М О Т И В И
към Решение по АНД
№ 5813/2015г. по описа на ПРС, Втори н.с.
Производството е
по реда на чл.378 от НПК.
Производството е образувано по внесено от прокурор при
Районна прокуратура гр.Пловдив по реда на чл.375 -
чл.379 от НПК постановление, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК на обвиняемия Т.И.Б. ***, ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2, т.3, пр.1, вр.
ал.1 от НК за това, че на 9.02.2015г. в гр.Пловдив,
на публично място проявил жестокост по смисъла на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от
Закона за защита на животните, във връзка с чл.151, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, към гръбначно животно – женско, бяло на цвят
куче, порода „Дого Аржентино”,
с ушен номер 100000100002889, регистрирано в гр.Пловдив,
като му е нанесъл удар с брадва и му е причинил противозаконно смърт, като
деянието е извършено по особено мъчителен за животното начин.
В съдебно заседание Районна прокуратура гр.Пловдив
изпраща представител който поддържа посоченото в постановлението за
освобождаване на обвиняемия Б. от наказателна отговорност, и направи искане да
му се наложи административно наказание глоба в размер на средно предвидения от
законодателя размер. Представителят на
РП гр.Пловдив поиска съдът да присъди на
обвиняемия направените разноски по
делото.
Обвиняемият Т.И.Б. редовно призован се явява и лично участва
в съдебното заседание. Обвиняемият Б. в съдебно заседание признава вината си,
изразява съжаление за случилото се. В последната си дума обвиняемият Б. поиска
да му бъде наложена глоба в минимален размер.
Неговият служебен защитник адв.А.Р., назначена
в хода на досъдебното производство, акцентира върху
смекчаващите отговорността обстоятелства и поиска от съда да бъде наложена
минимална парична санкция а именно 1000 лева на подзащитния и Б..
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното:
Обвиняемия Т.И.Б. е роден на *** ***, адресно
регистриран и живущ ***, б., български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********
От приетата по делото справка
съдимост на обвиняемия Т.Б. съдът намира като установено, че същия не е
осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност и да му е
налагано административно наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Свидетелката З.А. притежавала
домашен любимец – куче, порода „Дого Аржентино”. Кучето било женско с тегло около 35 кг. и на
възраст около 3 години. Кучето било с поставен чип, както и редовно ваксинирано,
съгласно изискванията на чл.174, ал.1 и
ал.2 и чл.175, ал.1 от Закона за ветеринаро-медицинска
дейност. За кучето свидетелката А., както и свидетел В.Г.Х., приятел на
свидетелката А., живущи заедно на семейни начала, полагали нужните грижи на
адреса на който живеели а именно гр.П., ул.”Б.Ш.” № ******.
На 19.02.2015г. свидетелката А. излезнала около 09,30 маса сутринта за да разходи кучето си
пред блока, където живеела. Свидетелката пуснала кучето си свободно да се
разхожда в района пред блока, при което то се приближило към други две кучета, свободно
пуснати. Едното от кучетата било изведено за разходка от свидетел П.Д., а другото
куче било изведено за разходка от обвиняемия Т.Б.. Свидетел П.Д. бил седнал на
пейка находяща се в района, когато зад гърба му
изскочило кучето, собственост на свидетелката А., което се приближило до
кучето на обвиняемия Б., при което двете кучета се сборичкали. Свидетелката А.
виждайки сборичкването отишла до кучета и издърпала нейното куче за нашийника.
В този момент се появил обвиняемия Б. който носел брадвичка в ръката си,
приближил се до кучето на свидетелката А. и нанесъл удар с брадвичката в гърба
на кучето. Следствие на удара се отворила рана с последвало обилно
кръвотечение. След като свидетелката А. не успяла да спре кръвотечението,
същата отвела кучето си до дома си. Свидетелката А. и свидетел Х. качили кучето
си в колата на свидетел Х., след което го откарали във ветеринарната клиника на
свидетел Г.Л.. В клиниката на кучето бил поставен венозен катетър и започната
флуидна обемнозаместваща терапия. На кучето е бил подаван кислород и сложени венозно кръвоспиращи
лекарства. Раната е била тампонирана. При прегледа
осъществен от свидетел Л. на пострадалото животно било установено, че раната е
много широка, като обхваща кожата, подкожната тъкан, мускулатурата заедно с
кръвоносните съдове в областта и достига до костта /гръбначния стълб/. Въпреки
усилията на свидетел Л. за обладяване на
кръвотечението, скоро след началото на терапията кучето починало от кръвозагуба.
Съгласно заключението на вещо лице д-р М.Д. – ****, причината за смъртта
на кучето е причинена порязна рана, предизвикана от
остър предмет, в случая малка брадва, настъпила 2 до 3 часа след
предизвикването на раната, следствие на остра кръвозагуба.
В резултат на нанесения удар с острото на брадвата, в областта на кръстеца, в
дясно са разсечени мускул Лонгисумис Дорзи и съседните на него тъкани, които са големи
артериални съдове, довело до бърза кръвозагуба.
Съгласно заключението на вещото лице причинените на кучето увреждания са
такива и причинени по начина, както е описан от свидетелите и че няма друг
възможен механизъм по който би могло да се случи. Нараняването е едно, но със
сила достатъчно да предизвика смъртоносно нараняване. Нараняването води след
себе си мъчителност и болка, т.е смърта
е настъпила с голяма физическа болка и твърде мъчително.
Страните не оспорват заключението на вещото лице.
Така изложената фактическа обстановка съдът намира като установено по
безспорен и несъмнен начин от събрания на
досъдебното производство доказателствен материал –
обясненията на обвиняемия Т.Б., от показанията на свидетелите З.Б. А., В.Г.Х., Г.А.
Л. и П.Г.Д., както и от приложените заключение на вещо лице по назначената
съдебна ветеринарно – медицинска експертиза, протоколи за доброволно предаване,
смъртен акт от 19.02.2015г. и другите писмени доказателства.
Противоречия в приетите по делото
доказателства съдът не констатира.
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на приетите
по делото доказателства като доказано по несъмнен начин, че обв.Т.Б.
е осъществил деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2, т.3, пр.1, вр. ал.1 от НК, за което същият е привлечен към
наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
Престъплението по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2, т.3, пр.1, вр. ал.1 от НК е резултатно и се
счита за осъществено при установяване на извършване на изпълнително деяние в
някоя от предвидените в текста на
основния състав форми и при настъпване на съставомерния резултат, визиран в ал.1. Разпоредбата
от специалната част на НК, с която е криминализирано
деянието, за което обв.Б. е привлечен към наказателна
отговорност, систематически се намира в Глава десета, озаглавена
"Престъпления против реда и общественото спокойствие" и очевидно има
предвид дейност, насочена към засягане на този родов обект от обществени
отношения, които се охраняват с престъпленията в тази глава, при която, наред с
обективната страна на престъплението, деецът трябва да има и съзнанието, че я
осъществява с особената му проявна
форма, визирана в закона, а именно жестокост.
При установената по
делото фактическа обстановка, описана по
– горе, не буди съмнение наличието на
деяние и механизма на осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна
е, че на 19.02.2015г., в гр.Пловдив, на ул.”Б.Ш.”
пред № *** обв. Т.Б. е проявил жестокост към гръбначно животно –
куче, порода „Дого Аржентино”,
женско, бяло, на три години, с ушен номер 100000100002889, регистрирано в гр.Пловдив и редовно ваксинирано, съгласно
изискванията на чл.174, ал.1 и ал.2 и
чл.175, ал.1 от Закона за ветеринаро-медицинска
дейност, като му е нанесъл удар в областта на гърба с малка брадвичка. Няма
никакво съмнение, че в резултат на нанесения удар е причинил противозаконно на кучето съставомерния по основния състав на престъплението
по чл.325б НК резултат а именно смърт, следствие на увреждане, изразяващо се в
дълбока рана върху гърба на кучето, с обилно кръвотечение. Увреждане
характеризиращо се с прави ръбове и дълбоко проникване до гръбнака, с разсечен
мускул и околни тъкани, които са големи артериални съдове и което увреждане е недвусмислено
установено с убедителни доказателствени източници. С оглед преценката на съда,
основана на свидетелските показания и конкретно на заключението на вещото лице
по назначената ветеринарно – медицинска експертиза това увреждане може да се
характеризира като тежко и което увреждане, въпреки оказаната съответно и
адекватно медицинска помощ е довело до смъртта на кучето. В случая обекта на
посегателството е установен по необходимия конкретен начин с индивидуализиране
на животното. Използването на предмет с остра режеща повърхност и конкретно на
брадвичка, каквато е възприета от свидетелите – очевидци да се използва от обвиняемия
при нанасяне на удара в областта на гърба на кучето, предизвиканото обилно
кръвотечение и възможност за засягане на гръбначния стълб и други органи, както
и публичния характер на ползване на пространството пред жилищния блок в който
живеят свидетелката А. и обвиняемия, сочи на извода за наличието и на
квалифициращите по ал.2, т.2 и т.3 на чл. 325б от НК признаци, а именно, че
деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на хора и животни
и поради горните особености се отличава като проява на особена жестокост, на
публично място. Нанесената рана по тялото на кучето е довело до масивен кръвоизлив,
влошено общо състояние на кучето и силни болки, с последвало смърт поради обилния кръвоизлив и
последвалата кръвозагуба. Последното пък от своя
страна е достатъчно за преценката, че начинът на осъществяването му се явява
особено мъчителен за кучето.
След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените
източници по делото се установиха всички обективни признаци от състава на
престъпление предмет на разглеждане по настоящето дело, следва изрично да се отбележи, че не буди
съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установено по безспорен и
категоричен начин съпричастността именно на обв.Б. в
извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на нанасяне на удара именно от него по механизма и с последиците,
свързани с причиняване на нараняване на кучето собственост на свидетелката А. и
последвалата смърт на кучето.
От субективна страна съдът счита, че обв.Б. е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла -
пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла
е установено съзнаването от страна на обвиняемия, че се касае за гръбначно
животно, а използваното средство и начина на „служене с него”, показващ проява
на агресия и жестокост ще доведе до съставомерния
резултат. Прекият умисъл в случая съдът извежда от белезите на конкретното
деяние и фактическите положения, при което то е било осъществено - при интелектуалното
ниво и житейски и социален опит на
дееца. Проявата му в пълна степен илюстрира и визираната в разпоредбата на
чл.6, ал.2 от Закона за защита на животните категория „нехуманно
отношение към животните”. За такова се смята причиняване на болка или страдание
на животно или предизвикване на силен страх, което също е особено показателно
за субективното му отношение към деянието от гледна точка нанесения удар и
засегнатото животно. На това място следва да бъде отбелязано за пълнота на
изложението, че действително и законът, и съдът като институцията, призвана да
бди за спазването му, а така също и житейската справедливост налагат да се
търси баланса в защита на интересите на всички субекти, в това число и този на обвиняемия,
за осигуряване защита на неговия домашен любимец, а именно куче, женско,
смесена порода. От събраните в хода на досъдебното
производство доказателства се съдържат доказателства, че този интерес е бил
пряко засяган при това нееднократно, както и за наличие на опити от страна на обв.Б. за уведомяване лицата които полагат грижи за кучето,
предмет на разглеждане по настоящето дело, за неговото въздържане и
обезопасяване. До голяма степен такъв е
бил и процесният случай, а
това е възможно и твърде вероятно да се дължи на проявено надценяване характера
на кучето от страна на неговите стопани, което без съмнение не следва да се
толерира. То обаче само по себе си не дава основание да се приеме, че обв.Б. по отношение на сборичкването между двете кучета
следва да подходи по начина, по който го
е довел до наказателно преследване - чрез престъпление и то такова, извършено
по описания начин. В случая не са били налице такива обстоятелства, които да
обосноват действие на същия в хипотезите, изключващи обществената опасност на
стореното или умисъла, а именно при неизбежна
отбрана, тъй като този институт е приложим само при нападение от човек. По отношение
на животни принципно би могло да се позовава на крайна необходимост, каквато в
случая също така не е била налице. За да се изключи обществената опасност на
деянието, извършено при крайна необходимост, следва няма друг начин за
избягване настъпването на вредоносния резултат, а такъв друг начин в случая без
съмнение е бил налице и животните е могло, както е правено и друг път, да бъдат
разделени и изведени от мястото, без да
се нанасят удари по начина и със средствата, описани в постановлението на РП
Пловдив и приети от съда, като осъществени в обективната действителност.
При така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на извършеното престъпление, съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а
от
НК за освобождаване на обвиняемия т.Б. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Още повече че
е задължен да стори това,
доколкото цитираната разпоредба е с императивен характер
и приложението й от съда е задължително,
когато са налице
условията за това, без
значение от реда за разглеждането му.
За извършеното от обв.Т.Б. престъпление
е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. В състава престъплението не е предвидно
настъпването на съставомери
имуществени вреди, без значение дали несъставомерни такива са настъпили. Обвиняемият Б.
до момента не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК. Не се установява наличието на визираните в ал.7
на чл.78а от НК законови пречки за това. Настоящият съдебен състав на съда счита, че
разпоредбите на чл.78а, ал.1-5 от НК са неприложими само при причинена смърт на
човешко същество, тъй като в самият текст на закона законодателят е поставил
причиняването на смърт като алтернатива на причинено увреждане с характера на
тежка телесна повреда, която по смисъла на чл.128, ал.2 НК се изразява само в
посочените телесни увреждания, касаещи човешки органи и свързаните с тях
жизнени функции.
При индивидуализацията на административното наказание, което
следва да бъде
наложено на обв.Б., настоящий съдебен състав определи „глоба” съобразно законодателно определения размер, след като обсъди
данните за личността
на обвиняемия – същият е с необременено
съдебно минало и с данни за личността, които
не го характеризират в негативен план. Същият в хода на
съдебното следствие, признава вината си, изрази съжаление за
извършеното, даде обяснения за случилото, с което
спомогна за разкриването на
обективната истина. С оглед на
това, бе възприето,
че административното наказание следва
да се наложи
при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но е необходимо
да се отбележи
и това, че всъщност
отегчаващи вината такива не
бяха установени в хода
производството, извън фактите, определящи за квалификацията на
деянието, които обаче не могат да е обсъждат в такава светлина и на това място.
Настоящият съдебен състав счита,
че при индивидуализиране
на административното наказание, освен
тези обстоятелства, следва да
се съобразятт и семейното
и обществено положение на подсъдимия,
а обществената опасност на деянието
и дееца, преценени в съвкупност, обосновават
размер на административното
наказание „глоба” в рамките, предвидени
в чл.78а от НК, в размер на 1500 лева. Така наложеното административно
наказание се явява и в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската справедливост. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона.
С оглед обстоятелството, че обв.Т.Б. бе признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, макар и да бе освободен по реда на чл.78а от НК от реализирането й с налагане на
административно наказание, в негова тежест следва да се
възложат разноските по делото, като същият на основание чл.189, ал.3 от НПК, бъде осъден да заплати да заплати в полза на
Държавата по сметка на
ОД на МВР – Пловдив в размер на 60 лева, представляваща направени на досъдебното
производство разноски за заплащане
на възнаграждение на вещо
лице.
С оглед обстоятелството, че обв.Т.Б. бе признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, макар и да бе освободен по реда на чл.78а от НК от реализирането й с налагане на
административно наказание, както и поради отпаднало основание за съхранението
на ВД – 1 брой метална брадва, с дължина от 0,35 м. с черна пластмасова дръжка
съдът постанови същата да бъде унищожена като вещ без стойност.
Водим от гореизложените мотиви
съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.