РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Враца, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420103075 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3959,51 лв. главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1202.46 лв. договорна лихва
за периода от 05.05.2018 г. до 05.02.2020 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 2186,63 лв. лихва за забава за периода от 06.05.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда 28.06.2022 г.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София e подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Л. К. за
следните суми: 3959.51 лв. представляваща главница дължима по договор за паричен
заем № ********, сключен на 29.11.2017 г. и Приложение № 1/29.10.2021 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г.;
1202.46 лв. договорна лихва за период от 05.05.2018 г. до 05.02.2020 г. ; 2186.63 лв.
обезщетение за забава за периода от 06.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението
в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2022 г. до
окончателното изплащането на задължението; разноските по делото – 146.97 лв.
държавна такса и сумата от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение определено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Срещу Заповедта за изпълнение с № 1200 от 29.06.2022 г. в срока по чл.414 ГПК
е постъпило възражение от длъжника. След указание до ищеца, последният е предявил
иск за установяване на вземането в законоустановения в чл.415 ГПК срок, предмет на
издадената заповед за изпълнение, поради което предявените искове са допустими.
Ищецът твърди, че на 29.10.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк"
1
ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по
силата на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Б. Л. К., произтичащи от
Договор за потребителски кредит № ****** от дата 29.11.2017 г. са прехвърлени
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/****** от дата 29.10.2021 г, изпратено с
известие за доставяне.
Моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в
цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда.
Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на
вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк” ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с Изх. №
УПЦ-П-ТБИ/********** от дата 29.10.2017 г. чрез Български пощи. Писмото е върнато
в цялост с отбелязване „непотърсена“ пратка.
Посочва, че към настоящата искова молба представя заверено копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с Изх. №
УПЦ-П-ТБИ/******* от дата 29.10.2021 г.. и моли съда да връчи същото на ответника,
ведно и с исковата молба и приложенията към нея.
Излагат се твърдения, че процесното вземане произтича от сключен на 29.11.2017
г. Договор за потребителски кредит с № **** между Банката и Б. Л. К., съгласно който
Банката е предоставила кредит в размер на 4480,00 лв., която сума представлява
потребителски кредит за в размер на 4000 лв., /чл. 7,/ такса в размер на 480 лв., която се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план. Ответникът се е задължил да върне на Кредитора
ведно с уговорените лихви до 05.02.2020 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни
вноски, всяка в размер на 234,65 лв., от които последната е изравнителна в размер на
234,71 лв. Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили
Кредитополучателят /ответник да плати на Банката общата сума от 6100,96 лв. /чл.10
от договора/. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1
620.96 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.02.2020 г., на 26 броя месечни
погасителни вноски, като първите 25 броя вноски са в размер на 234,65 лв., а
последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 234,71 лева.
Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с
годишен лихвен процент от 29,25 %. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от
Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху
просрочената сума за периода на просрочието.В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и
погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна
вноска е с падежна дата 05.01.2018 г., а последната е 05.02.2020 г.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответника възразява срещу допустимостта и
основателността на иска, оспорва последния както по основание, така и по размер.
Оспорва обстоятелствата, посочени в исковата молба.
2
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 29.11.2017 г.
между “Ти Би Ай Банк” ЕАД като заемодател и ответника Б. Л. К. като заемател е
сключен Договор за потребителски кредит с № ****** , съгласно който Банката е
предоставила кредит в размер на 4480,00 лв., която сума представлява потребителски
кредит за в размер на 4000 лв., /чл. 7,/ такса в размер на 480 лв., която се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план.Уговорено е, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент за
срока на кредита в размер на 29,25 %. Годишният процент на разходите е определен на
49, 50%.
Приет като доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на
паричен заем /цесия/ от 31.01.2018 г. и Приложение № 1 към него от 29.10.2018 г., по
силата на който договор заемодателят “Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството му на
цедент, прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, в качеството му на
цесионер, процесното вземане към ответника Б. К..
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което
цесионерът е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници,
по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.
Прието по делото е и уведомително писмо, адресирано до ответника по делото, с
което последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия. Видно от
обратната разписки към писмото е, същото е върнато като непотърсено.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в
което вещото лице е установило, че на 29.11.2017 г. съгласно чл.7.1 и чл. 7.2 от
Договора за потребителски кредит №. *******, Б. Л. К. в качеството си на Потребител
е усвоил сумата по кредита, предоставена от Кредитора „ ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД.Посочено е също, че общата дължима от Потребителя сума е в размер на 6 100.96
лв. В сумата са включени сума в размер на 4 000.00 лева - главница, сума в размер на
480.00 лева - такса оценка на риска, която се изплаща от Потребителя в деня на
усвояването на кредита и сума в размер на 1 620.96 лева - представляваща договорна
лихва.
Вещото лице е изчислило, че ответникът е погасил по кредита сума в размер на
953.20 лева, от които: за главница сума в размер на 520.49 лева, за договорна лихва -
сума в размер на 418.50 лева и за наказателна лихва - сума в размер на 14.21 лв.
Размерът на лихвата за забава, който ответникът би следвало да дължи вследствие на
забавено плащане на сумата за главница за периода от 06.05.2018 г. до 27.06.2022 г.,
при съобразяване е чл.6 от ЗМДВИПОРНС, представлява сума в размер на 1 529.91 лв.
Размера на дължимата главница представлява сума в размер на 3 959.51,
представляваща разликата между сумата за главница по Договор в размер на 4 480.00
лева и изплатената от ответника сума за главница в размер на 520.49 лв.Дължимата
възнаградителна лихва, изчислена за периода 05.05.2018 до 05.02.2020 г. е в размер на
1 202.46 лева - представляваща разликата между сумата за договорна лихва по Договор
в размер на 1 620.96 лева и изплатената от ответника сума за договорна лихва в размер
на 418.50 лв.Вещото лице е установило, че реално ГПР в проценти –възлиза на 51.94%.
Страните не са оспорили заключението на вещото лице, същото е прието и съдът
го кредитира като правилно, обективно и пълно.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
3
изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ********* и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за паричен кредит, по силата на което
за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания
размер; настъпилата цесия между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД за процесното вземане, както и уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Установи се по делото, че ответникът и „ТИ БИ АЙ Банк" са страни по процесния
договор с обективираното в него съдържание. Съгласно чл. 7.2.1 от договора, кредитът
се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по
посочената му банкова сметка. От заключението по изслушаната ССч експертиза се
установи, че средствата са преведени по сметка на кредитополучателя на 29.11.2017
година, с което се явява доказан първият елемент от фактическия състав на спорното
материално право.
По делото няма спор, че кредиторовото дружество е регистрирано като
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Установи се също извършената цесия между кредитодателя, в качеството му на
цедент и ищеца, в качеството му на цесионер, както и че последният е упълномощен от
цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия.Съдът приема и че извършената
цесия е надлежно съобщена на длъжника с връчване на копие от исковата молба и
приложенията към нея. В.т.см. Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.
и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о, съгласно които, ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като Факт от значение за спорното право.
Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е
действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което
същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на
сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до
4
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Договорът за кредит е сключен в писмена форма и съдържанието му е
представено на еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта, с което е изпълнено
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът счита, че са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, и
12, а т. 8 и т. 9а, както и че чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, са неприложими към вида на
договора.Посочен е общият размер на кредита, уговорен е фиксиран лихвен процент за
срока на договора.Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като в договора е
уредено правото на потребителя да се откаже от договора, както и срока и другите
условия за упражняването му, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Съдът намира обаче, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита
за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на
потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и
да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или
не.
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48, 70 %.
Посоченият лихвен процент от 29, 25 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
5
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР, както и общото
посочване, че размерът му е изчислен в съответствие с приложение № 1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК и посочените в закона допускания, без да са конкретизирани кои точно,не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение
за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали
посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното
правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на
ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и
посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Приема се още, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е
посочен като процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за
неговото изчисляване. Много често се получава така, че неправилното изчисление има
за цел и да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на това основание
така формулираната клауза също би била нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК –
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, какъвто е и настоящия случай,
тъй като вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза е изчислило, че
реално ГПР, с включена такса за оценка на риска в размер на 480.00 лева, в проценти –
възлиза на 51.94%.
Освен това, към договора е приложен погасителен план, който не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т 12 - планът не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и т.нат., а е посочен само и
единствено размер на вноската и падеж, тоест не отразено от какви конкретния
плащания се формира конкретната погасителна вноска, поради което договора се явява
недействителен и на това основание.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата
стойност на кредита е главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя
въз основа на договора.
При тези съображения, подлежаща на връщане по силата на чл. 23 ЗПК е чистата
стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него.
Установи се, че ответникът е погасил сумата от 953,20 лв., която следва да бъде
приспадната от дължимата главница от 3959,51 лв. Предявеният иск за главница следва
да бъде уважен за сумата от 3006,31 лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен
6
размер.
Поради недействителността на договора за заем и с оглед разпоредбата на чл. 23
ЗПК, неоснователни се явяват предявените искове за договорна лихва и лихва за
забава, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото
дружество. В настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните
разноски по отношение на иска за главница: довнесена държавна такса в размер на
149,44 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00 лева. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 3075/2022 г. в размер на 100,00 лв.
Съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 224,77 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив. В
заповедното производство на ищеца са присъдени разноски от 196.97 лева, както
следва: 146,97 лева – платена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част на установителните искове, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски за заповедното
производство в размер от 80,58 лева.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Б. Л. К., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен
правоприемник по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г., сумата от 3006,31 лева
/три хиляди и шест лева и тридесет и една стотинки/, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № *********, сключен на 29.11.2017 г. с “Ти Би
Ай Банк” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2022 г.
до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед №
1200/29.06.2022 г. по ч. гр. дело № 1988/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 3959,51 лева, като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* против Б. Л. К., ЕГН: **********, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1202.46 лева - договорна лихва за периода от
05.05.2018 г. до 05.02.2020 г. и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
2186,63 лева, предсатвляваща лихва за забава за периода от 06.05.2018 г. до датата на
7
подаване на заявлението в съда 28.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед №
1200/29.06.2022 г. по ч. гр. дело № 1988/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Л. К., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от
224,77 лева - разноски в производството по гр. дело № 3075/2022 г. по описа на РС
Враца съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 80,58 лева -
разноски за заповедното по ч. гр. дело № 1988/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, I
състав, съразмерно с уважената част от установителните искове.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на
сумите, признати за дължими от ответника, следва да се извърши по следната посочена
от ищеца банкова сметка: IBAN: BG *********** BIC: *********, с титуляр: „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8