Р Е
Ш Е Н
И Е № 58
гр.
Бяла, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд град Бяла, в публично заседание на
десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
при
секретаря Пенка Цанкова , като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 78 по описа за 2019 г. на РС Бяла, за да се произнесе взе предвид
следното:
Административно-наказателното
производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.Й.К., ЕГН **********,***-0000870 от 31.10.2018г. на Началника
на ОО”АА“ гр.Русе, с което за нарушения по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на Министерства на транспорта, по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр.
чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и по чл.34, пар.3, б.“б“ от Регламент /ЕС/ №
165 от 2014г., са му наложени съответно на осн. чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози-глоба в размер на 2000лв. за първото нарушение, на осн.чл.177,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 3000лв.за второто нарушение и на
осн.чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози-глоба в размер на 1500лв.
за третото нарушение.
В жалбата не се оспорват извършените
нарушения. Развити са съображения за прекомерност на наложените наказания с оглед на това, че са за първи път. В
частност за нарушението по т.2 от НП и наложеното наказание в максимален размер
е посочено, че АНО не е взел под внимание, че управляваният автомобил е
служебен и е липсвала възможност да се откаже управлението му.Моли НП да бъде
отменено изцяло или частично по посочените съображения.
В с.з. жалбоподателят не се явява,
не изпраща процесуален представител, не представя допълнителни доказателства.
Наказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2018г., около 12,45ч. в
с.К., обл.Р., по ул.“В.“ №.., св.А.К.-на длъжност инспектор към ОО“АА“-Русе,
спрял за проверка товарен автомобил марка
„Ивеко“, модел AD410T, категория N3G, с рег.№ ……, с
ползвател „ПИМК“ ООД, управляван от жалбоподателя К.. Автомобилът извършвал
превоз на скална маса от с.К. за гр.Р. При поискване от контролните органи,
водачът на автомобила не представил Карта за квалификация на водач на МПС,
която ИА „Автомобилна администрация“
издава на водачите, придобили съответната категория за управление на ППС
за превоз на пътници и товари. От проверката на представените
документи–кантарна бележка № 1379 се установило, че проверяваното ППС е с
четири оси и две управляеми оси, с допустима максимална маса 32тона, като в
момента на проверката е 39 тона и 540кг, при което претоварването е със 7тона и
540кг. От извършената разпечатка на данните от дигитална карта на дигиталния
тахограф, на преносимото разчитащо устройство, с което контролните органи били
оборудвани се установило, че водачът не
е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън ППС и не е бил в състояние
да използва монтирания в товарния автомобил дигитален тахограф, за периода от
17,50часа на 12.09.2018г. до 10,24часа на 13.09.2018г. Липсвала въведена
информация в дигиталната карта за времето, когато водачът е бил извън
превозното средство.
Св.К. приел, че жалбоподателя е
допуснал нарушения по чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г., по чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ и по чл.34, пар.3, б.“б“ от Регламент ЕС № 165 от 2014г,
за което му съставил АУАН от 19.09.2018г., подписан от жалбоподателя без
възражения. Такива не представил и допълнително в 3-дневния срок по чл.44, ал.1
от ЗАНН. След извършена проверка в информационните
регистри към ИА“АА“ наказващият орган установил, че К. не притежава Карта за квалификация на водач. Обжалваното
НП на Началника на ОО”АА“ гр.Русе било издадено на 31.10.2018г. и връчено лично
на водача на 22.11.2018г.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на св.А.К., АУАН, НП, справка от
системата Главни данни към ИА“АА“, извлечение на хартиен носител на данните от
дигиталния тахограф, пътен лист, кантарна бележка, товарителница, заповед, както и останалите
доказателства, приложени към преписката.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
По пункт 1 НП е незаконосъобразно.С
АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.89,т.4 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. – по време на проверката водачът не е представил карта за
квалификация на водача. За това нарушение в чл.93, ал.2 от ЗАвПр е предвидено
наказание Глоба в размер на 500лв. При издаване на НП административно-наказващият
орган е установил, че водачът е осъществил състава на по-тежко наказуемото
нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. – водачът изобщо не
притежава валидно издадена карта за квалификация, наказуемо на осн. чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвПр с по-тежка санкция – Глоба в по-голям размер от 2000лв. За
първи път с НП, АНО е вменил на жалбоподателя нарушение, каквото не му е
предявявано с АУАН, с което е нарушил правото му да се запознае в цялост с
обвинението и да организира защитата си. Едва с НП нарушителя е разбрал, че
всъщност е длъжен да се защитава срещу друго, по-тежко обвинение, а не това, за
което му е съставен АУАН. АНО се е позовал неправилно на нормата на чл.52 ал.4
от ЗАНН и е преквалифицирал нарушението в по-тежко. Съгласно цитираната норма
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Т.е. АНО е следвало да прецени налице ли са фактите на
нарушението, описано в АУАН, и дали да издаде НП, с което да наложи санкция за
него, а не да достига до правни изводи за наличие на друго, по-тежко нарушение,
за което е събрал допълнително доказателства след съставяне на АУАН и да налага
санкция за него. С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на НП по
пункт 1 е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1
т.5 т.6 и т.7 от ЗАНН, което е довело до неправилно приложение на материалния
закон. В обстоятелствената част на НП са описани обстоятелства, посочени в
акта, обосноваващи нарушението по чл.89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г, а
по-надолу в НП е приета нова фактическа обстановка и приложена разпоредбата за по-тежко наказуемото
нарушение по чл.87, т.3 от същата наредба, с оглед на която е наложена и
предвидената за това по-висока Глоба от
2000лв. Налице е съществен порок на НП, което обосновава неговата
незаконосъобразност и води до отмяната му в тази част.
По пункт 2 НП е незаконосъобразно само досежно
размера на наложеното административно наказание. За нарушението по чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г.
на МРРБ, АНО е наложил на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно
наказание глоба в максимален размер от 3000лв. Цитираната санкционна норма водач,
който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. От представените по делото
доказателства - кантарна бележка се
установи, че управляваното от жалбоподателя ППС е с четири оси и две управляеми
оси и е с брутно тегло 39т. и 540кг, като надвишава със 7т. и 540кг
допустимото. Съобразно чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ - Максимално допустимото тегло на ППС, движещи се по пътища, предназначени
за обществено ползване за моторно
превозно средство с четири оси с две управляеми оси е 32т. С управлението на
процесното ППС, чието тегло надвишава допустимите норми жалбоподателят е
осъществил изпълнителното деяние на нарушението, което е извършил виновно, умишлено,
съзнавайки обществено-опасния характер на деянието си, но въпреки това целейки
извършването му. Същият е бил запознат с това, че е управлявал ППС с маса над
допустимата още към момента на поемане на управлението на МПС, което се доказва
от приложените писмени доказателства-пътен лист, товарителница, впоследствие
удостоверено и в кантарна бележка, с която също бил запознат. Поради това
обосновано АНО е наложил предвидената в закона санкция за извършеното
нарушение. Същевременно размерът й се явява прекомерен, тъй като не е съобразен
с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като не са отчетени в НП смекчаващите
отговорността обстоятелства, че се касае за първо нарушение на жалбоподателя от
този вид, че управляваният автомобил е служебен и К. е осъществява възложеният
му превоз по трудов договор, освен това липсват доказателства за получаваните
доходи, които да обосновават такъв размер на санкцията. С оглед на това съдът намира, че размерът на
наложената санкция е необосновано завишен и следва да бъде намален до законовия минимум от 500лв., с изменение
на НП в тази част.
По пункт 3 НП е правилно и
законосъобразно. Нарушението по чл.34, пар.3, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 165 от
2014г. е правилно установено и доказано, за него не се спори и от страна на
жалбоподателя. Съобразно цитираната норма се въвежда задължение за водача,
когато в резултат на отсъствие от ППС не е в състояние да използва тахографа, с
който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5,
б.“б“, подточки
ii,
iii и iv, се вписват в
картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на
данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален
тахограф. Държавите членки налагат на водачите изискване да представят
формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в
превозното средство. От събраните доказателства по делото - показанията на св.К. и разпечатки от
дигиталния тахограф се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя К. като
водач на превозното средство не е изпълнил това свое задължение. Видно от компютърната разпечатка на дигиталния тахограф, с който е
обурудван автомобила, на името на жалбоподателя, за периода от 17,50часа на
12.09.2018г. до 10,24часа на 13.09.2018г.,
водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън
превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания тахограф. За
посоченото нарушение, санкционната норма на чл. 93в, ал.11 от ЗАвПр от 2017г. предвижда
глоба от 1500лв. за водач, който не е въвел данните относно периодите на
"друга работа", "време на разположение",
"прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност
да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън
превозното средство. От субективна страна нарушението е извършено виновно. Нарушението
е с фиксиран размер в закона и същият правилно е приложен от АНО. Това налага
НП в тази част да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 38-0000870 от 31.10.2018г. на Началника
на ОО”АА“ гр.Русе, с което за нарушение по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на Министерства на транспорта, е наложено на осн. чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр административно наказание-глоба в размер на 2000лв./две хиляди лева/
на П.Й.К., ЕГН ********** ***
ИЗМЕНЯВА
НП № 38-0000870 от 31.10.2018г. на
Началника на ОО”АА“ гр.Русе, В ЧАСТТА, с която за извършено нарушение по
чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ, е наложено на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно
наказание- глоба в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, като НАМАЛЯВА размера
на глобата на 500лв./петстотин лева/.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0000870 от 31.10.2018г. на Началника
на ОО”АА“ гр.Русе, В ЧАСТТА, с която за извършено нарушение по чл.34, пар.3,
б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 165 от 2014г., е наложено на осн. чл.93в, ал.11 ЗАвПр
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин лева
/.
Решението подлежи на обжалване по
реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
25.02.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в публичното заседание на 23 януари 2019 г. в състав:
Председател:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и в присъствието на прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА като
разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА КАН дело № 317 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила
е жалба от И. Г. У. *** срещу Решение № 660/08.11.2018 г., постановено по АНД №
1194/2017 г. на Районен съд Русе, с което е потвърдено НП №
38-0000509/06.06.2018 г. на Началник Областен отдел"Автомобилна
администрация"- гр. Русе, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) му е наложена административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. Наведени са касационни основания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение
на процесуалните правила. Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло
наказателното постановление. Претендира и присъждане на направените в
касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
не ангажира становище по жалбата.
Участващият
в производството прокурор от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по
делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, административният съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и атакува съдебен
акт подлежащ на оспорване по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Ето защо,
производството е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е събрал и обсъдил ангажираните от страните доказателства. Установил е
фактическа обстановка, по която страните не спорят. Въз основа на това е
формирал изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и правилно приложение на материалния закон от наказващия орган.
Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е възраженията на
жалбоподателя. Мотивиран така, РРС е потвърдил изцяло наказателното
постановление.
Настоящият
състав на съда намира, че оспореното решение е правилно. Наведените в жалбата
оплаквания са неоснователни по следните съображения.
От
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че на 11.05.2018 г.
около 6. 15 ч., в гр. Русе, бул. "Тутракан", в района на ГКПП Дунав
мост контролните органи са извършили проверка на жалбоподателя, който е престоявал
със съчленено ППС, състоящо се от товарен автомобил и полуремарке и с които е
извършвал започнат на 10.05.2018 г. международен обществен транспорт. При
проверката водачът е бил без удостоверение за психологическа годност. На
контролните органи е представено удостоверение за психологическа годност №
253981, издадено на 12.03.2015 г. и валидно до 12.03.2018 г. Проверяващите са
приели, че срокът на валидност на удостоверението е изтекъл и в момента на
проверката водачът не е притежавал валидно удостоверение. Съставен е АУАН за
установеното нарушение, а впоследствие и НП № 38-0000509/06.06.2018 г., с което
на водача е наложено административно наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтПр за
нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС в размер на 2000 лв. При тази безспорно
установена фактическа обстановка касационният съд намира, че правните изводи на
районния съд за наличие на обективните и субективни признаци от състава на
административното нарушение са правилни.
В
касационната жалба се навеждат твърдения за нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като нарушението не е описано
достатъчно конкретно в НП и правото на защита на жалбоподателя е нарушено.
Твърди, че е следвало в НП изрично да се посочи, че е представил на
проверяващите удостоверение за психологическа годност, но то било с изтекла
валидност; в този смисъл той е притежавал такова удостоверение, а не, както е
посочено в НП, е бил без удостоверение. Наведените в жалбата оплаквания са
неоснователни по следните съображения. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, при извършване на международен превоз на
товари в превозното средство трябва да се намира удостоверението за
психологическа годност на водача. Това удостоверение съдържа личните данни на
лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за
психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото
изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване
и на валидност. Валидността на последното определя срока, в който документът
удостоверява обстоятелствата, за които е издаден. Следователно, изтичането на срока
на валидност прави документа негоден да изпълнява функциите си, т. е. той е
приравнен на липсващ.
Като
е потвърдил наказателното постановление районният съд е постановил правилен
съдебен акт. Същият не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост
и следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 660/08.11.2018 г., постановено по АНД № 1194/2017 г. на
Районен съд Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
№
гр. Русе, 08 март 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски административен
съд, в закрито заседание на 20 февруари 2019 г. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
като разгледа докладваното
от......... съдията Василев......... к. а. н. д. № 5...... по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно
по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс
(АПК) и чл. 217, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.
Образувано е след постъпила
касационна жалба от ОО "Автомобилна администрация" Русе към
Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация"(ИА "АА")
гр. София против решение № 688/13.11.2018 г. на Русенски районен съд,
постановено по а. н. д № 1282/2018 г. по описа на съда, с което е отменено
наказателно постановление (НП) № 38-0000574 от 27.06.2018 г. на и. д. началник
при ОО АА Русе, досежно наложените с него наказания по т. 1 и т. 3, свързани с
извършени нарушения от П. И. на чл. 18, т. 4 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закон за
движение по пътищата.
В частта по т. 2 от санкционния акт, за наложено наказание "глоба" в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999
г., санкционния акт бил потвърден.
С жалбата се оспорва
отмяната на санкцията само по т. 1 от наказателното постановление, досежно
нарушението на чл. 18, т. 4 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. Излагат се
оплаквания, че решението на съда е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, касационно основание, разписано в чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Иска се отмяна на
атакувания акт в оспорената му част и съответно потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът по касационната
жалба не ангажира становище.
Представителят на
прокуратурата, в писмено становище, дадено по реда на чл. 217, ал. 4, изр. 2-ро от АПК предлага да бъде оставено в сила
въззивното решение.
След като обсъди
оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спорът в настоящото
производство, с оглед направеното оспорване, е досежно нарушението по т. 1 от
НП и касае следното:
По време на извършената на
29.05.2018 г. проверка от контролните органи на ИА АА ОО Русе на автобус с
водач ответника П. И., било установено, че към него момент той не може да
представи карта за квалификация на водача. За това му деяние му е съставен АУАН
и повдигнато обвинение, касаещо нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № ЗЗ от
3.11.1999 г., според която норма всеки водач на автомобил за обществен превоз
на пътници трябва да отговаря на следните изисквания "да притежава валидна
карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози".
След съставяне на акта, в
законоустановения 3-дненве срок, водачът на автобуса представил карта за
квалификация на водача, но с изтекъл срок на валидност-до 19.05.2018 г.
Началникът на ОО АА Русе
приел, че не са налице основания за уважаване на възраженията и издал и
оспореното пред РРС наказателно постановление.
С решението, постановено по
а. н. д № 1282/2018 г. по описа на съда, съдебният състав отменил атакуваното
пред него НП, издадено от гл. инспектор при ОО "АА" Русе, относно
наложените наказания по т. 1 и т. 3 от санкционния акт. Наказанието за
нарушението по т. 2 било потвърдено.
Мотивите за отмяна на
наказанието по т. 1 от санкционния акт не се споделят от настоящия съдебен
състав. Според АС Русе, деянието на водача е безспорно установено и доказано и
осъществява от обективна и субективна страна административното нарушение,
наказуемо по чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП.
Извършеното от АНО описание
на нарушението също е достатъчно пълно и ясно, и спазва изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, противно на приетото от районния
съд.
По делото няма спор, че на
посочените в АУАН и НП дата и място, П. И. е извършвал превоз на пътници с
управлявания от него автобус, както и че не е притежавал валидна към деня на
проверката карта за квалификация на водача, издадена при условията и реда,
регламентиран в Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация
( Наредба № 41/2008 г.).
В чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП, по
който нормативен текст е санкциониран деецът, е предвидена
административно-наказателна отговорност за водач на МПС, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В чл. 89 от Наредба №
ЗЗ/03.11.1999 г. са описани документите, които по време на работа водачът
задължително представя при поискване на контролните органи, като един от тези
документи, посочен в т. 9 от цитирания нормативен текст, е картата за
квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвтП - Наредба № 41 от 4.08.2008 г. В
този смисъл са и нормите от цитираната Наредба № 41, според които
"Водачите преминават курс за периодично обучение преди изтичане на срока
на валидност на картата за квалификация на водача". Съответно според ал. 3
на същия член 18 от Наредбата, "Водачи, които притежават карта за
квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват
професията, подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да
упражняват професията".
От събраните по делото
доказателства, и от анализа на цитираните разпоредби, се установява по безспорен
начин, че касаторът е осъществил именно състава на административното нарушение,
регламентирано в чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтП,
както от обективна, така и от субективна страна.
От представената с
възражението по съставения АУАН и приета по въззивното дело като доказателство
карта за квалификация е видно, че водачът е притежавал валидна такава до
19.05.2018 г. и твърди, че след изтичане срока й на валидност ще започне курс за
периодично обучение, както се изисква от Наредба № 41/2008 г. Липсват обаче данни такова да е било извършено в
близките два месеца, което се установява от направена служебна справка от съда
в ИА АА.
Нещо повече. След направена
служебна справка в ОО АА гр. Монтана, се установи, че едва през месец юни
същият е заплатил таксата за издаване на удостоверение, потвърждаващо неговите
знания и квалификация, а курсът, който е преминал съгласно изискванията на
Наредбата за периодично обучение, е отново същия месец. Последното означава, че
водачът към момента на проверката не е имал право въобще да управлява автобус с
превоз на пътници.
Ето защо, водачът на
автобуса, извършващ обществен превоз на пътници следва да понесе наказанието,
предвидено в чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП.
Деяния като процесното, се отличават от подобни такива с по-високата си степен
на обществена опасност. Тук става въпрос за превоз на пътници и ненапразно
законодателят, в разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 41 е въвел
правилото към водачи, които притежават карта за квалификация на водача, чийто
срок на валидност е изтекъл, както и за водачи по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват
професията, че подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да
упражняват професията.
Ето защо, жалбата на ОО АА
се явява основателна, а съдебният акт на РРС неправилен и подлежи на отмяна.
Съответно, наказателно
постановление № 38-0000574 от 27.06.2018 г. на и. д. началник при ОО АА Русе,
като правилно и законосъобразно в частта за наказанието по т. 1 от него, следва
да се потвърди.
Административният съд
намира решението на РРС в обжалваната му част за допустимо и валидно, но
постановено в нарушение на закона. Това прави подадената срещу него жалба -
основателна.
Налице е касационно
основание за отмяната му, каквито се сочат от жалбоподателя. Съответно, със
своето решение АС Русе следва да потвърди НП в частта за наказанието по т. 1.
Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя решение №
688/13.11.2018 г. на Русенски районен съд, постановено по а. н. д № 1282/2018
г. по описа на съда и вместо него
ПОСТАНОВЯВА: Потвърждава
наказателно постановление № 38-0000574 от 27.06.2018 г. на и. д. началник при
ОО АА Русе, досежно нарушението на чл. 18, т. 4 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999
г., за което на П. М. И. е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 2000 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Настоящият състав на касационната инстанция
намира за неоснователни наведените в касационната жалба възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са описани ясно и в
достатъчно пълна степен всички елементи от състава на констатираното
административно нарушение. При извършената проверка настоящата инстанция не
установи нарушения на процедурните правила за съставянето на АУАН и НП. Същите
отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, посочени в
разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е
намерила съответното изражение и в издаденото НП. Извършеното нарушение е
конкретизирано, като в описателната част на НП са посочени обстоятелствата,
съгласно изискванията на цитираната разпоредба, като фактите и обстоятелствата,
на които се е позовал наказващия орган, са били надлежно установени в хода на
административнонаказателното производство. Налице са мотиви в съдебното Решение
на ГРС, които обосновано обсъждат както доводите на санкционираното Дружество,
така и събраните в хода на административното производство доказателства. Налице
е коректно посочване на датата на нарушението- 11.10.2017г., както и място на
неговото извършване. Доводите на санкционираното Дружество в обратна насока са
несъстоятелни и неподкрепени в с никакви доказателства.