Р Е Ш Е Н И Е
Номер 367 / 28.11.2018 г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Граждански състав
На тридесет и първи октомври Година
2018
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. Н. УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНОСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1324 по описа за 2018 година.
Производството
е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано
по въззивната жалба на С. Лассманн, подадена чрез адв. Н.В., против решение №
204 от 24.04.2018 г., постановено по гр.дело № 316/2017 г. на Казанлъшкия
районен съд.
Въззивницата
счита, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено при съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила и поради това е нарушено правото й на защита.
Съобщава на съда, че живее постоянно в Германия и няма постоянен или настоящ
адрес в Република България. Посочва адреса си в Германия и моли занапред на
него да й бъдат връчвани съобщенията по делото.
Моли
съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Към
въззивната жалба е направено допълнение, с което въззивницата счита, че
неправилно е извършена процедурата по призоваването й, като намира, че
приложимата процедура в случая е по чл.12 от Кодекса за Международно частно
право, във връзка с чл.109 от ГПК, като по отношение на призоваването са приложими
разпоредбите на чл.32 и чл.33 от КМЧП, тъй като по делото безспорно е
установено, че е чужд гражданин. Излага съображения.
Счита,
че неправилно е извършена и оценката на недвижимия имот. В случай, че процесната сграда наистина е на
два етажа, то намира, че е неподеляема и съответно, на всеки от съделителите би
могъл да се възложи по един етаж. Намира, че тази неточност на приетото по
делото заключение на експертизата рефлектирало, както върху извода на съда, че
сградата е неподеляема, така и на оценката на имота.
В
отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна Х.Л.А. чрез пълномощника си адв.
Б.П., оспорва въззивната жалба, като
взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана и релевираните оплаквания за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушаване правото
й на защита, са неоснователни. Излага съображения по всички оплаквания в
жалбата и допълнението към същата.
След извършената служебна проверка по
реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира
въззивната жалба за допустима и редовна, поради което делото следва да бъде
разглеждано по съществото си относно материалната основателност на въззивната
жалба..
Въззивникът С.Л., редовно и своевременно призована, не се явява. Вместо него
се явява адв. Н.В., който заема становището, че решението на първостепенния съд
се явява неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, по съображенията
подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на
делото на 31.10.2018г..
Въззиваемият Х.Л.А. - редовно и
своевременно призовани, не се явява, за него се явява адв. Б.П., която заема
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
оставена без уважение, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по
съществото на делото.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК,
във вр. с чл. 32 от ЗС за делба, като
производството е във фазата след допускането на делбата.
Съдът намира, че подадената въззивна
жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е
неоснователна, поради следните съображения:
В
първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа
обстановка:
С влязло в законна сила
съдебно решение под № 537/17.11.2017г., постановено по гр.дело №316/2017г. по
описа на Районен съд – Казанлък, съдът е допуснал съдебна делба между Х.Л.А. и С.Х.Л. по отношение на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № 35167.502.5166 (тридесет
и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и две точка пет хиляди сто
шестдесет и шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Казанлък, Община Казанлък, област Стара Загора, одобрени със Заповед № РД-18-88
от 26.11.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на
КККР, с адрес град Казанлък, ул. „…"
№.., площ: 428 (четиристотин двадесет и осем) квадратни метра; Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м); Номер по предходен план: 5166 (пет хиляди сто
шестдесет и шест); квартал: 157 (сто петдесет и седем); парцел III (трети),
съседи: 35167.502.5169 (тридесет и пет хиляди сто
шестдесет и седем точка петстотин и две точка пет хиляди сто шестдесет и
девет); 35167.502.5168 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и
седем точка петстотин и две точка пет хиляди сто шестдесет и осем);
35167.502.5167 (тридесет и пет хиляди
сто шестдесет и седем точка петстотин и две точка пет хиляди сто шестдесет и
седем); 35167.502.5164 (тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем
точка петстотин и две точка пет хиляди сто шестдесет и четири); 35167.502.5165
(тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и две точка
пет хиляди сто шестдесет и пет), ), заедно с находищата се в него сграда с идентификатор № 35167.502.5166.1 (тридесет
и пет хиляди сто шестдесет и седем точка петстотин и две точка пет хиляди сто
шестдесет и шест точка едно), със
застроена площ от 82 (осемдесет и два) квадратни метра, брой етажи: 2
(два), предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при квоти :
1 /2 идеална част за Х.Л.А. и 1 /2 идеална част за С.Х.Л..
В преклузивния срок по чл.346 от ГПК никой от съделителите не е
предявил претенции по сметки.
За да избере най-подходящия способ
за извършването на делбата първостепенният съд е назначил по делото пред него съдебно
- техническа експертиза. От заключението на съдебно – техническа
експертиза, неоспорено от страните, което
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено се
установява, че процесния недвижим имот съобразно допуснатите квоти е
неподеляем. От заключението се установява, че пазарната стойност на процесния
недвижим имот е 106 414 лева. Пазарната стойност на всеки един от
дяловете на съделителите : за Х.Л.А. -
53 207 лева, за С.Х.Л. – 53 207 лева.
При така описаната фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е приел, че допуснатия до делба недвижим
имот следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК по
следните съображения. На първо място до делба е допуснат недвижим имот, който е
неподеляем. На следващо място процесния недвижим имот не може да бъде поставен
в един от дяловете, тъй като не са
налице изискванията по чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, а и липсва искане в тази
насока.
По отношение на оплакванията във
въззивната жалба на жалбоподателката Лассманн, че не била надлежно и редовно призована
за производството по делото пред първата инстанция и поради това е нарушено
правото й на защита, въззивният съд намира това оплакване по принцип за
основателно. В тази насока същата съобщава на съда, че живее постоянно в
Германия, поради което и няма постоянен или настоящ адрес в Република България,
но посочва адреса си в Германия като моли занапред
всички книжа и съобщения по делото да й
бъдат връчвани на посочения от нея съдебен адрес чрез адвокат Н.В. от САК на
адрес: ***.
В първото съдебно
заседание след допускане на делбата на датата 25.01.2018 год. ищецът и
въззиваем Х.Л. чрез пълномощника си адв. П. са предявили претенция за възлагане
на имота в гр. Казанлък в негов общ дял, като негово единствено жилище. Впоследствие
съдът намира, че именно същият въззиваем и ищец Л. с нарочна писмена молба пред
първостепенния съд е оттеглил направеното от него искане на основание
чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на процесния имот в производството пред
пъровинстанционния съд /лист 106 и 107 от първоинстанционното дело/ и същият
чрез представлявания от него адвокат в това производство е оттеглил
същевременно с това и искането си за допускане на един свидетел във връзка с
това искане. Още повече, че няма спор по този въпрос между страните, тъй като
въззивницата през последните няколко години не е живяла и не ползвала процесния
имот тъй като е на работа и живее в чужбина – във Федерална република Германия.
Предмет
на въззивната жалба се явява именно оплакванията за реална поделяемост на
процесния имот във връзка с твърденията направени от въззивницата Л. в
депозираното от нея пред въззивния съд допълнение на въззивната жалба, и заявеното от нея доказателствено искане за назначаване на
нова съдебно-техническа и оценителна експертиза.
Именно поради това въззивният съд е назначил, изслушал
и приел като доказателство по делото и нова, повторна съдебно-техническа и
оценителна експертиза с вещо лице Д.М.Д.. Видно от заключението на същата от
датата 22.10.2018 год. съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ дворното място трябва
да бъде с площ минимум 300 кв. метра и лице 14 метра. При делбата като е в
случая съгласно т.4 от същия член площта и лицето могат да бъдат намалени с 1/5
т.е за да е поделяемо дворното място на два реални дяла е необходима площ от
480 кв. метра и лицето от 22.40 метра. Процесният ПИ – 35167.502.5166 не е
поделяем на два реални дяла. Същото се отнася и за жилищната сграда построена
в процесния имот, която е едноетажна има два входа от изток и от запад, една
тоалетна и една кухня. За да бъде разделена сградата на две самостоятелни
жилища е необходимо преустройство , с което да бъдат спазени изискванията на
чл.110, ал.1 от Наредба под № 7 към ЗУТ. Трябва с одобрен проект за
преустройство и разширение за строеж да бъдат извършени значителни СМР при
съгласието и на двамата съделители. В конкретния случай и към настоящия
момент според вещото лице процесната едноетажна сграда е еднофамилна и се явява
неподеляема.
Въззивната инстанция в тази
насока следва да отбележи, че принципът за извършването на делбата е залегнал в
нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и според него всеки съделител трябва да получи
по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари,
а имотите които не могат да се поделят удобно и реално, се изнасят на
публична продан.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 348, ал. 1 от ГПК Когато някой имот е неподеляем и не може да
бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на
публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в
публичната продан.
В тази насока настоящата съдебна
инстанция е на мнение, че видно и от двете заключения на съдебно-техническата
експертиза, съответно назначени и приети и от двете съдебни инстанции,
процесният имот се явява категорично неподеляем, както дворното място на същия,
така и построената в него жилищна сграда.
С оглед изнасянето на
процесния имот на публична продан за меродавна оценка към настоящия момент
предвид определянето на държавна такса, съдът приема пазарната оценка на
имота, дадена в заключението на съдебно – техническата експертиза пред
първоинстанционния съд, а именно 106 414 лева, която оценка не е оспорена
от страните и също се възприема от въззивната инстанция.
В тази връзка
въззивният съд счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски,
съобразно дяловете на страните и специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
във вр. с чл. 273 от ГПК въззивницата Лассманн следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Л. направените
от последните разноски по делото пред въззивната инстанция, тъй като на практика се потвърждава
първоинстанционното Решение, но тъй като въззивният съд намира, че не е
направено искане от въззиваемия за присъждането на разноски пред въззивната
инстанция и поради това че съдът не може да се произнесе извън това, което е
поискано от страните по делото, то разноски не следва да бъдат присъждани от
въззивния съд.
На
основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева,
настоящото въззивно решение подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС
на РБ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204 от 24.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 316/2017 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез ОС-Стара Загора при наличието
на касационните основание по чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.