№ 24537
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110133249 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба, наименована „въззивна жалба“ по чл. 248, ал. 1
ГПК от ищеца Е. М. за изменение на Решение № 4579 от 14.03.2024 г. по гр.д.
№ 33249/2023 г. в частта на разноските с искане да бъдат присъдени
сторените от ищеца разноски в пълен размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е взел становище за
неоснователност на искането по чл. 248 ГПК, като е изложил, че не е дал
повод и не дължи сторените от ищеца разноски.
Съдът, като разгледа наведените доводи в молбата по чл. 248 ГПК от
ищеца, намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение
се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на
съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки които е предприел,
докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като
давността е изтекла обуславя обратния резултат (Така Определение № 744 от
18.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1170/2023 г., III г. о., ГК, Определение №
318/2018 г . по гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, Определение № 534/2019 г. по
ч.гр.д. № 4484/2019 г., на Трето ГО на ВКС, Определение № 474/ 2019 г. по
ч.гр.д. № 3063/2019 г. на Четвърто ГО на ВКС и др.)
1
В конкретния случай, не се установява взискателя да е поддържал
висящността на изпълнителното производство след погасяване на вземането
по давност. Видно от изпълнителното дело № 207/2008 г. по описа на ЧСИ
Н.М., първата и последна молба от -******** е подадена на 25.08.2020 г.
преди вземането да е било погасено по давност. След този момент,
взискателят не е подавал други молби. Няма данни взискателят да е поискал
обратно изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, нито пък да му е искано становище по молбата на Е. М.
от 06.07.2022 г. за прекратяване на изпълнителното дело. Всъщност,
прекратяване на изпълнителното дело при перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
) настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт на частния
съдебен изпълнител, в този смисъл позоваването от ищеца на отказа на ЧСИ
да прекрати изпълнителното дело при положение, че няма данни да е искано
становище на взискателя се явява ирелевантно за настоящото производство.
На следващо място, ответникът в срока за отговор на исковата молба е
признал иска по чл. 237 ГПК и е направил искане за приложение на чл. 78, ал.
2 ГПК, поради което са налични кумулативните предпоставки на фактическия
състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето защо, настоящият състав намира,че не е
налице основание за изменение на решението в частта на разноските.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, наименована „въззивна жалба“,
подадена на 15.04.2024 г. от ищеца Е. М. по чл. 248 ГПК за изменение на
Решение № 4579 от 14.03.2024 г. по гр.д. № 33249/2023 г. по описа на СРС в
частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок
от получаването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2