№ 8600
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110156788 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
[фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от А. А.,против [фирма], ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от М. Л.а,против ИВ.
Д. Г.,ЕГН **********,с адрес [адрес],и против Л. К. Л.,ЕГН **********,с
адрес [адрес],с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато
за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1189,51 лева,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответниците са потребявали топлинна
енергия за периода м.01.2019 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот –
[адрес],вх.Б,абонатен № ******/инсталация **********,но между страните не
е сключен писмен договор,какъвто се изисква съгласно действащите общи
условия на дружеството доставчик на топлинна енергия за стопански нужди.
Ищецът сочи,че претендираната цена за топлинна енергия съответства на
реално доставено количество топлинна енергия,която не е заплатена,при
което ищецът се е обеднил,а ответниците са се обогатили. Ищецът
поддържа,че е претендирал вземането по реда на заповедното
производство,но с оглед подадени възражения срещу заповедта за изпълнение
е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът
претендира парични суми,както следва : от [фирма] – 483,01 лева главница за
топлинна енергия,93,76 лева лихва за забава върху главница за топлинна
енергия,15,34 лева сума за дялово разпределение и 2,65 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение; от И.Г. – 322,01 лева главница за
топлинна енергия,62,51 лева мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия,10,23 лева сума за дялово разпределение и 1,76 лева мораторна лихва
1
върху сума за дялово разпределение; от Л.Л. – 161,01 лева главница за
топлинна енергия,31,25 лева мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия,5,12 лева сума за дялово разпределение и 0,89 лева мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение. Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответниците [фирма],ИВ. Д. Г. и Л. К. Л. със становище за недоказаност и
неоснователност на исковете – не се оспорва обстоятелството,че липсва
сключен писмен договор между страните към процесния период,твърди се,че
не е доказано всички ответници да са потребители на топлинна енергия за
стопански нужди,оспорено е влизане в сила на общите условия,твърди се,че
не е доказано доставеното количество топлинна енергия,твърди се,че
ответниците никога не са получавали фактури,не е доказано дали топломерът
представлява годно средство за търговско измерване. В писмения отговор е
изразено становище,че исковете се основават на частни документи,изгодни за
ищеца. Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач [фирма] намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК [фирма] претендира от
[фирма],ИВ. Д. Г. и от Л. К. Л. сумата от 966,01 лева главница за топлинна
енергия,187,52 лева лихва за забава за периода 03.03.2019 г. до 06.07.2021
г.,30,69 лева сума за дялово разпределение и 5,29 лева лихва за забава за
периода 31.10.2018 г. до 06.07.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 41963/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
С нотариален акт от 10.02.2005 г. [фирма] и [фирма] се легитимират
като собственици на по ½ идеална част от магазин 6 на партерен етаж в сграда
на ул.“Димитър Манов“.
Видно от нотариален акт от 12.01.2017 г.,в който е обективиран договор
за дарение,ИВ. Д. Г. и Даниел Костов Л.,като дарители,и Л. К. Л.,като дарен
изразяват едновременната си и съгласувана воля да бъдат обвързани от
правоотношение,според което дарителите прехвърлят правото си на
собственост върху 5/12 идеални части от магазин 6 в сграда на ул.“Димитър
Манов“,а дареният приема дарението като И.Г. запазва вещно право на
ползване върху 4/12 идеални части от магазина.
Според нотариален акт от 19.06.2014 г. [фирма] продава на ИВ. Д. Г. ½
идеална част от [адрес].
Представен е договор,сключен между [фирма],като възложител,и
[фирма],като изпълнител,съгласно който изпълнителят приема да извършва
дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а възложителят се съгласява да определя задълженията на
отделните клиенти въз основа данните от дялово разпределение.
Приети са общи условия на [фирма] за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди.
2
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. са начислени суми за
топлинна енергия в размер от 1154,34 лева,изравнителните сметки за
м.08.2019 г. са послужили за погасяване на задължения извън процесния
период,както и на задължение в размер от 221,37 лева за процесния
период,неплатените суми за процесния период възлизат на 962,51 лева,а
лихвата за забава върху тези парични суми е 209,25 лева,начислената сума за
дялово разпределение е 30,69 лева,а лихвата за забава върху нея – 5,29 лева.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че за процесния период за процесния имот не е начислявана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,както и за отопление на
общи части,за периода 19.10.2019 г. до 27.08.2020 г. общият топломер не е
преминавал метрологична проверка,при което за този период начислените
суми не могат да бъдат потвърдени,поради което дължимата главница
възлиза на 34,63 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение. Това означава,че искът има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,относно което е издадена
заповед за изпълнение. Регламентирането на иска като положителен
установителен иск обосновава разбирането,че е възложено в тежест на ищеца
да проведе доказване за материалноправните предпоставки за уважаване на
иска. Предвид обстоятелството,че ищецът претендира паричните суми по
претенция за неоснователно обогатяване по реда на чл.59 от ЗЗД в тежест на
ищеца е възложено провеждането на доказване,че за ищеца е настъпило
обедняване,за ответниците – обогатяване като обедняването и обогатяването
произтичат от общо основание. Законът регламентира фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за иск,т.е. искът се явява предявен на 16.07.2021 г.
Софийският районен съд намира,че предявените искове за заплащане
главница за топлинна енергия и сума за дялово разпределение подлежат на
отхвърляне. Не се спори между страните,а и от доказателствата по делото се
установява,че дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба
на топлинна енергия,каквото е доставена в сградата на [адрес],където се
намира топлоснабдения имот магазин № 6,при което с доставяне на топлинна
енергия до имота ищецът се обеднява,когато топлинната енергия не е
заплатена. В настоящия случай съдът приема,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде направен извод,че в имота е
доставена топлинна енергия на стойност 34,63 лева при съобразяване
заключението по съдебно-техническата експертиза,според което за останалия
период от време не може да бъде дадено заключение дали количеството
топлинна енергия,чието заплащане ищецът претендира, съответства на реално
3
доставеното количество топлинна енергия предвид липсата на извършена
метрологична проверка на общия топломер,респективно предвид
невъзможността да бъде определено дали топломерът е годно средство за
търговско измерване. За да бъде уважена искова претенция с правно
основание чл.59 от ЗЗД,не е достатъчно да бъде доказано обедняването,а
трябва да бъде доказано и обогатяването. Исковата претенция по чл.59 от ЗЗД
е регламентирана,за да бъде избегнато имуществено разместване,т.е. между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника трябва да съществува
връзка. Съдът счита,че от анализа на доказателствата по делото може да бъде
възприето,че ищецът се е обеднил със сумата от 34,63 лева,представляваща
цената на топлинна енергия според заключението по съдебно-техническата
експертиза,но не е доказано по категоричен начин,че ответниците са се
обогатили. Процесният топлоснабден имот представлява магазин,което
означава,че според предназначението му се ползва за стопански нужди.
Общите условия на дружеството ищец предвиждат,че договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди може да бъде сключен както с
лице,което е собственик,така и с лице,различно от собственика,което се
намира в имота на облигационно правно основание. Съдът приема,че в
хипотезата,когато паричната сума се претендира като ищецът се позовава на
липса на сключен договор за процесния период,какъвто е настоящият
случай,пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по исковата
претенция е правният субект,който е консумирал и потребил топлинната
енергия. Съдът счита,че в хода на производството не са ангажирани
доказателства,които да сочат,че към процесния период топлинната енергия в
имота е потребена от ответниците,респективно не може да бъде възприето,че
ответниците отговарят за заплащане на нейната цена. Макар по делото да се
установява,че дружеството ответник е собственик на ½ идеална част от
магазина,ответницата Г. има вещно право на ползване върху 4/12 идеални
части,а ответникът Л. притежава 1/12 идеална част от правото на
собственост,при съобразяване на обстоятелството,че процесният
топлоснабден имот представлява магазин,не може да бъде възприето за
доказано по несъмнен начин,че именно ответниците са спестили разходи чрез
незаплащане цената на топлинна енергия,както и за незаплащане сума за
дялово разпределение. Дължимостта на сумата за дялово разпределение
възниква с оглед договорно правоотношение относно реализиране дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата,поради което съдът приема,че
тази парична сума би следвало да се претендира на договорно основание,а не
при условията на чл.59 от ЗЗД,респективно искът за неоснователно
обогатяване със сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че исковете за заплащане на мораторна
лихва подлежат на отхвърляне – от една страна,защото недължимостта на
паричните суми за главница и за дялово разпределение обосновава извод за
недължимост и на обезщетение за забава върху същите парични суми при
съобразяване акцесорния характер на иска за заплащане на лихва за забава,а
от друга страна,защото не се доказва ищецът да е поставил ответника в
забава. С оглед това,че паричните суми са претендирани на основание
неоснователно обогатяване,както и като бъде съобразено,че за заплащане на
паричната сума,произтичаща от неоснователно обогатяване,липсва срок за
изпълнение,за да бъдат поставени в забава ответниците е следвало да им бъде
4
отправена покана,а такава покана ищецът не доказва да е изпратил. При това
положение исковете за мораторна лихва се явяват недоказани и подлежат на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че всеки от ответниците
претендира адвокатско възнаграждение в размер на парична сума от по 300
лева съдът намира,че следва да бъде присъдено такова.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от [фирма], ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от А.
А.,против [фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от М. Л.а,против ИВ. Д. Г.,ЕГН **********,с адрес
[адрес],и против Л. К. Л.,ЕГН **********,с адрес [адрес],за признаване за
установено,че съществува вземане на [фирма],както следва : от [фирма] –
483,01 лева ( четиристотин осемдесет и три лева и една стотинка ) главница за
топлинна енергия за периода м.01.2019 г. до м.04.2020 г.,93,76 лева (
деветдесет и три лева седемдесет и шест стотинки ) лихва за забава върху
главница за топлинна енергия за периода 03.03.2019 г. до 06.07.2021 г.,15,34
лева ( петнадесет лева тридесет и четири стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.09.2018 г. до м.09.2020 г. и 2,65 лева ( два лева
шестдесет и пет стотинки )мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. до 06.07.2021 г.; от ИВ. Д. Г. – 322,01
лева ( триста двадесет и два лева и една стотинка ) главница за топлинна
енергия за периода м.01.2019 г. до м.04.2020 г.,62,51 лева ( шестдесет и два
лева петдесет и една стотинка) мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия за периода 03.03.2019 г. до 06.07.2021 г.,10,23 лева ( десет лева
двадесет и три стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.09.2018
г. до м.09.2020 г. и 1,76 лева ( един лев седемдесет и шест стотинки )
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода периода
31.10.2018 г. до 06.07.2021 г.; от Л. К. Л. – 161,01 лева ( сто шестдесет и един
лева и една стотинка ) главница за топлинна енергия за периода м.01.2019 г.
до м.04.2020 г.,31,25 лева ( тридесет и един лев двадесет и пет стотинки )
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 03.03.2019 г.
до 06.07.2021 г.,5,12 лева (пет лева и дванадесет стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.09.2018 г. до м.09.2020 г. и 0,89 лева ( осемдесет
и девет стотинки ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 31.10.2018 г. до 06.07.2021 г.,относно които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 41963/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление [адрес],представлявано от А. А. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на [фирма], ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление [адрес],представлявано от М. Л.а, ИВ. Д. Г.,ЕГН **********,с
адрес [адрес],и Л. К. Л.,ЕГН **********,с адрес [адрес],сумата в размер на по
5
300 ( триста ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма].
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6