Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 15
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.В.С., депозирана против наказателно постановление №
200/06.07.2018г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ – Първо РУ
при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение
по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
С
жалбата се ангажират твърдения, че АУАН е незаконосъобразен като издаден в
нарушение на процесуалните правила и при липса на предпоставките предвидени в
материалния закон, а НП е незаконосъобразно, неправилно, немотивирано и
необосновано и се моли да бъде отменено изцяло. Във връзка с тези твърдения се
релевират доводи, че жалбоподателят не е собственик на посоченото заведение, че
издаденото разпореждане покрива състав на нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 4, санкцията за което е глоба в размер от 20 до 100 лева. Инвокират се
доводи, че издаденото наказателно постановление е нищожно и не може да породи
целените от него правни последици, поради лисна на съставомерност на вмененото
му деяние, тъй като полицейското разпореждане, за неизпълнението на което е
санкциониран жалбоподателя от 18.12.2017г. е било издадено по конкретен повод,
без да е указана на жалбоподателя неговата задължителна и обвързваща сила за
напред, а съставеният АУАН, въз основа на който е било образувано настоящото
производство е бил съставен шест месеца, след издаване на разпореждането и се
твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение като не е посочен срок
на действието на разпореждането. На следващо място се релевират твърдения, че в
самото разпореждане не е посочено коя алинея на нормата на чл. 64 ЗМВР е
издадено и това е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Излагат се
доводи, че самото разпореждане е нищожно поради липса на материалноправна
компетентност на издалия го служител. Сочи се, че на 17.09.2018г. е било
издадено идентично разпореждане на друго лице, като „барман“ в заведението,
което към този момент не е било назначено на трудов договор. Излагат се
съображения за недоказаност на нарушението и липса на преценка, касаеща
приложението на чл. 28 ЗАНН, както и преценка по чл. 54 ЗАНН.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява. Депозирана е от последния писмена молба-становище, в която развива
съображения, че не е установено основание за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, тъй като макар и да е субектна
полицейското разпореждане, към датата на проверката и съставянето на АУАН
жалбоподателят лично не е вдигал и не е допускал вдигане на шум. На следващо
място се излагат съображения, че не е доказано осъществяване на деянието от
обективна страна, тъй като описаното нарушение предполага установяването му с
конкретни писмени доказателства – протокол за шум, докладна записка за подаден
сигнал от гражданин, каквито се твърди, че не са събрани и поради това,
гласните доказателства не са достатъчни да ангажират отговорността на
жалбоподателя.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено наказателното
постановление. Релевира доводи, че АУАН и НП са съобразени с изискванията на
материалния и процесуалния закон и безспорно, и безпротиворечиво е установено
извършеното на посоченото в АУАН и НП административно нарушение от страна на
жалбоподателя. Застъпва се тезата, че разпоредбите на Наредбата за поддържане и
осигуряване на обществения ред са ирелевантни в настоящия казус, както е и ирелеванто
колко и какви други НП са били издадени срещу жалбоподателя.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН № 200/23.06.2018г.
(бланков № 0681227 от същата дата), за това, че на 23.06.2018г., около 02,55
часа, в град Русе, ул. „***“ № *, при извършена проверка от униформени
полицейски служители е било установено, че жалбоподателят не спазва писмено
полицейско разпореждане № 1882 р-16234 от 18.12.2017г., да не допуска като
собственик на заведение „Roots and Culture“, находящо се в град Русе, ул. „***“
№ *, вдигането на шум и нарушаването спокойствието на обитателите на съседните
сгради за времето от 14,00 до 16,00 часа и за времето от 23,00 до 06,00 часа и
през зимния период от 22,00 часа до 07,00 часа, които факти са субсумирани от актосъставителя
като нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
В АУАН жалбоподателят
вписал, че няма възражения. Такива не са били депозирани в срока и по реда на
чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление с фактическо описание, досежно релевантните за нарушението факти
и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните
правни изводи.
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, часа и мястото на установеното нарушение. Самото нарушение е
описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в
същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на наказаното лице, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По изложените мотиви съдът намира
за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че в НП липсва императивно
установеното съдържание по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, относно
обстоятелствата, при които е осъществено нарушението и твърденията, че е
нарушено правото на защита на санкционираното лица, да разбере за какво
конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Съдът намира за неоснователни и твърдения
в жалбата, че административнонаказващият орган е нарушил чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Нито в АУАН, нито впоследствие по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят е
депозирал възражения, което от своя страна да е наложило
административнонаказващият орган, преди издаване на наказателното постановление
да се произнесе по същите и при необходимост да извърши разследване на спорните
обстоятелства, което свое задължение последният да не е изпълнил.
Не
представлява съществено процесуално нарушение, липсата в НП на мотиви, касаещи
приложението на чл. 28 ЗАНН. Преценката на административнонаказващия орган за
наличие на предпоставките за „маловажен случай” винаги е задължителна, но
нейното обективиране в наказателното постановление не е, доколкото такъв
реквизит липсва в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Същото се отнася и за преценката,
касаещи прилагането на чл. 54 ЗАНН. С издаването на наказателното постановление
административнонаказващият орган е извършил такава преценка и преценил, че
деянието е нарушение, че е извършено от жалбоподателя и че то може да му се
вмени във вина.
По изложените мотиви съдът намира
за неоснователни ангажираните с жалбата твърдения, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за
своя последица отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Не са
налице противоречия и в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага излагане на подробни
мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените доказателства се намират в корелативно
единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват
същата.
Безспорно
е установено и доказано наличието на влязло в сила, писмено полицейско
разпореждане, цитирано в АУАН и НП, адресат на което е именно жалбоподателят.
Доколкото
самото разпореждане е влязло в сила, то и ангажираните от жалбоподателя
съображения, във връзка с пороци на същото не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство, а тези си възражения жалбоподателят е следвало да
изложи при обжалване на това писмено полицейско разпореждане по реда на
Административно-процесуалния кодекс, съгласно чл. 64, ал. 7 ЗМВР.
С оглед
на това, наведените в жабата доводи, свързани с пороци на цитираното в АУАН и
НП разпореждане, за неизпълнение на което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, по своята същност касаят законосъобразност на самото разпореждане
и са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство и
законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
В
настоящото производство правнорелевантен е факта на неизпълнение на посоченото
разпореждане, като същото не следва да се подлага на преценка, касаеща неговата
законосъобразност и жалбоподателят, в настоящото производство, не може да
предявява възражения, основаващи се на незаконосъобразност на издаденото му
писмено полицейско разрореждане, а такива възражения е следвало, както вече
беше посочено да бъдат направени срещу издаденото разпореждане по реда на чл.
64, ал. 7 ЗМВР.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина
административно нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, както от обективна, така и от
субективна страна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР Разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
По
делото няма спор, че е налице влязло в сила писмено полицейско разпореждане №
1882р-16234/18.12.2017г. до жалбоподателя, с което му е разпоредено да не
допуска като собственик на заведение „Roots and Culture“, находящо се в град
Русе, ул. „***“ № *, вдигането на шум и нарушаването спокойствието на
обитателите на съседните сгради за времето от 14,00 до 16,00 часа и за времето
от 23,00 до 06,00 часа и през зимния период от 22,00 часа до 07,00 часа.
Това
писмено разпореждане е връчено срещу подпис на жалбоподателя, същото не е било
обжалвано и е влязло в сила.
Тези
факти не се и оспорват от жалбоподателя.
Видно
от представеното по делото писмо от МВР Дирекция „Национална система 112“,
Отдел „Районен център 112“ – Русе, на 23.06.2018г. са постъпили сигнали в
01:48, 02:36, 02:50 и 03:38 във връзка с нарушаване на нощната тишина на ул. „***“
№ *.
От
показанията на свидетелите К.П.К. и Л.С.Н. и двамата полицейски служители при
ОДМВР – Русе, чиито показания съдът кредитира като обективни и
незаинтересовани, безспорно се установява и доказва, че именно в заведението,
на което управител е именно жалбоподателят и именно той е пускал силно музиката
в заведението, която полицейските служители са възприели още от пл. „Хан
Кубрат“.
От
субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на нарушителя са намерили отражение всички обективни елементи на
състава на нарушението, а именно че има издадено и влязло в сила писмено
разпореждане от орган на власт, в кръга на неговите правомощия, с което му е
било разпоредено да спазва определено конкретно посочено в разпореждането
поведение – да не допуска като собственик на заведение „Roots and
Culture“, находящо се в град Русе, ул. „****“ № *, вдигането на шум и
нарушаването спокойствието на обитателите на съседните сгради за времето от
14,00 до 16,00 часа и за времето от 23,00 до 06,00 часа и през зимния период от
22,00 часа до 07,00 часа, и въпреки намерилите в съзнанието му отражение
представи, във волево отношение, жалбоподателят пряко е целял настъпването на
последиците от своето деяние, касаещи неизпълнението на така издаденото му писмено
полицейско разпореждане.
Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, за недоказаност на
нарушението. Както гласните, така и писмените доказателства по делото безспорно
и еднозначно установяват, че на посочените в АУАН и НП дата и час,
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е
ангажирана неговата отговорност.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че неправилно е ангажирана неговата отговорност
по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, а не е бил санкциониран за нарушение по чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 4 на Общински съвет – Русе. В случая са налице всички елементи от
състава на нарушението по чл. 64, ал. 4 ЗМВР и правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за същото.
В чл. 6 ЗМВР
са изброени основните дейности на министерството на вътрешните работи, част от
които е и охранителната, която според чл. 14, ал. 1
от същия закон се изразява в дейност по опазване на обществения ред
и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
От
доказателствата по делото се установява непротиворечиво, че в случая са били
налице всички материалноправни основания за ангажиране отговорността на
жалбоподателя. Органите на МВР са били сезирани за нарушение на обществения ред
– силна музика през нощта от заведение „Roots and Culture“, което е управлявано
от жалбоподателя и по този повод е извършена и проверката, именно в хода на
която е било установено и неизпълнението на издаденото на жалбоподателя писмено
полицейско разпореждане. Видно от показанията на полицейските служители, не се
касае за инцидентна проява, която да бъде санкционирана по реда на цитираната
от жалбоподателя наредба, а се касае за постоянно и тенденциозно нарушение на
обществения ред от страна на жалбоподателя, във връзка с което му е било
издадено и цитираното писмено разпореждане и правилно е ангажирана неговата
отговорност за неизпълнение на същото, именно по реда на ЗМВР. Дори и след
съставянето на АУАН, жалбоподателят не е съобразил своето поведение със
издаденото му полицейско разпореждане и съставеният му АУАН, а е продължил да
нарушава спокойствието на гражданите, което е наложило и да бъде подаден в
03,38 часа нов сигнал на тел. 112 от гражданин.
Именно
с оглед предмета на делото, което се определя от обстоятелствената част на АУАН
и НП, което в случая е неизпълнение на полицейско разпореждане, издадено във
връзка с опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите, ирелеванто
за настоящото производство е обстоятелството, че не са били установени с
техническо средство нормите на превишаване на шум и не е установено, с колко
точно е превишението. В случая са били подадени няколко сигнала от лице, което
живее в района и което чието спокойствие е било засегнато от извършеното
нарушение и едновременно с това са налице и показанията на двамата полицейски
служители, които са посетили заведението и категорично са установили
нарушението, а именно пусната силна музика от жалбоподателя, в качеството му на
управител на заведението. Конкретни стойности на превишение на шума и
установяването му с техническо средство на конкретното ниво на превишение би
имало значение, ако производството бе за нарушение на Закона за защита от шум в
околната среда, а в случая се касае за нарушение на обществения ред.
От
всички ангажирани по делото доказателства еднозначно и безпротиворечиво се
установява и доказва, че нарушението на обществения ред и именно от музиката в
заведението, която е била пускана в присъствието на жалбоподателя, в качеството
му на управител на заведението, въпреки че вече му е било издадено писмено
полицейско разпореждане, което е било влязло в сила във връзка с тези негови
противоправни действия. Именно жалбоподателят е субект на това разпореждане,
поради и което правилно е ангажирана и неговата отговорност за неизпълнение на
същото.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е императивна и задължава адресата на издаденото полицейско разпореждане
да съобрази своето поведение със същото, като изключенията при които е
допустимо да не бъде изпълнено разпореждането са лимитативно посочени в самата
норма – полицейското разпореждане да налага извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. В случая
издаденото на жалбоподателя писмено полицейско разпореждане нито налага
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, нито застрашава
живота и здравето му. Не е от компетентността на адресата на издаденото му по
установения ред полицейско разпореждане да преценява дали същото е правилно или
не, а е длъжен да съобрази своето поведение с така издаденото разпореждане.
Издаденото
писмено разпореждане не е обвързано със срок и доколкото същото касае спазване
на обществения ред е без значение, че е било издадено преди повече от шест
месеца. Спазването на закона е задължение на гражданите и държавните органи, и
не може да бъде обвързано с определен срок.
Правилно е издирена и приложена санкционната
разпоредба на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, съгласно която, за неизпълнение разпореждане
на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не
съставлява престъпление се наказва с глоба от 100 до 500 лева. В случая
наложената на нарушителя санкция е в средата на предвиденото, а именно 300
лева, като същата съдът намира, че е напълно съобразена с всички релевантни за
индивидуализацията на наказанието обстоятелства по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. С
поведението си жалбоподателят е демонстрирал по един недопустим начин, своето пренебрежително
отношение към орган на власт и не се касае за инцидента и изолирана проява,
поради и което правилно е прието, че не следва да бъде приложена разпоредбата
на чл. 257, ал. 2 ЗМВР, тъй като нарушението не е маловажно.
В настоящият случай не са налице
предпоставките да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, тъй като освен наличието на
специална разпоредба, предвидена в чл. 257, ал. 2 ЗМВР, която изключва
приложението на общата по чл. 28 ЗАНН, извършеното нарушение не разкрива
белезите и на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН, а напротив същото разкрива
значително по-висока степен на укоримост.
По гореизложените мотиви съдът
намира жалбата за неоснователна, а издаденото наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради и което същото следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
200/06.07.2018г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ – Първо РУ
при ОДМВР – Русе, с което на С.В.С.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 300 (триста) лева, за
нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: