Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на четиринадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1569
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
537 ТЗ вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ.
Ищецът „И.” ЕООД твърди, че със
запис на заповед от 21.11.2016 г., издаден с уговорка без протест и разноски, „А.е.“
ЕАД се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на „И.” ЕООД при предявяване на записа на заповед сумата от 40000
лева. Този запис на заповед е авалиран от ответника Н. при условията, при които
е издаден. Посочва, че записът на заповед е предявен на издателя и авалиста с
нотариална покана от 29.03.2018 г., връчена на адресатите на 02.04.2018 г.,
като плащане по записите на заповед не е
постъпило. Поради неизпълнение на задължението на издателя и авалиста да
заплатят предявения запис на заповед, е подадено заявление за издаване на
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и е образувано ч. гр. д. №
23846/2018 г. по описа на СРС, 49 състав, по което съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и е издаден изпълнителен лист
по записа на заповед за сумата от 40 000 лева. Правният си интерес от предявяване
на настоящия иск, с предмет установяване
съществуването на присъденото със заповедта вземане, ищецът обосновава с
подаденото от длъжника Н. възражение срещу издадената заповед по реда на чл.
414 от ГПК. Ето защо моли да бъде
установено по отношение на страните, че ответникът Н. дължи на ищеца солидарно с „А.е.“ ЕАД сумата
от 40 000 лева, представляваща главница по
записа на заповед от 21.11.2018
г. Ищецът претендира и направените в настоящето производство разноски, както и разпределение на отговорността на
направените разноски по заповедното производство.
Ответникът Е.Л.Н. излага
доводи за недопустимост на иска. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 538,
ал. 2 от ТЗ записът на заповед е следвало да бъде предявен в сроковете по чл.
477 от ТЗ, а ищецът е предявил записът на заповед след тези срокове, поради
което е загубил правото си на иск срещу авалиста. Претендира направените в
производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Съгласно установената съдебна практика,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 149/05.11.2010г.
по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 5/02.02.2012г. по т. дело
№ 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 173/12.01.2011г. по т. дело №
901/2009г. на ВКС, І т. о. и др., в производството по иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – заявител в заповедното производство при направено
възражение от ответника – длъжник за наличие на каузално правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като
документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК,
не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна
страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането
на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му.
Кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз
основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение, ако възражението на
длъжника, че не е поел задължение по ценната книга, е общо. В производството по
чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение,
ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил
като документ за издаване на заповедта за изпълнение, като в този случай тежестта
на доказване е на ищеца - поемател по записа на заповед, а ответникът – издател
на записа на заповед следва да докаже твърдяното плащане. Записът на заповед е
абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото
време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между
издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на
определена сума. Следователно причината за издаване на записа на заповед се
намира извън съдържанието на ценната книга. Предметът на доказване по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на
заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като
защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на
съответния документ. В настоящия случай в законоустановения в чл. 370 от ГПК
срок ответникът по иска Н. не е навел доводи за съществуването на каузални
отношения, представляващи основание за издаване на процесната запис на заповед,
поради което съгласно разпределената от
съда доказателствена тежест, ищецът следва да установи единствено наличието на
документ по чл. 417, т. 10 от ГПК –запис на заповед, който съдържа всички
изискуеми от закона реквизити, както
и че посоченият в ценната книга падеж на предявяване е настъпил и документът удостоверява валидно
възникването на изискуемо вземане в полза на ищеца по отношение на ответника.
За установяване на тези обстоятелства,
ищецът е представил запис на заповед, издаден на 21.11.2016 г. от „А.е.“ ЕАД, с
който издателят се е задължил неотменяемо и безусловно да заплати при
предявяване на ценната книга на „И.“ ЕООД, сумата от 40 000 лева. Посочено
е, че записът на заповед може да бъде предявен за плащане в срок до 12 месеца
от датата на издаването му и е платим без разноски и протест в гр. София, ул.
„Охридско езеро“ № 3. Изрично е вписано върху ценната книга, че записът на
заповед се авалира при условията, при които е издаден от Е.Л.Н..
Представена е нотариална покана от
29.03.2018 г. за предявяване на този запис на заповед, която е връчена на
издателя и авалиста на 02.04.2018 г.
От служебно изисканото ч.гр.д. № 23846/2018 г. по описа на СРС, 49
състав се установява, че на 13.04.2018 г. ищецът подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на гореописания запис на заповед срещу „А.е.“ ЕАД и Е.Л.Н. за
сумата от 40 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 21.11.2016
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане. Заявителят претендира и направените в
производството разноски. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 23846/2018 г. по
описа на СРС, 49 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.04.2018
г., с които длъжниците са осъдени солидарно да платят на заявителя горепосочената
сума, ведно със законната лихва от 13.04.2018 г. до окончателното плащане,
както и разноски в размер на 2600 лева, в това число 800 лева държавна такса и 1800
лева възнаграждение за адвокат. В законоустановения двуседмичен срок от
връчване на заповедта ответникът
длъжник възразява срещу издадената
заповед и съдът дава указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземанията си по заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
По предявения иск в тежест на поемателя по записа
на заповед е да установи валидното пораждане на менителничното задължение и
настъпване на изискуемостта на задължението, а в тежест на ответника е
доказването на правопогасяващото му възражение. Въведеното от ответника възражение срещу съществуването на вземането по записа
на заповед е, че записът на заповед не е
предявен в сроковете по чл. 477 от ТЗ, съответно ищецът е загубил правото си на
иск срещу авалиста.
Съдът намира, че издаденият запис на заповед, представен в заповедното
производство, в който има попълнени дата на издаване – 21.11.2016 г. и начин на
определяне на падежа, съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ.
Издателят „А.е.“ ЕАД се е задължил неотменимо и безусловно да заплати при предявяване на
записа на заповед сумата 40 000 лева на ищеца. Наименованието „запис на
заповед” се съдържа в текста на документа, както и в неговото заглавие.
Издателят е поел безусловно обещание да заплати определена сума, която е
изписана цифром и словом. В менителничния ефект е определен падеж по един от
начините, изчерпателно уредени в чл. 537 ТЗ във вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ –
на предявяване. Ценната книга съдържа и останалите реквизити, изброени в чл.
535 ТЗ – лице, на което трябва да се плати, дата на издаване и място на
издаване, подпис на издателя и уговорка, че сумата ще се изплати без разноски и
протест. Отбелязано е в записа на заповед, че задължението е авалирано при
условията, при които е поето от физическото лице Е.Л.Н.. Авалът е учреден надлежно, като подписът на авалиста е положен върху лицето на редовен запис
на заповед, лично от задълженото
лице. Подписвайки записа за заповед като авалист Натев се е задължил солидарно с
издателя да заплати на
поемателя сумата от 40 000 лева. на предявяване. Представени са доказателства, че записът на заповед е
предявен, както на издателя, така и на авалиста на 02.04.2018 г., с което е настъпила изискуемостта на задължението за плащане с
падеж на предявяване.
Неоснователен се явява доводът на ответника за изгубване правата
на ищеца поради пропускане на едногодишния срок за предявяване по чл. 477, ал. 1 от ТЗ. Падежът на
процесната ценна книга не е определен по т. 2 на чл. 486 от ТЗ /на определен
срок след издаването/, а на предявяване, като в случая издадетял не е определил
срок за това, различен от установения в чл. 487, ал. 1 от ГПК. Следователно в
случая плащането не е уговорено на
определен срок след предявяване, поради което е неприложима нормата на чл. 477, ал. 1 от ТЗ. Противно на твърденията
на ответника, обстоятелството, че менителничният документ не е предявен в
рамките на посочения в чл.
487, ал. 1, изр. 2от ТЗ едногодишен срок от издаването, не обуславя извод за прескрибиране на ефекта и съответно
за основателност на абсолютното възражение по чл. 514 от ТЗ на задължените по ефекта лица. Задължението за заплащане на паричната
сума се поема от издателя на
записа на заповед от момента на подписване на документа, а предявяването на
плащане съставлява единствено
покана за изпълнение на вече
поетото задължение. Независимо от начина на определяне на падежа, предвид
положението на издателя на записа на заповед, който е платец по ефекта, за
разлика от издателя по менителницата, следва да се приеме, че непредявяването
на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за
принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул. Това разбиране е
в съответствие с изрично разпореденото в чл. 514, ал. 1 от ТЗ. Съгласно дадените с Тълкувателно решение №
1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, по тълк. дело № 1/2004 г., разяснения, предявяването за
плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и
представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до
загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните
лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на
заповед и неговия авалист.
Предвид изложеното Съдът намира
предявеният установителен иск за за основателен и доказан.
При този изход на
производството, ответникът следва да бъде
осъден да репарира направените от ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от
списъка с разноски по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира такива за настоящето
дело в размер на общо 2600 лева, в това число заплатена довнесена държавна
такса от 800 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Съгласно т.
1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., разноските могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 от ГПК само, когато е доказано извършването на тези
разноски в производството. В случая видно от договор за правна защита и
съдействие от 19.07.2018 г., уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение
от ищеца е в размер на 1500 лева, а не претендираните със списъка 1800 лева,
поради което на ищеца следва да се присъдят разноски за
настоящето производсво в размер на 2300 лева.
Съгласно
разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 4/2013 г., съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК разноски, а именно 2600 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
срещу Е.Л.Н., ЕГН **********,***, положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК вр. чл. 537 ТЗ вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, че Е.Л.Н. дължи на „И.” ЕООД сумата от 40 000 лв., представляваща дължима главница
по запис на заповед от 21.11.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 13.04.2018
г. до окончателното плащане, за която сума срещу Е.Л.Н., в качеството на
авалист на издателя на записа на заповед от 21.11.2016 г. „А.е.“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.04.2018 г. на
СРС, I Гражданско отделение, 49 състав, по гр. дело № 23846/2018 г.
ОСЪЖДА Е.Л.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „И.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по настоящето производство в размер на 2 300лева /две хиляди и триста лева/.
ОСЪЖДА Е.Л.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „И.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното производство - гр. дело
№ 23846/2018 г. по описа на СРС, 49 състав, в размер на 2600 лева /две хиляди и шестстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на СРС, 49 състав, по гр. дело № 23846/2018 г.
Съдия: