства в съвкупност, съдът
приема, че е налице явен превес на смекчаващите.
При преценка на
условията, при които да се наложи наказание – тези по чл.54, или по чл.55 от НК, съдът намери, че следва да отчете и вече сравнително дългия изминал период
от време от извършване на деянието досега – повече от пет години. Обвинителният акт е внесен повече от четири
години след извършване на деянието, по различни причини още около година отне
разглеждането на делото на първа инстанция пред съда. Естествена последица от
това е, че деянието, за което подсъдимата е привлечена към отговорност и следва
да понесе наказание, е с вече сравнително отшумял обществен отзвук, твърде
закъсняла е и генералната, но също така и индивидуалната превенция.
Подсъдимата има
право на правосъдие в разумен срок, гарантирано от разпоредбата на чл.6 от
ЕКПЧОС, който, макар все още не толкова значително, е надхвърлен. Затова тя не
е допринесла с поведението си, в каквато насока са данните от ДП, а така също и
коректното ѝ процесуално поведение пред съда. Същественото засягане на
това нейно право следва да бъде компенсирано и адекватния затова способ според
съда е зачитането му за изключително смекчаващо обстоятелство, такова, при
което и най-малкото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно
тежко.
Ето защо
наказанието „лишаване от свобода“ съдът наложи при условията на чл.55 ал.1 т.1
от НК в размер, под минималния, установен от закона – три години. Като
адекватен на прогласените от закона цели на наказанието и на конкретните
измерения на деянието на подсъдимата размер съдът прецени този от една година.
Изложените по-горе
доводи следва да се ценят и като такива
в полза на извода за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ по реда на чл.66 ал.1 от НК. Към настоящия момент ползата
от ефективното изтърпяване e съмнителна от гледна точка постигане целите както на индивидуалната, така и
на генералната превенции и не би допринесло затова.
Изтърпяването на наказанието
съдът отложи поради това с минималния предвиден срок от 3 години.
Същите съображения
бяха водещи за съда и при определяне размера на наказанието „глоба“.
Предвиденият от закона размер на това наказание за това престъпление е до
20 000 лв. без долна граница. Като адекватен на конкретните степени на
обществена опасност на деянието и дееца, а и на целите на наказанието, съдът
намери този от 1000лв.
Налагането и на
наказание по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК е императивно предвидено в нормата на
чл.302 т.1 б.“а“ от същия. То не е предоставено на преценката на съда и това се
отнася и за двете точки, респ. двете наказания. Наказанието по чл.37 т.6 се
изразява в лишаване от право да се заема определена държавна или обществена
длъжност, а по т.7 – в лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност. Като взе предвид заеманата от подс.К.
длъжност и характера и естеството на престъпното деяние, съдът намери, че е
осъществена и предпоставката по чл.50 от НК за тяхното налагане. Наказанието по
чл.37 т.6 от НК съдът прецени, че следва да се изрази в лишаване от право да се
заема определена държавна длъжност, а това по т.7 – в лишаване от право да се
упражнява професия или дейност, свързана с пазене, управление, контрол и
отчитане на чуждо имущество.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, когато наказанието „лишаване от права“ по
чл.37 т.6 и т.7 се налага заедно с наказанието „лишаване от свобода“, неговият
срок може да надвишава срока на наказанието „лишаване от свобода“ най-много с
три години. В настоящия случай лишаването от права може да се наложи за срок
най-много до четири години. Съдът отмери същото в размер на по три години за
всяко от правата.
Така отмерените
размери на предвидените от закона наказания за престъплението на подс.К. в тяхната съвкупност според съда в най-пълна степен
способстват за постигане целите на наказанието.
На осн. чл.198 ал.4 от НПК съдът възложи в тежест на подс.М.К. разноските, направени само във връзка с
обвинението, за което същата беше призната за виновна и осъдена, и които
възлизат на 227.59 лв.
По веществените
доказателства съдът прецени да се произнесе след влизане на присъдата в сила,
като данните за собствеността върху лекия автомобил не са безспорни.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: