РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1031 /
18.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито
заседание на дванадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : Мария Златанова
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор
М.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Диева
касационно административно дело № 664/2020г., взе предвид следното :
Касационно
производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
„Многопрофилна болница за активно лечение Тримонциум” ООД /МБАЛ/ с пълномощник адв.Р.С.
обжалва Решение № 2331/18.12.2019г., постановено по АНД № 3689/2019г. на
Районен съд - Пловдив. Със съдебният акт е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № НП 27-133-37/16.11.2018г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция “Медицински одит” /сега „Медицински надзор”/, за наложена на МБАЛ Тримонциум ООД имуществена санкция – поотделно всяка по
500лв. за 12 броя административни нарушения на чл.86 ал.2 т.2 вр. с чл.86 ал.3 вр. чл.82б от
Закона за здравето /ЗЗДр./, на основание чл.221 ал.2
с.з.
Поискана е отмяна
на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, с отмяна на НП. Счита се, че в случая са
били налице две производства – събиране на доказателства за установяване на
извършено престъпление по искане на прокурор от РП – Пловдив и производство по
установяване на извършено административно нарушение, но те са самостоятелни,
което не е съобразено от ПРС. Прокурорът не е изисквал установяване на
административни нарушения. Ако според проверяващите действията им са обвързани
изцяло с прокурорските разпореждания, не е било необходимо издаване на Заповед
№ РД 27-133/30.03.2018г. за започване на административно производство на
основание нормативните актове относно извършване на проверка от органите на ИА
Медицински одит – Наредба № 14 от 20.04.2010г. за условията и реда за
извършване на проверки на лечебните заведения /наредбата/. Твърди се нарушение
на чл.7 ал.2 от наредбата – с цитираната заповед от 30.03.2018г. е определен
срок за проверка от 02.04.2018г. до 05.04.2018г., като цитираната заповед в
АУАН е от 30.04.2018г., тоест много след срока за приключване на проверката. Срокът
е могъл да бъде възстановен, но не и да бъде продължен, тъй като е изтекъл.
Освен това в АУАН е посочено, че се продължава периода по Заповед № РД 27 –
113/30.03.2018г., каквато заповед не е известна и връчвана на касатора. С позоваване на чл.17 от Наредба № 14 е заявено,
че нарушения могат да бъдат установявани само в хода на възложена проверка. В
случая същата е приключила на 05.04.2018г. и предполагаемото нарушение е
установено извън срока на проверката, в периода между 06.04.2018г. и
30.04.2018г., в който проверяващите не са имали компетентност. С аргумент от
чл.116б ЗЗдр. е посочено, че на ИА Медицински одит не
е възложено изрично правомощието да установява административни нарушения и
органите й да съставят АУААН, поради което единствената възможност за
установяване на нарушения по ЗАНН – е в хода на възложена проверка и в
сроковете, определени в заповедта по чл.7 от Наредба № 14.
Поддържа се и
несъответна санкция, наложена с нормата на чл.221 ал.2 ЗЗдр.
Същата е свързана с нарушаване правата на пациента, описани в чл.86 ЗЗдр., като най-близката хипотеза до фактическата
установеност е чл. 86 ал.2 т.2 ЗЗдр. В тази вр. актосъставителят не е могъл да посочи случай, в който
на пациента да не му е осигурено медицинско изделие от лечебното заведение или
да му е продадено изделие с надценка, както не е установено и нарушаване на
друго конкретно право на пациента. Твърди се, че не са налице предпоставки за
прилагане на санкцията на чл.221 ал.2 вр. с ал.1 ЗЗдр., тъй като в ЗЗдр. отсъства
корелация между описаните права на пациента и описаните задължения на лечебното
заведение. Счита се, че разпоредбата на чл.82б ал.2 ЗЗдр.
няма императивен характер, като становище за незадължителен характер на
разпоредбата на чл.82б ал.2 ЗЗдр. съдържа преобладаващата
съдебна практика /Решение на АС – Пловдив по адм.д.№
2538/2017г. и др. решения на административни съдилища, в които е подчертано, че
задължението на лечебното заведение е да осигури медицинското изделие на пациента,
независимо от начина и дори да се установи, че същото не е осигурено чрез
болничната аптека, това обстоятелство не следва да се третира като нарушение на
закона/. Алтернативно е заявено, че при възприемане да е налице нарушение на чл.82б
ал.2 ЗЗдр., случаят е маловажен и не следва да се
ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. С
позоваване на показанията на св.Г. е посочено за несъмнено установено
поддържането на значително по -малък асортимент от лещи в болничната аптека и
значително по-дълги срокове за доставка от болничните аптеки в сравнение с
доставката при директно договаряне с производители. Поради това се счита, че
предоставянето на по-широк асортимент от лещи и по-кратките срокове за
извършване на медицинската манипулация изцяло съответстват на принципите,
заложени в чл.81 ЗЗдр. – за своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ.
Със заявление от
11.06.2020г. е представена писмена защита по същество на спора и предявена
претенция за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът Изпълнителна
агенция “Медицински надзор” - гр.София /Устройствен
правилник на ИА „Медицински надзор”, приет с ПМС № 53, обн.
в ДВ бр.26 от 29.03.2019г., в сила от 01.04.2019г./, представлявана от Изпълнителния
директор, не се представлява. Не е представен отговор по касационната жалба.
Окръжна
прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Тодорова предлага съдебният
акт да бъде оставен в сила като законосъобразен.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с
право и интерес от оспорване на неблагоприятно решение.
След преценка за
допустимост, валидност и съответствие на решението с материалния закон по реда
на чл.218 ал.2 от АПК, административният съд съобрази следното във вр. с установената фактическа обстановка :
1. Според
обстоятелствената част на НП нарушението е по чл.86 ал.2 т.2 ЗЗДр.: „При хоспитализация пациентът има право: 2. (нова -
ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г., изм., бр. 54 от 2012 г., бр. 15
от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за
болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не
се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет;”,
във вр. с чл.86 ал.3 - ” В случаите по ал.
2, т. 2 медицинските изделия се осигуряват и заплащат по реда на чл. 82б.”/ във вр.
с чл.82б ЗЗдр. - „Лечебните заведения за болнична
помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им
медицински изделия.; (2) Медицинските изделия по ал. 1 се осигуряват чрез
болничните аптеки на лечебните заведения за болнична помощ.; (3) (Изм. - ДВ,
бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Когато медицинските изделия по ал. 1
не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния
бюджет, пациентите ги заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното
заведение.”.
По отношение
обстоятелствата, при които е извършено нарушението са отразени : Разпореждане
на РП – Пловдив вх. № МО-05-127/20.03.2018г.; Заповед № РД 27-133/30.03.2018г.
и Заповед № РД-27-133-3/30.04.2018г. на ИД на ИА Медицински одит. Въз вр. със същите актове била извършена проверка от длъжностни
лица на ИА „Медицински одит” в периода от 02.04.2018г. до 02.05.2018г. вкл., в
лечебното заведение МБАЛ „Тримонциум” ООД,
гр.Пловдив.
Описани са 12 на
брой нарушения, фактическата установеност по отношение на които е обвързана с
посочената правна квалификация - чл.86 ал.2 т.2 ЗЗДр.
във вр. с чл.86 ал.3, вр. с
чл.82б ЗЗдр. Наложените 12 самостоятелни санкции са
основани на чл.221 ал.2 ЗЗдр. и чл.233а с.з.
Административно-наказателното
производство е основано на Заповед № РД-27-133/30.03.2018г., изд. от
Изпълнителния директор на ИА Медицински одит, съгл. чл.116б ал.1 т.1, т.2, т.3,
т.4, т.6 и т.7 ЗЗдр. /отм. разпоредба бр. 102 от
2018г., в сила от 1.04.2019г./ и вр. с чл.37 ал.1 т.”б” ЗАНН. Със заповедта са определени длъжностни лица /ръководител – Ф.К. и член –
д-р Г.Д./, които да извършат проверката, която по вид е извънредна, периодът й
е : от 02.04.2018г. до 05.04.2018г., а задачата – Проверка по писмо вх.№ МО –
05-127/20.03.2018г. на Районна прокуратура – Пловдив. Със заповедта двете
длъжностни лица са оправомощени по см. на чл.37 ал.1
т.”б” ЗАНН вр. с чл.233а ЗЗдр.
Правомощията на издателя на НП произтичат пряко от закона – чл.233а ЗЗдр. в редакция към 16.11.2018г. – дата на издаване на НП.
Действително срокът по заповедта е до 05.04.2018г. вкл. и е вярно твърдението
за възможност от удължаване на срок, който не е изтекъл. В случая заповедта от
30.03.2018г. не е основана на Наредба №
14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на проверки на лечебните
заведения от Изпълнителна агенция "Медицински одит" /отменена
01.04.2019г./ и възражението за припокриване на две самостоятелни проверки е
основателно. От значение за същественост на процесуалното нарушение е дали и
доколко е ограничило правото на защита на проверяваното лице. Срокът по
заповедта от 30.03.2018г. е удължен до 02.05.2018г. с последваща
заповед от 30.04.2018г. Изрично управителят на МБАЛ Тримонциум
ООД е уведомен /с писмено уведомление изх. номер от 02.05.2018г./ за допусната
техническа грешка в заповедта от 30.04.2018г. по отношение номер на заповедта,
срокът по която е удължен – посочено в номера 113, вместо 133, поради което
възражението в касационната жалба в тази връзка не е основателно.
Разпореждането на
РП – Пловдив до ИА Медицински одит е с вх. номер в агенцията от 20.03.2018г. и
срокът за възложената проверка е 30 дневен от дата на получаване на възлагателното разпореждане. С писмено уведомление изх.
номер от 12.04.2018г. ИА Медицински одит уведомява РП – Пловдив за необходимост
от удължаване на срокът, удължен с 30 дни, считано от 02.04.2018г.
ПРС е описал
фактическата установеност / 1. Според ИЗ /История на заболяването/ № 3755 пациентката М.Д..Ч., на 81г.,
на 02.11.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна
процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 02.11.2017г. е извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта. Вложена е
вътреочна леща. В епикризата е записано - „Леща ИОЛ -
ин ситу". Според приложените фискални бонове от
02.11.2017г. № 018679 и № 018680, пациентката е заплатила за очната леща на ЛЗ.
Заплатената от нея сума е 920 лв. и съответствала на Цените на медицинската
услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение към Заповед
на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие са положени в ИЗ
и Епикризата.; 2. Според ИЗ № 3756 пациентката Е.Г.С.,
на 81г., на 02.11.2017г. е постъпила в Очно отделение. Лекувана е по
Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния протокол от 02.11.2017г. е
извършена Факоемулсификация и аспирация на катаракта.
Вложена е вътреочна леща. В Епикризата е записано -
„Леща ИОЛ - ин ситу". Според приложеният
фискални бонове от 02.11.2017г. № 018681 и № 018682, пациентката е заплатила за
очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума е 880 лв., съответства на Цените на
медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени в Приложение
към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското изделие са
положени в ИЗ и Епикризата.; 3. Според ИЗ /История на
заболяването/ № 3757 пациентката Т.Г.К., на 66г., на 02.11.2017г. е постъпила в
Очно отделение. Лекувана е по Амбулаторна процедура № 19. Видно от Оперативния
протокол от 02.11.2017г. е извършена Факоемулсификация
и аспирация на катаракта. Вложена е вътреочна леща. В епикризата
е записано - „Леща ИОЛ- ин ситу". Според
приложените фискални бонове от 02.11.2017г. № 018677 и № 018678, пациентката е
заплатила за очната леща на ЛЗ. Заплатената от нея сума от 1150 лв. съответства
на Цените на медицинската услуга, медицински изделия и консумативи, определени
в Приложение към Заповед на Управителя от 04.01.2017г. Стикери от медицинското
изделие са положени в ИЗ и Епикризата. и т.н./. Констатирано
било, че МБАЛ „Тримонциум" ООД и УМБАЛ „Св.
Георги” ЕАД - Пловдив имат договор за доставки, чрез болничната аптека на
последната, на лекарства и на медицински изделия, които не се заплащат от Републиканския
бюджет и бюджета на НЗОК, включително и очни лещи. МБАЛ "Тримонциум" ООД не е поръчало през 2017г. нито една
очна леща през болничната аптека. Доставката на очни лещи се извършвала пряко
от търговски фирми в МБАЛ „Тримонциум" ООД,
потвърдено в становищата на управителя д-р И. и на д-р К. - завеждащ Очно
отделение към ЛЗ, вкл. от предоставените в хода на проверката фактури от
доставки на вътреочни лещи през 2017г., фактурирани на жалбоподателя. В АУАН и
в НП е посочено кога е извършено всяко от 12-те административни нарушения.
Според РС –
Пловдив, МБАЛ „Тримонциум“ ООД е нарушило
разпоредбите на чл.86, ал.2, т.2, вр. чл. 86, ал.3, вр. чл.82б ЗЗдр., тъй като при
всяка една от описаните в акта и НП дванадесет истории на заболяванията,
медицинското изделие – вътреочна леща, поставена на посочените пациенти не е
било осигурено чрез болничната аптека на лечебното заведение за болнична помощ,
с което МБАЛ „Тримонциум" ООД е имало сключен договор
за доставки на лекарства и на медицински изделия, които не се заплащат от
Републиканския бюджет и бюджета на НЗОК, а е било доставено директно от
търговски дружества в процесното лечебно заведение. Прието
е, че деянието несъмнено е накърнило правата на пациентите, доколкото същите са
получили медицински изделия от неустановени в хода на делото доставчици, респ.
при липса на гаранция относно произход, начин на съхранение и съответно –
качество. ПРС счел, че срещу уреденото в чл. 86 ал. 2 т. 2 ЗЗдр.
право на пациента при хоспитализация лечебното заведение да му осигури
необходимите за лечението медицински изделия, когато не са заплатени от НЗОК, в
Законът няма предвидено насрещно негово задължение да закупува за лечението си
само осигурени по този ред медицински изделия. Когато обаче пациентът не е
закупил необходимите за лечението си медицински изделия, а разчита на лечебното
заведение да ги осигури, то задължение на лечебното заведение е да осигури на
пациентите необходимите за лечението им медицински изделия, а тези медицински
изделия съгласно ал. 2 на чл.82б ЗЗдр. се осигуряват
чрез болничните аптеки. ПРС посочил, поради систематичното място и заглавието
на раздела, в който намира уредба нормата на чл.82б ЗЗдр.,
задължението на лечебното заведение за болнична помощ да осигури чрез
обслужващата го аптека избраното от пациента медицинско изделие е предпоставено от избора на пациента и гарантира възможността
избраното от пациента изделие да бъде доставено от аптеката, която обслужва
заведението.
Съдът отхвърлил възраженията
за процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, във вр. с изискванията на Наредба № 14 от 20.04.2010 г. за условията и реда за извършване на
проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински
одит" /отменена 01.04.2019г./. Не е възприето за основателно
твърдението за наличие на предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен.
2. В периода на
извършване на проверката по възлагателното
разпореждане на РП – Пловдив е действала Наредба № 14 от 20.04.2010 г. за условията и
реда за извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция
"Медицински одит" /отменена 01.04.2019г./, с която са били определени условията и редът за
извършване на проверки на лечебните заведения от Изпълнителна агенция "Медицински
одит", като по реда на наредбата агенцията проверява дейността на всички
физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в
нарушение на Закона за здравето и на Закона за лечебните заведения. /чл.1 ал.1 и
ал.2/. Както бе посочено, със заповедта от 30.03.2018г. са определени
длъжностни лица за осъществяване на проверката, срок и вид на проверката, като
задачата е обвързана с прокурорското разпореждане. Последнопосоченото
е основание да се приеме припокриване на две самостоятелни производства, но
обстоятелството в случая не води до извод за съществено процесуално нарушение.
Заповедта не е основана на наредбата, което подкрепя тезата на касатора за проверка във вр. с
разпореждането на РП – Пловдив /вкл. в съответствие с чл.10 от наредбата/.
Констатациите от тази проверка могат да бъдат основание за преценка дали е
допуснато административно нарушение на ЗЗДр. с арг. от текста на чл.17 от цитираната наредба, независимо,
че заповедта не е основана на наредбата. Регламентираното специално
производство за проверки в Наредба № 14
от 20.04.2010г. не изключва констатации за извършено административно нарушение,
тъй като според чл.17 от наредбата : „В случай че в хода на извършваната проверка
се установи административно нарушение, оправомощените
длъжностни лица съставят актове за установяване на административни нарушения по
реда на Закона за административните нарушения
и наказания.”. В наредбата не са фиксирани определени срокове за
извършване на производството, както и отсъстват правила за удължаване на срок и
процедура за това. По изложените съображения сроковете по наредбата /чл.7 ал.2
– период на проверката/ следва да бъдат възприети за инструктивни, поради което
в случая не е съществено процесуално нарушение удължаването на срока, като се
отчита, че административният орган сам е определил срок на проверката в
изпълнение на прокурорското разпореждане, след което е установил необходимост
от удължаването му и е получил исканото удължаване. Срокът е бил от значение за
прокурорската преписка, а на основание чл.17 от наредбата – не е съществувала
забрана за съставяне на АУАН при установено административно нарушение. Изводът
на РС – Пловдив е в същата насока. Правилен е изводът на ПРС и за отсъствие на процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Извън това, съгласно чл. 86 ал. 2
т. 2 ЗЗдр. : „При
хоспитализация пациентът има право: 2. на осигуряване от лечебното заведение за
болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не
се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет;”.
Правото е гарантирано със задължението по чл. 82б ал. 1
ЗЗдр. –
„Лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите
необходимите за лечението им медицински изделия.”. В допълнение към правото по
чл.86 ал.2 т.2 ЗЗдр. е установеното в чл.82б ал.3 ЗЗдр. – „Когато медицинските изделия по ал. 1 не се заплащат
от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет, пациентите ги
заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното заведение.”. Вярно е, че
задължението по чл.82б ал.1 ЗЗдр. е изпълнимо по
посочения ред в чл.82б ал.2 ЗЗдр. – „Медицинските
изделия по ал. 1 се осигуряват чрез болничните аптеки на лечебните заведения за
болнична помощ.”. Посоченото обаче не означава, че пациентът е длъжен да
ползва само и единствено медицински изделия от болничната аптека – арг. от чл.94 ЗЗдр. Съдебният
състав се позовава в тази насока на решение на АС – Пловдив, постановено по касационно АНД №
2538 / 2017г.: „ … за надлежното изпълнение на вмененото му с чл.82б ал.2
от ЗЗ
задължение, лечебното заведение е длъжно да разполага в болничната си аптека с
такива медицински изделия, които не се заплащат от НЗОК или от държавния
бюджет; преди или при постъпване на пациент да му предложи същите за закупуване
по цените, на които ги е закупило самото лечебно заведение; ако пациентът ги
закупи, заплащането следва да бъде удостоверено чрез прилагане на финансовите
документи към ИЗ. Пациентът има право да му
бъдат осигурени медицинските изделия, но няма задължение да закупи точно
предложените му от лечебното заведение такива, в случай, че откаже да закупи
осигурените и предложените му от лечебното заведение медицински изделия, този
отказ би следвало да бъде удостоверен с подписа на пациента, като доказателство
за изпълнение на задължението на лечебното заведение по чл.82б, ал.1
и ал.2
от ЗЗ….
Законът не урежда като задължение нито за пациента, нито за лечебното заведение
при провеждане на лечението да се използват единствено осигурени чрез
болничната аптека на лечебното заведение медицински изделия. Срещу уреденото в
чл. 86 ал. 2 т. 2 от ЗЗ право на пациента при хоспитализация лечебното заведение
да му осигури необходимите за лечението медицински изделия, когато не са
заплатени от НЗОК, в чл. 94 от ЗЗ няма предвидено насрещно негово задължение да
закупува за лечението си само осигурени по този ред медицински изделия. Право
на пациента е да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго
регламентирано място нужните медицински изделия, които не са поети от
средствата на НЗОК, …”. Отказът да бъдат осигурени медицински изделия от
лечебното заведение, респ. осигуряването на некачествени изделия или такива на
цени, превишаващи цените на доставчиците, несъмнено ще представлява нарушение
на правото на пациента. Посоченото не е налице в случая, както и не е
констатирано, че медицинските изделия са от неустановени доставчици, при липса
на гаранция относно произход, начин на съхранение и съответно – качество.
Пациентите са
получили необходимите за лечението им медицински изделия от лекуващото ги
болнично заведение. Освен констатациите за закупуването на медицински изделия
извън болничната аптека, контролните органи не са установили тези изделия да са
несъответни на медицинските изисквания и стандарти, респ. да са били продадени
на пациента на цени по-високи от тези на които ги получава лечебното заведение
в болничната аптека. Както бе посочено, законът не урежда задължение за
пациента лечението да се проведе единствено чрез осигурени от болничната аптека
на лечебното заведение медицински изделия. Право на пациента е да избере дали
да закупи от болничната аптека или от друго регламентирано място нужните
медицински изделия, които не са поети от средствата на НЗОК, а лечебното
заведение не би могло да откаже използването на тези изделия, ако пациентът не
се е възползвал от услугите на болничната аптека. Обстоятелството, че през
проверения период при лечението на съответните пациенти от болничната аптека не
са изписвани такива изделия, не доказва извода, че лечебното заведение не е
изпълнило задължението да осигури нужните медицински изделия на пациентите на
установените цени и с нужното качество. Анализът на посочените разпоредби
обосновава извод за възприета от административно-наказващия орган квалификация
на две самостоятелни нарушения – по чл. 86 ал. 2
т. 2 ЗЗдр. и по чл. 82б ал. 1
ЗЗдр., от които първото
се явява недоказано, а второто не е предмет на приложената санкционна норма
/така Решение № 453 от 17.02.2020г. на
АС - Пловдив по к. а. н. д. № 3678/2019г.; Решение № 172 от
17.01.2020г. на АС - Пловдив по к. а. н. д. № 3361/2019г./. По изложените
съображения следва, че НП не е законосъобразно и решението на ПРС не е
правилно.
Според изхода от
спора се присъждат разноски на ответника – чл.18 ал.2 вр.
с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН, чл.
228 вр. с чл.143 ал.1 АПК. За касационната инстанция
са направени разноски в размер на 300лв. – пълномощно, л.35. Представените пред
районен съд доказателства за направени разноски са в размер на 830 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран с
изложеното, АС – Пловдив XXIII състав
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 2331/18.12.2019г.
постановено по АНД № 3689 по описа за 2019г. на Районен съд – Пловдив.
Отменя Наказателно постановление №НП-27-133-37/16.11.2018г.
на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Медицински одит” /сега
„Медицински надзор”/, за наложена на МБАЛ Тримонциум
ООД имуществена санкция – поотделно всяка по 500лв. за 12 броя административни
нарушения на чл.86 ал.2 т.2 вр. с чл.86 ал.3 вр. чл.82б от Закона за здравето /ЗЗДр./,
на основание чл.221 ал.2 с.з.
Осъжда Изпълнителна агенция
“Медицински надзор” - гр.София да заплати на „Многопрофилна
болница за активно лечение Тримонциум” ООД,
гр.Пловдив, ЕИК ********* , съдебни
разноски в размер на общо 1 130лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :/П/
Членове : /П/
/П/