№   25                                    14  февруари 2020г.                          Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на дванадесети  февруари през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

При секретаря Пламена Михайлова

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 276 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.172, ал.4 от ЗДвП във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Със Заповед  № 19-0280-000275/21.10.2019г.  полицейски инспектор към ОДМВР-Шумен, РУ-Каолиново е приложил принудителна административна мярка на основание чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца по отношение на А. З. А. от град К.

Против цитираната заповед е постъпила жалба от А. З. А. от град К. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в противоречие със закона. Сочи, че  лицето, което е управлявало собствения му лек автомобил, е правоспособен водач, но тъй като  при проверката не е разбрал какво се иска от него, не е представил свидетелството си за управлението на МПС. Поради това моли съда да отмени атакуваната заповед.

Ответната страна- полицейски инспектор към Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи- Шумен, Районно управление-Каолиново счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

В представения акт за установяване на административно нарушение серия  АА бл.№ 173336 е описано, че на 20.10.2019г. около 14,35 часа в село Цани Гинчево С. К., турски гражданин, е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********, собственост на А. А. от град К. без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС, валидно за територията на Република България.

 Въз основа на съставения акт е издадено и наказателно постановление  № 19-0280-000792 от 20.10.2019г., с което С. К. е  наказан с глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.185 от ЗДвП и с глоба в размер на 200 лева за нарушение на  чл.177,  ал.1, т.2 от ЗДвП. От представената квитанция от 20.10.2019г. се установява, че наложените глоби са заплатени от С. К.

С. К. е турски гражданин, роден на *******г. в К. В съдебно заседание жалбоподателят А. представя  шофьорска книжка, издадена от Република  Турция на името на С. К. с № 83838-25.03.1991г. и дата на издаване  20.12.2001г.  Представеният документ е на турски език и е  придружен от заверен превод на български език. Не представя легализиран превод  на български език. Представена и шофьорска книжка, издадена от Република Турция на името на С. К., която е с валидност от 06.12.2019г. до 06.12.2029г.

На 21.10.2019г. е издадена и атакуваната Заповед № 19-0280-000275, с която спрямо А. А. е приложена принудителна административна мярка-  прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага затова, че на 20.10.2019г. е допуснал собствения му лек автомобил да бъде управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно на територията на Република България.

Със Заповед № 372з-1525/04.06.2019г. директорът на ОДМВР-Шумен е оправомощил служителите на длъжност  „полицейски инспектор“ VІ-V степен (ПК) в групи „Охранителна полиция“ към РУ-Каолиново да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а (т.1.11 от заповедта).

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- депозирана е в законния срок, от активнолегитимирано за това лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно правилото на чл.172, ал.4 от ЗДвП.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган  в кръга на неговите правомощия-полицейски инспектор в РУ-Каолиново, който е упълномощен с описаната по-горе заповед от директора на ОДМВР- Шумен да издава заповеди са прилагане на принудителни административни мерки.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е в предвидената форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59 АПК. Актът е мотивиран с посочването на фактическите обстоятелства, обусловили издаването му, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение.

Заповедта съдържа и точното правно основание за издаването й. В диспозитива на акта е посочена относимата разпоредба - чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Разпоредбата предвижда, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година. От представените по делото доказателства се установи наличието на сочените в разпоредбата предпоставки- автомобилът е управляван от турски гражданин, който не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно на територията на България, поради което заповедта се явява издадена и в съответствие на материалния закон.

Съгласно  чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. 1); държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква «а» от него (т. 2); свидетелството е придружено от легализиран превод на български език (т. 3); свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата (т. 4); свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5).

В рамките на съдебното производство жалбоподателят представя свидетелство за управление на МПС № 848338, издадено от Република Турция на името на С. К.- лицето, на което жалбоподателят е предоставил автомобила си за управление. Това свидетелство отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Следва да се отбележи обаче, че това свидетелство е издадено на 06.12.2019г., след датата на извършване и на установяване на административното нарушение- 20.10.2019г. Ето защо то е неотносимо към настоящия спор.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че по време на проверката водачът е притежавал свидетелство за управление на МПС- представената в с.з. шофьорска книжка № 83838-25.03.1991,  издадена на  20.12.2001г.  Това свидетелство не отговаря на нито една от посочените в чл.161 хипотези.

Действително, Република Турция се е присъединила към Конвенцията за движението по пътищата и от 22.01.2014 г. същата е влязла в сила за тази държава. Свидетелството не отговаря на изискванията на т.2 и 4  от приложение № 6 към Конвенцията,  която е в сила за Република Турция към датата на извършване на проверката. Процесуалният представител на жалбоподателя признава в с.з., че това е „стария образец“ на турско свидетелство за управление на МПС.

По отношение на водача и свидетелството не е приложима т.2  на чл.161 от ЗДвП.

Това свидетелство не е придружено с легализиран превод на български език, поради което не може да се приложи  и чл.161, т.3 от ЗДвП и да се приеме, че това свидетелство е валидно на територията на България. Режимите за легализация са консулска (дипломатическа) легализация и легализация под формата на апостил, за наличието на каквато в случая няма доказателства.  В с.з. се представя единствено заверен превод  от турски на свидетелството.

 Представеното свидетелство не е международно и не отговаря на  изискванията на приложение № 7 към Конвенцията. То е издадено от страна, която е извън изброените в т.5 на чл.161.

Ето защо съдът приема, че към момента на извършване на проверката  водачът К. не е притежавал свидетелство за управление, валидно на територията на България.

Издадената заповед съответства и на целта на закона.

 

 

 

 

В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава  принудителна мярка за точно такова по вид поведение.  Тя се прилага без оглед и независимо от понесената наказателна отговорност и не зависи от преценката на административния орган. Последният действа в условията на обвързана компетентност при налагане на мярката и единственият въпрос, предоставен на неговата воля, е определяне на срока за прилагането й, който следва да е съобразен с поставените от законодателя  граници.

 Съдът констатира, че срокът на прекратяване на регистрацията е определен в съответствие с принципа на съразмерност-  административният орган е определил срок на прилагане на мярката в минималния предвиден от закона размер- шест месеца.

 Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. З. А. от град К., ул.“*******“ № ** против Заповед  № 19-0280-000275/21.10.2019г.  полицейски инспектор към ОДМВР-Шумен, РУ-Каолиново е приложил принудителна административна мярка на основание чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил „Мерцедес Ц180Т“ с рег.№ ******** за срок от шест месеца.

Решението е окончателно.

 

Съдия:/п/