РЕШЕНИЕ
№ 18051
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110147658 по
описа за 2024 година
Ищецът, Г. П. Г., основава исковата си претенция на твърденията, че на 16.06.2024 г. в
уебсайта ...........собственост на ответника .... е публикувана статия със заглавие „ИМА ЛИ
ОПРАВИЯ ЗА ...... ДОКАТО СЛУША СЪВЕТИТЕ НА Г.?“, чийто автор, според него, е
вторият ответник, В. М. Д.. В статията, според ищеца, се съдържат клеветнически твърдения
и обиди, които накърняват честта, достойнството и доброто му име. Конкретно се изтъкват
следните твърдения:
Клеветнически твърдения:
„Службите на българската държава вече проверяват всичко по казуса, защото
се знае, че Г. Г. е представител на правната структура .....“
Многократното му наричане в текста „неюрист“.
Обиди:
Наричан е „самовлюбен изкуствен блондин без юридическа диплома, със
съмнителна експертиза и руски обвързаности“ и „менте“.
Вследствие на публикацията, ищецът твърди, че е претърпял интензивни и продължителни
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, обида и уронване на авторитета
му.
Ответникът, .... оспорва иска като неоснователен. Твърди, че изложеното в статията
представлява оценъчни съждения на базата на публична и истинна информация, а ищецът,
1
като публична личност, следва да има по-висок праг на търпимост към критика. Позовава се
на публични изявления на самия ищец и на удостоверение от Висшия адвокатски съвет, че
не е вписан в регистрите на българската адвокатура, както и на публично достъпна
информация за връзките му с правната структура ....., основана в Москва.
Ответникът, В. М. Д., оспорва иска като недопустим спрямо него. Твърди, че не е автор на
процесната статия, тъй като тя не носи неговото име и подпис, и отрича да има каквито и да
било правоотношения с ......
По иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД: За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, е необходимо при условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи по делото наличието на: 1) правоотношение по възлагане на
работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител
на работата (в случая работник или служител на ответника) с необходимите елементи
(деяние, вреди - в случая неимуществени, както и техния размер, причинна връзка между
деянието и вредите, противоправност и вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на деликвента. При доказване на горните
факти, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,
всички възражения, от които черпи права, истинност на обстоятелствата, определени от
ищеца, като клеветнически.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е, че на 16.06.2024 г. на уебсайт.............. е публикувана процесната статия, а
собственик на сайта е ответникът ...... Установява се също, че ищецът е публична личност,
участвал активно в дебати, свързани с управлението на спорта в България, и е бил кандидат
за президент на БФС. От представения отговор от Висшия адвокатски съвет се установява,
че ищецът не е вписан в регистрите на българската адвокатура.
От показанията на свидетеля ......, близък приятел на ищеца, съдът приема за установено, че
след публикацията ищецът е претърпял негативни емоционални преживявания, станал е
„афектиран“ и се е „затворил в себе си“. Тези показания, предвид близките отношения
между свидетеля и ищеца, съдът кредитира като достоверни и установяващи наличието на
твърдените неимуществени вреди.
От показанията на свидетелката В. Т. П. и представените писмени доказателства
(разпечатки от сайта silalawyers.com и съобщение за сливане с руска кантора), се установява,
че ищецът е имал публично афиширани партньорски отношения с международна правна
2
структура с офис в Москва и руски юристи.
Ищецът не успя да докаже твърдението си, че ответникът В. Д. е автор на статията, като
предявеният срещу В. М. Д. иск остана недоказан, поради което и неоснователен. В тежест
на ищеца беше да докаже, че именно този ответник е прекият извършител на твърдения
деликт (автор на статията). По делото не бяха ангажирани никакви доказателства в тази
насока, а ответникът категорично отрече авторство. Поради недоказаност на пасивната му
материалноправна легитимация, искът срещу него следва да бъде отхвърлен.
Съгласно константната съдебна практика, собственикът на електронна медия отговаря на
основание чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени от автори на публикации,
независимо от вида на правоотношението между тях. Тъй като ......е собственик и издател на
сайта, дружеството е пасивно легитимиран ответник по иска.
За да се ангажира отговорността на ответника, следва да се установи противоправният
характер на публикацията. В случая е налице сблъсък между правото на защита на доброто
име (чл. 32 КРБ) и правото на свободно изразяване (чл. 39 КРБ, чл. 10 ЕКЗПЧОС). Съгласно
трайната практика на ВКС, при публикации за публични личности се изисква баланс между
двете права, като се разграничават фактическите твърдения (подлежат на проверка за
истинност) от оценъчните съждения (не подлежат на доказване и ангажират отговорност
само ако са лишени от фактическа основа или са оскърбителни).
Съдът намира, че ответникът е доказал, че ищецът е публична фигура, тъй като съзнателно
е участвал в обществен дебат от висок интерес. Поради това ищецът следва да търпи по-
широки граници на критика.
Съдът след като извърши анализ на всяко конкретно твърдение, счита следното:
„Неюрист“: Това е вярно фактическо твърдение. От официалния отговор на
Висшия адвокатски съвет и от публични изявления на ищеца се установява, че той не
притежава юридическа правоспособност по българското право. Разпространението на
верни факти не е противоправно.
„Службите на българската държава вече проверяват всичко по казуса“: Това е
фактическо твърдение, за чиято истинност ответникът не ангажира никакви
доказателства. Съгласно практиката на ВКС, разпространяването на неверни
твърдения за образувани проверки от държавни органи е позорящо и съставлява
клевета. Това твърдение е противоправно.
Твърдението: „Службите на българската държава вече проверяват всичко по казуса,
защото се знае, че Г. Г. е представител на правната структура .....“
Това изречение съдържа две свързани внушения:
1. че спрямо ищеца се провежда проверка от „службите на българската държава“;
2. че причината е неговата принадлежност към „правна структура, близка до ......“.
Твърдението за образувана проверка от държавни органи е конкретен факт с лесно
3
проверимо съдържание и тежки последици за обществения образ на едно лице. По
делото не са представени никакви доказателства за каквато и да било проверка –
нито официални документи, нито медийни публикации с надежден източник. Съгласно
трайната практика на ВКС (напр. Решение № 4/06.01.2012 г. по гр. д. № 905/2010 г., ІV
г.о.), разпространяването на неверни данни, че срещу лице се води проверка от
държавните органи, е позорно, засяга репутацията му и съставлява клевета,
защото внушава обществено недоверие и съмнение в законността на действията му.
Елементът „близка до ......“ е оценъчно съждение, но когато се комбинира с
твърдението за проверка, получава фактическо значение – подсилва внушението, че
държавата има основание да го проверява поради „опасни връзки“ с чужда държава.
Европейската и националната съдебна практика (Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д.
№ 7046/2014 г., ВКС; решения на ЕСПЧ по делата Lingens v. Austria, Jerusalem v.
Austria) признава, че оценки без достатъчна фактическа основа, когато се представят
като обективно установен факт (в случая – „службите проверяват“), могат да бъдат
клеветнически.
В случая ответникът не доказва нито наличие на реална държавна проверка, нито
конкретни данни, че ищецът е свързан с политически структури на Руската
федерация.
Поради това съдът приема, че комбинираното твърдение („службите проверяват,
защото той е близък до ......“) представлява клевета, тъй като невярно приписва на
ищеца обстоятелство, което накърнява доверието в неговата професионална и
обществена репутация и внушава връзки с чужда държава в контекст на национална
сигурност
„Самовлюбен изкуствен блондин“: Това е подигравателна и унизителна личностна
квалификация, насочена към външния вид и характера на ищеца, която няма връзка с
обсъжданата обществена тема. Подобни лични нападки надхвърлят допустимите
граници на критика дори спрямо публична фигура и съставляват обида.
„Със съмнителна експертиза“ и „Менте“: Това са силно негативни оценъчни
съждения. В контекста на цялата статия, те са изградени върху верния факт, че ищецът
е „неюрист“ и представляват крайна, макар и остра, форма на критика към
професионалната му дейност. Макар и на границата, съдът намира, че те са свързани с
обсъжданата тема и попадат в рамките на допустимата критика, която публичната
личност следва да търпи.
Съдът приема, че само част от процесните твърдения са противоправни – а именно,
невярното фактическо твърдение за извършвана проверка от държавните служби
(клевета)във връзка с това, че Г. Г. е представител на правната структура .....“и изразът,
засягащ външния вид и личността на ищеца (обида).
Ответникът поддържа, че Г. П. Г. сам е изградил публичен имидж на „адвокат“ или „юрист“,
поради което следва да търпи по-широка критика относно квалификацията си. В тежест на
4
ответника беше да установи тези твърдения с надлежни доказателства – публични изявления
на ищеца, в които той се самоопределя като адвокат, или други недвусмислени данни за
самопредставяне като лице с адвокатска правоспособност.
По делото обаче не се събраха такива доказателства. Представените разпечатки от сайта
silalawyers.com и публикации в социалните мрежи сочат, че ищецът е афиширан като
партньор или консултант в международна правна структура, но в тях липсват негови лични
изявления, с които той да твърди, че е адвокат по смисъла на българското право.
Единственото гласно доказателство е показанието на св. В. П., че „по нейни впечатления от
медии и социални мрежи“ ищецът се е представял като адвокат. Съдът не кредитира тази
част от показанията като достатъчно доказателство, тъй като свидетелката не се позова на
конкретно лично чутo изявление, а на общи впечатления. Съгласно трайната практика на
ВКС (напр. Решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014 г., IV г.о.; Решение №
151/10.06.2013 г. по гр.д. № 1238/2012 г., IV г.о.) тежестта на доказване на факти, от които
ответникът черпи изгодни последици, е върху него; недоказаните твърдения не могат да се
приемат за установени.
Следователно възражението, че ищецът сам се е представял като адвокат/юрист и с
поведението си е дал основание за спорната критика, остава неподкрепено с доказателства
и не се взема предвид при преценката за противоправността на публикацията.
От показанията на св. ...... се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в силен емоционален стрес, притеснение и социална изолация. Съдът
преценява същите въз основа на нормата на чл. 172 ГПК, като сичта, че показанията са
вътрешно непротиворечиви и логично обвързани със спорния факт. Свидетелят
последователно и ясно описва причинно-следствената връзка между публикуването на
статията, последвалите телефонни обаждания и негативната промяна в състоянието на
ищеца. Той дори си спомня конкретни части от съдържанието, които са предизвикали
реакцията: „Говорим за статията в ........“, където пишеше, че е руски агент, че не е
юрист...“.Поради тези причини, съдът приема, че макар да е налице приятелската връзка,
детайлността, последователността и прекият характер на наблюденията на свидетеля ......
правят показанията му достоверни и годни да установят факта на претърпените от ищеца
душевни болки и страдания.
Преди процесната статия свидетелят описва Г. Г. като „усмихнат, жизнерадостен, весел
човек“, като очертава картина на нормален социален живот: „срещаме се с приятели,
излизаме, комуникираме“, като описва че след като статията излиза и познати започват да
му се обаждат, ищецът е бил „доста ефектиран от нещата написани вътре“. Описва
настъпилата поведенческа промяна и социална изолация: като да е настъпила коренна
промяна в поведението на ищеца - „затвори се в себе си, започна да стои вкъщи и да не си
вдига телефона, не иска да комуникира с хора“. Опсива и тежко емоционално
преживяване: Свидетелят обобщава, че приятелят му е преживял случилото се „в интерес
на истината доста тежко“ и че е настъпила „жестока промяна в поведението му, в негативен
аспект“., поряди ородължителен тормоз и необходимост от обяснения: Вредите не са били
5
еднократни. Свидетелят лично е присъствал на „непрекъснати телефонни обаждания по
темата, на които той трябва да дава обяснения“. Това е натоварвало и притеснявало ищеца,
тъй като се е случвало постоянно, дори в моменти на отдих. Този период на засилен интерес
и стрес е продължил няколко месеца.
Свидетелят изрично свързва тези негативни преживявания именно с процесната статия, като
си спомня и конкретното съдържание: „Говорим за статията в ........“, където пишеше, че е
руски агент, че не е юрист, че е перхидролен какъв беше.“.
При определяне размера на обезщетението съдът прилага чл. 52 ЗЗД във връзка с
ППВС № 4/23.12.1968 г. и последователната практика на ВКС.
Съдът отчита:
– характера на противоправните твърдения – клеветническо внушение за държавна проверка
поради връзки „с ......“ (засилено обществено недоверие и съмнение в лоялността на ищеца),
както и обидна личностна квалификация, насочена към външния му вид;
– публичния характер на публикацията в широко достъпно спортно електронно издание,
което остава достъпно онлайн;
– положението на ищеца като публична фигура и активен в обществения дебат по спортни
теми – фактор, който изисква по-висока търпимост, но не лишава от защита при лични
нападки;
– липсата на доказателства за извинение или опровержение от ответника;
– действителните страдания на ищеца, установени чрез свидетелските показания на .... ......
(затваряне в себе си, тревожност, социална изолация);
– че част от оспорените твърдения са верни и законосъобразни, което ограничава обхвата на
увреждането.
При съпоставяне на тези фактори и съобразно принципа на справедливост, съдът намира, че
обезщетение в размер на 1 000 лв. (от заявени 10 000 лв.) е разумно и съответства на
степента на засягане на честта и достойнството на ищеца от конкретните противоправни
изрази.“
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК, съдът следва да се произнесе по
дължимите разноски.
По отношение на ответника ...... Ищецът е направил разноски в общ размер на 700,00
лева, от които 50,00 лева платена държавна такса и 650,00 лева платено в брой адвокатско
възнаграждение, което се установява от представения списък и доказателства. Искът срещу
......е предявен като частичен за 1000 лева от обща претенция за 10 000 лева. Съдът уважава
предявения иск в пълния му заявен размер от 1000 лева. Съгласно задължителната практика
на Върховния касационен съд, когато частичен иск бъде уважен изцяло в предявения размер,
ищецът се счита за напълно успяла страна в рамките на конкретното производство,
независимо че общото вземане е по-голямо. При това положение и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът ......дължи на ищеца направените от него разноски в пълен размер.
Следователно, ......следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 700,00 лева.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .... ЕИК ......., да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 1 000 (хиляда)
лева, представляваща частично предявен размер от общо твърдени 10 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, причинени от
противоправни твърдения в публикация от 16.06.2024 г. в електронното издание
.................... със заглавие „ИМА ЛИ ОПРАВИЯ ЗА ...... ДОКАТО СЛУША СЪВЕТИТЕ
НА Г.?“, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Г. срещу В. М. Д., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на на В. М. Д., ЕГН
**********, да заплати на Г. П. Г., ЕГН ********** сумата от 1 000 (хиляда) лева – част от
твърдени общо 10 000 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от същата публикация от 16.06.2024 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА .... ЕИК ......., да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 700,00
(седемстотин) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7