Присъда по дело №97/2014 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2014 г. (в сила от 25 юни 2014 г.)
Съдия: Светла Радева
Дело: 20143620200097
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 февруари 2014 г.

Съдържание на акта

                                               П     Р     И    С    Ъ   Д     А

                                                                   №39

                                               гр.Н.,09.06.2014г.

                                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на девети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                       Председател:СВЕТЛА   РАДЕВА

                                                                Съдебни заседатели:Д.С.

                                                                                                 Д.С.

 

При секретаря Д.С. и с участието на прокурор КРАСИМИРА  ЖЕКОВА,като разгледа докладваното от съдия Радева НОХД №97 по описа за 2014 година

 

                                               П    Р    И   С   Ъ   Д    И    :

 

     ПРИЗНАВА подсъдимия П.С.Х. с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,че на 03.11.2013г.в с.П.,обл.Ш.,в съучастие като съизвършител със С.М.А. и А.С.Х.,***,чрез използване на техническо средство /каруца/ е отнел чужди движими вещи -90бр.стари,жълти цигли,втора употреба,на стойност 27.00лв.,от владението и собственост на Ю.Р.Х.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадните вещи са върнати –престъпление по чл.197 т.3 във вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.197 т.3 във вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК във вр.чл.55 ал.1 т.2 б”б” от НК във вр.чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:1/ по чл.42а ал.2 т.1 от НК – “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или упълномощено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО  и 2/по чл.42а ал.2 т.2 от НК –“задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

      ПРИЗНАВА  подсъдимия А.С.Х. с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,че на 03.11.2013г.в с.П.,обл.Ш.,в съучастие като съизвършител със С.М.А. и П.С.Х.,***,чрез използване на техническо средство /каруца/ е отнел чужди движими вещи -90бр.стари,жълти цигли,втора употреба,на стойност 27.00лв.,от владението и собственост на Ю.Р.Х.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадните вещи са върнати –престъпление по чл.197 т.3 във вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.197 т.3 във вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК във вр.чл.55 ал.1 т.2 б”б”от НК във вр.чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:1/ по чл.42а ал.2 т.1 от НК – “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или упълномощено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО  и 2/по чл.42а ал.2 т.2 от НК –“задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

     ПРИЗНАВА подсъдимия С.М.А. с ЕГН:**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,че на 03.11.2013г.в с.П.,обл.Ш.,в съучастие като съизвършител със А.С.Х. и  П.С.Х.,***,чрез използване на техническо средство /каруца/ е отнел чужди движими вещи -90бр.стари,жълти цигли,втора употреба,на стойност 27.00лв.,от владението и собственост на Ю.Р.Х.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като по време на деянието е бил непълнолетен,но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и  до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадните вещи са върнати –престъпление по чл.197 т.3 във вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК и на основание чл.197 т.3 във вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК във вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК във вр.чл.55 ал.1 т.2 б”б” от НК във вр.чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:1/ по чл.42а ал.2 т.1 от НК – “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или упълномощено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО  и 2/по чл.42а ал.2 т.2 от НК –“задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

       ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред Окръжен съд Ш. в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                             Председател:

                                                                Съдебни заседатели:1/

                                                                                                    2/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

     МОТИВИ към присъда по НОХД №97 по описа на НПРС за 2014 година

 

   Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК –по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр.Н. срещу П.С.Х.,А.С.Х. и С.М.А. ,обвиняеми по ДНП №408/2013г.по описа на РУ”Полиция” гр.Н. за престъпления по чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК.

     Подсъдимите се явяват лично и с назначеният им в досъдебното производство служебен защитник адв.И.  Д.,вписана в ШАК.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства/обясненията на подсъдимите,показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Ц., В.Х.,Б.Б.,заключение на назначената по ДНП съдебно-психиатрична експертиза,изготвена от вещото лице д-р С.С.,протоколи за доброволно предаване от 05.11.2013г.на 90бр.цигли и разписки за връщането им на пострадалото лице и др./ прие за установено от фактическа страна следното:

      Подсъдимите П.Х. и А.Х. са братя ,те и братовчеди на подсъдимия С.А..***. *** ,на ул.”*** “* наследствена къща притежава Ю.Р.Х.,преимуществено живущ в Република Т..В негово отсъствие ,къщата наглеждал братовчед му св.В.Х. ,живущ в същото село.

      На подсъдимите било известно,че в имота не живеят постоянно хора и решили да откраднат от там цигли,които да поставят на покрива на къщата,в която живеели подсъдимите П. и А. Х.и,които по това време правели ремонт.В изпълнение на намеренията си,те и третият подсъдим –С.А.,на 03.11.2013г./тогава непълнолетен/ взели конската каруца на бащата на Х.и и с нея се придвижили до дома на Ю.Х.. А. и С. се качили на покрива и оттагм подавали циглите на П.,който ги товарел на каруцата.Така тримата взели 90 цигли,които натоварили в каруцата и закарали в дома на подсъдимите Х..

     На следващият ден.-04.06.2014г.,при едно от посещенията си в имота,св.В.Х. установил липсата на гореописаните вещи и сигнализирал органите на полицията.В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия били установени авторите на деянието –тримата подсъдими,които с протоколи за доброволно предаване предали на полицейските служители 90бр.цигли,които впоследствие са предадени на св.В.Х. .

      От заключението на назначената в хода на ДНП съдебно-оценителна експертиза,изготвена от вещото лице М.М.,която не беше оспорена от страните и съдът я цени с нужното доверие се установява,че пазарната стойност на противозаконно отнетите от подсъдимите движими вещи 90бр.цигли,втора употреба,към момента на извършване на инкриминираното деяние възлиза на 27.00лв.

       Доколкото към момента на извършване на престъпното деяние,подсъдимият С.М.А. е бил непълнолетен,по ДНП е назначена съдебно-психиатрична експертиза със задачи вещото лице да отговори на въпросите:Води ли се С.М. на учет в ДБП с.Ц.? Страда ли същият от психично заболяване?Отговаря ли физическото и психическото развитие на възрастта на непълнолетния А.? Могъл ли е той по време на деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,имайки предвид  непълнолетието му?Налице ли са прояви на лекомислие и увлечение? Могъл ли е правилно и точно да възприема  фактите и обстоятелствата по време на деянието,да ги запаметява и възпроизвежда в обясненията  си по делото,в качеството си на обвиняем или подсъдим?

     Вещото лице д-р С. ,чието заключение съдът намира за всеобхатно,добросъвестно и компетентно изготвено,заключава и поддържа това си заключение пред съда,че подсъдимият С.М. не е търсил и не е получавал амбулаторна или стационарна психиатрична помощ и не фигурира в диспансерния регистър на ДПБ с.Ц..Цялостното му физическо и психично развитие съответстват на нормата за календарната възраст.Липсата на разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост свидетелствуват,че по време на деянието М. е разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,независимо от непълнолетната му възраст.В механизма и мотивацията на стореното не могат да бъдат допуснати лекомислие и увлечение.Добрите когнитивни способности му позволяват да възприема и  запаметява правилно и точно факти и обстоятелства по време на деянието ,както и да ги възпроизвежда по достоверен начин в обясненията си като обвиняем или подсъдим.

    При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

   Безспорно се установи,че всеки от подсъдимите ,при условия на съучастие с останалите подсъдсимити е осъществил действия по отнемане на процесните движими вещи-90бр.цигли,без знанието и съгласието на техния собственик и владелец,с което от обективна страна са осъществили състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.194 ал.1 от НК.Съизвършителството квалифицира деянието на всеки от тях като такова по чл.20 ал.2 от НК.Тъй като за извършване на престъпното деяние е използвано техническо средство”каруца”,то деянието им се явява съставомерно по смисъла на чл.195 ал.1 т.4 предл.второ от НК.Чрез отнемането на движимите вещи от владението на техния собственик и установяването на фактическа власт върху тях е налице довършеност на престъплението.

     От субективна страна всеки от подсъдимите е извършил инкриминираното деяние при наличието на пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния му характер и противоправните му последици,като е целял тяхното настъпване.

       До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,противозаконното отнетите вещи са върнати на пострадалото лице /за което са съставени три протокола за доброволно предаване/,което в конкретния случай обуслови приложението на привилигирования състав по чл.197 т.3 от НК.

       За въпросното престъпление,явяващо се съставомерно по чл.197 т.3 във вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК/по отношение на подсъдимите П.С. и А.С.,съответната правна норма предвижда наказание”лишаване от свобода”до осем години,т.е.без специален минимум.

     Отчитайки от една страна високата степен на обществена опасност и противоправност на самото престъпление/отегчаващо обстоятелство/,от друга страна-многобройните смекчаващи такива/чистото съдебно минало на подсъдимите, ниската стойност на предмета на престъпното посегателство,направените от подсъдимите самопризнания и оказано от тях съдействие за разкриване на обективната истина по делото,младата им възраст/,наложиха извода,че и най-лекото наказание от този вид ,предвидено в съответната санкционна норма – “лишаване от свобода” в общата част на НК,се явява несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимите,поради и което съдът счете за резонно ,при определяне на наказанието на всеки от тях да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б”б”от НК,като замени наказанието “лишаване от свобода” с пробация, с мерки –задължителните такива по чл.42а ал.2 т1. и т.2 от НК.

     По отношение на подсъдимия С.А. ,спрямо когото извършеното от него престъпление също беше квалифицирано като такова по чл.197 т.3 във вр.чл.195 ал.1 т.4 предл.2-ро от НК във вр.чл.194 ал.1 от НК във вр.чл.20 ал.2 от НК във вр.л.1 т.3 от НК/бил е непълнолетен към момента на извършване на престъплението/,законът предвижда наказание “лишаване от свобода”до три години. Поради сходни мотиви,с тези,обсъдени при определяне наказанията на подсъдимите А.С. и П.С., съдът счете ,че по отношение и на подсъдимия С.А. следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б”б”от НК,като при замяната на предвиденото наказание “лишаване от свобода”, законодателят алтернативно е предоставил възможност за налагане на наказание”пробация” или “”обществено порицание”.Съдът счете,че целите на генералната и индивидуална превенция,залегнали като основни начала в чл.36 от НК както по отношение на останалите подсъдими,така и по отношение на подсъдимия С.А. биха били постигнати чрез налагане на наказание”пробация” –мерките ,предвидени в чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК и то в минималния им размер-с продължителност от шест месеца.

      В този смисъл съдът постанови присъдата си.

      Мотивите са изготвени на 23.06.2014г.

 

                                                                                    РАЙОНЕН   СЪДИЯ: