Р Е Ш Е Н И Е
18.05.2010 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание от 19.04.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Т.И. и с участието на прокурора ......................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 111 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 т. 6 ГПК, във връзка с чл. 146 ал. 2 от Семейния кодекс.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс, във връзка с чл. 143 ал. 2 от СК.
Ищцата Л.Р.П., ЕГН **********, със съгласието на майка си Ц.Л.Р., ЕГН **********,***, сочи, че с решение по гр. д. № 150/2001 година на Районен съд Монтана баща и Р.П.А., ЕГН **********,***, е осъден да и заплаща по 40 лв. месечно издръжка.
Повече от 9 години той не само, че не и дава нищо допълнително, но не желае да плаща и редовно дори тях. Превръща се в просяк на баща си и се срамува. Вече навършва 15 години и нуждите и са увеличени доста, както за дрехи, храна и учебници, така и за лични нужди. Майка и работи, но поддържа дома и сметките, купува дърва за огрев всяка година и вече не смогва.
Моли съда да постанови решение, с което измени размера на присъдената издръжка по гр. д. № 150/01 г. и се осъди баща и да и заплаща месечно по 100.00 лв., което би се доближило поне малко до драстично нарастващите и нужди и нормална издръжка от баща и.
Ответникът Р.П.А.,***, в предвидения от закона срок по чл. 131 ал. 1 ГПК, не представя писмен отговор и не взема становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено гражданско дело № 150 по описа за 2001 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото и съгласно правилото на чл. 315 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
Детето Л.Р.П. е родена на *** година, ЕГН **********, от родители Ц.Л.Р. и Р.П.А., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 178 от 27.03.1995 година на Община Монтана.
С решение, влязло в сила, по гражданско дело № 150 по описа за 2001 година, съдът е присъдил упражняването на родителските права по отношение на роденото дете Л. на майката; определен е режим на лични контакти с бащата, със задължението да плаща месечна издръжка от 40.00 лв до настъпването на причини и обстоятелства за нейното изменяване и прекратяване.
От момента на постановяване на решението, касаещо размера на месечната издръжка за Л., с посочения размер на месечната издръжка, дължима от бащата за непълнолетната им вече дъщеря, до момента на подаването на настоящата искова молба е изминал период от девет години.
В настоящото производство, е установено, че Л. е ученичка в VІІІа клас на Финансово-Стопанска Гимназия “Васил Левски” Монтана, специалност “Банково дело” през учебната 2009/2010 година и продължава да учи.
Установен е също така и размера на получаваното от майката месечно трудово възнаграждение, а и обстоятелството, че сама полага единствено грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето си.
При тази фактическа установеност и съобразно приложимия закон, по свое убеждение, докладчика по делото достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет с ПМС № 38/1985 г.
Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, както по настоящото дело се иска увеличението й. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за увеличение размера на определената издръжка. Той е доказал и четирите от предпоставките - че дъщеря им не е навършила пълнолетие, че ответника е неин родител и, че има съществено и трайно увеличение на нейните нужди. По отношение наличието на третата предпоставка съдът счита, че следва да се съобрази и с ППВС № 5/1970, като прави своя извод, че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката и са налице изменения и в социално-икономическия живот, които сочат на непрекъснато увеличение на цените на стоките от първа необходимост, а така също и на увеличение цените на услугите – от всякакъв характер. Нуждите на детето и условията на живот са с траен и продължителен характер. През изминалия период от девет години детето е пораснало, и предвид особеностите на възрастта му (когато много по-бързо нарастват обичайните материални и духовните потребности на детето) и съобразно социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования извод за трайно и съществено нарастване на потребностите на детето.
По делото не е доказана четвъртата предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на детето си в претендирания размер, за релевантния период. Ищецът, макар да прояви процесуална активност, не можа да се установи по безспорен и категоричен начин, че ответника е във възможност да дава претендираната издръжка. По делото не са ангажирани никакви доказателства за негова професия или квалификация. Но с оглед не представянето на отговор и не вземане становище по иска за издръжка, предявен девет години след първоначално определената такава, съда намира, че във възможностите му е да дава такава.
Съдът намира, че възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 150 СК е налице. Представени са доходите на майката на детето, които надвишават определената за страната минимална работна заплата. В настоящото производство не е достатъчно ангажирането единствено на доказателства за размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат материалните възможности и на двамата родители, за да може да се направи преценка налице ли е изменение на обстоятелствата от постановяване на сегашната издръжка и да се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне на новата му издръжка.
Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията единствено водещи са интересите на детето, съобразено и с възможностите на двамата родители, установени по безспорен начин.
Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 150 от СК и са налице условията за промяна на размера на присъдената издръжка, по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които са били съобразени при определяне на предишния размер на ежемесечната издръжка за детето Л., значително са променени, с оглед на това, че през изтеклия период са изменени и социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите на детето Л.Р. Петрова от елементи и средства за физическо и духовно развитие през изтеклия период са завишени с оглед израстването и и понастоящем може да се каже, че предходният размер от 40, 00 лв. на ежемесечната издръжка е недостатъчен, а нуждите на детето биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна издръжка в размер на 100, 00 лв. Задължение обаче и на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта им и в социално- икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители.
При съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на родителя, размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число и претендираното увеличение е основателно. Досежно възможностите на бащата да дава издръжка в искания размер от 100, 00 лв. без особени затруднения, съдът намира по отношение на ответника, за който не можа да се установи какви и доколко реализира доходи над средните за страната и няма задължения за издръжка към други деца, то за навършилата 15 годишна възраст дъщеря Л. е напълно по неговите сили да изплаща сума от 100, 00 лв. месечно, която не би сериозно го затруднила, а от друга страна, остатъкът от 50, 00 лв. до необходимия за издръжката на това дете общ размер от 150, 00 лв. може без никакви затруднения да се поеме от майката, ведно с грижите по непосредственото и отглеждане и възпитание.
Мотивиран така, съдът следва да уважи главния иск и да увеличи размера на присъдената ежемесечна издръжка за детето Л. със 60, 00 лв., като осъди баща й да й заплаща сумата от 100, 00 лв. ежемесечно, считано от датата на завеждане на иска - 04.03.2010 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера.
С оглед на тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 150 от СК, ответника трябва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на новоопределения размер ежемесечна издръжка, която държавна такса, изчислена, е в размер на 144.00 лв., вносими по сметка на Районен съд Монтана.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за присъдената издръжка.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 315 от ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
Изменява размера на определената с решение от 04.03.2003 г. по гражданско дело № 150/2001 г. по описа на Районен Съд Монтана ежемесечна издръжка за малолетното дете Л.Р.П., ЕГН **********, като я завишава от 40, 00 лв. (ЧЕТИРИДЕСЕТ лева), на 100, 00 лв. (СТО лева), поради което,
ОСЪЖДА Р.П.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Л.Р.П., ЕГН **********, със съгласието на майка и Ц.Л.Р., ЕГН **********,***; ежемесечна издръжка в размер на 100, 00 лв. (сто лева), считано от 04.03.2010 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера.
ОСЪЖДА Р.П.А., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 144.00 лв. за уважение размер на иска и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана, считано от 18.05.2010 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: