Р
Е Ш Е Н И Е
№ I
- 225 15.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети август две
хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши
съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1390 по описа за 2020
година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на ЗПК „Нива“ с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Сърнево, общ. Карнобат,
представлявано от А. А. чрез адвРосен Диев против Решение № 272/25.11.2019г. по
гр.д. № 794/2019г. по описа на РС Карнобат, с което по иск, предявен от Х.А.Х.
с ЕГН ********** от гр. ***, на основание чл. 58, ал. 1 от Закон за
кооперациите, е отменено приетото на проведеното на 27.06.2019г. събрание на
Управителния съвет на ЗПК „Нива“ с.Сърнево решение за налагане на основание чл.
8,ал.3 от Устава на кооперацията наказание „предупреждение за изключване“ на Х.А.Х.
На основание чл. 247 от ГПК, постановеното решение е поправено с Решение №65 от
27.04.2020 г. по гр.д. № 794/2019 г. на РС Карнобат, като е отстранена
допусната очевидна фактическа грешка в наименованието на кооперацията.
Въззивната
кооперация, чрез процесуалния си представител изразява недоволство от
постановеното решение, като оспорва същото като неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и немотивирано. Излага доводи за
допуснати от съда нарушения при оценката и обсъждането на събраните по делото
гласни доказателства, като сочи, че липсата на анализ на тези доказателства се приравнявало на липса
на мотиви на съдебния акт. Счита че районният съд неправилно е приел, че не е
доказана предпоставката по чл. 8, ал. 3 от Устава на кооперацията за налагане на наказанието „предупреждение за
изключване“ на член-кооператор, а именно да е налице „системно неизпълнение на
задълженията“. Възразява срещу приложената от районния съд аналогия между
понятието „системни нарушения“ по смисъла на КТ с предвидената в чл. 8, ал. 3
от Устава предпоставка „системно неизпълнение на задълженията на член –
кооператор.“. Поддържа, че системност в случая би била налице и без нарушението
да е извършено три и повече пъти. Достатъчно било да е извършено повече от
веднъж, а това било доказано от събраните доказателства. Като аргумент в
подкрепа на това изтъква различната тежест на наказанието „уволнение“ по КТ и наказанието
„предупреждение за изключване“ на член – кооператор . Наказанието по КТ било с
по – голяма тежест, поради което оправдано било в този случай за системни да се
считат най- малко три предходни нарушения на трудовата дисциплина. Намира за по
– правилна аналогията между наказанието „предупреждение за уволнение“ по КТ с
наказанието „предупреждение за изключване на член – кооператор“ по ЗК, като
счита, че за налагането и на двете не е необходимо установяването на системност
на нарушенията. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира разноски за
двете инстанции. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно
заседание въззивната кооперация не изпраща представител.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззивникът Х.А.Х. не представя писмен отговор. В съдебно
заседание се представлява от упълномощен представител – адв. Цонев, който
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба
е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание
чл. 12 ГПК по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск
от Х.А.Х., ЕГН ********** против Кооперация „ЗПК Нива“, ЕИК *********, с правно
основание чл. 58 от Закона за кооперациите, с който се иска да бъде отменено
като незаконосъобразно решението на Управителния съвет на ответната кооперация,
взето на проведено на 27.06.2019 г. от 13: 30 ч заседание на съвета, с което на
ищецът е наложено наказание „предупреждение за изключване“. Изложени са твърдения, че Х., в качеството си
на член – кооператор е изпълнявал задълженията си, предвидени в чл. 7 от устава
на кооперацията, както и че до датата на оспореното решение на същия никога не
е било налагано наказание „бележка“, което
на свой ред било условие съгласно чл. 8, ал. 3 от устава за налагане на
по – тежкото наказание „предупреждение за уволнение“. Исковата молба е предявена на 03.07.2019 г.,
т.е. в рамките на установения в чл. 58, ал. 3 от Закона за кооперациите
преклузивен двуседмичен срок.
Ответната страна
не оспорва обстоятелството, че процесното решение е взето на проведеното на
27.06.2019 г. събрание на управителния съвет на кооперацията, като излага
твърдения относно наличието на предпоставките, визирани в чл. 8, ал. 3, при
което е допустимо спрямо член – кооператор да бъде наложено „предупреждение за
изключване“. Посочва, че първата изискуема предпоставка за приемане на
процесното решение, а именно отправяне на официална бележка към ищеца, е
осъществена в рамките на същото заседание на управителния съвет, проведено на
27.06.2019 г., като повод за това
решение бил доклад от контролния съвет
на кооперацията, съдържащ описание на извършени от Х. нарушения на устава на
кооперацията, осъществени на проведено на 20.04.2019 г. Общо събрание на
член-кооператорите. Като нарушения са посочени: непристойно и агресивно
поведение на Х., отправяне на обиди, възпрепятстване на нормалното провеждане
на заседанията на УС и създаване на пречки пред член- кооператорите, участвали
на ОС на 20.04.2019 г. да упражнят свободно волята си при гласуване по точките
от дневния ред. Ответната кооперация твърди, че тези действия на Х. имали
системен характер, и поради това оспореното решение като правилно и
законосъобразно следвало да бъде потвърдено.
В подкрепа на
заявеното с отговора на исковата молба, ответната кооперация е представила
следните писмени доказателства: докладна записка №7/14.06.2019 г. до
председателя на УС на ЗПК „Нива“, протокол от проведеното на 27.06.2019 г.
заседание на УС на ЗПК „Нива“ и протокол от Общо събрание на кооператорите,
проведено на 20.04.2019 г. Ищецът не е оспорил така представените
доказателства, поради което и съдът ги е
приел като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на делото. Разпитани
са и двама свидетели, по искане на ответната кооперация, с показанията на които
са установени твърденията относно поведението на ищеца, по време на проведеното
на 20.04.2019 г. общо събрание на член – кооператорите и на заседанието на
управителния съвет, на което е взето процесното решение.
След преценка на
събраните доказателства, районният съд е приел за безспорен факта, че ищецът е
член – кооператор на ЗПК „НИВА“, с. Сърнево и като такъв е процесуално и
материално легитимиран да оспорва взето от управителния съвет решение, с което
спрямо него е отправено „предупреждение за изключване“. На следващо място съдът
е приел за установен и факта, че на процесното заседание на УС, проведено на
27.06.2019 г., на ищеца е била отправена официална бележка по смисъла на чл. 8
от устава на кооперацията поради проявеното от него непристойно поведение на
заседанието на член – кооператорите на 20.04.2019 г.
При така
установените факти, първоинстационният съд е приел, че оспореното решение на УС
на кооперацията, с което на ищеца е било отправено „предупреждение за
изключване от кооперацията“ е незаконосъобразно, тъй като не било доказано
осъществено от същия „системно неизпълнение на задълженията на кооператора“ по
смисъла на чл. 8, ал. 3 от устава.
Настоящият въззивен
състав след като извърши самостоятелна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, намира, че решението, постановено от Районен съд
Карнобат е правилно като краен резултат като съображенията за това са следните.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от Устава на ЗПК „Нива“, за неизпълнение на задълженията на член
на кооперацията могат да се направят „бележка“ и „предупреждение за изключване“.
В ал. 3 на същата разпоредба е уредено, че предупреждение за изключване се
прави за системно неизпълнение на задълженията на кооператора и след като му е
направена поне една бележка, или връчено решение на УС за нея. Анализът на
цитираната ал. 3, сочи, че за да бъде взето решение за предупреждение за
изключване на член- кооператор, трябва да са налице и двете кумулативни
предпоставки: системно неизпълнение на задълженията на кооператора и взето
решение за отправяне на поне една
бележка, или връчено решение на УС за нея. По отношение наличието на втората
предпоставка, съдът в мотивите си е приел, че в хода на процесното заседание на
управителния съвет, проведено на 27.06.2019 г., на ищецът най – напред е била
отправена бележка на основание чл. 8, ал. 2 от устава, като решението за това
не било обжалвано и поради това е влязло в сила. С оглед на което, и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът е зачел това обстоятелство, приемайки, че тази
кумулативно изискуема предпоставка е налице.
По
– обстоен анализ, първоинстанционният съд е извършил във връзка с наличието на
първата предпоставка, предвидена в чл. 8, ал. 3 от устава на кооперацията, а
именно „системно неизпълнение на задълженията на кооператора“. Приел е, че
поради липса на легална дефиниция на понятието „системни нарушения“ в Закона за
кооперациите, каквато впрочем липсвала и в Кодекса на труда, за тълкуване на
съдържанието на това понятие следва да се изхожда от възприетото в съдебната
практика и правна теория разбиране, а именно, че е необходимо да е налице
съвкупност от три и повече еднородни или три или повече разнородни нарушения на
трудовата дисциплина, за които нарушителят да не е бил санкциониран. На база на
така възприетия подход, съдът е приел, че ответната кооперация – въззивник в
настоящото производство, не е доказала кои са тези три нарушения на задължения
на ищеца, за които е приела, че е налице системност в поведението му.
Съдът
намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба срещу извода на съда, че за да е налице системност
на нарушенията, то следвало да са налице поне три нарушения. В случая
неправилно въззивникът изхожда от сравнение между отделните наказания,
предвидени в КТ и предвидените дицсиплиниращи мерки по Закона за кооперациите.
Немислимо е да се съпоставя тежестта на отделните наказания, тъй като характера
на дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда се отличава съществено от тази,
предвидена в Закона за кооперациите. Аналогията, в случая е направена само
доколкото е било необходимо да се извърши тълкуване на понятието „системност“
на нарушенията. Въззивникът неправилно сочи, че системно неизпълнение би имало
дори и само при едно нарушение на задълженията. В правната лексика се прави
разграничение между понятията „повторност“ и „системност“, като в случаите
когато се предвижда правните последици да настъпват при второ по ред нарушение
/или най – общо при повторно осъществяване на дадено поведение/, законът
използва термина „повторност“. За разлика от тази хипотеза, предпоставката
„системност“ обичайно се свързва с осъществяването на един и същи фактически
състав повече от два пъти. Ето защо, съдът намира за правилен изводът на първоинстационния
съд, че по делото не са ангажирани доказателства за наличието на изискуемата
съгласно чл. 8, ал. 3 от устава предпоставка „системност“ на допуснатото от
ищеца неизпълнение на задълженията.
Оспореното
решение на УС следва да бъде отменено като незаконосъобразно и по следните
допълнителни съображения.
В
чл. 7 от устава на кооперацията са изброени задълженията, които има всеки член
– кооператор, а именно: да спазва устава на кооперацията и да изпълнява решенията на колективните органите
на управление; да прави определените в
устава дялови и други вноски; да съдейства за постигане
целите на кооперацията; да опазва и рационално да използва кооперативното
имущество и да не уврежда интересите на кооперацията. В чл. 8, както вече бе
посочено, е предвидено, че при неизпълнение на задълженията на член –
кооператора могат да бъдат предприети предвидените дисциплинарни мерки, а
именно отправяне на бележка или предупреждение за изключване. Доколкото се
касае за дисциплинарна отговорност, то предпоставките за нейното ангажиране
следва да са ясно регламентирани, с цел да не бъде допускан произвол при
определяне на условията за налагане на наказанията, както и с оглед осигуряване
правото на защита на засегнатия член- кооператор. В тази връзка необходимо е да
има предвидимост не само относно възможните дисциплинарни мерки, но и относно
предпоставките за тяхното налагане, и най – вече яснота относно конкретните
задължения, при нарушението на които член – кооператора би могъл да бъде
санкциониран. При вземане на решение за
налагане на някое от наказанията „бележка“ или „предупреждение за изключване“,
управителния съвет трябва да изложи мотиви, в които да посочи кое или кои
конкретни задължения, възложени на член – кооператора съобразно закона или
устава на кооперацията са нарушени. В мотивите на оспореното решение на УС, са
изложени следните фактически основания за отправеното му предупреждение, а
именно: че след официално отправена бележка за поведението на Х., същия е
продължил да се държи агресивно, да обижда с цинични думи и да отправя заплахи
към останалите присъстващи, с което всячески пречел на нормалния порядък на
провеждане на събранието. Посочено е също така, че тези действия на Х. имали
системен характер, без да се излагат мотиви, които да изпълнят бланкетното
съдържание на понятието „системност“.
Описаното
поведение на ищеца, макар и да не се вписва в общоприетите стандарти на
междуличностното и служебно общуване, не налага извод, че със същото е нарушено
някое от конкретно установените задължения в качеството му на член – кооператор,
изброени в чл. 7 от устава. Липсват дори твърдения относно това кое именно
задължение, от визираните в устава или закона, ищецът с поведението си е
нарушил. Доколкото с оспореното решение се налага дисциплинарна мярка, то за да
бъде същото законосъобразно, в мотивите му следва да се съдържат ясни и
конкретни фактически и правни основания. Това е необходимо и с оглед
провеждането на последващ съдебен контрол за неговата законосъобразност.
С
оглед изхода на въззивното производство, право на разноски има въззиваемия, но
тъй като същият не е направил своевременно искане по чл. 78 от ГПК, такива на
следва да му бъдат присъждани.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3 от ГПК решението подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
272/25.11.2019г. по гр.д. № 794/2019г. по описа на РС Карнобат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.