Р Е Ш Е Н И Е
№ 2018 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 12.07.2018 г., в
състав:
Председател:
Красимир Кипров
Членове:
Мария Ганева
Марияна Бахчван
при секретаря Женя
Георгиева,
с участието на прокурора Росица
Тонева,
като разгледа
докладваното от съдия Красимир Кипров
касационно
дело № 1687 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК и е
образувано по жалба на Ф.К.Ф., против Решение № 53/18.04.2018 г., постановено по НАХД № 363/2017
г. на Районен съд – Провадия, с което е потвърдено издаденото от Директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция НП № 11-01-46/18.07.2017 г. Касаторът
смята, че обжалваното решение противоречи на материалния закон и прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на нарушението. Иска се
отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от касатора Ф..
Ответникът по касационната жалба – Агенция за държавна финансова инспекция,
в съдебно заседание, чрез процесуален представител гл.юриск. Антония Топчиева-М.,
изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли
обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне
в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП, на основание чл.32,
ал.1,т.1, във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция
(ЗДФИ) е била наложена на касатора „глоба“ в размер на 200 лв., за това, че на 02.03.2012
г. в качеството си на кмет на Община Провадия се е разпоредил с целеви средства
от държавния бюджет за компенсиране на безплатен превоз и по намалени цени на
лица по чл.4, чл.5, чл.8, чл.9 и чл.9а на Наредба № 2/2006 г. (отм.), в размер,
който не е определен на база фактически извършени транспортни услуги, а на база
получени средства, с което е нарушил разпоредбите на чл.30а, ал.5 от същата Наредба.
При постановяване на решението си
районният съд е приел за установени изложените в НП факти, като изрично е
посочил в мотивите си, че в хода на административнонаказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН бил издаден в предвидения от закона срок, НП било издадено в шестмесечния преклузивен срок при съобразяване с нормата на чл.57 от ЗАНН. Посочено е също,
че вмененото във вина на касатора нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът
е приел, че правилно наказващият орган е отнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма и при определяне размера на
наложената „глоба” се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път и правилно е наложил
административното наказание в минималния предвиден от закона размер от 200 лв.
Районният съд е приел, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на административно
нарушение, поради това, че неспазването на законовите норми свързани с нарушаването на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или
отчетната дейност, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата
или държавния бюджет, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото
от жалбоподателя нарушение.
Така оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348,ал.1,т.1 от НПК.
Съгласно Тълкувателно постановление (ТП) №
1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на Върховния административен
съд, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото ТП: "В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща
абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на
чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.... Предвид
липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на
препращаща норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на
наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.
Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната
давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно
преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до
неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с
по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното
нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока
степен на обществена укоримост, каквото е престъплението."
Уредената в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр.
чл.11 от ЗАНН погасителна давност е в смисъл, че наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Следователно, след изтичане на четири и половина години наказателното преследване
се погасява по давност
Съдът намира, че уредените в НК разпоредби
относно абсолютната погасителна давност
са приложими съгласно цитираното тълкувателно постановление, което е задължително
за правоприлагащите органи по смисъла на
чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт.
В процесното наказателно постановление е
посочено, че нарушението е извършено на 02.03.2012 г. Считано от тази дата на 02.09.2016 г. е изтекла абсолютната
погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81, ал.3 от НК във връзка с
чл.80, ал.1 т.5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН. При това положение
наказващият орган е трябвало да прекрати по реда на чл.54 от ЗАНН
административно-наказателното производство, образувано със съставянето на акта
за установяване на административното нарушение на 02.02.2017 г. Вместо това е
издал незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на отмяна.
Поради несъобразяване с изтеклата абсолютна
погасителна давност, Провадийския районен съд е постановил решение в нарушение
на материалния закон. Това налага неговата отмяна и постановяване от
касационния съд на акт по същество по смисъла на чл.222,ал.1 от АПК за отмяна
на наказателното постановление.
По изложените
съображения Шести касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
53/18.04.2018 г., постановено по НАХД № 363/2017 г. на Районен съд – Провадия,
като вместо него ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ издаденото
от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция НП №
11-01-46/18.07.2017 г., с което, на основание чл.32, ал.1,т.1, във вр. с
чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) е наложена на Ф.К.Ф.
глоба в размер на 200 лв
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: