РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Пловдив, 14.02.2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Пловдивският районен
съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7918 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
461244-F491140/02.09.2019
г., издадено от Началник на Отдел ,,Оперативни дейности‘‘ – Пловдив в ЦУ на НАП
въз основа на АУАН № F491140 от
07.06.2019 г. с което на ,,ЕСТЕЛА 63‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за
извършено нарушение по чл. 16, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представил адв. Т. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което
иска неговата отмяна. Твърди, че имало разминаване между посочените в АУАН и НП
като нарушение разпоредби. Също така имало наложени две отделни наказания за едно
извършено нарушение, тъй като дружеството било санкционирано за това, че
липсвал сключен договор с трето лице за поддръжка на фискалния апарат, както и
че същият не бил свързан с НАП. Посочва се, че за нарушена норма е следвало да
се посочи разпоредбата на чл. 118, ал. 5 ЗДДС. Наказващият орган се бил
произнесъл извън срока по чл. 52 ЗДДС. В АУАН и НП не се съдържали задължителни
реквизити. При условията на евентуалност намира случая за маловажен по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна не изпрати
представител и не депозира становище по съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира ,
че жалбата е подадена в срок, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съдът възприема изцяло посочената в АУАН и НП
фактическа обстановка, а именно, че при извършена проверка на 03.06.2019 г. на
обект – магазин за цветя и подаръци, находящ се в гр. Пловдив, ул. ,,Зефир‘‘ №
8, стопанисван от ,,ЕСТЕЛА 63‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* се установило, че към
момента на проверката на дружеството същото работило с фискален апарат, без да
има сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт със
сервизна фирма за фискалното устройство в обекта модел ,,Datecs DP-35 KL’’ с ИН на ФУ DT430234 и
ИН на ФП 02717053. Представен бил договор за Техническо обслужване и ремонт №
130440/29.01.2018 г. сключен с ,,РГБ и Изот сервиз‘‘ ООД с ЕИК: *********
валиден до 09.01.2019 г. Съгласно справка в информационните регистри на НАП
модул ,,ФУ‘‘ от 03.06.19 г., договорът за ТОР на ФУ бил валиден до 09.01.2019
г. На 07.06.2019 г. бил представен подновен договор за техническо обслужване и
ремонт на ФУ. Нарушението било констатирано и документирано с ПИП сер. АА №
0023432/03.06.2019 г. и № 0023435/03.06.2019 г. Така описаното нарушение не
водело до неотразяване на приходи. По този начин бил осъществен съставът на
нарушението по чл. 16, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 2 ЗДДС.
В хода на съдебното следствие беше разпитана
актосъставителката С.С., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че
при извършеното проверка се установява, че по отношение на ФУ липсвал валиден
договор за техническо обслужване. При явяването на управителя след няколко дена
в НАП бил представен вече такъв договор. Липсата на сключен договор и
неподаването на информация до НАП били две отделни нарушения.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни
доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират в останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От представеното копие от протокол за извършена
проверка от 03.06.2019 г. се установява отразеното в него.
От представената справка за регистрирани устройства на
ЕИК се установява, че към 03.06.2019 г. ФУ на дружеството жалбоподател не е бил
свързано към НАП.
От представеното копие от Договор се установява, че на
04.06.2019 г. е бил сключен такъв между дружеството жалбоподател и ,,РГБ и
ИЗОТ-Сервиз‘‘ ООД във връзка с обслужване на фискалното устройство.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав е на мнение, че към 03.06.2019 г.
дружеството жалбоподател е извършило вмененото му нарушение, доколкото не е
имало сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт със
сервизна фирма за фискалното устройство в обекта модел ,,Datecs DP-35 KL’’ с ИН
на ФУ DT430234 и ИН на ФП 02717053.
В случая правилно е посочена за нарушена разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г., която е в насока, че при въвеждане
в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен
писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от
БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип
ФУ/ИАСУТД. В конкретния казус към 03.06.2019 г. дружеството жалбоподател не е
имало сключен договор, тъй като същият такъв е бил изтекъл шест месеца преди
това на 09.01.2019 г.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че
дружеството било санкционирано за едно нарушение с две санкции, тъй като от
представеното копие от НП № 455705-F491139/06.08.2019
г. се установявало, че е наказано за нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредбата.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, е съвсем различна от тази на чл. 16, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ и регламентира недопускането на работа с ФУ/ИАСУТД
от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите,
посочени в Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Тоест настоящият казус обхваща съвсем друга хипотеза,
а именно че е необходимо лицето по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ да
има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило
разрешение от БИМ, което при евентуална повреда с ФУ да я отстрани
професионално, докато дистанционната връзка с НАП посочена като цифрова
квалификация е нормативно заложена като изискване, за да могат да се отчитат
извършваните продажби от лицата по чл.3 от наредбата към НАП. Следователно
двете разпореди са коренно различни и в този смисъл наведените възражения в
тази насока се явяват неоснователни. В тази насока е Решение № 2574 от 10.12.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2690/2019 г.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че имало
разминаване в посочената като нарушена разпоредба в АУАН и НП. И в
двата
акта като нарушена е посочена нормата на чл. 16, ал. 1 Наредба Н-18.
Обстоятелството, че в АУАН е изписано, че тази норма е във връзка с чл. 118,
ал. 4 ЗДДС, а в НП е във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 2 ЗДДС по никакъв начин не
нарушава правото на защита на санкционираното лице, доколкото в наказателното
постановление е стеснен обхвата на посочената за нарушена разпоредба и включва
в себе си разпоредбата която е посочена в АУАН, а именно чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни
норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Приложена е и правилната санкционна
норма на чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в
минималния установен от закона размер - 500 лева.
Случаят не е маловажен. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ е
обективна, безвиновна. Това означава, че за да се ангажира тяхната отговорност
не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството на предприето
или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е
само обстоятелството, че законът е възложил на определено юридическо лице
дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно
обективно съществуващо противоправно състояние. Ето защо и процесният случай не
може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Също така
дружеството жалбоподател е било без валиден сключен договор в един
продължителен период от време, като едва след извършване на проверката е
отстранило това нарушение.
Всичко гореизложено обосновава и
неоснователността на жалбата. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Ето защо обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският
районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
461244-F491140/02.09.2019 г., издадено от Началник на Отдел ,,Оперативни
дейности‘‘ – Пловдив в ЦУ на НАП въз основа на АУАН № F491140 от 07.06.2019 г.
с което на ,,ЕСТЕЛА 63‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 500 лева за извършено нарушение
по чл. 16, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.