№ 1
гр. Кюстендил, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500420 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба подадена от Община
Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ № 1, насочена против Решение №
551 от 12.06.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1996/2022 г. по описа
на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт на основание чл.49 във вр. с чл. 45 и чл.86 от
ЗЗД Община Кюстендил е осъдена да заплати на К. А. П. сумата от 1 200,03 лв.,
представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на претърпян на
12.12.2021 г. с притежаван от него лек автомобил, марка „М.“, модел *******, с
рег.номер ******, на която дата автомобилът е попаднал в необезопасена и
необозначена и запълнена с вода неравност на общинско пътно платно на територията
на гр. Кюстендил, по ул. „Бузлуджа“, вследствие на което по автомобила са настъпили
повреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията за причинени имуществени
вреди, считано от датата на настъпването на инцидента – 12.12.2021 г. до
окончателното им изплащане. Отхвърлен е искът за сумата от 30,00 лв. – разноски по
репатриране. Решението е постановено при участието на третото лице помагач
„Кюстендилска вода“ ЕООД.
Въззивната община обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му
част като релевира доводи за неговата неправилност поради допуснато нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Счита, че решаващият състав е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, доколкото не е обсъдил поотделно и съвкупност
всички приети по делото доказателства, както и връзката им с твърденията на
страните. Сочи, че районният съд не взел предвид, че общината не притежава
материалноправна легитимация да отговаря за причинените вреди на автомобила, а
пасивно легитимирана страна по делото е „Кюстендилска вода“ ЕООД, която е
1
извършила авариен ремонт на мястото на инцидента, вследствие на който е оставила
недовършена пътна настилка. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание пред окръжен съд представителят на въззивната община
поддържа жалбата и иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне
изцяло на иска. Въззиваемият К. П. не се е явил и не е изразил становище по жалбата.
Третото лице помагач също не е изпратило представител, който да изрази становище
по жалбата.
Кюстендилският окръжен съд след като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията
на чл.12 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение
на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
Решението в отхвърлителната част не е обжалвано, поради което в тази част е
влязло в сила.
При извършена проверка, съдът намира, че решението в обжалваната част е
валидно и допустимо, а по същество е и правилно, поради което на основание чл.272
от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
посочи и следното:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. В
тежест на ищеца по иска за ангажиране на безвиновна гаранционно- обезпечителна
отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на
елементите от фактическия й състав: противоправно деяние на лице, на което е
възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или
по повод изпълнението на възложената работа, причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, размерът на вредите.
В настоящия случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
води до категоричния извод, че причината за повреждането на автомобила собственост
на въззиваемия К. П. е пропадането му в голяма необезопасена и дълбока дупка
напълнена с вода, намираща се на пътното платно на ул. “Бузлуджа“ гр. Кюстендил.
Съдът прави този извод, кредитирайки показанията на свидетелите К.Ч. и К. Г., които
сочат, че са били в колата, когато тя е пропаднала в дупка с вода и същата е била
наводнена, поради което двигателят й е спрял да работи. Съдът кредитира техните
показания, тъй като липсват данни за евентуална тяхна заинтересованост от изхода на
производство, а и показанията им се основават на непосредствените впечатления за
повредата на автомобила, както и от мястото, на което това е станало. Показанията на
тези свидетели коренсподират и с данните съдържащи се в заключението на приетата в
първоинстанционното производство САТЕ, според която е напълно възможно
повредите на автомобила да бъдат получени по описания начин. Преценени в тяхната
съвкупност, тези доказателства не могат да доведат до извод, че въззивната община е
изпълнила задълженията си, вменени й от закона за поддържане на пътя- чл.31 от ЗП в
т.ч. и да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
2
предупреждаване на участниците в движението.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че районният съд не е взел
предвид, че Община Кюстендил не притежава материалноправна легитимация да
отговаря за вредите, причинени на автомобила, а пасивно легитимирана страна е
„Кюстендилска вода“ ЕООД, която е извършила авариен ремонт на пътното платно на
ул. „Бузлуджа“ и е оставила недовършена пътна настилка, т.е. дупката, която се пълни
с вода и от която са произлезли щетите на автомобила. В тази връзка следва да се
посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществяват от общините, в който смисъл е и нормата на
чл.48, т.2, б.“а“ от ППЗП. Нормата на чл. 167, ал.1 от ЗДвП също задължава лицата,
които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Според чл.47, ал.1 от ППЗП поддържането включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. От цитираните
разпоредби може да се направи категоричен извод, че на общината е вменено
задължението за поддържане на пътищата на територията й за осигуряването на
тяхната безопасност и нормално функциониране. Следователно тя е материално
легитимирана да отговаря за вредите причинени на лица и вещи. След като е бил
извършен авариен ремонт на пътното платно от страна на „Кюстендилска вода“ ЕООД,
общината е била длъжна съгласно цитираната по- горе нормативна уредба да постави
необходимите пътни знаци, указващи заобикаляне на дупката, както и да организира
запълването й и асфалтирането на този участък, респ. да задължи третото лице помагач
да извърши тези действия в най- кратък срок.
Доколкото в настоящия случай по делото не се доказа, дупката, намираща се на
пътното платно да е била обезопасена с нарочен пътен знак, то въззивната община не е
изпълнила задълженията си по поддържането на пътя. Налице е бездействие на нейни
служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да
ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл.49 от ЗЗД, носи отговорност за причинените на процесния автомобил
вреди.
С оглед на изложеното съдът счита, че решението на районен съд е
законосъобразно в обжалваната част и следва да се потвърди.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 551/12.06.2023 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. № 1996/2022 г. по описа на същия съд в частта, с която Община
Кюстендил, гр. Кюстендил, пл. „Велбъжд“ №1 е осъдена да заплати на К. А. П., с ЕГН
**********, с адрес в ********************** сумата от 1200,03 лв. (хиляда и двеста
лева и три стотинки), представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, в
следствие на претърпян на 12.12.2021 г. с притежаван от него лек автомобил, марка
„М.“, модел *******, с рег.номер *********, на която дата автомобилът е попаднал в
необезопасена и необозначена и запълнена с вода неравност на общинско пътно платно
на територията на гр. Кюстендил, по ул. „Бузлуджа“, вследствие на което по
автомобила са настъпили повреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията за
причинени имуществени вреди, считано от датата на настъпването на инцидента –
12.12.2021 г. до окончателното им изплащане.
3
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4