РЕШЕНИЕ
№ 15574
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110141694 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл.411 от Кодекса за застраховане
(КЗ) вр.чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за заплащане на сумата 235.40 лева –
суброгационно вземане, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение по договор
за имуществено застраховане за л.а. „БМВ“ с рег.№ ..... за вреди от ПТП, настъпило на
16.07.2021г. на пътя гр. Варна – гр.Шумен, след гр.Сунгурларе, на Републикански път 2-73
след гр. Сунгурларе в посока гр.Шумен /по уточнение в о.с.з. на 25.04.2023г./, поради
пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за което събитие е
била образувана щета № ...., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
03.06.2022г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за имуществено застраховане на
увредения автомобил, като в срока на действие на договора са настъпили вреди, които
ищецът твърди да е покрил. Счита, че отговорност да репарира щетите има ответникът като
стопанин на републиканската пътна мрежа, в участък от който е настъпило събитието.
Пояснява, че е поканил ответника да плати търсеното вземане, но плащане не е постъпило.
Представя доказателства и прави доказателствени искания, вкл. за разпит на водача на
увреденото превозно средство по делегация. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Счита, че е
налице нередовност на исковата молба, тъй като в нея не се сочи в коя част на пътя и на
1
платното е било препятствието, както и неговите характеристики. Сочи, че за
произшествието няма съставен протокол за ПТП от органите на пътната полиция. Оспорва
извършеното от ищеца плащане по щетата. Счита, че вина за инцидента има водача на
застрахованото МПС, нарушил задължението си да съобразява поведението си с пътната
обстановка – чл.20 ЗДвП. Със същия довод заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Заявява искане за привличане на трети лица помагачи на страната на
ответника – дружествата, участващи в ДЗЗД „ТРП – Бургас 2019“, ЕИК ....., на които е бил
възложен ремонта на пътя. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
Постъпил e отговор от конституиранoто по делото трето лице-помагач на страната на
ответника – „Инфра Експерт“ АД, в който оспорва настъпването на инцидента и причината
за него с довод, че по делото няма доказателства в подкрепа на релевантните факти. От
останалите трети лица-помагачи, отговори не са постъпили.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика
на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора, явяващо
се покрит риск по него; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по
договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на
ответника за поддържане на пътната мрежа в изправност.
По делото е представена полица № ... от 2021г. (л.33 от делото), доказваща наличие на
облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско+“, клауза
„Пълно Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС - л.а. „БМВ“ с рег......
Полицата е със срок на действие 22.05.2021г. – 21.05.2022. Видно от приложимите Общи
условия на застрахователя, последният се е задължил да покрива увреждания, нанесени при
ПТП – т.2.1.3 от ОУ.
С оглед на така приетите доказателства, съдът намира, че вредите от произшествието се
явяват покрит риск по договора за имуществено застраховане, тъй като са произтекли от
пътно произшествие, настъпило по време на действие на договора „Каско“.
Приета като доказателство е преписката по щета №....., от която се установява, че
застрахователят е бил известен за инцидента, огледал е автомобила и е определил
стойността на обезщетението – 220.40 лева.
Установи се от заключението по ССчЕ, че определеното от застрахователя обезщетение
в размер на 220.40 лева е прихванато като част от трета вноска, дължима по полица № .... с
титуляр Т. Т., с което, противно на възражението на ответника, ищецът се е суброгирал в
правата на собственика на увредения автомобил.
Спорен е механизма на ПТП и пряката причинно-следствен връзка между евентуално
2
настъпилото произшествието и вредите.
Представено е уведомление /л.32/ от собственика и водача на л.а. „БМВ“ с рег.№ ...., с
което е уведомил застрахователя-ищец за настъпилото ПТП. В уведомлението ясно и
недвусмислено е посочил, че причина за увредената /спукана/ гума е, че при движение
посока Шумен на изхода на гр. Сунгурларе, е преминал през дупка, в следствие на което
гумата се спукала. Водачът използвал ПП на СБА и автомобилът бил транспортиран до гр.
Варна.
Като свидетел по делото е разпитан водача на л.а. „БМВ“ с рег.№ .... – Т. Т.. От
показанията му се установява, че при на 16.07. 2021 г. на изхода на гр. Сунгурларе в посока
не към Сливен, към петолъчката, а в другата посока, е участвал в ПТП, управлявайки л.а.
„БМВ“ със скорост от около 60-70 км/ч, което се случило като попаднал в дупка, намираща
се на пътното платно след края на населеното място. Дупката била изрязан участък от лявото
платно и част от дясното платно, в което се движил, с дълбочина повече от 5-6 см.
Свидетелят не бил минавал по този път, не знаел за дупката, нямало предупредителен знак и
не могъл да я избегне, защото нямало как да навлезе в другото платно, нито да я заобиколи в
своето. Произшествието не било посетено от органите на МВР. След инцидента свидетелят
веднага установил, че гумата спадна изцяло, била сцепена и спрял. Обадил се на
застрахователната компания и от там му изпратили пътна помощ, която го придвижила до
гр.Варна. По лекия автомобил имало и други щети от инцидента, засягащи ходовата част на
автомобила, които установил по-късно и сам ги заплатил. Свидетелските показания съдът
кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, поради което ги зачита при изясняване на механизма на ПТП.
За изясняване на механизма на ПТП-то по делото е изслушано и прието заключение по
САТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено. В него е обяснен механизма
на ПТП – при движение л.а. „БМВ“ с рег..... попада в необезопасена дупка на пътното
платно и реализира ПТП, в причина връзка с което са настъпили вреди на стойност 220.40
лева. Експертът е дал отговор, че от данните по делото не може да се установи скоростта на
движение на автомобила поради липсата на данни, както и че при по-висока скорост биха
били по-големи щетите; нито има данни за аварийно спиране. Посочено е, че необходимото
минимално разстояние за извършване на маневра за заобикаляне на препятствието е 60,23
метра, а максималната скорост на движение, при която водача е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, е равна или по-ниска от 45.25 км/ч. Разпитан,
вещото лице поддържа заключението и обяснява, че е приел инцидента за настъпил в
населено място.
Механизма на ПТП подлежи на установяване с всички средства – гласни доказателства
и експертни заключения. Анализът на доказателствения материал дава основание да се
приеме, че механизмът на ПТП е изяснен и същият кореспондира на описания от ищеца в
исковата молба такъв и в приложените документи по щетата, както и че остойностените
вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него. Изяснено е мястото на инцидента,
както от описанието в исковата молба и изявлението в първото по делото о.с.з., така и от
3
свидетелските показания. Произшествието е настъпило извън населено място при движение
от изхода на гр. Сунгурларе в посока не към Сливен, към петолъчката, а в другата посока –
гр. Шумен, т.е. по Републикански път 2-73. Водач на увреденото МПС е бил свидетелят Т.
Т..
Като неоснователен съдът прецени довода на ответника, че по делото липсва съставен
протокол за ПТП, поради което не може да се установи механизма на произшествието.
Изготвянето на такъв протокол не е предпоставка за уважаване на исковата претенция, която
подлежи на доказване с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства,
а и не би могъл да има такава роля, след като в нормативната уредба няма изискване към
водачите да уведомяват органите на пътната полиция при произшествие с такъв характер,
съответно да изискват съставяне на протокол за него /чл.6 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд/. В случая, механизмът се
установява от свидетелските показания, автотехническата експертиза и приложените
документи по образуваната при ищеца щета, които взаимно си кореспондират и допълват.
Същевременно, не се спори, че участъкът, в който е настъпило произшествието, е част
от републиканската пътна мрежа, управлението и стопанисването на която е поверена на
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Ето защо, ответникът е отговорен да
възстанови вредите по застрахования автомобил и то на ищеца, който се е суброгирал в
правата на застрахования. Тази отговорност възниква от установеното в процеса
неизпълнение от страна на Агенцията на задължението й да поддържа пътя в изправност,
респ. да обозначава и обезопасява участъци от нея с нарушена настилка. Уместно е да се
отбележи, че такава отговорност възниква както при вреди от пропадане на превозно
средство в дупка на пътя в резултат на износване, така и при попадане в неравност,
дължаща се на извършени ремонтни дейности или подготовка за такива. И в двата случая е
налице неравност, която застрашава безопасността на движението, поради което следва да
бъде сигнализирана.
Неоснователно е също възражението на ответника, че вина за произшествието има
водачът на процесното МПС, шофирал с несъобразена скорост, представляващо нарушение
на чл.20 ЗДвП, респ. възражението, че същият е съпричинил вредоносния резултат с това си
поведение. Нарушение не се установи да е било извършено от водача Т., включително
движение с несъобразена скорост, което да е в причинна връзка с произшествието.
Житейски логично е увреждания от този вид, като описаните от ищеца, да са получени при
преминаване през неравност с остри ръбове.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за основателна
и доказана по размер. С прихващането на застрахователното обезщетение за щетата, ищецът
е встъпил в правата на застрахования, т.е. за него се е породило правото да търси репариране
на вредите от ответника. Вредите се съизмеряват с платеното посредством прихващане
застрахователно обезщетение по договора „Каско+“ – 220.40 лева, ведно с т.нар.
4
ликвидационни разноски на застрахователя или тези, направени за определяне на
обезщетението и възлизащи на 15.00 лева. Общият размер на вземането е 235.40 лева, а
закъснението на ответника /да не плати в срока по-горе и въпреки поканата/ дава основание
да се уважи и искането за законна лихва.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Този извод
произтича от обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
делото, доколкото в 30-дневния срок от получаване на поканата, изтекъл в срока за отговор
на исковата молба, не е възстановил заплатеното от ищеца и търсено от ответника
обезщетение – аргумент от чл.412, ал.3 КЗ.
Сторените от ищеца разноски възлизат в общ размер на 818.00 лева, от които 50.00 лева
държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице, 100.00 лева депозит за свидетел и 168.00
лева адвокатско възнаграждение с ДДС
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.411 КЗ вр.чл.19, ал.1, т.1 от ЗП, Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище: гр. София, бул. „М.“ № ...., да заплати на „ДЗИ –Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК ...., сумата от 235.40 лева - суброгационно вземане, включващо
15.00 лева ликвидационни разноски, възникнало с прихващането на застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане за л.а. „БМВ“ с рег.№ ... за вреди
настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2021г. на пътя гр. Варна – гр.Шумен, след
гр.Сунгурларе, на Републикански път 2-73 след гр. Сунгурларе в посока гр.Шумен, поради
пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за което събитие е
била образувана щета № ...., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
03.06.2022г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на „ДЗИ –Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ......, сумата 818.00 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова сметка
на ищеца – ....
Решението е постановено при участието на „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, ЕИК ...; „Сет
Къмпани“ ЕООД, ЕИК ...; „Бургаспътстрой“ АД, ЕИК ....; „Инфра Експерт“ АД, ЕИК ...;
„Щрабаг“ ЕАД, ЕИК ...., като трети лица-помагачи на страната на ответника.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6