Р Е Ш Е Н И Е № 358
гр. Монтана, 29 май 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито
съдебно заседание на 11 05 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря
Петя Видова, като разгледа докладваното от
СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V
състав, адм. дело № 59 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 3
във вр. ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване, във вр. с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуален кодекс.
Образувано е по повод подадена жалба от Е.М.И.,***
против Решение № 2153-11-48 от 22.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Монтана, с което жалбата му е приета за неоснователна и са потвърдени следните
разпореждания, издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ – Монтана:
1.
Разпореждане № 111-00-559-2 от 18.11.2022 г., с което е отменено
разпореждане № 111-00-559-1/28.03.2022 г. за отпускане на парично обезщетение
за безработица (ПОБ) за периода 21.03.2022 г. – 20.03.2023 г.;
2.
Разпореждане № 111-00-559-3/18.11.2022 г., с което е отказано отпускане
на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО;
3.
Разпореждане № 111-00-559-4 от 18.11.2022 г., с което на жалбоподателя е
разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица за периода от 21.03.2022 г. до 31.10.2022 г. в размер на 5610,22 лева
– главница.
В жалбата си оспорващият твърди, че е работил в „ЕЛ
ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД за периода от 01.10.2021 г. до 21.03.2022 г., като подписал
договор с дружеството на 01.10.2021 г. на
длъжност „Координатор дейности“ на пълно работно време от 8 часа, за
което му е предоставено и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. Извършвал
периодични проверки за регистрацията на ТД и подаване на данни за осигуряване в
НАП, каквито имало. Поради намаляване на работата в предприятието, заедно с
други негови колеги, бил освободен на 21.03.2022 г. в изпитателния срок на
договора, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. След освобождаването подал заявление
за отпускане на парично обезщетение за безработица в Бюрото по труда на
22.03.2022 г., като декларирал прекратено правоотношение с „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“
ЕООД, считано от 21.03.2022 г. От НОИ било издадено разпореждане № 111-00-559-1
от 28.03.2022г., с което му е отпуснато обезщетение за безработица за периода
от 21.03.2022 г. - 20.03.2023 г. в размер па 36,43 лева дневно. В края на
ноември получил трите оспорени разпореждания, като единствено разбрал, че с
писмо с изх. № 33-00-123/02.11.2022 г. на ТД на НАП – Велико Търново, офис
Монтана е получена информация за извършена проверка на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД,
за която е съставен Констативен протокол № 04001222060423-073-001/04.08.2022 г.,
с който е установено, че дружеството реално не е извършвало дейност. Твърди, че
реално е извършвал трудова дейност за посочения период от 01.10.2021 г. до
21.03.2022 г., с изключение на времето, в което поради временна нетрудоспособност
бил в болничен, поради което, че не бил придобил качеството на осигурено лице,
не би следвало да отговаря на истината. Излага мотиви, че разпоредбата на чл.
10 от КСО гласи: „Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4a, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването им.“. Излага мотиви,
че българското законодателство не урежда възможност работника да проверява дали
осигурителните вноски са платени, затова и законовият текст е формулиран
внесени или дължими и този факт не се
оспорва от НОИ. „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД има съгласно данни от информационната
система на НОИ задължения в размер на 117891 лева. От дружеството са подавани
декларации Образец 1 и Образец 6 за периода от октомври 2021 г. - юни 2022 г. От
една страна се признава, че дружеството има задължения за осигурителни вноски в
размер на 117891 лева, формирани във връзка с подадени декларации образец 1 и
образец 6, а от друга се застъпва факта, че не е извършвало дейност и съответно
работниците нямат осигурителни права, а то няма качеството на осигурител по чл.
4 от КСО. Становището, че действително положеният труд се зачита за
осигурителен стаж и се признава дори за възможността за пенсиониране се
застъпва в константната съдебна практика. Това е така поради това, че няма как
работникът да носи отговорност и съответно неблагоприятните последици от
поведението на работодателя си. В конкретния случай счита, че е налице точно
такъв казус. Действително разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО дава
възможност при новоустановени факти и обстоятелства, които имат отношение към
правото на парично обезщетение да се внесат изменения, но приложението й е
извършено превратно и изцяло в интерес на НОИ. Обезщетение за безработица би
следвало да му се дължи дори и да не му се счете осигурителният стаж и права,
придобити в „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД. Въпреки това на негова молба за
преизчисляване на обезщетението за безработица, въведена в условията на евентуалност
в подадената жалба, отговора на НОИ бил, че вече има издаден административен
акт разпореждане № 111-00-559-1 от 28.3.2022 г., с който му е отпуснато
обезщетение за безработица, като не се отчита фактът, че същото е отменено с разпореждане
№ 111-00-559-2 от 18.11.2022 г. Излага още, че проверката е извършена от НАП
без негово знание и участие, като никой не го е питал дали е работил в „ЕЛ ЕЛ Б***
2021“ ЕООД. Твърди, че не е ясно дали са събирани допълнителни доказателства, както
и какви доказателства са събрани изобщо. Наличието на трудови договори и
изплащането на заплати счита за достатъчно, за да се заключи, че дружеството
извършва дейност, както и фактът, че заплатата, която е получавал е пазарна, а
не в размер на стотици хиляди левове, какъвто може би бил размерът в случай на
целено ощетяване на фиска от работодателя или от него. Счита, че с издаденото
решение органите на НОИ са упражнили правата си превратно, като
административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби
и с целта на закона. Не са обсъдени всички доказателства събрани в хода на
проверката в цялост, а са приети за относими само фактите, които ползват
издаването на обжалваните разпореждания и съответно решението. Това според
жалбоподателя води до нарушаване принципа на равнопоставеност на страните в
административното производство. Актовете се явяват необосновани, тъй като са
цитирани само номера на писма между НОИ и НАП, без реално той като потърпевша
страна да е запознат с тях. В съдебно заседание, оспорващият, редовно призован,
се явява лично и с адв. И.Ц., който поддържа жалба и претендира разноски по
делото, съобразно представен списък.
Ответната страна Директорът на ТП на НОИ – Монтана,
чрез юрк. Л., в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли съдът да я отхвърли
като неоснователна и да потвърди оспореното решение на директора, ведно със
спорните разпореждания, които са потвърдени с него. В писмено становище излага
съображения за правилността на оспорения административен акт, аналогични на
мотивите посочени в спорното решение на директора на ТП на НОИ – Монтана.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Жалбата против решение № 2153-11- 48/22.12.2022 г.
на Директор на ТП на НОИ – Монтана е подадена на 19.01.2023 г., видно от
поставеното клеймо на ТП на НОИ – Монтана /л. 3/. Оспореното Решение е получено
на 05.01.2023 г. /л. 21/ или жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1
от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ
може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му, пред административния
съд. Оспорващият като негов адресат притежава правен интерес за неговото
оспорване, поради което и жалбата се явява подадена от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Административен съд – Монтана след като обсъди
сочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Е.М.И. на 22.03.2022 г. е подал заявление № 510-286/22 03
2022 г. /л. 35/ за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл. 54а от КСО, като е декларирал прекратено правоотношение с „Ел Ел Б*** 2021“
ЕООД считано от 21.03.2022 г.
Във връзка със заявлението от ТП на НОИ – Монтана е издадено разпореждане
№ 111-00-559-1 от 28.03.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а,
ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО за отпускане на парично
обезщетение за безработица за периода 21.03.2022 г. – 20.03.2023 г., в размер
на 36,43 лв. дневно /л. 32/.
За периода от 21.03.2022 г. до 31.10.2022 г. е изплатена сума в общ
размер 5610,22 лв.
Във връзка с осъществен контрол по изплащане на суми от фондовете на ДОО
е подаден сигнал до ТД на НАП – Велико Търново по отношение спазването на
данъчното и осигурителното законодателство. При извършена проверка от контролните
органи на НАП, резултатите обективирани в констативен протокол, е установено,
че за периода от октомври 2021 г. до август 2022 г. „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, не
е извършвало търговска дейност, а са подавани данни с декларации образец № 1 и
№ 6, като не са внасяни дължимите осигурителни вноски. Общо задълженията за
задължителни осигурителни вноски са в размер на 173490.53 лв. От полученото
писмо от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана с изх. № 33-00-123/02.11.2022
г. /л. 51/ е посочено, че търговското дружество „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД няма
имущество, което да обезпечава задълженията, няма декларирани и открити банкови
сметки, няма регистрация по ЗДДС, няма регистрирани фискални устройства. При
проверката не е установено реално осъществяване на дейност от страна на
задълженото лице, няма получавани и осъществявани доставки към лица,
регистрирани по ЗДДС. Не са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г. и 2021
г., единствено са подадени декларации обр. 1 и обр. 6, като е декларирана
дейност с НКИД 7830 – „Други дейности по предоставяне на работна ръка“. Всички
декларирани задължения по фондове на ДОО и данък по чл. 42 от ЗДФЛ не са
внасяни в бюджета.
С Протокол № 1793483/05.12.2022 г. съставен от органите на ТД на НАП –
Велико Търново, офис Монтана /л. 147-151/ са снети обяснения от управителя на „ЕЛ
ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД Л*** Д*** П*** , който собственоръчно е отговорил общо на 45
въпроса във въпросен лист, касаещи дейността на търговското дружество, от които
отговори се установява, че същият не е регистрирал фирмата, не знае нищо за
нейната дейност, само е получил 150 лв. при нейното прехвърляне от непознат
мъж.
Съгласно Протокол № П-04001222160224-073-001/12.12.2022 г. на органите на
ТД на НАП – Велико Търново /л. 82-90/, управителят на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД е
управител и на значителен брой други търговски дружества, последните изрично
изброени в Протокола.
С Разпореждане № 111-00-559-2 от 18.11.2022 г. издадено от Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, на основание чл. 54ж,
ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 111-00-559-1/28.03.2022 г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Е.М.И..
Като мотиви за взетото решение е посочена получената информация, при извършена
от ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана проверка на търговското дружество, за
което е съставен констативен протокол и от която проверка се установява, че същото
реално не е осъществявало дейност, поради което и е налице неоснователност на
подадените данни за осигуряване на работници и служители.
С Разпореждане № 111-00-559-3 от 18.11.2022 г., издадено от Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, на основание чл. 54ж,
ал. 1, във вр. чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО със същите мотиви, а именно, че търговско
дружество „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД реално не е осъществявало дейност, поради
което и за Е.М.И. не е възникнало задължение за осигуряване при този осигурител,
т.е. не е осигурено лице по см. на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
С Разпореждане № 111-00-559-4 от 18.11.2022 г., издадено от Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Монтана, поради получени нови
данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане,
на основание чл. 114, ал. 3, във вр. чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, на
жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица за периода от 21.03.2022 г. до 31.10.2022 г. в размер
на 5610,22 лв. – главница. В мотивите е отразено, че въз основа на извършена от
контролните органи на НАП проверка е установено, че търговско дружество „ЕЛ ЕЛ Б***
2021“ ЕООД реално не е осъществявало дейност, поради което подадените данни за
осигуряване на работници и служители са неоснователни и за Е.М.И. не е
възникнало задължение за осигуряване при този осигурител, т.е. не е осигурено
лице по см. на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В тази връзка по
см. на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО на жалбоподателя неправомерно е било изплатено
парично обезщетение за безработица за периода от 21.03.2022 г. до 31.10.2022 г.
Добросъвестно получените суми подлежат на възстановяване без лихва до изтичане
на срока за доброволно изпълнение.
И трите разпореждания са връчени лично на жалбоподателя на 23.11.2022 г.,
съгласно представено по делото ксерокопие на известие за доставяне /л. 30/,
който в законоустановения срок по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО ги е
оспорил пред ръководителя на ТП на НОИ – Монтана.
За да потвърди обжалваните
разпореждания, с Решение № 2153-11- 48/22.12.2022 г. Директорът на ТП на НОИ –
Монтана, приема, че за изясняване осигурителните права по КСО наличието на
сключен трудов договор и подадено уведомление за това не са елемент от
фактическия състав на едно осигурително правоотношение. В нормата на § 1, т. 3,
предложение първо от ДР на КСО законодателят е определил, че само извършването
на трудова дейност и то такава, която да дава основание за осигуряване по реда
на чл. 4 от КСО, определя кръга на осигурените лица, съответно ползването на
осигурителни права. В тази връзка за конкретния спор следва да се определи
съгласно осигурителното законодателство качеството на осигурител на „ЕЛ ЕЛ Б***
2021“ ЕООД спрямо Е.М.И.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко
физическо лице, юридическо лице или персонифицирано дружество, както и други
организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за
други физически лица. Внасянето па осигурителни вноски е пряко задължение и е
свързано с осъществяване на търговска/стопанска дейност от едно юридическото
лице. За изброените в чл. 4 от КСО лица, осигуряването съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО възниква при започване на трудова дейност, като от тогава са дължими и
осигурителни вноски. За определяне и признаване осигурителни права не е
достатъчно факт на сключен трудов договор и неговата регистрация, съгласно
трудовото законодателство, а следва да е възникнало осигурително
правоотношение. В тази връзка това, че е налице трудов договор между страните,
само по себе си не определя осигурителни права и е неотносимо към установеното
при проверката, а именно за липсата на търговска дейност от „ЕЛ EЛ Б*** 2021“
ЕООД. В решението са изложени съображения относно твърдението на Е.М.И., че
пряк ръководител му е бил д-р К*** Т., които имена съвпадат с имената на лице,
за което също няма относими доказателства и същото фигурира в издадените
задължителни предписания за заличаване на данните му за осигуряване. Съгласно
вписани данни в Търговския регистър едноличен собственик и управител на „ЕЛ ЕЛ Б***
2021“ ЕООД е Л*** Д*** П*** без наличие данни за някакво друго
представителство. Дружеството е регистрирано на 14.04.2020 г., като по данни от
Търговски регистър Л*** Д*** П*** е собственик и/или управител на над 100
търговски дружества. Към момента от фондовете на ДОО във връзка с подадените
данни от „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД са изплатени средства в размер на 54157 лв. За
така установените и извършени действия от „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД е подаден
сигнал до органите па ОД на МВР – Монтана. Новоустановените факти и
обстоятелства от предоставената информация от НАП – Велико Търново, офис –
Монтана се явяват нови данни по смисъла па чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО,
представени са след изплащане на паричното обезщетение и имат отношение за
определяне правото на паричното обезщетение, което в конкретния случай
обосновава приложението на правната норма. Административният орган е приел за неоснователно
искането на жалбоподателя в случай, че не се отменят обжалваните разпореждания,
да му се отпусне обезщетение за безработица без осигурителния стаж от „ЕЛ ЕЛ Б***
2021“ ЕООД, поради това, че настоящото производство е по повод последващ
контрол на изплатени средства от фондовете на държавното обществено
осигуряване, а именно новоустановените факти и обстоятелства по отношение
дейността на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, имащи значение за правото на
осигурителното плащане.
Съгласно Задължително
предписание № 3Д-1-11-01244152 от 29.11.2022 г. на
контролен орган на ТП на НОИ, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е
разпоредено на осигурителя „Ел Ел Б*** 2021” ЕООД да заличи подадени данни по
реда на чл. 5, ал. 4 oт КСО за оспорващия Е.М.И. (т. 17, л. 39) с период
01.10.2021 г. - 20.03.2022 г. и за още 100 на брой лица. Предписанието е
получено от управителя на дружеството на 06.12.2022 г., за което липсват доказателства
да е обжалвано. /л. 45, 142-144/
Съгласно Трудов договор от
01 10 2021 г. оспорващият е назначен към „Ел Ел Б*** 2021” ЕООД на длъжността „Координатор
дейности”, място на работа гр. Монтана, птицекланица със срок на изпитване шест
месеца.
Сьгласно Справка на ТП
Монтана /л. 57/ за служебно заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
във връзка с издаденото Задължително предписание № 3Д-1-11-01244152 от
29.11.2022 г. данните за периода м. 10 до м. 12 2021 г.; м. 01 до м. 09 2022 г.
и м. 06 до м. 09 2022 г. са заличени
Съгласно Заповед №
1015-11-72 от 21 05 2021 г. на Директор на ТП Монтана /л. 75/, лицето В*** Д***
– Началник на сектор КП, отдел КПК е определена за длъжностно лице да подписва
Разпореждания за отпускане, изменяне, отказ, спиране, прекратяване,
възобновяване и възстановяване на парични обезщетения за безработица и за временна
неработоспособност.
Съгласно Протокол №
1793483/05 12 2022 г. на ТД на НАП, офис Монтана, са снети обяснения от
управителя на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, във връзка с контролно производство като
от отговорите във „Въпросен лист”, приложен към цитирания Протокол лично
управителят Л*** Д*** П*** посочва, че е с основно образовани и не знае каква
дейност извършва дружеството и кои лица отговарят за счетоводна, производствена
и други дейности. Получил е 150 лева при прехвърляне на фирмата от непознат
мъж. Не е изплащал работни заплати, не е подписвал документи на дружеството, не
е изпращал данни до НАП по електронен път и не е упълномощавал лица за това. Управител
е на много търговски дружества и само е получил пари за прехвърлянето.
Съгласно показанията на Н***
Д*** М*** - л. 133 от Протокол от 16 03 2023 г., същата е работила в „Ел Ел Б***
2021” от октомври 2021 г. до февруари 2022 г. и след това са ги изпратили на
борсата. Тя е трудоустроена от 2018 г. Работила е в склад, където приемала получаваните пакетажни стоки, като
тарелки, пликове, чували, купи и други, където се поставят стоките, които се
произвеждат. Не е била МОЛ, не подписва нищо, като се докара стоката я брои в
склада. Доставчикът оставя стоките на рампа извън склада и си занася
документите в счетоводството, а тя и други хора ги пренасят в склада. В една
тетрадка записва преброените стоки и казва на счетоводството, на която
служителка е там в момента. Никой не я проверява, погледнат тетрадката и я
сравнят. Е. е бил в друг цех, където се колят пилетата и оттам го познава. Там
го е виждала. Работил е като началник на клането. Виждала го е, но няма преки
наблюдения от работата му и не знае какво точно е работил, тъй като са работили
в различни помещения. Знае, че е бил началник на хората, където колят пилетата.
Е. не й е бил началник на нея. Калин за известно време й е бил началник.
Съгласно показанията на И***
Ц*** И*** - л. 134 от Протокол от 16 03 2023 г., същият е работил в „Ел Ел Б***
” от 01.10.2021 г. до 01.08.2022 г. като пакетировач. Пакетира стоката, която
се произвежда в тарелки, купи, в каси. Пакетирането не е на поточна линия.
Извършва се в цех. Пакетировачи са били около 7-10 човека. Познават се с тези,
които пакетират. Цеха където е пакетирал готовата продукция е отделен от цеха,
в който е работил Е.. Когато им трябва нещо по заявка, но не им достига, а имат
примерно час за 11,00 и трябва да се изпрати, отива при Е. и му казва какво не им
достига. Заявката я предава на Е. като отговорник на този цех, за да ни
подсигури стока оттам. Заявките, които дават на Е. са устни. Всеки ден имат заявки,
а на тях заявките им дава отговорника. Не е много запознат какво точно прави Е.,
но това което те му подават като заявка после идва и го пакетират. Като е ходил
в другия цех, където се колят пилетата го е виждал, но не може да каже точно
какво друго прави. Там където той е работил, работата е била само с пилета -
клане, разфасоване и пакетиране, след това се предава за транспортиране, за
продажба. Там има два цеха. В единия се извършва клането, а в другия
пакетирането. На втория етаж е администрацията, но той не е ходил там.
Ведомостите са им сваляли долу в стаичката.
От обясненията на
оспорващия в с.з. от 02 03 2023 г. /л. 96/ се установява, че около шест месеца,
от началото на ноември до края на март, е работил в кланницата на фирмата като
координатор дейности. Отговарял е за цеха за добив на месо. Работили са около
25-30 човека, имало е производство и хората са работели. Изплащана му е работна
заплата, подписвал се е на ведомост и е получавал фишове. Като работно време са
започвали в седем часа до към шестнадесет часа, тъй като е производство се
работи докато се свърши работата. Някой път стават аварии, спират работа докато
се отстрани аварията и пак се продължава. Дори да свърши работното време не се
заминава недовършена работа, тръгват си едва след като се довърши
производството.
С Разпореждане от 07.02.2023
г. е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са
допълнителни указания, при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК и е дадена
възможност на страните да сочат и други доказателства.
При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на
страните и във връзка с чл. 168 от АПК, Административен съд – Монтана достигна до следните правни изводи:
Оспореното Решение № 2153-11-48 от 22.12.2022 г. е
постановено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "е" от КСО административен орган – Директорът на ТП на
НОИ – Монтана, в писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал.
2 от АПК. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване.
Спорът между страните, касае обстоятелството, дали
за процесния период оспорващият следва да се счита за осигурено, по смисъла на
кодекса, лице, т.е. дали реално е полагал труд/упражнявал е трудова дейност в
„ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, с оглед правото му да получи изплатеното му парично
обезщетение за същия период от време.
Съгласно чл. 54л от КСО - Отпускането,
изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването
и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз
основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените
от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО - Осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично
представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване.
Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2, т.
1 от КСО - Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват,
спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Влязлото в сила
разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за
определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3, изр. първо от ДР на КСО -
По смисъла на част първа на този кодекс "Осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.
10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.
Съгласно чл. 10 от КСО - Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО - Добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените
лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без
лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането
им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне
на правото, размера и срока на изплащане.
Съгласно чл. 118, ал. 1, т. 3 от КСО - Контролните
органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си
задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт.
Безспорно дадените на осигурителя
„ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД Задължителни
предписания № 3Д-1-11-01244152 от 29.11.2022 г., за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 oт КСО, касаещи оспорващия
Е.М.И., за периода 01 10 2021 – 20 03 2022 г. и за още 100 на брой лица, не са
оспорвани по надлежния ред, въпреки тяхното надлежно връчване, което
обстоятелство се установява от представените от Български пощи доказателства –
ИД № ИДPS340000VRBN8, опис на препоръчани пратки за разнос, в т.ч.
собственоръчно написана и подписана декларация от управителя на
дружеството-осигурител, в която заявява, че е получил препоръчано писмо с ИД ИДPS340000VRBN8.
Към датата на потвърденото Разпореждане - 26 10
2021 г., тези Задължителни предписания № ЗД-1-21-00753330/12.05.2020 г.
на контролен орган на ТП на НОИ София, са влезли в сила. Поради липса на
обжалване в законоустановения 14 дневен срок, който срок е посочен и в самите
Задължителни предписания, същите са влезли в законна сила, което самостоятелно
обосновава правилността на оспорения акт. Задължителните предписания, в който
смисъл е и самото наименование, са именно задължителни, дадени са при условията
на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с цел спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен
институт. Поради липса на доброволно изпълнение, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, са заличени служебно при
условията на чл. 4, ал. 10, т. 4, вр. с ал. ал. 13 от Наредба № Н-13 от 17 12
2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Заличаването на данни, в резултат на влезлите в сила
Задължителни предписания, са основанието и новите факти/обстоятелства/данни,
които са възникнали след изплащане на паричното обезщетение на оспорващия и са
мотивирали административният орган да издаде обжалваните Разпореждания, с които
откаже отпускане на парично обезщетение, респ. възстановяване на вече платеното
такова, в който смисъл е текста на чл. 54ж, ал. 2,
т. 1 от КСО.
Следва да се отбележи, че последващият контрол на
разходите за ДОО по реда на чл. 108 от КСО,
касае спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО, във връзка с дейността,
възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в
Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват
паричните обезщетения. Всички документи във връзка с извършване на дейност от
осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респективно на
осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения,
подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на
такъв. В тази връзка, при извършване на проверка по разходите на ДОО на
осигурителя, страна в производството е само проверяваният осигурител и само той
е адресат на административния акт (задължителни предписания), издаден в
резултат на проверката по разходите на ДОО, като работниците и служителите не са
страна в тези производства.
На следващо място и с оглед текста на чл. 10, ал. 1
от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е „Осигурено”
по смисъла на закона, то за същото следва да се установи наличието на
предвидените в закона кумулативни предпоставки. Тези предпоставки са две и са
както следва: 1. Лицето да подлежи на задължително осигуряване, което означава,
че същото следва да е лице със сключено трудово или служебно правоотношение,
тъй като въз основа на това правоотношение за него се внасят и/или дължат
осигурителни вноски. 2. Да е започнало да упражнява трудова дейност като
работник/служител по това правоотношение, което продължава до датата на
неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените законодателят не
предвижда/не включва в хипотезата на приетата правна норма.
По отношение на спорното кумулативно изискване,
което касае упражняване на трудова дейност, чиято доказателствена тежест пада
върху самото лице (Решение № 2524
от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.), т.е. изпълнение
на трудови задължения и полагането на наемен труд по сключено годно трудово
правоотношение, настоящият състав приема, че същото не е установено безспорно,
т.е. от събраните по делото доказателства и за процесния период 01.10.2021 г.
до 21.03.2022 оспорващият не установява безпротиворечиво да е упражнявал
трудови функции в „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, т.е. реално и обективно да е полагал
наемен труд за спорния период. От представените по делото
7 бр. фишове за заплати на Е.М.И. и 7 броя разплащателни ведомости на
дружеството е видно, че на представените ведомости е положен един подпис, който
не е ясно дали е на управителя или на счетоводителя. Приложените фишове за
заплата са генерирани от програмен продукт, като освен подписа на
жалбоподателя, липсват други. Така съставените ведомости и фишове, не са
достатъчни да обосноват наличието на валидно възникнало трудово правоотношение,
тъй като няма длъжностна характеристика,
таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, карта за дневна
заработка и др. по видове дейности. Наред с това тези писмени доказателства противоречат
на собственоръчно дадените обяснения от управителя на „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД,
че не е изплащал работни заплати на работниците, не знае дали фирмата извършва
дейност, не е давал пълномощно на друго лице, което да се занимава с
ръководството и управлението на дружеството; не е назначавал лица на робата и
не е подписвал документи на дружеството, т.е по отношение на счетоводните
ведомости не е установено същите да са редовно водени по смисъла на чл. 182 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК.
Самият оспорващ дава показания за извършваната от него работа, която по
начина на описването й съответства на работник пряко ангажиран с производството
по клане на животни, а не като координатор на дейности, която дейност изисква
коренно различни трудови функции – „някой път стават аварии, спираме работа
докато се отстрани аварията и пак продължаваме”. Показанията на разпитаните
свидетели не установят нещо повече, поради което същите не могат по един
категоричен и непротиворечив начин да обосноват полагането на трудови функции
от Е.М.И..
Извън така установеното пред този състав и при
надлежно доказване, за оспорващия остава открита правната възможност да
установява осигурителните си права по общия съдебен ред при условията и реда на
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
На следващо място обосновано контролните органи на
ТП на НОИ – Монтана приемат, че „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД, за времето на действие
на трудовия договор на оспорващия, това дружество не е извършвало дейност по
смисъла на Търговския закон,
която да предполага наемане на лица по трудов договор за осъществяването й. Не
се установяват никакви данни за реализирани приходи от търговска дейност на
дружеството, които да обуславят изплащане на възнаграждения в размери близки
или равни до максималния осигурителен доход на лицата, за които са подавани
данни в НАП. В тази връзка и за лицата, за които има подадени данни за сключени
трудови договори нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР
на КСО, тъй като не се установяват данни реално да са упражнявали
трудова дейност което е императивно изискване на чл. 10, ал. 1 от КСО за възникване на осигурително правоотношение. При безспорно
установените факти, че „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД не е извършвало търговска
дейност, няма отчетени приходи, няма регистрирани фискални устройства и няма
разплащателни ведомости, обосновани и правилни са констатациите, че лицата, за
които са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, не са осигурени лица на основание чл. 10 от КСО
и § 1, т. 3 от ДР
на КСО. С оглед на това оспорващия Е.М.И. не попада в кръга на
осигурените лица, тъй като не е налице една от предпоставките за възникване на
правото на парично обезщетение. Същият няма право на обезщетение, дори същото
да е добросъвестно получено, не оспорва да
е получил такова, което на основание чл. 114, ал. 2,
т. 2 и ал. 4 от КСО подлежи на връщане. Не е предмет на спор размерът
на полученото обезщетение.
Неоснователно е искането на жалбоподателя да му бъде
отпуснато ПОБ по подаденото заявление от 22.03.2022 г., дори в случай, че не му бъде признат осигурителен
стаж в „ЕЛ ЕЛ Б*** 2021“ ЕООД за периода 01.10.2021 г. – 21.03.2022 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане на парично
обезщетение за безработица, паричното обезщетение за безработица, придобито при
условията на чл. 54а, ал. 1 КСО, се изплаща
от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението по чл. 1 е подадено в 3-месечен срок и лицето се е
регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от
тази дата. Такова заявление жалбоподателят е подал на 22.03.2022 г. и именно от
извършената по него преценка за правото на ПОБ са постановени спорните
разпореждания.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията
му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото основателна се явява и
претенцията за разноски на ответника предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ,
поради което следва да му се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от Е.М.И., ЕГН * адрес ***
против Решение № 2153-11-48 от 22.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Монтана, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.М.И., ЕГН * адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на НОИ – София сумата от 100
/сто/ лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС, с оглед нормата на чл. 119 от КСО и размера на търсената за
възстановяване сума, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :