№ 1005
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частната жалба на ИВ. Щ. Г., ЕГН: **********, действащ в
качеството си на баща и законен представител на малолетното дете Щ. ИВ. Г., ЕГН:
**********, подадена чрез пълномощника му адв. Константин Тодоров - БАК, със съдебен
адрес гр.Бургас, ул.“Мара Гидик“ № 19, ет.2 против определение № 1119 от 23.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 1046/2022 г. по описа на Районен съд–Бургас, с което е
ПРОГЛАСЕНО, че РС – Бургас не е международно компетентен да се произнесе по исковата
му молба, с която против ответницата Н. П. Д., ЕГН: ********** /майка на детето/ са
предявени иск по чл.127, ал.2 от СК за промяна на местоживеенето на детето от България в
Г. и иск по чл.127а от СК за снабдяне на детето с международен паспорт и за разрешение за
извеждане на детето от Р. България в Г. и обратно без съгласието на майката Н. П. Д., и
производството по гр. дело № 1046 /2022 г. по описа на РС – Бургас е ПРЕКРАТЕНО.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното определение. Твърди се, че неправилно е прието, че съгласно Регламент
/ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета на ЕС българският съд не е компетентен да разгледа
предявените искове, поради което неправилно е прекратил производството по делото. Счита,
че посочения регламент не изключва компентността на българския съд относно спорове за
родителски права, когато се касае за български граждани, каквито в случая са родителите и
детето, като освен това постоянните и настоящите им адреси също са Р. България. Позовава
се на ТР № 1 от 03.07.2017г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС. Моли въззивния съд да
отмени обжалваното определение и да върне делото на РС- Бургас за продължаване на
процесуалните действия.
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.275, ал.1 от ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, приложените
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени от ищеца ИВ. Щ.
Г., в качеството си на баща и законен представител на малолетния Щ. ИВ. Г. против
ответницата Н. П. Д. /майка на детето/ искове - по чл.127, ал.2 от СК за промяна на
1
местоживеенето на детето от България в Г., определено съгласно влязло в законна сила
съдебно решение по гр.д. № 534/2013г. по описа на БРС и по чл.127а от СК- за снабдяне на
детето с международен паспорт и за разрешение за извеждане на детето от Р. България в Г. и
обратно без съгласието на майката Н. П. Д..
В исковата молба ищецът изрично е посочил, че от 2019г. детето живее постоянно
при него гр. М., Г., където бащата е адресно регистриран. Посочено е, че за настоящата
учебна 2021/2022г. детето е записано в пети клас в средно училище в същия град в Г..
С обжалваното определение, Районен съд- Бургас, като е приел, че с оглед
обстоятелството, че бащата и детето са се установили да живеят в Г., а майката няма
известно местоживеене, е счел, че съгласно правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. на
Съвета на ЕС, не е международно компетентен съд за разглеждане на предявените искове по
чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК, поради което е прекратил производството по делото.
Настоящата инстанция споделя крайния извод на районния съд за липса на
международна компетентност за разглеждане на делото и прекратяването му поради тази
причина, като счита за правилни изложените в обжалвания първоинстанционен акт мотиви,
поради което намира, че частната жалба е неоснователна, следните съображения:
В случая в първоинстанционното производство са предявени искове с правно
основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК, които касаят родителски отношения, свързана с
исканата промяна на местоживеенето на детето в друга държава и снабдяването му с
документи за пътуване извън страната. Безспорно е установено /в т.ч. такива са и
твърденията в исковата молба/, че обичайното местопребиваване на бащата-ищец и на
детето, считано от 2019г. е на територията на Г., където те са се установили трайно, в т.ч. и
детето посещава там училище.
Съгласно чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. по споровете за родителска
отговорност и свързаните с нея искове е компетентен съдът на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на детето.
Затова правилен се явява извода на районния съд, че не е компетентен да се
произнесе по предявените пред него искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК, тъй като
детето има обичайно местопребиваване в Г. и съгласно правилото на чл.8 от Регламент /ЕО/
2201/ 2003 г. следва, че делата по такива спорове са подведомствени на германския съд.
Правилно е прието също, че в случая не са налице обстоятелства, които да обуславят
запазена компетентност на българския съд поради преместване на детето /чл.9/ или поради
отвличането му /чл.10/, респ. липсва и акт за прехвърляне на компетентност от германски
съд /чл.15/. Не са налице и предпоставките за пророгация на компетентност по чл.12 ал.1 от
Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., както правилно е преценил районния съд, тъй като не е налице
условието по б.”б” – тя да е приета от страните недвусмислено към момента на сезирането
на българския съд.
Относно оспореното в частната жалба приложение на горепосочения регламент
досежно международната компетентност на българския съд по предявените искове, касаещи
непълнолетното дете на страните, следва да се отбележи, че регламентите са актове с общо
приложение във всички държави – членки и разпоредбите им имат приоритет пред нормите
от българското законодателство. Поради това не може да се обоснове компетентност на
сезирания български съд да разреши споровете по предявените искове по чл. 127, ал. 2 и чл.
2
127а от СК, по които се иска промяна местоживеенето на детето и разрешение за
снабдяването му с международен паспорт и разрешение за извеждане на детето от Р.
България в Г. и обратно без съгласието на майката, „по силата на привличането” и с
аргументи от разпоредби, съдържащи се в вътрешното право – в случая българските СК и
ГПК, в т.ч. и цитираното в жалбата тълкувателно решение. Този извод следва от
обстоятелството, че няма данни детето, въпреки, че е български гражданин, да има „основна
връзка“ с нашата държава, още повече, че бащата, на когото са предоставени за
упражняване родителските права също има трайно установено обичайно местопребиваване
в Г. отпреди завеждане на делото, което се твърди, че продължава и понастоящем.
По гореизложените съображения се налага извода, че българският съд не разполага
с компетентност за произнасяне по предявените искове и от гледна точка на преценката за
интересите на детето. Това следва от обстоятелството, че българският съд не отговаря на
критериите за близост, визирани в съображение 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) №
2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г., тъй като няма най-тясна връзка с тях и трудно би
преценил най-добрия интерес на детето, намиращо се трайно в друга държава. Затова и в
негов най-висш интерес е спорът да бъде разгледан и разрешен от съда по обичайното му
местопребиваване – семейният съд, заседаващ в съдебния район по местопребиваването му.
Ето защо, Районен съд- Бургас спазвайки правилата, установени в Регламент (ЕО)
№ 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. е приел, че не е международно компетентен да
разгледа предявените искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК с оглед настоящото обичайно
местопребиваване на детето в друга държава, поради което правилно е прекратил пред себе
си производството по делото.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и съобразено с нормите на приложимия в
случая регламент.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1119 от 23.02.2022 г., постановено по гр.д.№
1046/2022 г. по описа на Районен съд–Бургас.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца- жалбоподател.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3