№ 349
гр. Пещера, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Аова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Аова Гражданско дело №
20245240100819 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ.
В исковата си молба ищцата П. И. П. от с.***, обл. Пазарджик, ул.„Г.
А.“№ **, чрез адв. Ц., против ответника „Биовет“АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пещера,ул. „П. Раков“ № 39, представлявано от А Ж. И.ов
твърди, че по силата на трудов договор № 46/10.02.2023 година и
допълнително споразумение към него под № 2083/31.05.2023 година ищцата е
била в трудови правоотношения с ответното дружество ,като е заемала
длъжността „чистач“, с място на работа в седалището на дружеството –
гр.Пещера ,ул.“П.Раков“ № 39.Сочи се още ,че на 05.06.2023 година при
извършване на дневните си работни задължения и на работното си място в
гр.Пещера,а именно на стълбищна площадка ,пред входа на ДНИРД, при
оглед за предстоящо почистване ищцата губи равновесие и пада на земята ,в
резултата на което претърпява трудова злополука ,при която са й причинени
телесни увреждания ,изразяващи се в получени средни телесни
повреди.След злополуката ищцата е била транспортирана в УМБАЛ
„Пълмед“ ООД, клон МЦ „Здраве“ – гр.Пазарджик, където й била поставена
диагноза: „Счупване на бедрената шийка, закрито в ляво; Оперативни
процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни
1
крайници“. След клинично обсъждане е било взето решение за провеждане на
оперативна интервенция като съгласно оперативен протокол №
482/05.06.2023 година на ищцата са били извършени две оперативни
интервенции ,изразяващи се в открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, фемур ,както и в открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация ,хемерус,т.е тазобедрената става е фиксирана с метален имплант
DHS-винт плака ,а по отношение на лява раменна става е поставен метален
имплант-2К-игла.Твърди се още ,че въпреки проведеното лечение ищцата
отново потърсила лекарска помощ като на 09.10.2023 година е постъпила в
ОФТР-стационар към „МБАЛ-Пазарджик“АД гр.Пазарджик с оплаквания за
ограничени движения и болка в областта на ТБС и КС на оперирания
крак,придвижва се с проходилка,хипотрофирала бедрена
мускулатура,частично зависима в ДЕЖ.Поставена е била диягноза „Лечение
,включващо други видове рехабилитационни процедури;Последица от
счупване на бедро;Счупване на горния край на раменната кост ,закрито.На
пострадалата са проведени терапии като е била изписана на 16.10.2023 година
.Сочи се още ,че на 16.11.2023 година ищцата е прегледана от специалист-
физиотерапевт,който констатирал болка и ограничен обем на движения на
лява ръка и крак,затруднена походка –с патерици ,ограничени ДЕЖ.На
24.01.2024 година П. отново търсила лекарска помощ като се оплаква от
болка и ограничен обем на движения на лява раменна става и лява
тазобедрена става,ограничени ДЕЖ с лява ръка,намален мускулен тонус и
сила на лява раменна и бедрена мускулатура като са били проверени и нови
изследвания.Изследвания на ищцата са били извършени и на 10.04.2024
година ,а на 18.04.2024 година същата е била прегледана от лекар-специалист
,който установил,че е налице походка с леко накуцване,обем на движения в
лява ТБС-90 градуса,болезнени и силни движения в областта на лява раменна
кост.След извършена рентгенография на лява ТБС е установено –данни за
непълна консолидация на лява раменна кост като на пострадалата е било
назначена терапия и препоръка за дендопротезиране.Твърди се още ,че поради
настъпилия инцидент ищцата е била във временна неработоспособност за
период около една година ,а именно периода от 05.06.2023 година до
29.05.2024 година съгласно издадените болнични листове,като са били
издадени и три броя Експертни решения от ТЕЛК при МБАЛ“Пазарджик“АД.
Във връзка с настъпилата злополука ищцата претърпяла имуществени
2
вреди,изразяващи се в заплатени разходи по повод на проведеното лечение,в
това число:сумата от 556 лева-наемна цена за ползване на болнично
легло,заедно с ортопедичен матрак,непромокаем протектор и транспортни
разходи;сумата от 60 лева –заплатен вторичен преглед;сумата от 73 лева-
стелки.
За случилото се е била образувана проверка в ТП на НОИ-
гр.Пазарджик като с Разпореждане №І 24 от 20.06.2024 година злополуката е
приета за трудова злополука.Твърди,че претърпяната злополука причинила
на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания, свързани както със самата травма, така и с процеса на
възстановяване. Ищцата с големи усилия се справяла с ежедневието си, като
все още изпитвала болки в областта на травмите, като било налице скъсяване
на долния ляв крайник и при придвижване ищцата следвало да използвя
специализирано медицинско изделие. Въпреки това, ищцата имала
затруднение при движение- куцала ,като изпитвала и силни болки в областта
на ТБС.Счупването в двата крайника-долен и горен довело до трайни
затруднения в движението на тялото и снагата, за срок по-дълъг от един месец
по смисъла на чл. 129 от НК, като и към настоящия момент значително било
затруднено извършването на свободно движение в областта на лява
тазобедрена става и лява раменна става, както и свързаните с това обичайни
физически активности. Освен това при заемането на определено положение
на тялото ищцата усещала болезненост и бързо умаляване. Същата се
нуждаела непрекъснато от помощта на своите близки за осъществяване на
ежедневните си битови нужди.
В резултат на процесния инцидент били настъпили промени и в
емоционалното състояние на ищцата. Станала силно раздразнителна, с честа
смяна на настроенията, изпитвала чести приливи на чувство на безпокойство
и страх, станала нервна, неспокойна, избягвала да излиза от дома си, била
емоционално лабилна и тревожна.
С оглед на изложеното за ищцата се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящата претенция за реализиране на имуществената
отговорност на работодателя по исков ред.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да
заплати на ищцата П. И. П. сумата от 25 000лв.частичен иск от 150 000 лева,
3
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (изразяващи се болки,
страдания, психически стрес), претърпени от П. в резултат на трудова
злополука,реализирана на 05.06.2023 година ,ведно със законната лихва
,считано от датата на настъпване на злополуката до окончателното
изплащане,както и сумата от 100 лева,частичен иск от 689 лева
,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –заплатени
разходи във връзка с проведеното лечение при трудова злополука
,реализирана на 05.06.2023 година ,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска, като неоснователен.
Не се оспорва от ответника обстоятелството ,че между страните по
делото е съществувал валиден трудов договор като ищцата е заемала
длъжността „чистач“,с място на работа -седалището на дружеството
„Биовет“АД.Сочи още ,че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено на 30.05.2024 година на основание чл.325,ал.1 от КТ.Не оспорват и
обстоятелството ,че на 05.06.2023 година е настъпила трудова злополука, на
основание чл.55,ал.1 от КСО.Твърди се още ,че предявените искове са
неоснователни тъй като пострадалата умишлено е причинила уврежданията
си.Заявено е и възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата,поради проявена груба небрежност.Твърди още ,че на 13.02.2023
година на ищцата е бил проведен начален инструктаж по безопасност и
здраве ,съгласно Наредба №РД-07-2,с което работодателят бил изпълнил
своите задължения да инструктира работника относно изискванията за
безопасност и здраве при работа,които тя е била длъжна да спазва.Освен
посоченото ищцата е допринесла за настъпване на вредата тъй като не била
уведомила работодателя за здравословното си състояние ,което е станало
причина за настъпилата злополука.Моли съдът да съобрази обстоятелството
,че ищцата е получила застрахователно обезщетение.По изложените
съображения моли предявените искова да бъдат отхвърлени или евентуално
да бъдат частично уважени.Претендира присъждане и направените по делото
разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът при условията на
4
чл.219 от ГПК е направил искане за привличане на трето лице помагач на
страната на ответника ,а именно „Дженерали застраховане“АД гр.София
,като с определение № 512 от 10.09.2024година съдът е допуснал привличане
на трето лице помагач на страната на ответника.
С протоколно определение от 02.07.2025 година на основание чл.214 от
ГПК е допуснато увеличение в размера на предявените искове както следва
:по иска за претърпени неимуществени вреди изразуващи се в
болки,страданияи психически стрес в резултат на реализираната трудова
злополука за сумата от 25 500 лева на сумата от 100 000 лева ,предявен
частичен иск от 150 000 лева и по иска за претърпени имуществени вреди –
заплатени разходи във връзка с проведено лечение при трудова злополука за
сумата от 100 лева на 774 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
Като писмено доказателство по делото е приложено копие от трудово
досие на ищцата ,от което се установява ,че с трудов договор № 46 от
10.02.2023 година между „Биовет“ АД гр.Пещера, в качеството на
работодател и П. И. П., в качеството на работник са възникнали трудови
правоотношения като работникът е приел да изпълнява длъжността
„лаборант“ при 8 часов работен ден и за срок до завръщане на титуляр с
договорено основно месечно трудово възнаграждение и допълнително
възнаграждение от 0.6% за всяка призната година за трудов стаж.Установява
се още ,че на дата 13.02.2023 година ищцата е попълнила и разписала
медицински въпросник ,в който е отразила извършени й медицински
интервенции-операции като не са изложени допълнителни пояснения относно
време и характер на същите.Освен посоченото ищцата е представила и
медицински документи от личен лекар ,в които е отразено,че същата е
клинично здрава. С допълнително споразумение от 31.05.2023 година към
трудов договор №46 от 10.02.2023 година е била преназначена на длъжност
„чистач“ като със заповед № 116 от 30.05.3024 година ,на представляващия
„Биовет „ АД трудовото правоотношение с ищцата е прекратено ,на
основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ –по взаимно съгласие на страните.
5
От събраните по делото писмени доказателства :длъжностна
характеристика на длъжност-Чистач в дружество „Биовет“АД;производствена
характеристика;2 бр.епикризи;3бр.амбулаторен лист;2бр.резултати от образни
изследвания в МБАЛ-Проф.Д. Ранев“ООД гр.Пещера се установява ,че на
ищцата П. при постъпването й на работа в ответното дружество й е връчена
срещу подпис длъжностна характеристика и производствена характеристика с
подборно разписани задължения и отговорности за длъжността
чистач.Установява се още ,че на 05.06.2023 година ищцата е постъпила в
МБАЛ „Пълмед“ООД гр.Пазарджик с диагноза“Счупване на бедрена
шийка,закрито в ляво и със счупване на горния край на раменна кост
(хемерус) закрито като е претърпяла оперативни процедури при
множествени счупвания и или луксация на таза ,горни и долни
крайници.Изписана е от лечебното заведение на 15.06.2023 година в добро
общо състояние като й е било предписано и медикаментозно лечение.
С писмен договор от 17.06.2023 година ищцата в качеството на наемател
е наела за временно ползване „Болничт легло с двигател,заедно с ортопедичен
матрак и и непромокаем протектор срещу месечна наемна цена от 120 лева.
С разпореждане № 24 от 20.06.2023 година на НОИ,Териториално
поделение-Пазарджик на основание чл.60,ал.1 от КСО декларираната
злополука с вх.№5101-12-26 от 09.06.2023 година с лицето П. И. П. на
05.06.2023 година е приета за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО.
Видно от приета медицинска документация за периода от 05.06.2023
година до 31.03.2024 година ищцата е била освидетелствана с временна
неработоспособност поради злополука-трудова по чл.55,ал.1 от КСО.
Като писмено докозателство по делото са приети амбулаторен лист и
указание за прием на пациент ,от които се установява,че на 06.06.2025 година
на ищцата е проведен медицински преглед ,при който медецинският
специалест е установил обективното състояние на пацианта както
следва:“болезнени и ограничени движения в лява тазобедрена
става;ограничена флексия и вътрешна ротация“ като е претписал
терапия“оперативно лечение“ и дата за прием на пациента - 09.10.2025 година
в лечебно заведение МБАЛ“Хигия“,ул.“Св.И. Рилски“ № 3.
Ведно от останалите писмени доказателства ответникът е сключил с
„Дженерали Застраховане“ АД договор за застраховка „Обща гражданска
6
отговорност“полица № 1302230855000032 за срок от 12 месеца считано от
01.03.2023 година до 29.02.2024 година като на 14.03.2024 година на ищцата е
заплатена сумата от 1465.56 лева –застрахователно обезщетение.
По делото са разпитани като свидетели:Е. А. П.,Ц. Л. П. и М. С. Л..
СВ. Е. П. – дъщеря на ищцата в показанията си сочи ,че знае за
злополуката станала с майка й.По спомени това било на 05.06.2023 година на
работното й място в „Биовет“ АД .За станалото свидетЕ.та първо научила от
баба си ,като разбрала и че на пострадалата са направени две
операции.Видяла майка си на втория ден, след злополуката в болница
„Здраве“- гр.Пазарджик.Според свидетЕ.та физическото състояние на майка й
било лошо- тя била обездвижена и само можела да говори. Била й бинтована
цялата лява ръка и левият крак като свидетЕ.та разбрала ,че са й направили
операция на тазобедрена лява става и на рамото.Освен физическото състояние
на пострадалата свидетЕ.та възприела и нейното психическо състояние - доста
притеснена, отпаднала, леко отчаяна и доста отпаднала духом.Пострадалата
споделила със свидетЕ.та,че не може да мърда и че често си иска
болкоуспокояващи, защото много я боли; не можела да се върти на лявата
страна, не можела да стои дълго на дясната си страна,защото й
отмалявала.Трябвало предимно на дясната си страна да стои, и оттам имала и
болки. Пострадалата споделила още със свидетЕ.та, че през нощта не може да
спи, и че вика често сестрите. Докато пострадалата била в болницата
свидетЕ.та не пребивавала постоянно в болничното заведение,а посещавала
пострадалата по веднъж-два пъти на ден ,за да й носи вещи; да я поизмие с
хавлиена кърпа – което се извършвало на леглото на пациента, защото майка
й не можела да става. Според нуждите си пациенттака ползвала подлога.Освен
свидетЕ.та в лечебното заведение пострадалата е била посещавана и от
съжителя й –чужденец ,който към онзи момент бил в Република България и
много помагал.СвидетЕ.та живее в София ,но след злополуката останала да се
грижи за майка си .След около месец от злополуката от чужбина се върнал и
брата на свидетЕ.та като тримата поели грижите за П. П..Според свидетЕ.та
пострадалата през цялото време на лечението й пострадалата била на легло
като единствето сама се хранила , тъйкато дясната й ръка била добре.
Още първата вечер, след изписване от лечебното заведение и
продължаващото домашно лечение свидетЕ.та забелязала ,че майка й изпитва
7
силни болки, което ги принудило да наемат за дома й болнично легло,което се
мести ,за да може да си повдига краката ,гърба и възможност болната да си
намери удобна стойка - при болка да си променя позата.Според свидетЕ.та
майка й не можела да прави нищо сама и зависила изцяло от грижите
им.Пострадалата приемала обезболяващи заради силните си болки като на
легло прекарала около три месеца-абсолятно цялото лято след изписването й
от болницата.След този период започнала леко да посяда, но пак с помощта
на специализираното леглои за около 5 мин., защото не можела повече да
издържи.Братът на свидетЕ.та я пренасял на инвалидната количка, с която я
предвиждали навън за около 5 минути и пак я връщали на леглото, защото
майка ми не можеше да стои седнала много време. Според свидетЕ.та някъде
през есента майка й започнала да стои на количка повече време и започнала
да се раздвижва. Около септември и октомври на същата година започнала да
се мъчи да се предвижва с една проходилка,за да ходи поне до тоалетна сама.
Към настоящия момент майка й се придвижва с една патерица, но накуцвала.
В следствие на операцията, единият й крак е по-къс с 2 см. Без патерица
можела да се движи ,но на много къси разстояния и то само в дома си, а
навън не можела без патерицата.Проходилката била заменена с патерицата,
но това отнело няколко месеца - около 3-4 месеца поне била с проходилката,
докато се раздвижи, за да може да измине разстояние от десетина
метра.Според свидетЕ.та пострадалата първо била на легло, после ползвала
проходилката и след това се предвижва с патерицата. Определено майка й
много се притеснявала за това ,че свидетЕ.та се грижи за нея.Било й
притеснително, неприятно за това че свидетЕ.та и брат й ,които са деца на П.
трябва да я гледат в това безпомощно състояние, че трябва да я обгрижват с
подлоги и т.н., че тя трябва да се съблича пред децата си ,да я къпят като
всичко това й подействало много зле психически .Освен това физическото й
състояние -че единият й крак е по-къс, а ръката повече от нивото на лакътя не
може да си вдигне въпреки всички рехабилитации също и подействало. В
последствие ищцата претърпяла още операции - на крака й била направена
втора операция, тъй като се получила рана на мястото на шевовете , отворила
се дупка, която набирала гной през цялото време.От лечебното заведение
обяснили на близките как да я почистват с йод и други средства,да сменят
превръзките, но се набирала гной и се наложило да й направят втора
операция, около средата на август в периода 15-17 август ,през 2023
8
година.Според свидетЕ.та около 20 юли(същата година на злополуката)
лекарите махнали металните пластини от рамото и това било 40 дни след
първата операция.Тези пластини били моментно сложени и премахнати в
последстиве отново с пълна упойка на пациентката.Според свидетЕ.та този
инцидент повлиял на майка й,която била човек с доста силен характер. Била
свикнала да се справя сама с много трудности,а след инцидента се чувствала
малко или много зависима от някой, защото не можела физически сама да
върши много неща. Станала страшно нервен човек, доста по-избухлива дори и
за дребни неща и доста се отдръпнала от хората. Споделялала със
свидетЕ.та,че преди инцидента е планувала да пътува на екскурзия ,но всичко
пропаднало.Майка й си имала градинка вкъщи, в която преди отглеждала
зеленчуци, но сега с това нямала възможност да се занимава .СвидетЕ.та
заяви още ,че с майка си не говорят за пари като свидетЕ.та предпочитала да я
подпомага като й закупува хранителни продуктида .СвидетЕ.та не знае преди
инцидента майка й да е имала здравословни проблеми налагакщи прием на
лекарства.
СВ. Ц. П. в показанията си сочи,че на 05.06.2024 година ищцата й се
обадила по телефона ката казала на свидетЕ.та ,че е паднала и споделила,че
много я боли кракът и ръката и чака линейка, за да я закарат в Пазарджик на
болница.След това на свитЕ.та се обадила медицинска сестра от
болница“Здраве“ –Пазарджик,която съобщила ,че ищцата е постъпила в
отделението на посочената болница и да занесат памперси за пацинтката.Още
същият ден свидетЕ.та посетила П. в болницата като я заварила на болнично
легло, със систама и катетър,покрита с чаршаф.Медицинска сестра предала на
свидетЕ.та лични вещи на пациента като им разрешила да проведат с нея
разговор за около 10 минути.Ищцата споделила със свидетЕ.та, че много я
болят кракът и ръката и заръчала на свидетЕ.та да й занесат на следващия ден
някой неща.СвидетЕ.та посетила пацинтакат в болницата и на следващия ден
като й занесли памперси.При това посещение ищцата споделила,че очаква да
й оперират ръката и крака. След операцията свидетЕ.та посетила пациенката в
болницата и разбрала,че операцията й е минала успешно,но много я болял
кръка.По спомен на свидетЕ.та пациентката била изписана от болничното
заведение след 5-6 дни,но с продължено домашно лечение.СвидетЕ.та и
пострадалата живеят в едни двор ,но в различни жилищни сгради в селото.
Ищцата била транпосритара до дома си с линейка, в легнало положение тъй
9
като не можела да сяда и стои в автомобил.Започнало лечението й в домашни
условия ,но поради състоянието й близките й осигурили ортопедично
легло.Лечението на пострадалата продължило по спомен на свидетЕ.та - три
или повече месеца, като през този период ищцата била само в това
ортопедично лелгол.В началото за нуждите й бил поставен катетър
,впоследствие памперси и подлога като всички дейности –личен тоалет
,хранене и физиологични нужди на ищцата се извършвали в легнало
положение.През този период ищцата била подпомагана от приятеля си и
децата си:дъщеря и син.През възстановителния период свидетЕ.та
всекидневно посещавала ищцата и тя й споделяла ,че много я болят както
кракът така и ръката.Оплаквала се и че не може да спи.Според свидетЕ.та след
около два месеца ищцата започнала да прави гимнастика на леглото,а след
това започнал да я посещава рехабилитатор.Постепенно започнала да сяда по
малко на леглото, с помощ от близките си ,като й взели и инвалидна количка, с
която синът й я извеждал на двора за малко на въздух, на слънце да постои.
След време пострадалата започнала да се предвижва с проходилката, но й
било много трудно.Към момента се движи с бастун като патерица,но при
движението й свидетЕ.та забелязала ,че ищцата накуцва. Когато двете
посядали свидетЕ.та забелязвала , че кракът на ищцата е подут на глезена, и
това е левият й крак,а за ръката си ищцата споделяла ,че може да я вдига на
60 градуса и с тази ръка не може да реши косата си и най -вероятно според
свидетЕ.та с тази ръка пострадалата не може да се къпе и облича.Сега ищцата
е неработоспособна като станала и по –нервна.Поради получен абсцес на
раната на крака ищцата постъпила повторно в болнично заведение. Освен
това след операцията от рамото на пострадалата било премахнато и нещо
метално.По време на лечението си ищцата ходила и на контролни
прегледи,като за всяко излизане от дома ползвала линейка-да я взима и връща,
тъй като не можело да се предвижва автомобил в седнало положение.П
оспомени на свидетЕ.та в деня на инцидента ищцата й се обадила в периода
между 8.30-10.30 като споделила ,че е паднала в двора на фирма
„Биовет“.СвидетЕ.та заяви още ,че преди инцидента ищцата не е споделяла с
нея за някакви здравословни проблеми, налагащи прием на лекарства.
СВ. Л. – в показанията си сочи,че познава лицето П. П., тъй като са били
колежки в „Биовет“ АД гр. Пещера. В деня, когато се случил инцидента,двете
били на работа.Отделът ,в който двете работели се наричал „Инфраструктура
10
и поддръжка“,а длъжностите и на двете били „чистачки“. По спомени на
свидетЕ.та инцидентът се случил през м. юни около 5-6 дни или седмица от
постъпването на П. на работа.Спомня си ,че двете обикаляли района ,който
трябвало да почистят като това било преди обяд и се случило пред
Института, на площадката, до която се стига чрез преминаване по
стъпала.Трябвало на другия ден да чистят стъкла на един от етажите ,поради
което двете гледали нагоре към сградата. В този момент свидетЕ.та била
обърната с лице към сградата и гледала нагоре, а П. стояла зад нея.При
обръщане на свидетЕ.та към ищцата я видяла да пада от площадката. Имало 2
стъпала надолу, като П. паднала от площадката на долното ниво. СвидетЕ.та
не видяла случващото се в детайли ,а видяла самото падане на ищцата от
площадката.След падането ищцата била в съзнание,но не можела да се
изправи,като веднага повикали „Бърза Помощ“.П. не дала обяснения какво
точно се е случило , просто й прилошало ,но свидетЕ.та няма точни спомени.
Преди инцидента ищцата не е споделяла на свидетЕ.та за това ,че има
здравословни проблеми.Според свидетЕ.та преди инцидента П. била
внимателна и слушала обясненията й.
За изясняване на спора от фактическа страна са назначени и изслушани
две еденични съдебно -психологични експретизи изготвени от вещите лиц
Ем.К. и Д.В..
В заключението си вещото лице Ем.К. сочи ,че претърпеният инцидент
е променил напълно начина и ритъма на живот у пострадалата П. П. ,предвид
претърпените оперативни интервенции, отнасящи се към нарушената й
двигателна структура. Това е ограничило ищцата при придвижване,
посещение при специалисти и всички онези дейности, свързани с обслужване
на ежедневните й потребности. Последиците в психичната структура основно
са с ангажимент в психоемоционалната сфера.Според вещото лице К.
нанесените психични травми, ведно с физическите травми и страдания у
ищцата са основната пречка за нейното социализиране, както и участие й в
трудов и професионален процес, така както е изпълнявала това преди
инцидента.
В заключението си вещото лице Д.В. сочи ,че претърпеният от ищцата
инцидент е довел до стресова реакция придружена с интензивни
неудоволствени емоционални преживявания.В периодите на активно
11
болнично и следболнично лечение е налице процес на нарушена адаптация ,с
характерните за това негативни емоционални реакции и нарушения на всички
нива-семейно,социално ,личностово.Понесените физически травми и периода
на възстановяване се отразяват на психологичното й състояние
,характеризиращо се с емоционални симптоми на
тревожност,страх,гняв,понижена самооценка.Според вещото лице В. към
настоящия момент психолочиното състояние на ищцата П. се характеризира
с неудовлетвореност от процеса на възстановяване на обичайния ритъм на
живот,предвид и соматичното й състояние след понесените физически
травми. Наличните соматични смущения, които са следствие на инцидента
поддържат високи нива на тревожност и причиняват психологичен
дискомфорт. Непреодолените физически усложнения препятстват
емоционалното отдалечаване от преживяното. В тази връзка е изводимо
затруднението й да се движи напълно самостоятелно и да се справя с рутинни
действия, които връщат спомените за случилото се. В личния си бит
понастоящем ищцата живее сама, но е затруднена от невъзможността да
функционира на нивото на потенциала си до инцидента. Всички видими за
околните физически непълноценности й създават неудобство и
малоценностови изживявания.Според вещото лице ищцата полага усилия за
компенсиране на видимите физически недостатъци. Тази необходимост й
създава психологическо напрежение. Към момента на експертизата
психотравменото събитие е напълно осъзнато,като П. П. е преминала успешно
през етапите на психологичната криза. Налице са остатъчни емоционални
тригери - повтарящи се спомени, страх от евентуални усложнения,
непримиримост. Вещото лице не е установило особености в състоянието й,
които да покриват критериите на психично разстройство с качествени
нарушения в психичните сфери. Според вещото лице ищцата се представя
целенасочена да следва принципите си и да доказва правотата си и
мотивирала своите намерения с обоснована принципност. Ангажирана е в
процеса с развито чувство за търсене на справедливост.
И двете заключения са приети в с.з.
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана
съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице
Д-р И. ,което в основно и допълнително заключение сочи ,че след настъпилата трудова
злополука на 05.06.2023 година пострадалата е получила следните травматични
12
увреждания:
Вклинена субкапитатна фрактура на шийката на бедрената кост вляво - закрита
Фрактура на хирургична шийка и голям туберкул на раменна кост -вляво
Вклинената фрактура на бедрена шийка според чл. 129 на НК кодекс се интерпретира
като Трайно затрудняване на движението на крайник и представлява средна телесна
повреда.Фрактурата на хирургична шийка на хумерус според чл. 129 на НК кодекс се
интерпретира като Трайно затрудняване на движението на крайник и представлява средна
телесна повреда.Вещто лице е констатирало,че по повод вклинената фрактура на бедрена
шийка на пациента се е провело оперативно лечение по спешност като е било решено да се
изпозва оперативен метод със съхраняване на биологичната става. След оперативната
репозиция фрагментите на фрактурата са фиксирани в позиция с DHS система - динамичен
бедрен винт.По повод фрактурата на хирургична шийка на хумерус се е преминало към
оперативно лечение. Репозиция на фрактурата и фиксация на получената репозиция с 2
киршнерови спици интрамедуларно. Специфичното счупване на бедрена и раменна кост по
едно и също време определя и продължителността на възстановителния период за пациента
При изолирано счупване на бедрена кост идентично като това на ищцата , лекувано по
горепосочения начин, се практикува режим на легло до сваляне на оперативните конци
около 14ти ден и след това се преминава към вертикализиране на пострадалия и
придвижване с проходилка без натоварване на оперирания крайник до резултат от
контролните графии , който показва задоволителна консолидация. Това най-често настъпва
между четвърти и шести месец от операцията.Счупването на хирургична шийка на хумерус
се имобилизира за 30-35 дни. След имобилизацията се премахват киршнеровите спици и се
преминава към активна физиотерапия за постигане на задоволителен функционален
резултат.
Съчетаното счупване на раменна и бедрена кост според вещото лице не позволява
ранно вертикализиране на пациентката с проходилка. По данни на пострадалата същата е
прекарала три месеца на легло преди да може ръката й да позволи пациентаката да се
движи с проходилка.
По данни на болната осем месеца от операцията й е отнело премахването на
проходилката и преминаването към помощно средство за една ръка тип петерица. Към
момента на прегледа вещото лице е установило,че пострадалата все още се придвижва с
патерица като помщно средство.
По отношение на раменната кост е преминала през редица физиотерапевтични
процедури. Подобрява се градиентно до шести месец и се фиксира функционално до
състоянието, при което вещото лице е замерило на контролния преглед.
Според вещото лице съчетаното счупване на горен и долен крайник не е обичайно състояние
и няма обичаен възстановителен процес. Всеки такъв случай има индивидуална крива на
възстановяване , което се определя от степента на възстановяване във времето на всяка
фрактура и взаимодействието на вредите. По данни на пациентката е имала силни болки
първите три месеца преди започването на вертикализацията с проходилка. В напредване на
13
физиотерапията интензитетът на болките намалявал като след осми месец се фиксират на
сегашното положение - не налагат ежедневна употреба на болкоуспокояващи и ограничават
движенията в ставите до опредлен обем. На прегледа болната сее явила вертикализирана с
помощно средство. Накуцваща походка. Съобщава за невъзможност за ходене на разстояние
поради бърза и трайна умора и активизиране на болкова симптоматика. Движенията в
раменна става са ограничени при абдукция до 90 градуса. Ръката не може да се изнася зад
гърба поради посттравматична контрактура. Изнасянето напред е затруднено след 75ти
градус. В покой ръката не боли. При достигане на лимита в движенията на ставата започва
болкова симптоматика поради съпътстващия посттравматичен периартрит на ставата , който
е обичаен за травмата. Състоянието на раменнатата става към момента на прегледа
съответства на обичайното при този тип травми. Достигнатият обем движения е добър за
вида на травмата постоперативно. Този вид увреди според вещото лице се съпътстват в
огромен процент от постравматичен периартрит и адхезивни капсулити с различен
интензитет. Такъв е случаят и при ищцата. Наличието на посттравматичен периартрит,
времето от настъпилата травма, липсата на прогрес в обема на движенията след 8ми месец
от травмата до настоящия момент навеждат на заключението, че това ще е трайният обем на
възстановяване на движенията в ставата.
Ляв крайник е скъсен 2см. Лява ТБС има лека флексионна и аддукторна контрактура. Като
цяло обемът на движения в ставата е добър за вида на травмата . От направената графия се
установи добра позиция на фрагментите постоперативно и консолидация на бедрената
шийка, добра позиция на остеосинтезните метали и в двете проекции, стабилизация на
фрактурата. На лице е посттравматична коксартроза в ставата, която е причина за болковата
симптоматика в ставата при движение. Резултатът от оперативното лечение, времето минало
от травмата и фиксирането на постоперативния резултат след 1 ва година на нивото , което
намирам при прегледа води до заключение , че това ще е крайният постугнат обем на
движение в ставата. В планов порядък може да се помисли за оперативно лечение на
коксартрозата с ендопротезиране.
Спецификата на травмата е предизвиката необходимост от тримесечно лечение в режим
на легло. Това изиска ежедневна чужда помощ при битови дейности. След започване на
вертикализацията на проходилка, по пълното вертикализиране на пациентката без чужда
помощ се е нуждаела от такава , като с времето са отпадали елементи от нея. Може да се
заключи , че в периода от 8ми то 12ти месец е отпаднала нуждата от чужда помощ при
облужване - лично и битово
налице е причинно - следствена връзка между претърпяната трудова злополука и
получените от ищцата увреждания
В медицинската документация, представена в кориците на дело-то, е упоменато, че по
време на болничния престой пострадалата е лекувана с медикаментите: Рингер;
Ципрофлоксацин; Бромхексин; Дексофен; Натриев хлорид; ПВК.
При нейното изписване от лечебното заведение й е била назначена терапия за дома,
без да се упоменава с какви медикаменти ще се провежда тя.
14
В заключението си вещото лице соци още ,че при контролната графия на таз,
направена при прегледа на ищцата за изготвяне на експертиза е установил импланти тип
"кейдж" , поставени в телата на четвърти и пети лумбални прешлени. Тези импланти могат
да се поставят там само оперативно или на ищцата е била извършена операция на гръбнака,
за която вещото лице не е установило наличие на медицинска документация. Според в.л.
„операцията“представлява оперативно разширяване на междупрешленното пространство
между L5 и L4 гръбначни прешлени с цел отбременяване на междупрешленния диск.
Имплантите тип "кейдж" се поставят за задържане на разширението механично. По време на
операцията , ако е необходимо се оперират и коригират протрузии, пролапси, екструзии и
секвестрации на диска. В основата си тези патологии са различна степен на херниране на
фиброзния пръстен на междупрешленния диск и изтичане на ядрото на диска към нервните
структури на гръбначния мозък с притискането им. Лиспата на медицинска документация
прави невъзможно за в.л. да опреди типа на страданието при ищцата.Причината за
извършване на този тип оперативни намеси е дискова патология, която причинява сериозна
болка и дискомфорт в лумбална област и нерядко се провежда по хода на седалищен и
бедрен нерв. В тежките си форми този тип патологии предизвикват сетивни и/или моторни
нарушения в един или и двата долни крайника с различна степен на изразеност. Без
медицинска информация и документация не може обективно да се даде становище как е
преминал възстановителния процес при ищцата.Според писмени данни от делото се
изяснявало, че операцията е извършена в Испания,но няма информация какви са
гайдлайните относно възстановителния процес в Испания, дали са стандартизирани за
страната или всяка отделна неврохирургична структура има свои времеви интервали за
рехабилитация. В България също няма стандарт за възстановителния процес при операции в
областта на междупрешленен диск.
Според вещото лице едно стандартно възстановяване при подобен тип операции
издаден като гайдлайн от The Ohio State University и катедрата им по рехабилитация и
физиотерапия схематично и компресирано (без то пряко да се отнася до ищцата)е подробно
разписано в заклузението и преминава през 4 фази.В заключението се сочи още ,че без
медицинска документация не може да прецизира дали получената дискова патология е в
резултат на остра травма или е хронично- дегенеративен процес. Лиспата на медицински
данни за състоянието на ищцата непосредствено преди и след оперативното лечение и
медицинска документация как е проведено постоперативното възстановяване и какви са
резултатите от него не може да се отговори на въпроса какви са били конкретно усещанията
за болка и дискомфорт на ищцата.Без документация не може да се определи имали дискови
патологии на други нива на гръбнака,които също биха дали симптоматика.
Заключението е прието в с.з.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експретиза изготвена от
вещото лице Д-р П. М.,което в заключението си сочи ,че при извършения от него
медицински преглед на ищцата Проичева не е установил нарушение на кординацията на
изследваното лице.Вещото лице не е установило предходни регистрирани прегледи на П.
по повод на заболяване или състояние характеризиращо се със
световъртеж,прилошаване,загуба на съзнание ,припадъци.Към момента вещото лице е
констатирало ,че ищцата приема лекарстевни продукти за контролиране на
15
хипертония(високо кръвно налягане)-бета блокер;съдоразширяващи средства и статини за
понижаване на нивата на холестерола.Вещото лице е установило ,че ищцата не е
диагностицирана ,съответно не приемана за лечение по повод на вестибуларни нарушения
,съответно централен или периферен отоневрологичен синдром.В заключението си вещото
лице сочи още,че лекарствения продукт –бетасерк(бетахистин) е препарат за лечение на
болестта на Мениер ,която се характеризира със световъртеж;загуба или намаляване на
слуха-обикновено с едното ухо;шум в ушите и чувство за пълнота или налягане в
засегнатото ухо.Препърата е показан и при вистибуларна мигрена и периферни
вестибуларни разстройства.Лечението обикновено е продължително-от няколко седмици до
месеци като спиране без предписание на лекар може да влоши симптоматиката на
заболяването.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.200 от КТ.За да възникне имуществена
отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал
от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди ,трябва
да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на
чл.154,ал.1 от ГПК следните материални предпоставки:1.трудова злополука;
2.вреда ,водеща до неблагоприятни последици –болки и страдания и
3.причинно- следствена връзка между злополуката и причинените вреди,т.е
причинените болки и страдания да са закономерна естествена последица от
злополуката ,която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършената работа,както и при всяка работа извършена в интерес на
предприятието.Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда
възниква независимо от обстоятелството дали той самият ,негов орган или
друг работник или служител е виновен за увреждането- арг.чл.200,ал.2 от КТ.
В този смисъл отговорността на работодателя по чл.200,ал.1 от КТ е
обективна ,поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия –при небрежност работодателят следва за го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване ,но не и при действия при самонадеяност/така наречената
съзнавана непредпазливост/.Дори и при съпричиняване на вредоносния
резултат при тази форма на вина/в чл.201,ал.2 от КТ е използван
термина“груба небрежност“/ отговорността на работодателя може само да
бъде намалена.
В настоящия случая безспроно следва да бъдат установени елементите
от фактическия състав на чл.200,ал.1 от КТ ,а именно:-трудово
16
правоотношение, трудова злополука и вреди, причинени на пострадалия.
От събраните по делото доказателства ,включително и изявленията на
страните безспорно се установи ,че към датата 05.06.2023година между
ищцата и ответното дружество е съществувало валидно трудово
правоотношение, като П. е заемала длъжността „чистач“ , с място на работа
„Биовет“ АД гр.Пещера.
Установи се още ,че сутринта на 05.08.2023година,при оглед на обекта
(с цел предстоящо почистване )находящ се на територията на дружеството
П. губи равновесие и пада на земята.Вследствие на падането получава травма,
причинила й временна неработоспособност. Настъпването на злополуката ,
нейното естество и характер й са установени по законоустановения ред- по
чл.55,ал.2 от КСО, с влязло в сила разпореждане № 24 от 20.06.2023 година
на ТП на НОИ.
Обстоятелството ,че злополуката е приета за „трудова“по смисъла на
чл.55,ал.1 от КСО е достатъчно основание ,за да се ангажира имуществената
отговорност на работодателя.
В чл.212 от КТ е предвидено че за неуредените в КТ въпроси по
имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или
увреждане на здравето на работника или служителя, както и по
имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се
прилага гражданският закон.
Съгласно чл.51 от ЗЗД- Обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото медицински документи и от изслушаните съдебно-
медицинските експретизи се установи ,че след злополуката ищцата е получила следните
травматични увреждания:
1./Вклинена субкапитатна фрактура на шийката на бедрената кост вляво - закрита
2./Фрактура на хирургична шийка и голям туберкул на раменна кост –вляво.
Установи се безспроно ,че на пострадалата П. са били извършвани множество
оперативни интервенции ,рентгенографии,медицински прегледи, като и че за периода от
около една година тя е била във временна неработоспособност.При лечението на травмите
получени в резултата на злополуката ищцата е претърпяла имуществени вреди ,в това число
заплатен наем за ползване на болнично легло;платен медицински преглед;платена
рентгенография в разме на 774 лева и до този размер предявеният иск за имуществени
вреди следва да бъде уважен.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи ,че по време на
лечението на ищцата ,а и в последствие при възстановяванто й същата е търпяла болки
,неудобства, като за продъжителен период от време-повече от шест месеца се е нуждаела
17
непрекъснато и от чужда помощ за задоволавяне на ежедневните си нужди(личен
тоалет,хигиенни нужди и пр.)
В чл.52 от ЗЗД е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда "по справедливост".В ППВС № 4/23.12.1968 г., което има
задължителен характер за съдилищата е посочено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие и преценката следва да се извършва
според конкретните обективно съществуващи факти по делото. В това
Постановление на ВС са посочени диспозитивно обстоятелствата, които
трябва да се вземат предвид от съда при телесните увреждания, а те са
:обстоятелствата, при които е настъпило увреждането;характерът на
увреждането;начинът на извършването му;допълнително влошаване
състоянието на здравето;
- причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.;
Справедливото определяне на обезщетението за неимуществени вреди
означава да се определи от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от увреденото лице болки и страдания – емоционални, физически и
психически;интензитета и продължителността на болките и страданията,
които лицето е търпяло към момента на увреждането и тези, които лицето
търпи след този момент, и които ще търпи за в бъдеще;икономическата
конюнктура в страната към момента на определяне на обезщетението, която
включва официалната статистика за нивото на инфлацията и за размера на
средната работна заплата в страната;общественото възприятие на понятието
"справедливост" на определен етап от развитието на обществото;възрастта на
пострадалия;прогнозата за развитие на заболяването.
При определяне размера на неимуществените вреди, с оглед принципа за
справедливост, визиран в нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът в настоящия случай
съобрази всички обстоятелства относно вида, характера, продължителността и
значителния интензитет на претърпените неимуществени вреди (болки,
страдания, стрес, отчаяние, притеснения, битови неудобства и др.), отчете ,и
че с цел подобряване двигателните функции на ищцата е насрочена
оперетавна интервенция на лява тазобедрена става ,съобрази обществено-
икономическите условия в страната през 2023 година и с оглед на тези
обстоятелства съдът, намира че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на сумата от 42900 лв., което се равнява на 55
минимални рабтони заплати за 2023 година и до този размер претенцията е
18
основателна и следва да се уважи. Този размер на обезщетението представлява
точен паричен еквивалент на всички неудобства (психически сътресения,
физически болки и емоционални състояния ), които ищцата е търпял по
време на проведеното лечение и които ще търпи за в бъдеще. Размерът на
обезщетението е съобразен с характера на уврежданията, които ищцата е
получил, като в тази връзка следва да се отбележи, че според практиката на
ВКС, характера на уврежданията има решаващо значение за преценката на
съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът
отчита продължителността на болничното и извънболничното лечение, както
и продължителността на временната нетрудоспособност. Размерът на
обезщетението е съобразен също така и с прогнозата на заболяването
(частично възстановяване и необходимостта от допълнително оперативно
лечение на ищцата).За разликата до сумата от 100 000 лева предявена като
частичен иск от 150 000 лева предявеният иск следва да се отхвърли.
По направеното възражение от ответника за допусната от пострадалата
груба небрежност ,с която е допринесла за настъпване на трудовата
злополука съдът приема за установено следното:
Отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на чл.
201, ал.2 КТ само в изключителни случаи, т.е.когато пострадалият е извършил
определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за
безопасност на труда,предвиждайки настъпване на вредоносен резултат,като
лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните
знания и умения.В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се
предполага.За да се приеме,че предпоставките на чл. 201, ал.2 КТ са налице е
необходимо да бъде установено по категоричен начин по делото извършването
на такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за
възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното
отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване.Изводът за
наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположение.Доказателствената тежест за това е изцяло на
работодателя/решение № 719/2009 г.по гр.д.№ 2898/2008 г.I г.о./.Грубата
небрежност по смисъла на гражданското право не се разграничава както в
наказателното право по вида на субективното отношение, а само по
степента.За гражданското право и по специално за прилагане нормата на чл.
201, ал.2 КТ са релевантни само случаите на такова грубо незачитане на
19
правилата и нормите за безопасност,каквото и най-небрежният човек не би
допуснал./решение № 135/2014 г.по гр.д.№ 4075/2013 г.IV г.о., решение №
510/2010 г.по гр.д.№ 1923/2009 г.IV г.о./
В настоящото производство работодателят не доказва никакви действия
или бездействия на пострадалата , довели до злополуката.Прек очевидец на
злополуката е свидетЕ.та Л. ,която заяви,че на посочената дата е била заедно с
ищцата на обекта ,за да го огледат като на площадката е била с гръб към
пострадалата и е видяла само момента на падане на ищцата ,но не и какви
действия преди това са предприети от П..СвидеитЕ.та установи,че преди
инцидента ищцата е била внимателна и е слушала инструкциите на
свидетЕ.та. В решение № 62/2015 г.по гр.д.№ 2798/2014 ВКС приема ,че "при
липса на доказателства за точния механизъм за настъпването на злополуката и
за действия на работника, довели до увреждането, възражението за
съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност,не е
доказано".
На основание изложеното съд приема,че ищцата не е допринесла за
настъпването на трудовата злополука с действия или
бездействия,представляващи груба небрежност.
При претендиране на отговорност на работодателя по чл. 200
КТ обезщетението следва да се формира по следния начин: установяват се по
вид и размер имуществените вреди и се кумулират, определя се
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и от получената
обща сума се намалява с полученото обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване. Според ал. 4 на чл. 200 КТ така полученото се
намалява в случаите на получаване от работника или служителя на парична
сума по сключен договор за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при
условията на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
В случая на ищцата е заплатено застрахователно обезщетение в размер
на 1456.65 лева ,с която сума следва да се намали определеното обезщетение.
С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да
осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 774 лева-
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на трудова
20
злополука и сумата от 41444 лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди ,ведно със законната лихва ,считано от 05.06.2023 година до
окончателното изплащане като до размера на 100 000 лева ,предявен като
частичен иск от 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди иска
следва да се отхъврли.
С оглед изхода на спора в полза на ищовата страна следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски.Видно от приложения списък по
чл.80 от ГПК ищцата е заплатила сумата от 258.62 лева -такси и разноски в
Изпълнително производство №20258820400033 по описа на ЧСИ Г.
Тарльовски с рег.№882 с район на действие Окръжен съд-Пазарджик с оглед
на допуснатото обезпечение на иска й,поради което същите следва да бъдат
присъдени.В производството ищцата е представлявана от адв.Ц. при
условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА(съгласно пълномощно –лист 10 от делото).
За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно в договора за
правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че
адвокатската помощ е оказана безплатно – в този смисъл определение № 480
от 12.11.2019 г.на ВКС по ч. гр. дело № 122/2019 г., IV г. о. и цитираните в
него. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради
което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на
страните. Съдът, също така, не е обвързан от посочената от адвоката сума.
При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл.38, ал. 1, т.
2 и т. 3 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да
получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес
на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния
акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от
съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете;
дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК.
В случая съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото ,както и предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум определя адвокатско
възнаграждение на адв.Ц. в размер на 3970 лева.
В случая ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхъврлената част от иска на основание чл.78,ал.3 от ГПК,поради което
21
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сумата от
5273 лева –заплатено адвокатско възнаграждение.
В тежест на ответника следва да се възложи заплащането на д.т. в размер
на 1657.76 лева и разноски за вещо лице в размер 614.35 лева.
Водим от горното и на основание чл.200 от КТ ,Пещерския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИОВЕТ“АД с ЕИК **029879,със седалище и адрес на
управление :гр.Пещера,ул.“П. Раков“ № 39,представлявано от А Ж. И.ов да
заплати на П. И. П. с ЕГН-********** от с. ***, Пазарджишка област ,ул.“Г.
А.“ № ** сумата от 774 лева ,представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди –заплатени разходи във вързка с проведено лечение при
трудова злополука и сумата от 41 444 лева –частичен иск от 150 000 лева
,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, психически стрес, в резултат на трудова
злополука,ведно със законната лихва върху двете сучи ,считано от 05.06.2023
година до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. П. иск против „Биовет“ АД гр.
Пещера за сумата над 41444 лева до 100 000 лева –частичен иск от 150 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,изразяващи се в болки, страдания, психически стрес, в резултат на
трудова злополука.
ОСЪЖДА „БИОВЕТ“АД гр. Пещера да заплати на П. И. П. разноски
по делото в размер на 258.62 лева.
ОСЪЖДА „БИОВЕТ“АД гр. Пещера да заплати на адв. Г. Т. Ц. –
САК с адрес: гр. София, ул.“Лавеле“ № 19,ет.2,офис 4 адвокатско
възнаграждение в размер на 3970 лева.
ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на „Биовет“ АД гр. Пещера разноски
по делото в размер на 5273 лева.
ОСЪЖДА „БИОВЕТ“АД гр. Пещера да заплати по сметка на
Районен съд-Пещера д.т. в размер на 1657.76 лева и разноски за вещо лице
в размер на 614.35 лева.
22
Решението м о же да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
23