Р Е Ш Е Н И Е № 14
гр.
Сливен, 14.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно
отделение, пети състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
при
съдебен секретар ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от
председателя АНД № 1402 по описа за
Производството
е образувано по повод жалба от С.Д.С. с ЕГН ********** против НП № 54 от 18.09.2019 год., издадено от Директора на ОДБХ -
Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 420а, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) за нарушение на чл. 139, ал.1,
т.1 от ЗВМД.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено.
В
с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по жалбата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по
отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира
за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с изпълнение на Писмо от Министъра на
земеделието, храните и горите до Областния управител на гр. Сливен, както и на
Писмо от Областния управител на гр. Сливен до кметовете на общините в област
Сливен и до Директора на ОДБХ Сливен, била издадена заповед № СН - 3 - 764 от 11.09.2019
г. до жалбоподателя за умъртвяването на един брой свиня майка и пет броя малки
прасета, без индивидуална маркировка. На същата дата - 11.09.2019 г. свидетелите
Г. и К. посетили дома на жалбоподателя, във връзка с изпълнението на тази
заповед. Проверяващите не открили никого на адреса, поради което при
завръщането си в сградата на ОДБХ, предали на актосъставителя, че не са открили
никого за изпълнение на заповедта и последният съставил на жалбоподателя АУАН № 60 за това, че на 11.09.2019 год. в с. Крушаре, общ. Сливен при извършена
проверка във връзка с прилагане на мерки за ограничаване разпространението на
заболяването Африканска чума по свинете на територията на Община Сливен и
създаване на
Въз
основа на съставения АУАН било издадено НП № 54 от 18.09.2019 год., издадено от
Директора на ОДБХ - Сливен, с което на жалбоподателката било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 420а, ал. 1 от ЗВМД за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗВМД.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй
като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията на
съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали
е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или
не.
В
настоящия случай съдът констатира, че не са спазени разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН. В съставения АУАН няма отбелязване, че нарушителят отказва да подпише акта, като
същевременно има посочване на трите имена и подпис на свидетел на отказа на
нарушителя да подпише акта. Ако действително е бил налице отказ, това е
следвало да бъде изрично посочено, в мястото, отредено за подпис на нарушител. Нещо
повече от събраните по делото гласни доказателства се установи не само, че не е
налице отказ, но че изобщо актът не е бил съставен в присъствие на жалбоподателя.
Това разбира се не е невъзможно, съобразно разпоредбите на ЗАНН, но следва
лицето да е било поканено да се яви за съставяне на акт, същото да не се е
явило в посочения ден и час и актът да се състави в негово отсъствие.
Жалбоподателят изобщо не е бил уведомен, че ще му бъде съставен акт. Актът е
съставен като видно от него не е положен подпис от страна на жалбоподателя, за
това че му е бил връчен за запознаване. При това положение възниква въпроса
дали този акт въобще му е бил връчен и дали жалбоподателят някога е узнал какво
е неговото съдържание.
Процедурата
по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на
наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в
дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства.
Процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално задължение за
административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на
защита на наказаното лице. В този смисъл липсата на подпис на нарушителя, който
да удостовери, че е получил акта, както и посочването на едно и също лице, като
актосъставител
и свидетел на отказа на нарушителя да го подпише, означава, че не е спазена
процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице, което
ограничава неговото право на защита.
Освен
това административнонаказващият орган не е изпълнил и разпоредбата на чл. 52,
ал. 2 от ЗАНН - ако се установи, че актът не е бил предявен на нарушителя,
наказващия орган го връща веднага на актосъставителя. Това също не е сторено в
настоящия случай, напротив административнонаказващият орган е издал процесното
наказателно постановление.
Констатираното
от съда нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените,
които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. С израза „нередовност в акта” законодателят е предвидил нередовност в
съдържанието на акта, но не и нередовност в процедурата по съставянето му,
каквато безспорно е налице в настоящия случай. Все пак административно
наказателното производство започва със съставяне на АУАН и ако, както е в
настоящия случай, сме изправени през един абсолютно нередовен акт, който не е и
бил връчен на нарушителя, то следва извода, че адм.
наказателно производство все едно не е започвало. Отделно от това, недопустимо
е наказаното лице да узнае за едно такова производство едва с връчването на
издаденото НП.
Административнонаказващият
орган следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и
разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност
на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Следва да се отбележи за пълнота и фактът, че НП е и
материално незаконосъобразно, доколкото не бяха събрани безспорни и категорични
доказателства, че на посочената в него дата жалбоподателят отглежда в личното
си стопанство свине, без индивидуална маркировка. На тази дата никой от
проверяващите не го е открил в дома му и изобщо не е открил никой от семейството
му, който да ги допусне до имота и да установят отглеждат ли се в него свине
или не. Според проверяващите информацията е придобита чрез списъци от кмета на
селото, но ако се имат предвид тези данни, то в ОДБХ би следвало да е получена
информация, че жалбоподателят отглежда един брой свиня майка и 5 бр. малки
прасета, тъй като така е посочено в заповедта. Само че в разпореждането за
умъртвяване вече това е задраскано и е допълнено „св
1 бр.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че следва
да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 54 от 18.09.2019 год., издадено от Директора на ОДБХ - Сливен, с което на С.Д.С. с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева
на основание чл. 420 а, ал. 1 от ЗВМД за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: