Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 477 09.04.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Кристина Линова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2384 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр.
чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „ГЕЯ КОМ“ ЕООД
с ЕИК *********, представлявано от управителя Г.К.Г., против заповед за налагане
на ПАМ № ФК-502-0310447/19.09.2019 г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед е наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка запечатване на търговски обект-
бензиностанция „Бургойл“, находяща се в гр. Болярово, обл. Ямбол, и е забранен
достъпът до обекта за срок от 14 дни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради съществено нарушение на процесуални правила,
изразено в липса на мотиви, и нарушение на материалноправни разпоредби. Оспорват
се фактическите констатации на административния орган и се сочи, че за всяка
продажба е подавана информация към НАП от въведеното в експлоатация към датата
на проверката фискално устройство. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на
обжалваната заповед. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата.
Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 12.09.2019 г. в 14.40 часа е извършена от служители
на ТД на НАП- Бургас проверка в търговски обект- бензиностанция „Бургойл“,
находяща се в гр. Болярово, стопанисвана от жалбоподателя „ГЕЯ КОМ“ ЕООД. В
хода на проверката е установено, че в обекта е монтирано и въведено в
експлоатация ЕСФП, модел „TREMOL“ FP05Р-KL,
с ИН на ФУ: DS004033 и ИН на ФП:
35004033, регистрирано в НАП с номер 3290788. Прието е от проверяващите лица,
че устройството не подава към НАП данни за извършените продажби. Този извод е
формиран въз основа на данни от извършена справка в информационните масиви на
НАП, относно извършените доставки на гориво в обекта за периода 01.05.2019 г. -
30.06.2019 г., според които нивомерната измервателна система изпраща данни за
постъпили количества горива в резервоарите в обекта, но не и такива за
доставени количества по документ, въведени чрез ЕСФП- баркод четец. Тези
констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0310447 от 12.09.2019
г. На основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. „г“, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е
издадена обжалваната Заповед № ФК-502-0310447/19.09.2019 г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че според данните от компютъра,
използван в обекта на жалбоподателя, през периода от м.април до м.юли 2019 г. е
подавана към свързаното със системата фискално устройство информация относно извършените
доставки на гориво. Вещото лице сочи, че при подаване на информация се
разпечатва служебен бон, в който се съдържат данни за АДД, количеството,
резервоара, в който е доставено, датата на подаване на информацията.
Констатира, че за всяка от доставките е разпечатан служебен бон и са изпращани
данни за доставените количества горива, въведени чрез ЕСФП- баркод четец.
Разяснява, че за използвания през този период софтуер не е съществувало
изискване да обработва и визуализира информация относно това дали подадените
данни за АДД през ФУ са приети от сървъра на НАП, поради което и служителите на
„ГЕЯ КОМ“ ЕООД не са могли да узнаят дали подадените от тях данни са достигнали
до сървъра на НАП. Относно възможните причини информацията да не достига до
сървъра на НАП вещото лице сочи, че такива могат да бъдат: възникнал технически
проблем в самото фискално устройство- препълване на буфер или грешка във
фърмуера; загуба на комуникация (интернет), поради проблем с мобилния оператор
или възникнал проблем със самия сървър на НАП. В съдебното заседание допълва, че жалбоподателят се е
снабдил с необходимата техника, извършил е необходимите действия по отчитане на
продажбите, софтуерът е лицензиран, фискалното устройство е лицензирано,
отговаря на изискванията към онзи момент, а служителите в обекта са направили
всичко, което се изисква от тях в техническо отношение, за да предадат
информацията.
В показанията си пред съда свид. Г., касиер в обекта
на жалбоподателя, разяснява процедурата по отчитане на продажбите. Същата сочи,
че в програмата се въвеждат видът и количеството на горивото, номер на
резервоара и ЕИК на доставчика, след което тези данни се изпращат към НАП с
натискане на бутон „ОК“, но няма обратна връзка дали информацията е получена. В
този смисъл са и показанията на свид. Т., управител на „Куби сервиз“ ЕООД,
ангажирано с поддръжка на фискалната система, колонките, нивомерната система на
бензиностанцията. Свидетелят сочи, че през процесния период продажбите в обекта
са отчитани чрез фискален принтер, който отпечатва касова бележка за всяко
зареждане. В същия е вграден т.нар. данъчен терминал, т.е. вграден GSM, който
чрез сим-карта изпраща информация в сървъра на НАП като sms. Разяснява, че този
данъчен терминал изпраща информация както за Z-отчетите, така и за доставките
на горивата, като за целта операторът на компютъра трябва да влезе в менюто,
където се декларират тези доставки, да си въведе данните, и да ги изпрати, т.е.
да ги потвърди с Enter. Заявява, че през периода от месец април до месец
септември 2019 г., когато е поддържал системата, фискалната система е работила
безотказно.
Според настоящия съдебен състав жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“-
Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦ У-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП (на л. 154- гръб и л. 155 от делото). Последният от своя страна
е овластен с нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на
ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни.
В заповедта се съдържат констатации относно
обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на
принудителната мярка, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В нея се сочи, че използваното от търговското дружество фискално
устройство няма техническа възможност за установяване на дистанционна връзка и
подаване на данни към НАП, в нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС.
Тези обстоятелства обаче не са доказани в съдебното производство от
административния орган, който носи доказателствената тежест. От данните по
делото е видно, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е монтирано и
въведено в експлоатация ЕСФП, модел „TREMOL“ FP05Р-KL, с ИН на ФУ: DS004033 и
ИН на ФП: 35004033, регистрирано в НАП с номер 3290788. Според заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обосновано и
изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, обектът е
снабден с необходимата техника, извършени са необходимите действия по отчитане
на продажбите, софтуерът е лицензиран, фискалното устройство е лицензирано и
отговаря на техническите изисквания, предвидени в приложимата към релевантния
момент правна норма. При тези данни следва да се приеме, че не е налице
приетото от административния орган фактическо основание за прилагане на
мярката. Обстоятелството, че подавани от обекта данни за отделни продажби не са
достигали до сървъра на НАП, не променя този извод, доколкото то може да се
дължи на различни причини, вкл. загуба на комуникация (интернет), поради
проблем с мобилния оператор или възникнал проблем със самия сървър на НАП, за
които жалбоподателят не може да бъде санкциониран. Не се установява наличие на изискуемите
материалноправни предпоставки, поради което съдът приема, че заповедта е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да
се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото за държавна такса в
размер на 50 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева. Съдът
намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение, предвид броя на съдебните заседания, в които пълномощникът е
участвал, неголемия обем на изследваните доказателства и преди всичко правната
сложност на заявения спор, поради което счита, че следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева (общо разноски в размер на 800
лева). Доколкото издателят на акта не притежава гражданска правосубектност и не
може да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е
задължението за разноски, те следва да се възложат върху юридическото лице, в
чиято структура е същият, а именно Националната агенция за приходите.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ №
ФК-502-0310447/19.09.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена на „ГЕЯ КОМ“ ЕООД с ЕИК *********
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект-
бензиностанция „Бургойл“, находяща се в гр. Болярово, обл. Ямбол, и е забранен
достъпът до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
„ГЕЯ КОМ“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 800.00 (осемстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: