№ 15357
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110167376 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед при подадено възражение
по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
353718/08.12.2023 г., от „Т С ЕАД, ЕИК .........., представлявано от АА
Изпълнителен директор и ИИ Е председател на УС с която са предявени
обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
срещу М. Т. С. е ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр, София, 1404, обл,
София, общ. Триадица, Бул. „........
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 320.95 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 45.64 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
14.08.2023 г., изчислена върху главница от 320.95 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
1
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 13.86 лева главница за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 24.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.97 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 14.08.2021 г., изчислени върху главница
от 13.86 лева
за които суми има издадена Заповед № 26077 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 31.08.2023 г. по ч. гр. д. № 47331 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 255125, ID номер 186663, инсталация
№ …., за топлоснабден имот гр. София, 1404, обл. София, общ. Триадица, Бул.
...........
срещу А. Т. Ч с ЕГН:. ......, с постоянен адрес: гр. София, 1404, обл. София,
общ. Триадица, Б............
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 320.95 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 45.64 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
14.08.2023 г., изчислена върху главница от 320.95 лева
7. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 13.86 лева главница за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 24.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
8. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.97 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 14.08.2021 г., изчислени върху главница
от 13.86 лева
за които суми има издадена Заповед № 26077 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 31.08.2023 г. по ч. гр. д. № 47331 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 255125, ID номер 186663, инсталация
№ …., за топлоснабден имот гр. София, 1404, обл. София, общ. Триадица,
Б............
2
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
съсобственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: гр.
София, 1404, обл. София, общ. Триадица, Б............ за процесния период.
Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия
и като собственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения,
че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период,
количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството
топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB
9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците изцяло оспорват иска. Твърдят, че
процесния имот не е бил собственост нито на ответниците, нито на техния
наследодател през процесния период. Твърди, че ответниците не са
собственици, няма вещно право върху апартамента и няма сключен договор.
Твърди, че липсва потребление на топлинна енергия. Правят възражения за
давност. Претендират разноски. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Представя списъка с
разноски. Моли за уважаване на исковите претенции.
Ответниците, редовно призовани, не се явява лично в о.с.з.
Представляват се от адв. А.. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски. Представя списък.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител в
о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
3
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 14497/02.04.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.77-85 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 14497/02.04.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.77-85 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда
да го повтаря в решението по същество.
Съгласно това определение няма безспорни обстоятелства, освен
служебно известни факти и обстоятелства за лицензията на ищцовото
дружество. С определение от о.с.з. от 06.08.2024 г. е отделен фактът, че адрес
гр. София, бул. „......... ....“ № 43, ....... е със стар административен адрес – бул.
..... № 31. Същото се установява и от удостоверение, находящо се на л.28 от
делото
От представения н.а. за дарение на недвижим имот се установи, че на
25.06.1986 г. Емил Раймонд Вагенщайн е станал собственик на процесния
апартамент. Съгласно удостовереното, издадено от длъжностно лице, в
качеството му на станали известни пред него факти и обстоятелства, Емил
Раймон Вагенщайн е собственик на имот в гр. София, ж.к. Красно село, бул.
„....... който адрес съответства на гр. София, бул. ....... (писмо с вх. №
209030/25.06.2024 г.)
От представеното писмо от ищеца се установи, че ищецът търси вземане
за името на Т И Т ЕГН **********, аб. № 255125, ул. ......... ...., № ....... (л.23
от делото), като ответниците би трябвало да представляват негови
наследници.
От представеното писмо от СО, район Триадица, се установи, че Т И Т
ЕГН **********, гр. София, ж.к. ......... ...., бл.43, вх. 1, .не е придобил
собственост от общината (л.26 от делото).
4
От писмо от СО, район Красно село, Дирекция Общински приходи, се
установи, че ответниците не са подавали декларация по чл.14 ЗМДТ (писмо с
вх. № 205699/21.06.2024 г.).
При такава съпоставка на доказателства съдът приема, че се доказа, че Е
В е собственик на ж.к. Красно село, бул. „....... ..., . не се доказа връзката между
Е В и ответниците. По делото е налице единствено удостоверение за
наследници на Т И Т, но не се доказа, че същият е собственик на процесния
имот. Налице е връзка между ответниците и Т И Т (л.72 от делото). Дори по
веригата от косвени доказателства липсват индиции, че ответниците са
собственици или ползватели – няма подадена декларация по ЗМДТ, няма
подадено заявление до ищеца. При това положение съдът приема, че не е
доказана първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответниците да
са собственици или ползватели на имота. След като не е доказана първата
предпоставка за уважаване на исковете, то съдът следва да ги отхвърли
изцяло. Само на това основание е безпредметно да се обсъждат другите
доказателства за количество подребрена и доставена ТЕ, размер на
задължения и давност. След като не е изпълнена една от дадените
кумулативни предпоставки за уважаване на иска, то не следва да се обсъждат
другите. Това е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция.
В допълнение на изложените следва да се отбележи следното: ищецът е
допуснал груба грешка с индивидуализиране на имота и ответниците, и
процеса по обезпечение на доказателствата. На първо място от представения
н.а. се установи, че същият е за апартамент на етаж 13, а в исковата молба се
твърди за апартамент на етаж 14. Независимо, че двата обекта се намират в
един и същ блок, то не се доказа, да са от един и същ вход и етаж. Освен това,
по ЗТСУ и ЗУТ е възможно промяна на улиците, но не и по броя на етажите.
Независимо, че се доказа идентичност на булевардите Е М и ......... .... по
отношение на номер 31 и номер 43, с оглед писмото на СО, то не се доказа
идентичност на етажите.
От представената справка от ГИС се установи, че бул. ......... .... № 43
съответства на бул. Е М № 43, блок 78 (л.28 от делото), което не съответства
на писмото от общината, което е Е М № 31 и който факто по искане на ищеца е
отделен като безспорен.
От представените писма от ищеца, се установи, че той търси
собственици на имот на бул. ......... .... № 43, бл.78 (л.23 от делото), а в
писмото от район Триадица отговора за бл.43 на същия булевард (л.25, 26 от
делото). Следователно има объркване още при ищеца за номер на булевард,
номер на блок и етаж, а най – вероятно и при идентичност на адреси. Ето защо
е следвало ищецът да започне обезпечително производство по чл.207 ГПК,
преди завеждане на делото.
С оглед изложеното съдът приема, че исковите претенции следва да се
отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.
ПО РАЗНОСКИТЕ
5
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК с оглед отхвърления иск.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответниците претендират разноски само в исковото производство, както
следва:
300.00 лева депозит за комплексна експертиза по делото.
600.00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.
Искът не е отхвърлен, поради настъпила давност. Следователно този
разход не е направен по повод уважено тяхно възражение. Освен това, същите
не са го заплатили в хода на процеса, така както е указано по чл.140 ГПК, а са
го заплатили директно на вещите лица. Това са облигационни отношения
между тях, които са извън предмета на делото. Въпреки това ответниците са
направили този разход. Същите са длъжни да направят всички свои
възражения в срока по чл.131 ГПК, тъй като ще са защитават по този начин.
Този разход е направен във връзка с воденото дело, поради което следва да
бъде признат. Всеки един от ответниците е заплатил 150.00 лева за изготвената
комплексна експертиза.
Ето защо „Т С ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „.“ № 23 Б
представлявано от АА Изпълнителен директор и И И Е - председател на УС
следва да бъде осъден да заплати на М. Т. С. е ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. София, 1404, обл, София, общ. Триадица, Бул. „......... ...." № 43, вх.
А, е. .сумата в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляващи
разноски по гр. д. №67376/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
„Т С ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „.“ № 23 Б представлявано от АА
Изпълнителен директор и И И Е - председател на УС следва да бъде осъден
да заплати на А. Т. Ч с ЕГН:. ......, с постоянен адрес: гр. София, 1404, обл.
София, общ. Триадица, Б............ сумата в размер на 150.00 лева (сто и
петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. №67376/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., Съдът
не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
6
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП. Следователно за исковото
производството следва да се приложи НЗПП. Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за
процесуално представително по дело възнаграждението е в размер от 100 до
360 лева. Отчитайки характера на исковото производството, изготвения
отговор на исковата молба, явяването на процесуалния представител на
ответниците в о.с.з., съдът приема, че възнаграждението по чл.38 ЗА следва да
бъде определен малко под максимума, а именно 300.00 лева за всеки един от
ответниците, без ДДС.
По въпроса дали възнаграждението по чл.38 ЗА подлежи на облагане по
ЗДДС, има противоречива практика.
Една част от съставите на ВКС приемат, че възнаграждението,
определено по реда на чл.38 ЗА следва да включва и ДДС. Считат, че върху
възнаграждението, което се определя от съда за безплатна правна помощ, не
представлява безплатна услуга, поради което се начислява ДДС. В този
смисъл са и други актове на ВКС: Определение № 50207 от 11.10.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1940/2022 г. Определение № 50139 от 10.05.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 5156/2021 г.
Друга част от съставите на ВКС приемат, че при възнаграждението по
чл.38 ЗА не следва да се присъжда ДДС. Те приемат, че безвъзмездните
доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената
стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Тази дейност не представлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка. В този смисъл е Определение №
917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.
Настоящият съдебен състав приема втората практика и по повод
противоречивата такава е отправил запитване по чл.267 ДФЕС, за което е
образувано дело C-744/23 по описа на СЕС.
Ответникът иска присъждане на възнаграждение по ЗА в полза на АД
„Милованови“. Съдът приема, че АД не е извършвал процесуално
представително, доколкото процесуалната дееспособност като представител е
само на ФЛ, а не на ЮЛ, каквото е адвокатското дружество. Следователно
възнаграждението следва да се определи в полза на адвоката, а не на
дружеството. Последното не е еднолично, за да се присъди в негова полза
възнаграждение.
При това положение „Т С ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „.“ № 23 Б
представлявано от АА Изпълнителен директор и ИИ Е председател на УС
следва да бъде осъден да заплати на адв. А. А. сумата в размер на 600.00
7
лева (шестстотин лева), представляващи разноски по гр. д. № 67376/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „Т С ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „.“ № 23 Б срещу М. Т. С. е
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр, София, 1404, обл, София, общ.
Триадица, Б............, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 320.95 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 45.64 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
14.08.2023 г., изчислена върху главница от 320.95 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 13.86 лева главница за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 24.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.97 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 14.08.2021 г., изчислени върху главница
от 13.86 лева
за които суми има издадена Заповед № 26077 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 31.08.2023 г. по ч. гр. д. № 47331 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 255125, ID номер 186663, за
топлоснабден имот гр. София, 1404, обл. София, общ. Триадица, Бул. ...........
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от „Т С ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „.“ № 23 Б срещу А. Т. Ч с ЕГН:. ......,
с постоянен адрес: гр. София, 1404, обл. София, общ. Триадица, Б............,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 320.95 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
8
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 24.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 45.64 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
14.08.2023 г., изчислена върху главница от 320.95 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 13.86 лева главница за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 24.08.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.97 лева -
лихва за периода 15.09.2020 г. до 14.08.2021 г., изчислени върху главница
от 13.86 лева
за които суми има издадена Заповед № 26077 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 31.08.2023 г. по ч. гр. д. № 47331 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 255125, ID номер 186663, за
топлоснабден имот гр. София, 1404, обл. София, общ. Триадица, Б............
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „.“ № 23 Б
представлявано от АА Изпълнителен директор и И И Е - председател на УС
да заплати на М. Т. С. е ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, 1404,
обл, София, общ. Триадица, Бул. „......... ...." № 43, вх. А, е. .сумата в размер
на 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляващи разноски по гр. д.
№67376/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „.“ № 23 Б
представлявано от АА Изпълнителен директор и И И Е - председател на УС
да заплати на А. Т. Ч с ЕГН:. ......, с постоянен адрес: гр. София, 1404, обл.
София, общ. Триадица, Б............ сумата в размер на 150.00 лева (сто и
петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. №67376/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, ЕИК .........., гр. София, ул. „.“ № 23 Б
представлявано от АА Изпълнителен директор и ИИ Е председател на УС да
заплати на адв. А. А. сумата в размер на 600.00 лева (шестстотин лева),
представляващи разноски по гр. д. №67376/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Техем сървисис" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Проф. Г. Павлов" № 3, на страната на ищеца „Т С ЕАД, ЕИК .........., ул. „.“ №
23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
9
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10