Решение по дело №681/2021 на Административен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2000

 

гр. Пловдив,  27.10.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ                                                                                               

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 681 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с  чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

2. Образувано е по жалба на А.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Д.З., срещу заповед № ЗРИ - 601 от 29.09.2020 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, с която е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, ползвано от жалбоподателя и е наредено освобождаването му в 1 - месечен срок, а след изтичане на срока и принудителното му изземване по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗОС.

В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Поддържа се, че не са налице основания за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като макара със закъснение били заплатени всички дължими суми за наем на общинското жилище. Не се оспорва обстоятелството, че наемателят има непогасени задължения за ток и вода и др., но се сочи че са предприето действия за разсроченото им погасяване. Твърди се, че административният акт се явява разрез с моралните аспекти на правоотношението до степен на нищожност. Сочи се, че оспорващата е вдовица с влошено здравословно състояние, която се грижи сама за четири членно домакинство.  Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмет на район „Източен“ при община Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

ІІ. По допустимостта:

5. Според представено към административната  преписка известие за доставяне  ИД PS 400002HWK8S, оспорената заповед е съобщена лично на А.М.Х. срещу подпис на дата 20.10.2020 г. Това обстоятелство се удостоверява и от справка изх. № 95-Д-91-1/21.04.2021 г., издадена от Регионално управление „Южен Централен Регион“ при „Български пощи“ ЕАД - Пловдив, съгласно която препоръчаната кореспондентска пратка е доставена лично на получателя на 20.10.2020г. на гише в ПС 4006 Пловдив, клон 6.

Жалбоподателят оспори истинността на известието за доставяне, поради което бе открито производство по чл. 193 от Гражданския процесуален кодек. В тази връзка по делото  бе допусната съдебно - графическа експертиза с вещо лице - С.С., чието заключение бе прието без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. След проверка на сравнителен материал експертът установява, че подписът, положен за получател в известие за доставяне  ИД PS 400002HWK8S, е изпълнен от А.М.Х..

Жалбата, дала ход на съдебното производство, е подадена на 15.03.2021г. В оспорената заповед изрично е посочено, че подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от съобщаването й. При това положение жалбата, в частта с която се претендира незаконосъобразност на оспорената заповед, се явява просрочена и процесуално недопустима. На основание чл. 159, т. 5 от АПК жалбата в тази и част следва да бъде оставена без разглеждане и съдебното производство да бъде прекратено.

Претенцията за прогласяване нищожност на административния акт не е ограничена със срок, поради което в тази част жалбата като подадена от лице с правен интерес се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Със заповед № ЖН-01/01.09.2017г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, А.М.Х. ведно с четиричленното й домакинство била настанена в общинско жилище, представляващ апартамент № 9, ет. 3, находящ се на ул. ***. В изпълнение на заповедта между страните бил сключен договор за наем № 11-4314/15.09.2017г. със срок до 15.09.2027г. при наемна цена в размер на 14,69 лева. Наемателят също така се задължил да заплаща и дължимата такса за ТБО. Според чл. 20, т. 2 от Договора, основание за едностранното му предсрочно прекратяване е неплащането на наемната цена и/или/ на консумативните разноски за повече от три месеца.

7. От представените по делото доказателства безспорно се установява, а това не се отрича и от жалбоподателя, че наемът за ползване на общинското жилище и разходите за ток, вода, такса ТБО и др. не са били погасявани в срок. В таз връзка до наемателя била отправена покана изх. № 713/16.05.2019г. и уведомление изх. № 9400-1454/01.06.2020г. за погасяване на натрупани задължения за наем в размер на 435,85 лева или общо над 27 месеца и задължения за консумативи - 1938,35 лв. Уведомлението било получено от оспорващата на дата 15.06.2020. срещу подпис, чиято автентичност бе потвърдена и от приетата по делото  съдебна експертиза.

8. Според експертно решение № 4431/24.09.2019г., издадено от ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, за срок до 01.09.2021г., на А.М.Х. е определена трайно намалена работоспособност - 50℅ вид и степен на увреждане без чужда помощ.

9. Кметът на район „Източен“ при община Пловдив бил сезиран с писмо изх. № 5300-145/03.07.2020г. на директор на ОП „Жилфонд“ за списък на наемателите на общински жилища, намиращи се на територията на района, които не са заплатили наем през последните три месеца. В списъка под т. 70 била включена и А.М.Х. със задължения в размер 471,78 лева за наем и 2081,74 лева за консумативи.

10. Със заповед № ЗРИ - 601 от 29.09.2020 г. кметът на район „Източен“ при община Пловдив, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, с т. I прекратил наемното правоотношение на жалбоподателя, а с т. II, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗС, определил 1 - месечен срок, считано от датата за връчване на заповедта, в който срок да бъде освободено жилището; след изтичане на 1 - месечния срок жилището ще да бъде иззето принудително.

IV. От правна страна:

11. Според чл. 46, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение за ползване на общинско жилище се прекратява от органа, издал настанителната заповед, при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца.

Правилото на  чл. 65, ал. 1 от ЗОС, предвижда общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, да се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Алинея втора на същата норма допуска в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 да бъдат издавани и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.

Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба на ОбС Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (приета с Решение № 49, взето с Протокол № 7 от 22.03.2005 г. на ОбС Пловдив), наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена и/или на консумативните разноски за повече от 3 /три/ месеца.

Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата, след влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, в случай че в срока за опразване на обитаваното жилище същото не бъде освободено доброволно, кметът на района по местонахождение на жилището издава заповед по чл. 65 от ЗОС за изземването му.

Административнопроцесуалният кодекс не съдържа легално определение за нищожност на административен акт, нито сочи конкретни правни основания за прогласяването й. В правната теория и съдебната практика е възприет критерият за особено съществено нарушение на всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК. Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само когато са толкова съществени, че имат за правна последица липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон принципно имат за последица унищожаемост на административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е. когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт и не намира никаква нормативна опора. Превратното упражняване на власт също е порок, който принципно води до унищожаемост.

От друга страна, унищожаемостта предполагат актът да е годен да породи правни последици от момента на неговото издаване. В този аспект същият би подлежал на обективно изпълнение, а при нереализиране на произтичащите от него правни последици, задължените субектите ще носят и отговорност. Принципно порокът в унищожаемите административни актове се дължи на съществени процесуални нарушения и/или материална незаконосъобразност в резултат на погрешно тълкуване на правни разпоредби, на неправилното им прилагане, на правоприлагане на разпоредби, които са загубили правна сила или превишаване на власт.

Установената по делото фактическа и правна обстановка налагат извод, че оспореният административен акт в частта по т. I, с която е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателя, се явява валидно издаден от орган с материална и териториална компетентност. Волята на административния орган е облечена в предписаната от закона форма и еднозначно сочи желаната правна последица. Последната се явява резултата от недобросъвестно поведение на наемателя и е императивно предвидена както в закона, така и в договора, с който е уредено облигационната връзка между сраните. Тази част на заповедта се опира на действаща нормативна основа без да е налице превратно упражняване на власт.

Моралните аспекти, на които крепи възраженията си жалбоподателя, не могат да бъдат взети предвид при контрола върху валидността на административния акт. Същите са релевантни по отношение на законосъобразността на акта при преценката за съразмерност, която съдът е възпрепятстван да извърши поради недопустимостта на претенцията в тази и част.

Основания за прогласяване на нищожност съдът намира по отношение на т. II от заповедта, в частта, с която административният орган е наредил: „След изтичане на 1 - месечния срок жилището ще бъде иззето принудително“. Така формираната от органа воля, доколко се намира в диспозитива на административния акт, не може да бъде счетена за уведомление до адресата за бъдещи процесуални производства, а разкрива белезите на едностранно властническо разпореждане, насочено към постигане на целена правна промяна. Принудителното изземване на общински имоти е поставено в компетентност на кмета на община, а в градовете с районно делене и на кметовете на районни, но само в случаите и по ред, установени от общинския съвет. В настоящия случай този ред изисква наличие на влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Последната по силата на  чл. 46, ал. 5 от ЗОС се ползва с придадено от закона предварително изпълнение. Тоест след изтичане на определения от органа едномесечен срок от връчването й, в случай че изпълнението й не бъде спряно по съдебен ред, с оглед волята на административният оран, отразена в т. II от заповедта, същата би следвало да служи като основание за принудително изземване на имота. Дали органът е целял това да бъде въз основа на друга заповед по чл. 65, ал. 2 от ЗОС, или пряко в изпълнение на заповедта по чл. 46, ал. 2 от ЗОС, в случая остава съвършено неясно, предвид липсата на каквато и да е фактическа или правна връзка със съответни текстове от закона. Тоест налице е порок във волеизявлението на административния орган, който по същество води до порок във формата на акта, приравняващ се до липса на волеизявление. Отделно нито една от предполагаемите хипотези не би могла да даде валидно волеизявление, тъй като преди влизане в сила  на заповедта по чл. 46, ал. 2 от ЗОС не би възникнало правно  основание за издаване на заповед по чл. 65, ал. 2 от ЗОС, а самата заповедта по чл. 46, ал. 2 от ЗОС не би могла да бъде пряко изпълнително основание за принудително изземване.  Иначе казано,  като е разпоредил тази правна последица за адресата, кметът на район „Източен“ при община Пловдив е издал административен акт извън предоставената му материалната компетентност по чл. 64, ал. 2 от ЗОС във вр. чл. чл. 42, ал. 1 от Наредбата  на ОбС Пловдив и извън случаите и реда, установени от общинския съвет. Каза се, липсата на компетентност е порок водещ винаги до нищожност на административния акт, която в случая следва да бъде прогласена.

V. По съдебните разноски.

12. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи. Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат съдебни разноски, определени пропорционално на уважената част от жалбата. Общият размер на разноските е доказан до 410 лева, от които 200 лева за адвокатска защита, 200 лева за възнаграждение на вещо лице и 10 лева за държавна такса. В тежест на ответника следва да бъде  поставена сумата от 205 лева, представляваща половината от пълната претенция. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на съда да внесе 50 лева за възнаграждение на вещото лице по допълнителната съдебна експертиза, поради което същият следва да бъде осъден да ги заплати в полза за експерта.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на т. II от заповед № ЗРИ - 601 от 29.09.2020 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, в частта, с която е наредил: „След изтичане на 1 - месечния срок жилището ще бъде иззето принудително“.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Х., ЕГН ***********, адрес: ***, чрез адвокат Д.З., по претенцията за обявяване на нищожност на заповед № ЗРИ - 601 от 29.09.2020 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив, в останалата част.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на А.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Д.З., в частта по претенцията за отмяна поради незаконосъобразност на заповед № ЗРИ - 601 от 29.09.2020 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 681 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив, образувано по жалбата на А.М.Х., ЕГН ***********, адрес: ***, чрез адвокат Д.З., в частта по претенцията за отмяна поради незаконосъобразност на заповед № ЗРИ - 601 от 29.09.2020 г. на кмета на район „Източен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА община Пловдив да заплати на А.М.Х., ЕГН ***********, адрес: ***, сумата от 205 (двеста и пет) лева, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА А.М.Х., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на С.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща възнаграждение за приетата по делото допълнителна съдебна експертиза.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В частта, с която производството е прекратено, решението с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба в седем дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд на Република България.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: