О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І- 666 19.02.2020 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева
въззивно частно гражданско дело № 470 по
описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК. Образувано е
по частна жалба, п.к. 30.12.2019г., подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК ********* чрез юрисконсулт Иван Николаев Недков против
протоколно определение от открито съдебно заседание от 09.12.2019г. по гр.д. №
8309/2018г. на РС Бургас, с което съдът е прекратил като недопустимо
производството по делото по отношение на предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск. Счита постановения съдебен акт за неправилен и
незаконосъобразен. На първо място сочи, че определението е в отклонение от
трайната съдебна практика, че е допустимо съединяването в условията на
евентуалност на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК и осъдителен иск,
при условие, че установителният иск е главният. Счита, че е допустим
предявеният главен иск, както и заявения в условията на евентуалност осъдителен
иск, тъй като ще бъде разгледан, едва след като бъде отхвърлен главният иск.
Позовава се на т. 11б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. №
4/2013г. на ВКС ОСГТК и на съдебна практика. Моли да се отмени обжалваното
определение и да се разпореди продължаване на съдопроизводствените действия по
отношение на предявените в условията на евентуалност осъдителни искови
претенции. Депозирана е и частна жалба п.к. 06.01.2020г., по описа на РС Бургас
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в която по същество се съдържат идентични
възражения като се сочи, че за разлика от установителния иск, при който се
установява дължимост на вземането към минал момент, то в производството по
осъдителен иск исковата молба имала характер на уведомление и покана до
длъжниците за настъпване на предсрочната изискуемост. Не се споделя извода на
РС за идентичност на основанието на установителния и на осъдителния иск, разликата
била в момента на обявяване на предсрочната изискуемост.
Постъпил е отговор от адв. Елена Ставрева като особен представител на И.А.П.,
с който се изразява становище, че определението на съда е правилно и
законосъобразно. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 4/2014г. по тълк.д. №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК допустимостта на осъдителния иск се основава на заявено
друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение или за разликата до пълния размер на
вземането, ако специалният установителен иск е предявен само за част от него. Счита,
че претенцията по главния иск и тази по евентуалния са идентични. Отделно намира,
че осъдителната претенция е недопустима, тъй като в качеството му на цесионер
ищецът нямал право едностранно да променя заемното правоотношение и да го обявява
за предсрочно изискуемо и това право принадлежало само на кредитора по договора
за заем. Отделно в приложенията към исковата молба нямало такива, които да
водят на мисълта, че цедентът е упълномощил цесионера да обяви предсрочната
изискуемост. Моли да се потвърди обжалваното определение.
Съдът като взе предвид становищата на страните намира
следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да се приеме за установено, че И.П. като
кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит №
1619644/09.10.2014г. и подписан на 10.10.2014г. дължи на ищеца сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 5746/2018г. на РС Бургас, а именно: 6195,88 лева – главница по 34 броя неплатени
погасителни вноски за периода 01.01.2017г. до 01.10.2019г.; 355,99 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода 01.01.2017г. до 20.07.2017г.; 545,56 лева –
лихва за забава за периода 01.01.2017г. до датата на подаване на заявлението в
съда, законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
окончателното погасяване на дълга, както и 215,95 лева разноски по ч.гр.д. №
5746/2018г. РС Бургас. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове,
то моли да се постанови решение, с което да осъди И.П. като кредитополучател по
Договор за потребителски паричен кредит № 1619644/09.10.2014г. и подписан на
10.10.2014г. да плати на ищеца сумите: 6195,88 лева – главница по 34 броя
неплатени погасителни вноски за периода 01.01.2017г. до 01.10.2019г.; 355,99
лева – договорна възнаградителна лихва за периода 01.01.2017г. до 20.07.2017г.;
545,56 лева – лихва за забава за периода 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата
молба в съда, законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване на дълга. С оглед предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск, с исковата молба уведомява ответника за предсрочната
изискуемост на непадежиралите към 09.11.2018г. главници за вноски № 50 до № 60,
включително, съгласно погасителен план към договора, равняващи се на 2201,73
лева, която сума била включена в претендираната с осъдителния иск главница от
6195,88 лева.
Изложени са твърдения, че с индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата на
основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016г., вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към И.П. било
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ответникът бил уведомен
за цесията. Крайния срок за издължаване на кредита бил 01.10.2019г., но предвид
неизпълнение на задължението за заплащане на месечните погасителни вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Уведомлението за цесията и за
обявяване на предсрочната изискуемост било получено от ответника на
18.05.2018г. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът получил
указания да предяви иск за установяване на вземането по заповедта. Сочи, че с
оглед предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, с исковата молба
уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към
09.11.2018г. главници за вноски № 50 до № 60, включително, съгласно погасителен
план към договора, равняващи се на 2201,73 лева, която сума била включена в
претендираната с осъдителния иск главница от 6195,88 лева. Ангажирани са
доказателства.
Депозиран е писмен отговор от назначен особен
представител, с който се оспорват предявените искове като се намират за
недопустими, тъй като договорното отношение е възникнало с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и не били налице доказателства, че вземането действително е прехвърлено.
По същество исковете се считат за неоснователни, ответникът оспорва до длъжника
да е достигнало изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Излагат се аргументи за недължимост на претендираните суми.
По делото като доказателство е приложено ч.гр.д. № 5746/2018г.
на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника И.П. за
сумата в размер на 6195,88 лева – главница 34 броя неплатени погасителни вноски
за периода 01.01.2017г. до 01.10.2019г. по отношение, на които на основание чл.
23, ал. 2, б „а“ от ОУ към договора за кредит била обявена предсрочна
изискуемост считано от 18.05.2018г., сумата от 355,99 лева – възнаградителна лихва
за периода 01.01.2017г. до 20.07.2017г., сумата 545,56 лева – обезщетение за
забава за периода 01.01.2017г. до 31.07.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 01.08.2018г. до окончателното плащане, както и за разноски. В
заявлението са изложени обстоятелства, от които произтича вземането като се
твърди обявяване на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението.
С протоколно определение л. 99 на ищеца са дадени указания
да обоснове допустимост на предявените осъдителни искове. В изпълнение е
депозирана писмена молба л. 117, с която ищецът изразява становище, че
осъдителните искове са допустими.
Съгласно молба л. 150 от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД претендира прилагане на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК в
съответствие с дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а
именно че съдът следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до
приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват
нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
В съдебно заседание от 09.12.2019г. РС е намерил, че
производството е недопустимо в частите относно предявените от ищеца евентуално
съединени осъдителни искове, чиито размери и основание съвпадат изцяло с
предявените претенции по чл. 422 ГПК, което е намерил, че налага частично
прекратяване на производството по делото и е прекратил делото в частта за
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Препис от съдебния
акт е връчен на ищеца съгласно съобщение (л. 171) на 02.01.2020г., поради което
следва да се приеме, че частните жалби са депозирани в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса са
редовни и допустими и следва да се разгледат възраженията по същество.
По правило наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът
е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и следи за
правния интерес при всяко положение на делото и когато констатира, че ищецът
няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се
произнася по основателността на претенцията.
Съгласно т. 11 б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иск,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния
размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в
това производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК ищецът
може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те
са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също
производство. В случая се касае за идентичност на страните, исковете подлежат
на разглеждане по един и същи съдопроизводствен ред, съединяването е в
условията на евентуалност. Разглеждането на евентуалния иск е обусловено от
неуважаването на главния и се счита за предявен под условие – изходът на делото
по главния иск, т.е. процесуална предпоставка за разглеждане на евентуално
съединения иск е отхвърляне на главния иск. В случай, че съдът уважи главния
иск на посоченото в него основание, то не възниква необходимост от произнасяне
по главния. Съдебния състав намира, че в случая не се касае до идентичност на
основанието и размера на иска по чл. 422 ГПК и осъдителния иск. Правното
основание да се предяви установителен иск са обстоятелствата за съществувало
облигационно правоотношение и констатирано неизпълнение на задължението на
длъжника да внася уговорените месечните погасителни вноски, плюс заявена и
изразена воля от кредитора, която да е достигнала до длъжника, че прави кредита
предсрочно изискуем, съгласно уговорени изрични клаузи в договора, надлежно
осъществено преди образуване на заповедното производство. Правното основание на
осъдителния иск освен общите факти относно съществувало облигационно
правоотношение и констатирано неизпълнение на задължението за плащане, включва
и настъпила и обявена предсрочна изискуемост на вземането след проведеното
заповедно производство, както в случая - уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост с исковата молба. Осъдителната претенция няма отношение към заповедното
производство и не се позовава на издадената в това производство заповед за
изпълнение. Тя се основава на евентуалната презумпция за отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК по същество в хипотезата на
ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение или ако бъде прекратено производството по делото по отношение
на предявения специален иск по чл. 422 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В случая обаче ищецът в
условията на евентуалност твърди, че след издаването на заповедта за изпълнение
кредитът се обявява за предсрочно изискуем, т.е. претендира друг начален момент
на изискуемост, поради което разполага с правото да предяви осъдителен иск,
включително и съединен с иска по чл. 422 ГПК като вземането е същото, но се
претендира на правно основание, произтичащо от друг начален момент на
изискуемост, респективно това обстоятелство се отразява на размера на вземанията
за главница и акцесорните вземания. Изложените съображения в отговора, че
ищецът няма право да обяви кредита за предсрочно изискуем касаят материалната легитимация по
иска и на този въпрос следва да се отговори по същество.
По тези съображения този състав счита, че не е налице
идентичност на основанията между предявените искове, тъй като това би
означавало пълно покритие и съвпадане на всички факти и обстоятелства, от които
произтича едната или другата претенция, а при осъдителната претенция се касае
до ненастъпила предсрочна изискуемост, преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо съдебният състав намира,
че ищецът има право да предяви осъдителен иск, с който претендира друг начален
момент на изискуемост на вземането, който иск обаче с оглед характера на
съединяването и принципа на диспозитивното начало ще се разгледа само в случай
на отхвърляне на главния иск. Като се е произнесъл с определение, с което
прекратява производството по евентуално съединените искове, РС Бургас е нарушил
последователността за разглеждане на исковете, определението е неправилно и
следва да се отмени като делото се върне на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно
заседание от 09.12.2019г. по гр.д. № 8309/2018г. на Районен съд Бургас, с което
е прекратено частично производството по делото в частите му по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумите, които са предмет на първоначалните искове по чл. 422 ГПК.
ВРЪЩА делото на РС Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.