РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Габрово, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20224200500198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца по делото "Амиго финанс" ЕООД, с
предишно наименование "Мого България" ЕООД, против Решение №31/18.02.2022г. по гр.д.
№299/2021г. по описа на Районен съд Севлиево.
В жалбата се твърди се, че изводът на първоинстанционният съд, че процесния
договор не съдържа посочване на взетите предвид допускания, използвани за изчисление на
ГПР по определения в ЗПК начин е необоснован. В чл.1.28 от приложимите към договора
Общи условия, които са неразделна част от договора, било посочен начина на формиране на
ГПР, поради което договорът отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не е
нищожен. действително при изчисление на ГПР не била включена такса приоритетно
разглеждане тъй като същата представлявала допълнителна незадължителна услуга към
договора и не следвало да се включва в ГПР. Ако съдът приемел, че тази такса следва да се
отрази във формулата за изчисление на ГПР и действителния му размер би превишил
допустимия по закон размер, то в този случай последиците на чл.19, ал.6 във вр. с ал.4 и ал.5
се ограничавали до удържане на надвзетите средства при последващи плащания по кредита.
Плащането в размерна 200лв. по нищожната клауза на чл.11 от договора следвало да погасят
най-старото неплатено задължение, а именно изцяло вноска №16 по погасителния план, с
падеж 20.04.2020г. и част от вноска №17 с падеж 20.05.2020г. до размера на 38,52лв.
(възнаградителна лихва). В резултат на това главницата следвало да бъде частично уважена
до размера на 243,23лв., а иска за възнаградителна лихва до размера на 395,05лв..
останалите предявени вземания за неустойка, за забавени плащания, неустойка за
предсрочно прекратяване и разходи за данъчни задължения, застрахователни премии и
разходи за възстановяване следвало да бъдат уважени изцяло. Твърди се и е дори ида бъдела
нищожна клаузата на чл.11 от договора, това не влечало нищожност на целия договор, който
би бил сключен и без нея. Моли съда да отмени обжалваното решение като уважи
предявените искове в съответния доказан размер. Да бъдат присъдени направените в
първоинстанционното производство разноски съобразно уважената част от претенциите ида
1
се присъдят направените в настоящото производство разноски , включително
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 300лв.
Ответникът по жалбата в депозирания по делото отговор, чрез назначения му особен
представител, оспорва същата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения положителен установителен иск за
сумата от 296,29лв. незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски, с падеж от 20.04.2020г. до 26.08.2020г.; 541,99лв. незаплатена лихва по лизингови
вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.04.2020г. до 26.08.2020г.; 2,46лв.
неустойка за забавени плащания за периода от 20.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; 484,44 лева
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя; 207,44лв. разходи за
заплатени данъчни задължения; 133,28лв. разходи за платени застрахователни премии;
910,00лв. разходи за възстановяване на лизинговия актив; законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №260182/06.11.2020г. по ч.гр.д.
№1243/2020г. на РС – Севлиево, като неоснователен и недоказан. Отхвърлено е и искането
на ищеца ца присъждане на направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следното :
Със заповед за изпълнение на парично задължение №260182/06.11.2020г. по ч.гр.д.
№1243/2020г. по описа на РС – Севлиево е разпоредено ответникът-длъжник да заплати на
ищеца сумите, предмет на предявения иск, ведно с направените разноски в заповедното
производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
на заявителя е указано да предяви установителен иск за претендираните суми.
Ответникът, в качеството лизингополучател на 21.12.2018г. сключил с „Мого
България" ООД, в качеството на лизингодател договор за финансов лизинг. По силата на
договора лизингодателят придобил собствеността върху лек автомобил марка марка „**"
модел „**", идентификационен номер на рама ***, peг. № ** и предоставил ползването му
на лизингополучателя, за което е съставен приложения приемо - предавателен протокол от
21.12.2018г. Лизинговата стойност на горепосоченото МПС, упомената в т.2 от договора,
възлиза на 7000лв. Лизингополучателят заплатил авансова вноска в размер на 3225,00лв. и
първоначални разходи в размер на 200,00лв. - такса приоритетно разглеждане и 120,00лв.
такса регистрация в КАТ. Финансираната съгласно договора сума била в размер на 3775лв.
Лизингополучателят поел задължение за заплащане на възнаградителна лихва върху тази
сума на ищеца, в размер на 41,16%, фиксиран за целия срок на договора. Общият разход по
кредита е определен в размер на 3976,04лв. и включва уговорената лихва върху главницата.
В т.9 от договора било посочва, че ГПР е 49,88% и включва единствено лихвата върху
главницата. Страните уговорили дължимата по договора сума в общ размер на 7751,04лв. да
бъде заплатена в срок от 48 месеца, с падеж на първата вноска 20.01.2019г. и падеж на
последната вноска – 20.12.2022г., като всяка една от 48-те вноски е в размер на 161,48лв.
Съгласно т.12.2 от приложимите ОУ, при договори със задължително придобиване на
собствеността, какъвто е процесният, лизингодателят прехвърля правото на собственост
върху лизинговия актив на лизингополучателя след заплащане на последната лизингова
вноска и всички останали суми по договора. Лизингополучателят преустановил плащанията
по договора, като последното извършено плащане е от 15.04.2020г. Предвид допуснатото
неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят отправил
уведомление до Лизингополучателя за разваляне на договора, получено на 17.07.2020г. В
уведомлението било посочено, че към датата на прекратяване на договора ответникът дължи
на ищеца следните суми: 484,06лв. – дължими лизингови вноски, 133,28лв. – разходи, вкл. и
не само платени застрахователни премии, данъчни задължения и глоби в размер на
133,28лв., 484,44лв. - неустойка по чл.15.5. от ОУ, 660лв. – разходи за издирване и
2
изземване на лизинговия актив. Ответникът бил приканен да предаде владението върху
лизинговия актив в двудневен срок, съгласно т.14.4 от ОУ, като е уведомен, че в противен
случай ще му се начисли неустойка за ползването му без основание. От приложения приемо-
предавателен протокол от 26.08.2020г. се установява, че на посочената дата лизинговият
актив е предаден на представител на лизингодателя от майката на лизингополучателя.
Съгласно заключението на ССЕ, платените от ответника по договора суми са в общ
размер на 6294,93лева, от които: 3225,00лв. първоначална вноска, 614,17лв. – главница,
1808,41лв. - договорна лихва, 200,00лв. - такса приоритетно разглеждане, 120,00лв. - такса
регистрация в КАТ, 179,30лв. -данък МПС, 146,70лв. - застраховка „гражданска
отговорност“ и 1,35лв. - неустойка за забава. Сумата от 279,98лв., представлявала заплатени
от лизингодателя разноски за застрахователни премии за лек автомобил марка „**" модел **,
с рег. № EH 1840 КР. От тях непогасени от лизингополучателя били 133,28лева, като в този
размер била втора вноска за застраховка Гражданска отговорност по полица
BG/22/119003414323, периодът на застраховката покрита от втората вноска бил от
21.06.2020г. до 21.12.2020г. Застрахователната премия дължима от ответника за периода: от
21.06.2020г. до 26.08.2020г. била 48,80лв. (за 67 дни), от 21.06.2020г. до 17.07.2020г. е
19,66лв. (за 27 дни). Сумата от 386,14лв. представлявала заплатени от лизингодателя
разноски за данъчни задължения за лекия автомобил, от тях са останали непогасени от
Лизингополучателя - 207,44лв. Данък МПС в размер на 207,44лв. бил за цялата 2020г.,
дължим бил периода: от 01.01.2020г. до 26.08.2020г. - 135,46лв. (за 239 дни), от 01.01.2020г.
до 17.07.2020г. - 112,79лв. (за 199 дни).
Съгласно договор за поръчка от 06.07.2017г. сключен между МОГО БЪЛГАРИЯ
ЕООД и ЕМ БИ КЕЙ ГРУП ЕООД и Анекс №1/06.07.2017г., възнаграждението за
възстановяване на актив до 3,5 тона е в размер на 500,00лв., плюс 50,00лв. за възстановяване
на активи намиращи се извън гр.София. Издадена е фактура №**********/02.09.2020г., ред
23 - такса по договор 5972 - Общо лева 550,00лв., ДДС 20% - 110,00 лева. Общо 660,00 лева
е сумата за възстановяване на актив, заплатена от ищеца.
При така установените обстоятелства съдът достигнала до следните изводи:
Съгласно чл.3 от Закона за потребителския кредит, разпоредбите на този закон се
прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за
закупуване на стоката - предмет на договора, какъвто е разглеждания случай. Към
процесния договор за потребителски кредит е приложим ЗПК.
Съдът приел, че процесният договор не отговаря на изискването, уредено в нормата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която в договора задължително се посочват, освен
глобалния годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя към момента на сключване на договора за кредит, така и взетите предвид
допускания използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения
в приложение №1 от ЗПК начин. Освен това, в процесният договор било посочено, че ГПР е
в размер на 49,88% и включва единствено договорната лихва върху главницата.
Същевременно обаче в т.11 от договора било регламентирано, че при сключването му
лизингополучателят заплаща такса на лизингодателя за приоритетно разглеждане във
фиксиран размер от 200лв., което възнаграждение не е включено при изчисляването на ГПР.
При включването му в изчисляването на ГПР ще се получи резултат, който надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България - в
противоречие с императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК. Следователно била налице
и предпоставката по чл.19, ал.5 от ЗПК за нищожност на клаузата, касаеща ГПР по кредита.
Наред с това следвало да се приеме, че посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния такъв и посоченият процент заблуждава кредитополучателя. Разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характера на таксата за
приоритетно разглеждане, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна.
Поради изложените по-горе съображения и неспазването на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на осн. чл.22 от
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, в тези случаи ответникът – потребител дължи
3
връщане само на чистата стойност на кредита.
Безспорно установено било, че главницата по договора възлиза на 3775лв. След като
от общия размер на извършените от ответника плащания в общ размер на 6294,93лв. се
приспадне първоначалната вноска от 3225,00лв., се установява, че ответникът е погасил
задължението си по главницата в размер на 3069,93лв. Към датата на връщането на лекия
автомобил във владение на кредитора- 26.08.2020г., са били дължими 20вноски за главница,
които са изцяло погасени чрез извършените от ответника плащания, поради което
предявеният иск за установяване на задължение за главница в размер на 269,29лв.
незаплатена главница по описаните в исковата молба лизингови вноски следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Останалите, основани на процесния договор и приложимите към него общи условия,
искове също следвало да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, поради
недължимост на претендираните суми.
Въззивната инстанция намира следното :
Ответникът сключил на 21.12.2018г. с ищеца „Мого България" ООД договор за
финансов лизинг за придобиване собствеността върху лек автомобил марка марка „**"
модел „**", идентификационен номер на рама ***. Лизингодателят предоставил ползването
автомобила на лизингополучателя, за което е съставен приложения приемо - предавателен
протокол от 21.12.2018г. Лизинговата стойност на горепосоченото МПС, упомената в т.2 от
договора, възлиза на 7000лв. Лизингополучателят заплатил авансова вноска в размер на
3225,00лв. и първоначални разходи в размер на 200,00лв. - такса приоритетно разглеждане,
както и 120,00лв. такса регистрация в КАТ. Финансираната от ищеца сумча по договора
сума била в размер на 3775лв.
Лизингополучателят поел задължение за заплащане на възнаградителна лихва върху
тази сума на ищеца, в размер на 41,16%, фиксиран за целия срок на договора. Общият
разход по кредита е определен в размер на 3976,04лв. и включва уговорената лихва върху
главницата.
В т.9 от договора е посочено, че ГПР е 49,88% и включва единствено лихвата върху
главницата.
Страните уговорили дължимата по договора сума в общ размер на 7751,04лв. да бъде
заплатена в срок от 48 месеца, с падеж на първата вноска 20.01.2019г. и падеж на
последната вноска – 20.12.2022г., като всяка една от 48-те вноски е в размер на 161,48лв.
Съгласно т.12.2 от приложимите ОУ, при договори със задължително придобиване на
собствеността, какъвто е процесният, лизингодателят прехвърля правото на собственост
върху лизинговия актив на лизингополучателя след заплащане на последната лизингова
вноска и всички останали суми по договора.
Не е спорно мчежду страните по делото обстоятелството, че лизингополучателят
преустановил плащанията по договора, като последното извършено плащане е от
15.04.2020г. Това оБстоятеблство се установява и от заключението на изготвената
счетоводна експертиза.
Видно от приемо-предавателен протокол на 26.08.2020г. лизинговия актив е предаден
на представител на лизингодателя от майката на лизингополучателя.
Съгласно заключението на ССЕ, платените от ответника по договора суми са в общ
размер на 6294,93лева, от които: 3225,00лв. първоначална вноска, 614,17лв. – главница,
1808,41лв. - договорна лихва, 200,00лв. - такса приоритетно разглеждане, 120,00лв. - такса
регистрация в КАТ, 179,30лв. -данък МПС, 146,70лв. - застраховка „гражданска
отговорност“ и 1,35лв. - неустойка за забава.
Съгласно чл.3 от Закона за потребителския кредит, разпоредбите на този закон се
прилагат и за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за
закупуване на стоката - предмет на договора, какъвто е разглеждания случай.
В чл.5 от Договора е посочено, че размера на лихвата е 41,16% и е фиксиран за целия
период на договора. Видно от чл.9 размера на ГПР е 49,88%, като е посочено, че включва
4
лихва върху главницата. Съгласно част ІІІ, т.2 Стандартния европейски формуляр ГПР е в
размер на 49,88%, като е посочено при какви допускания е изчислен, но не е посочено какви
компоненти включва. В т.4.3 от посочения раздел на Стандартния европейски формуляр са
посочени другите разходи свързани с договора за кредит- административна такса за
регистрация в КАТ, такса приоритетно разглеждане на искане, данък МПС, местен данък за
придобиване на МПС, Нотариални такси, дължими такси в ЦРОЗ.
Поради изложеното съдът намира, че очевидно ГПР не включва само и единствено
лихвения процент, тъй като е налице съществена разлика в размера им. Вероятно в ГПР са
включени и други такси, но предвид формулировките в договора, ОУ и в Стандартния
европейски формуляр за съда и за потребителя е невъзможно да определи какви точно такси
са включени в ГПР и как същите се отразяват на размера му. Разпоредбата на чл.10а, ал.2
ЗПК забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характера на таксата за приоритетно
разглеждане, поради което и на това основание уговорката се явява нищожна. Тези действия
на лизингодателя създават невъзможност за потребителя да прецени какви са реално
предложените му условия, дали същият ако е запознат с реалните условия би сключил
договора при тези условия или не.
Поради изложеното съдът приема, че договорът е сключен в нарушение на чл.10, ал.1,
чл.10 А, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора за
финансов лизинг, на осн. чл.22 ЗПК, поради което на осн. чл.23 ЗПК ответникът –
потребител дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
От заключението на изготвената счетоводна експертиза се установя, че ответникът е
внесъл по договора общо сумата от 6294,93лв., след приспадане от нея на първоначално
внесената вноска се установява, че лизингополучателят е погасил сума в размер на
3069,93лв.
Съдът приема, че чистата стойност на кредита в настоящият случай е размера на
дължимата главница съобразно погасителния план до датата на изземване на автомобила. В
заключението си вещото лице е посочило, че тази главница е в общ размер на 898,30лв.
(таблица №3, л.114 от първоинстанционното дело).
Поради недействителността на договора отметникът не дължи на ищеца нито
възнаградителна лихва, нито неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, нито
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Не дължи и
претендираните данъци по ЗМДТ и застрахователни премии, както и разходи за
възстановяван на лизинговия актив.
Следователно лизингополучателят е заплатил на кредитора сума значително
надвишаваща стойността на усвоената от него сума по договора (честата сума по договора)
и предявения иск се явява неоснователен.
Поради изложеното по-горе и поради съвпадение на крайните изводи на двете
инстанции постановеното от първоинстанционния съд решение се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Поради оставяне без уважение на подадената въззивна жалба в полза на
жалбоподателят не следва да се присъждат направените по делото разноски.
С протоколно определение от 07.07.2022г. жалбоподателят е задължен да внесе по
сметка на ОС Габрово сумата от 150лв.-възнаграждение на назначения на ответника особен
представител. Към датата на изготвяне на решението това възнаграждение не е внесено,
поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на особения представител
следващото му се възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА Решение №31/18.02.2022г. по гр.д. №299/2021г. по описа на Районен
5
съд Севлиево
ОСЪЖДА „МОГО БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, бул. Д-р
Г.М.Димитров №16-А да заплати на адв.М.М. М., от АК Габрово, с адрес на кантора
гр.Севлиево, ул.*** сумата от 150лв. (сто и петдесет лева)- възнаграждение за особен
представител във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6