№ 784
гр. Враца, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петър Н. Петров
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20231420101260 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от "****** гр. Враца, с ******* със седалище
и адрес на управление: гр. Враца, ул. "Максим Горки" № 9, представлявано от
изпълнителния директор Радослав М.лов, чрез юрк. Вася Неофитова, с която е предявен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, предлож. първо ЗЗД против Ф. К. М., с ЕГН ********** от
гр. Враца, с адрес: *****. Иска се от съда ответната страна да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от 47,60 лева, представляваща платена от същото цена за
извършена услуга - дялово разпределение на топлинна енергия за периода: 01.05.2019 год. -
30.04.2020 год., в размер на 10,40 лева; за периода 01.05.2020 год. - 30.04.2021 год., в размер
на 12,00 лева; за периода 01.05.2021 год. - 30.04.2022 год., в размер на 12,00 лева; за периода
01.05.2022 год. - 30.04.2023 год. - 13,20 лева., за топлоснабден имот с адрес: гр. Враца,
*****, дължими на основание фактура № Ф6000002376/31.03.2021 год., за периода
01.05.2019 год. - 30.04.2020 год., на стойност 10,40 лева; фактура № **********/31.03.2021
год., 01.05.2020 год. - 30.04.2021 год., на стойност 12,00 лева; фактура №
**********/30.11.2021 год., 01.05.2021 год. - 30.04.2022 год., на стойност 12,00 лева и
фактура № **********/30.11.2022 год., за периода 01.05.2022 год. - 30.04.2023 год. на
стойност 13,20 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот -
апартамент, находящ се в гр. Враца, с адрес: ***** и има качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката. Излага,
че периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2023 год. от потребителите на топлинна енергия в
сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот била потребявана топлинна
1
енергия, чието разпределение. на основание чл. 139 ЗЕ, се извършвало по системата за
дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Поддържа се, че 06.11.2002 год., етажната собственост, в която се намира
топлоснабдения имот сключила договор за извършване на дяловото разпределение на
топлинна енергия с фирма "Нелбо Инженеринг" ООД. Потребителите на топлинна енергия в
сградата заплащали такса за извършваната от дружеството услуга по дялово разпределение
на потребената топлинна енергия. Излага се, че с влизане в сила на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването, договорните отношения между потребителите на
топлинна енергия и търговците предоставящи услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост се считат прекратени, като се сключва договор между
топлопреносното предприятие и търговците, предоставящи услугата по дялото
разпределение на топлинна енергия и се забранява на търговците, считано от отоплителния
сезон 2006/2007 год. да събират такса за предоставената услуга. Сочи се, че съгласно чл.
139а, ал. 1 ЗЕ, считано от отоплителния сезон 2006/2007 год. топлопреносното предприятия
въз основа на сключен договор с търговеца, извършващ дяловото разпределение на
топлинна енергия при Общи условия, същото заплаща вместо потребителите на топлинна
енергия стойността на извършената услуга по дялово разпределение. Излага, че въпреки
многобройните покани, отправени от ищцовото дружество за доброволно заплащане на
задължението от страна на ответника не е извършено плащане, което обосновава правния
интерес за осъждане на ответника да заплати дължимата сума в размер на 47,60 лева,
представляваща платена от ищцовото дружество цена на извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода: 01.05.2019 год. - 30.04.2020 год., в размер на
10,40 лева; за периода 01.05.2020 год. - 30.04.2021 год., в размер на 12,00 лева; за периода
01.05.2021 год. - 30.04.2022 год., в размер на 12,00 лева; за периода 01.05.2022 год. -
30.04.2023 год. - 13,20 лева., за топлоснабден имот с адрес: гр. Враца, *****. Претендира се
присъждане сторените разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован не се представлява.
В писмен отговор, депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК, чрез пълномощник,
ответницата Ф. К. М. сочи, че признава иска, като прилага документ /вносна бележка/, от
който е видно, че претендираното задължението /главница и лихва/ са внесени по сметка от
ищцовото дружество. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК оспорва претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответната страна се представлява от процесуален представител адв. Н..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С отговора на исковата молба, ответната страна признава иска, като прилага документ
/вносна бележка/, удостоверяващ плащане на претендираната сума - главница и лихва.
Отговорът е постъпил в съда на 26.10.2023 год. На 31.10.2023 год. е постъпила молба от
пълномощника на ответницата, с която уточнява, че банковата сметка, по която е
първоначално е платена сумата, дължима към ищцовото дружество не е актуална, поради
2
това е извършено ново плащане на сумата по актуалната банкова сметка на дружеството, за
което е приложен и платежен документ.
Предвид изложеното и с оглед заявеното признание на иска, както и предвид извършеното
плащане от ответната страна се налага извод, че в настоящото производство предявеният иск
е доказан по основание и размер.
Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива
спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на
делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за
основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а
не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно
изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат извода,
че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК
или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са
допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното
производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422
ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението
/така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.
422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по
реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид това, по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази факта, че задължението на
ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с извършеното на 31.10.2023 год. плащане
в размер на 50,10 лева е заплатена сумата претендитана от ищеца, в размер на 47,60 лева,
т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
3
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното
вземане, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1 ГПК. Действително
ответникът по делото успява да установи успешно и безспорно наличието на извършено,
макар и след завеждане на иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на
дължимите от него суми. Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на
носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се
приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в
хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск поради
погасяването му, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
Тъй като плащането на задълженията е станало след предявяване на исковете, ответникът
дължи заплащане и на законната лихва върху главницата, която на основание чл. 162 ГПК и
след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, за периода 26.05.2023 год. до
31.10.2023 год., съдът определя в размер на 2,67 лева. С извършеното от ответника плащане
на 31.10.2023 год. в размер на 50,10 лева, частично е погасена и дължимата сума за законна
лихва за периода от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, в размер на
2,57 лева.
Предвид което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 00,10 лева,
представляваща дължима законна лихва за периода от 26.05.2023 год. до 31.10.2023 год.
По разноските:
Съдът установява обстоятелството, че претендираната сума е погасена чрез плащане в хода
на процеса, което не обуславя извод за отхвърляне на иска като неоснователен, а за
отхвърлянето му като погасен чрез плащане в хода на процеса, водещо и до различни правни
последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае
случаите, в които иска се отхвърля като неоснователен. В случая исковете се отхвърлят като
погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба. Ответникът е отправил искане
съда да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като не му се възлагат разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Молбата е неоснователна.
Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се
възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което е
необходимо и двете да са налице в процесния случай. Съдът приема, че ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. Обстоятелството, че претендираната
сума е погасена, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на иска,
като неоснователен, а за отхвърлянето му, като погасен чрез плащане, водещо и до различни
правни последици по отношение на разноските.
Ето защо съдът счита, че в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени
направените в производството разноски, в т. ч. за юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "****** гр. Враца, с ******* със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. "Максим Горки" № 9, представлявано от изпълнителния директор
Радослав М.лов иск против Ф. К. М., с ЕГН ********** от гр. Враца, с адрес: *****, за
осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 47,60 лева,
представляваща платена от същото цена за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода: 01.05.2019 год. - 30.04.2020 год., в размер на 10,40 лева; за
периода 01.05.2020 год. - 30.04.2021 год., в размер на 12,00 лева; за периода 01.05.2021 год. -
30.04.2022 год., в размер на 12,00 лева; за периода 01.05.2022 год. - 30.04.2023 год. - 13,20
лева., за топлоснабден имот с адрес: гр. Враца, *****, дължими на основание фактура №
Ф6000002376/31.03.2021 год., за периода 01.05.2019 год. - 30.04.2020 год., на стойност 10,40
лева; фактура № **********/31.03.2021 год., 01.05.2020 год. - 30.04.2021 год., на стойност
12,00 лева; фактура № **********/30.11.2021 год., 01.05.2021 год. - 30.04.2022 год., на
стойност 12,00 лева и фактура № **********/30.11.2022 год., за периода 01.05.2022 год. -
30.04.2023 год. на стойност 13,20 лева, поради, като погасен поради извършено плащане в
хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА Ф. К. М., с ЕГН ********** от гр. Враца, с адрес: ***** да заплати на "******
гр. Враца, с ******* със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. "Максим Горки" №
9, представлявано от изпълнителния директор Радослав М.лов сумата от 00,10 лева,
представляваща дължима и неплатена законна лихва за периода от 26.05.2023 год. до
31.10.2023 год.
ОСЪЖДА Ф. К. М., с ЕГН ********** от гр. Враца, с адрес: ***** да заплати на "****** гр.
Враца, с ******* със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. "Максим Горки" № 9
сумата от 175,00 лева, направени разноски в съдебното производство, от които 75,00 лева
държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5