О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 1501/19.06.2023 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в закрито заседание на 19.06.2023 г. в състав:
съдия: К. Григоров
като разгледа административно дело № 1707 по описа
на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Жалбоподателите (общо 14): В.В.М. – Д.; Б.Й.Т. – Л.; Ви Ви Ем Консепт ЕООД; Х.В.К.; М.Л.Л.; П.С.З.; Н.Б.Б.;
П.Л.И.; Ц.Д.И.; И.С.Ц.; Е.Т.Ц.; Ю.Р.Д.; П.И.Р. и К.В.С., са оспорили заповед № 8-Z-917/08.09.2022 г. на кмета на Община Созопол, с която е одобрен ПУП
– ПРЗ, за промяна предназначението на ПИ с идентификатор 81178.5.91 по КК на **,
земеделска територия, местност „Аклади“, землище **, като същият се урегулира и
отрежда за сгради за отдих и курорт.
2. В съдебно
заседание, проведено на 15.02.2023 г., на основание чл.137, ал.6 от АПК съдът прие,
че на заинтересованите страни, призовани чрез залепване на съобщенията по реда
на чл.18а, ал.9 от АПК следва да бъде назначен особен представител на разноски на
жалбоподателите и на основание чл.137, ал.6 от АПК определи възнаграждение за
особения представител в общ размер на 630 лв., платими по равно от
жалбоподателите в 3-дневен срок от съобщението.
3. С молба вх.№ 2522/10.03.2023 г. тринадесет
от жалбоподателите (без В.В.М. – Д.): Б.Й.Т. – Л.; Ви Ви Ем Консепт ЕООД; Х.В.К.; М.Л.Л.; П.С.З.; Н.Б.Б.; П.Л.И.; Ц.Д.И.; И.С.Ц.; Е.Т.Ц.; Ю.Р.Д.; П.И.Р. и К.В.С., чрез упълномощените представители – адв. П. и адв. Ю.,***, сезираха съда с
искане, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, да бъдат освободени
от заплащане на депозит за особения представител, тъй като определеният размер бил
твърде висок за стандартите на административните производства и следвало да
бъде съобразен с възможността за достъп до правосъдие. Искането се мотивира и с
ниския размер на д.т. за административните съдебни производства.
4. Искането за освобождаване на
посочените жалбоподатели (без В.В.М. – Д.) от заплащане на депозит за
възнаграждение на особения представител беше отхвърлено с разпореждане №
1156/13.03.2023 г. Срещу този съдебен акт беше подадена частна жалба вх.№
3377/30.03.2023 г. от същите жалбоподатели (без В.В.М. – Д.).
5. С разпореждане № 1541/03.04.2023
г. съдът указа на частните жалбоподатели да внесат по сметка на ВАС държавна
такса: * 30 лв. за всяко физическо и * 150 лв. за всяко юридическо лице за
производството по частната жалба.
6. С молба вх.№ 4329/25.04.2023 г. частните
жалбоподатели (без В.В.М. – Д.) сезираха съда с искане, на основание чл.83,
ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК да бъдат освободени от заплащане на указаните
държавни такси. Изложено е, че се касае за идентична жалба, частните жалбоподатели
са единна страна, поради което определените такси представляват твърде висока сума
с оглед стандартите на административните производства, чиито размер следва да бъде
съобразен с възможността за достъп до правосъдие.
Към молбата, с която се иска
освобождаване от държавна такса, не са приложени доказателства за
предпоставките по сочения чл.83, ал.2, вр. чл.144 от АПК.
7. Молбата беше
оставена без движение, като съдът указа всеки
един от частните жалбоподатели, в 7-дневен срок от съобщението, да представи доказателства
за: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.
8. С молба вх.№
6260/15.06.2023 г., чрез упълномощените представители – адв. П. и адв. Ю.,***, частните
жалбоподатели са посочили, че вследствие публично изнесените наскоро от главния
прокурор на България данни относно начините, по които действа съдебната
система, са потресени и напълно са загубили доверието в тази система. По тези
съображения се притесняват да предоставят личните си данни, касаещи собственото
им имущество, доходи, семейно и здравословно състояние пред съда, тъй като се
страхуват да не станат жертва на определени посегателства по отношение на тях и
семействата им. По тази причина не представят исканите доказателства. Иска се,
на основание чл.186, изр.2, предл. първо от ГПК, съдът служебно да изиска, от
съответните институции, удостоверения за данните, касаещи приложението на
чл.83, ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира
следното:
I. Жалбоподателката В.В.М. – Д. е сезирала съда със
самостоятелна жалба срещу заповед №
8-Z-917/08.09.2022 г. на кмета на Община Созопол. Същата не е сред молителите,
които искат освобождаване от плащане на депозит за възнаграждение на особения
представител назначен на заинтересованите страни, призовани по реда на чл.18а,
ал.9 от АПК. Не е сред частните жалбоподатели срещу разпореждане № 1156/13.03.2023 г., с което искането за освобождаване от
плащане на депозита е отхвърлено и не е сред молителите, които искат
освобождаване от държавна такса по сметка на ВАС (* 30 лв. за всяко физическо и
* 150 лв. за всяко юридическо лице) за производството по частната жалба. Тези факти
мотивират съда да приеме, че В.В.М. – Д., в качеството на жалбоподател срещу
заповед № 8-Z-917/08.09.2022 г. на кмета на Община Созопол остава задължена
за плащане на своя дял от определения депозит за назначения особен представител
на заинтересованите страни, призовани чрез
залепване на съобщенията по реда на чл.18а, ал.9 от АПК – сума в размер
на 45 лв., която се изчислява по следния начин:
определеното възнаграждение за особения представител в общ размер на 630 лв.,
платимо по равно от всички 14 жалбоподатели = 45 лв. за всеки един от тях.
До настоящия момент
жалбоподателката В.В.М. – Д. не е изпълнила това задължение, поради което на
същата следва още веднъж да се укаже в 7-дневен срок от съобщаването на този
съдебен акт да внесе по сметка на Административен съд – Бургас сума в размер на
45 лв., която е равна на нейната част от определения от съда депозит в общ размер
на 630 лв. за възнаграждение на назначения особен представител на заинтересованите страни, призовани по реда на
чл.18а, ал.9 от АПК.
Жалбоподателката следва да бъде предупредена, че в
случай на неизпълнение на указанието за плащане на определения размер за особен
представител жалбата ще бъде оставена без разглеждане и производството по
делото ще бъде прекратено по отношение на нея.
II. Разпоредбата на чл.213а, ал.3 от АПК овластява
първоинстанционния съд да се произнася по искания за освобождаване от държавна
такса за касационно оспорване.
Съгласно чл.235а, за
производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за
граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи
такса от граждани за частна жалба по дела за пенсионно, здравно и социално
осигуряване и подпомагане.
Разпоредбата на чл.236
указва, че доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по
частните жалби се прилагат съответно правилата за касационното производство, с
изключение на чл. 227а, ал.1, 3, 4 и 5.
Приложимата ал.2, пред. последно на
чл.227а сочи, че държавна такса по производството не се внася от
граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я
заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът
взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4.
здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими
обстоятелства.
На първо място, вместо изпълнение указанията на съда
за представяне на доказателства относно наличието на сочените предпоставки, частните
жалбоподатели депозираха молба с обяснения защо няма да ги изпълнят. Тези
обяснения нямат нищо общо с наличието или липсата на предпоставките за
освобождаване от дължимата държавна такса. Същите са общи, абстрактни и
мотивирани с медийни публикации/изявления, които породили недоверие към
съдебната система. Съдът намира, че дори не следва да обсъжда изложението в
молбата и възприема същото като липса на доказателства за наличие на
предпоставки за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по
частната жалба.
На следващо място напълно нелогично е изразеното
опасение, че ако, в изпълнение на съдебно разпореждане, частните жалбоподатели
сами представят доказателства за наличие на предпоставките за освобождаване от
държавна такса (описани от тях като лични данни,
касаещи собственото им имущество, доходи, семейно и здравословно състояние),
поради загуба на доверие в съдебната система, било възможно да станат жертва на
определени посегателства по отношение на тях и семействата им. Изразеното
опасение не кореспондира с искането съдът сам да се снабди с необходимата
информация, тъй като по този начин личните данни, касаещи собственото
имущество, доходи, семейно и здравословно състояние на частните жалбоподатели отново ще станат
достояние на съда. Нещо повече, в случай, че доказателствата бъдат изискани по
посечения ред, данните ще станат достояние не само на съда, но и на по-широк
кръг лица – служители и ръководители в съответните учреждения.
Следва да се отбележи още, че
разпоредбата на чл.186 от ГПК, вр. чл.144 от АПК указва, че официалните
документи и удостоверения се представят от страните. Съдът може да ги изиска от
съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз
основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите
документи или да обясни причините за неиздаването им. В конкретния случай
частните жалбоподатели не сочат, че не разполагат с исканите доказателства или,
че са налице основателни/непреодолими причини, поради които не могат да се
снабдят с тях, за да ги представят. Не искат и да бъдат снабдени със съдебни
удостоверения, за да се снабдят с тях. На практика те отказват да докажат
твърденията си за липса на възможност за плащане на законово установената
държавна такса за производството по подадената от тях частна жалба. По тази
причина съдът намира, че не следва да изисква служебно от съответните
учреждения тези доказателства.
Изложеното мотивира съда да приеме,
че не се доказа наличие на предпоставки за освобождаване на частните
жалбоподатели (общо 13): Б.Й.Т. – Л.; Ви Ви Ем Консепт ЕООД; Х.В.К.; М.Л.Л.; П.С.З.;
Н.Б.Б.; П.Л.И.; Ц.Д.И.; И.С.Ц.; Е.Т.Ц.; Ю.Р.Д.; П.И.Р. и К.В.С., от държавна такса (* 30 лв. за всяко ФЛ и * 150 лв.
за всяко ЮЛ) за обжалване с частна жалба на разпореждане № 1156/13.03.2023 г.,
с което е отхвърлено искането им за освобождаване от плащане на депозит (общ размер 630 лв.,
платим по равно от всички 14 жалбоподатели = 45 лв. за всеки един от тях) за
възнаграждение на особения представител, назначен на заинтересованите страни,
призовани по реда на чл.18а, ал.9 от АПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на жалбоподателката В.В.М. –
Д. в 7-дневен срок от съобщението да внесе по сметка на Административен съд –
Бургас сума в размер на 45 лв., която е равна на нейната част от определения от
съда депозит в размер на 630 лв. за възнаграждение на назначения особен
представител на заинтересованите страни, призовани по реда на
чл.18а, ал.9 от АПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателката
В.В.М. – Д., че при неизпълнение на указанието
за плащане на определения размер за особен представител жалбата ще бъде
оставена без разглеждане и производството по делото ще бъде прекратено по
отношение на нея.
В тази част съдебният акт има характер на
разпореждане и не подлежи на обжалване.
ОТКАЗВА да освободи частните
жалбоподатели: Б.Й.Т. – Л.; Ви Ви Ем Консепт ЕООД; Х.В.К.; М.Л.Л.; П.С.З.; Н.Б.Б.;
П.Л.И.; Ц.Д.И.; И.С.Ц.; Е.Т.Ц.; Ю.Р.Д.; П.И.Р. и К.В.С., от държавна такса (*
30 лв. за всяко ФЛ и * 150 лв. за всяко ЮЛ) за обжалване с частна жалба на
разпореждане № 1156/13.03.2023 г., с което е отхвърлено искането им за
освобождаване от плащане на депозит за възнаграждение на особения
представител, назначен на заинтересованите страни, призовани по реда на чл.18а,
ал.9 от АПК.
В тази част, на основание чл.213а,
ал.7 от АПК, частните жалбоподатели могат да обжалват определението с частна
жалба, като държавна такса не се дължи.
Съдия: