Р Е Ш Е Н И Е № ……
Гр. София, 22.03.2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7040 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 73949/21.04.2020 г. на СРС, по гр. д. № 77978/2017 г., 127 с
- в, е признато за
установено, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „П.“ ЕООД, ЕИК ******дължи
на „Т.С." ЕАД сумата от 279, 30 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.12.2014 г. до
30.04.2016 г. в имот, с абонатен номер 003529, представляващ апартамент на
партерен етаж, находящ се в гр. София, ул. „******, както и сумата от 41, 63
лв., представляваща такса (цена на услугата) за „дялово разпределение“ за периода
01.12.2014 г. - 30.04.2016 г., с които ответното дружество неоснователно се е
обогатило, ведно със законната лихва върху главницата от 13.07.2017 г. (подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане. С решението са
отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 310, 26 лв., изцяло е отхвърлен иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
сумата от 59, 66 лв. за периода 30.01.2015 г. - 06.07.2017 г., както и иска за
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 7,
42 лв. за периода 30.01.2015 г. - 06.07.2017 г. Ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и
заповедното производства, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението се обжалва от ответника „П.“ ЕООД само в частта, в която исковете за главниците са
уважени срещу него. Излага доводи за недопустимост на решението в частта, в
която съдът се е произнесъл относно сумите за дялово разпределение, а по
същество - за неправилност и допуснати нарушения на процесуалния и материален
закон при постановяване на решението. Поддържа, че вземането за цената на
услугата дялово разпределение принадлежи на трето за спора лице - ФДР, което е
сключило договор с ЕС, а не на ищеца. Сочи, че в тази част ищецът е предявил
чужди право и исковата молба е недопустима. Намира, че исковата молба е била
заведена при противоречиви твърдения за основанието на исковете. От една страна
ищецът е заявил вземания за цена на доставена ТЕ за стопански нужди срещу
длъжника, в качеството на потребител по пор. 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, а от друга е
сочил, че вземанията се основават на неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на ищеца, без да се посочи причина за това обогатяване. При
постановяване на решението съдът се е позовал на ОУ на ищеца, както относно
наличието на вземане, така и относно забавата на длъжника, които ОУ регулират
договорните отношения относно доставката на ТЕ. Излага и доводи, че не е
доказано разместване на имуществени блага, което да е довело до обогатяване на
ответника и обедняване на ищеца, както и общ факт, от който те произтичат. Счита,
че е установено наличие на договорно отношение с ответника, за което не е
спазена необходимата форма за действителност, понеже ищецът е извършил реално доставка
на ТЕ, която е потребена от ответника. Поддържа, че тъй като между страните е
налице договорно правоотношение, не е налице неоснователно обогатяване и
разместване на блага. Излага и съображения, че претенцията за дялово
разпределение е не само недопустима, но и не основателна по същество, тъй като
не са представени доказателства, въз основа на които е определена и изчислена
таксата за дялово разпределение. Стойността й не е нормативно определена, за
разлика от тази на ТЕ. Освен това счита, че ищецът не е доказал, че е заплатил
таксата в полза на третото лица помагач и е налице имуществено разместване за
тази сума. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ищецът „Т.С.” ЕАД, оспорва жалбата
като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че
решението е обосновано и съобразено със събраните доказателства, материалният и
процесуален закон. В производството е установено, че между страните не е
сключен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, съгласно
императивните изисквания на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, въпреки отправената покана
до ответното дружество. Сочи, че при липса на сключен писмен договор,
собственикът на имота носи на общо основание отговорност за задълженията за
доставена ТЕ. Доказва се, че за имота е доставена и използвана ТЕ, като е
начислявана такава по прогнозни стойности и са изготвяни изравнителни сметки от
ФДР след края на отоплителния сезон. Стойността на доставената ТЕ е установена
от приетата без възражения СТЕ, като се установява, че сумите за ТЕ са начислявани
по действителния разход на уредите за дялово разпределение в имота. Излага
доводи, че основанието и размерите на претенциите са установени в
производството и законосъобразно исковете са уважени за тези размери. Моли да
остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение в
оспорената уважителна част. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД не взема становище по жалбата.
Настоящият
състав, по реда на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предявени са били искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуване на вземания в полза на ищеца, с източник -
неоснователно обогатяване и лихви за
забава върху тях.
Решението се оспорва от ответника само в частта, в която
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД са уважени за сумите за
главница за ТЕ и дялово разпределение. В останалата част, в която исковете за
главницата за доставена ТЕ са отхвърлени до пълните размери, както и изцяло са
отхвърлени исковете за установяване на вземания за лихви за забава - решението не е оспорено от ищеца и е влязло
в сила. В тази част решението не
подлежи на въззивна проверка.
Настоящият съдебен състав приема,
че решението е валидно и допустимо в оспорените части. Производството се развива след подадено от ответника
„П.“ ЕООД възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу заповедта по чл. 410 ГПК.
СРС се е произнесъл в рамките на претенцията, заявена в
заповедното производство и в този смисъл решението не е недопустимо постановено
по отношение сумата за главница за услуга дялово разпределени, както се
поддържа в жалбата. Въззивният състав намира за неоснователни възраженията на
ответника в обратния смисъл, поддържани в жалбата. Въпросът за дължимостта на
сумата е по съществото на спора.
При постановяване на решението не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Относно законосъобразността на решението и като съобрази
изложеното в жалбата, въззивният състав намира следното:
В правилно
приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е
ответника, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма. Тъй
като по делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с
предмет доставка на ТЕ за процесния имот, с действие в периода на исковата
претенция и топлопреносното предприятие не може да търси стойността на
доставената топлинна енергия до имота на договорно основание, то разполага с правата по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Основателно СРС е направил извод, че правоотношенията между страните следва да
се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго.
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи : 1). имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В
случая се установява, че ответникът е собственик на имота - находящ се в гр. София, ул. ******, партер, магазин,
съгласно нот. акт за
покупко-продажба № 36, т. ІІ, рег. № 5517, дело № 207/19.07.2007 г.
Процесната
сграда безспорно е етажна собственост и в исковия период се установява, че
ищецът е подавал в нея топлоенергия. Съгласно действащото законодателство, чл.
139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост
е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.
При определяне
на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно
задължение, СРС е взел предвид разпределението на енергията, включително
разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия, след
прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил
факта, че цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
Въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал
СРС, че по делото е установено, че за процесния период в имота е ползвана
топлинна енергия. Стойността и се
установява от заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ писмените документи по делото, в това число
на представените доказателства от ФДР. Според експертизата ищцовото дружество
ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните
разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. В АС на етажната собственост е
действал общ топломер, който е преминавал периодично метрологичен контрол,
съгласно изискванията на Наредбата. Според вещото
лице, делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на
имота са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба
в периода. От представените от
третото лице помагач доказателства във връзка с извършване на дяловото
разпределение експертизата е установила, че за имота е начислявана топлоенергия
за отопление и сградна инсталация, като не е начислявана ТЕ за БГВ.
От СТЕ се установява, че за имота е имало реално
доставяне на топлинна енергия, предоставяна от ищцовото дружество през
процесния период м. 12.2014 г. - м. 04.2016 г. в общ размер от 279, 30 лв.,
която ответникът не е заплатил.
В производството не се доказва да е налице основание
за ползването на ТЕ, като не се твърди, нито се установена да е сключен писмен
договор с ответника, съгласно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. След като не е
установено да е налице договорно отношение с ответника, за което да е спазена
необходимата форма за действителност, а от там – да е налице договорно
основание за ползване на ТЕ и доколкото ищецът безспорно е извършил доставка на
ТЕ в имота през процесния период, следва
да се сподели извода на СРС, че ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца и дължи заплащане на установените по делото суми. След като не
е установено да е сключен договор между страните, ползването на ТЕ
без да е заплатена съставлява имущественото разместване на блага, от които
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Възраженията на ответника, че е
налице договорно правоотношение, въпреки липсата на изискуемия по закон писмен
договор и поради това, не е налице неоснователно обогатяване и разместване на
блага, са неоснователни.
Във връзка с възраженията в
жалбата относно дължимостта на услугата дялово разпределение, съдът намира
следното :
В случая ищецът е сключил
договор при ОУ с ФДР „Т.с.“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се
намира процесния имот. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал.
1 и 2 от ОУ от 2014 г. (приложими в периода), потребителите (клиентите)
заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение
от избрания от тях търговец. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на
клиентите. След преценка на
доказателствата по делото въззивният съд намира за установено
извършването на дялово разпределение на ТЕ от ФДР.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези
на СРС, решението относно установените вземания за главница за ТЕ и дялово
разпределение следва да се потвърди, като постановено в съответствие с
материалния закон и събраните доказателства. Този извод се отнася и до
решението в частта, в която са присъдени разноски в тежест на ответника за
исковото и заповедно производства.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на
разноски за въззивното производство има ищецът „Т.С.“ ЕАД но настоящият състав не присъжда такива,
като приема, че в негова полза не е осъществявано процесуално представителство
във въззивното производство.
По горните съображения въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73949/21.04.2020 г. на
СРС, по гр. д. № 77978/2017 г., 127 с - в, в частите, в които е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „П."
ЕООД, ЕИК ******дължи на „Т.С."
ЕАД сумата от 279, 30 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.12.2014 г. до
30.04.2016 г. в имот с абонатен номер 003529, представляващ апартамент на
партерен етаж, находящ се в гр. София, ул. „******, както и сумата от 41, 63 лв.,
представляваща такса (цена на услугата) за „дялово разпределение“ за периода 01.12.2014 г. - 30.04.2016 г., с които ответното дружество
неоснователно се е обогатило, ведно със законната лихва върху главницата от
13.07.2017 г. (подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното им изплащане и „П.“ ЕООД е осъден за
заплащане на разноски в исковото и заповедно производства, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила
в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.