Решение по дело №929/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20193330200929
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  48                          05.03.2020г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На  трети февруари                                                  Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Даринка Димитрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 929 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К.В.Б. ***- 1873- 000226/07.11.2019г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, РУ Разград, с което на основание чл.178е от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, нарушен е материалния закон, тъй като е паркирал пред дома си и поведението му не съставомерно по чл.94, ал.3 от ЗДвП, претендира и наличие на предпоставките по чл.28 от ЗАНН, поради което моли да бъде отменено. В с.з. процесуалният му представител- адв.С., поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна – ОДМВР- Разград, при редовност в призоваването не се явява представител в с.з. В депозираното придружително писмо моли жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Районна прокуратура – Разград, при редовност в призоваването не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН от 11.10.2019г., съставен срещу жалбоподателя за това, че „на 03.10.2019г. около 12:15ч. в гр.Разград по ул.Паркова е паркирал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.табела  **, негова собственост, върху тротоар, на който не са определени места за паркиране от собствениците на пътя или администрацията, с което виновно е нарушил чл.94, ал.3 от ЗДвП“.

Обстоятелствата по акта са изложени и в обжалваното НП, поради което на Б. е наложена на основание чл.178е от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон.

Към преписката са приложени глоба с фиш от 03.10.2019г., уведомление, възражение от 09.10.2019г., сведение от К.Б., докладна записка, възражение, становище, писма.

Жалбоподателят представя като доказателство адресна карта, от която е видно, че е адресно регистриран на адрес гр.Р., ул.**, както и два броя снимки.

По  делото е разпитан актосъставителят св.С., който по същество  потвърждава изложените в АУАН обстоятелства, като са констатирали няколко неправилно паркирани автомобили и им съставили фишове. Автомобилът на жалбоподателя бил частично върху тротоара, пред къща на ул.*, пред дома на собственика на автомобила. Разстоянието до жилищната сграда било около 3-4 метра и пешеходците можели да преминават.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът направи цялостна проверка и констатира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на предвидената за това процедура.

От събраните по делото доказателства, съдът намира, че нарушението е установено по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.  Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП "За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. " В случая е безспорно, че процесното място, на което е бил паркиран автомобила – тротоар на ул. "*", не е определено от собственика на пътя - Община Разград, като място за паркиране.

В този случай не следва да се изследват останалите предпоставки на нарушената разпоредба – чл. 94, ал. 3 от ЗДвП – допустимата максимална маса на превозното средство, как е било паркирано превозното средство спрямо оста на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и сградите. Посочените хипотези, законодателят е предвидил като изисквания към водачите, които паркират превозни средства, само в случай, че за съответния тротоар е определено място за паркиране от съответната община или администрация, докато в конкретния случай не е налице тази предпоставка.

В НП е налице пълно и точно описание на нарушението и на мястото, на което е извършено – конкретизирано е местоположението на автомобила – ул. "*“, като е пояснено, че същия е бил паркиран върху тротоара, именно за което е бил санкциониран собственика.

Релевантният за приложението на материалния закон факт е този за паркиране върху тротоар на място, което не е определено за тази цел от собственика на пътя или администрацията, която го управлява. Определянето на местата за паркиране върху тротоар става с нарочно поставен знак, т. е. при липсата на такъв, паркирането не е разрешено дори да са спазени останалите въведени с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП изисквания. Липсата на такъв знак представлява отрицателен юридически факт, а наличието му благоприятен такъв за наказаното лице, поради което доказателствената тежест е за последното. В хода на производството, жалбоподателят нито е твърдял, нито е доказвал, че мястото е било разрешено за паркиране върху тротоара, т. е. доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е останала необорена.

При установеният по този начин факт за паркиране върху тротоар на място, което не е определено за целта от собственика на пътя или администрацията, която го управлява, е налице правилна квалификация на АНО на описаното в НП нарушение. При правилно приложение на материалния закон, като е отчел и особеностите на конкретния случай, наказващият орган е наложил адм. наказание в минималния предвиден в разпоредбата чл. 178е от ЗДвП размер – глоба от 50 лв.

Предвид тези съображения за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното НП, същото следва да бъде потвърдено.        

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19- 1873- 000226/07.11.2019г. на Началник сектор към ОД МВР- Разград, РУ Разград, с което на основание чл.178е от ЗДвП на К.В.Б. *** е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: