№ 6604
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско
дело № 20241100511197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Столична община, ответник в
първоинстанционното производство, чрез юрк. К., срещу решение № 12233 от
20.06.2024 г. по гр. дело № 24407/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
172-и състав, с което ответникът е осъден да заплати на „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД /ищец/, сума в размер на 5973.89 лв., по иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета, както и
мораторната законна лихва върху тази сума от предявяването на исковата
молба – 09.05.2023г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.
Твърди се, че в исковата молба се посочва механизъм, различен от
установения пред първия съд. Ищецът допринесъл за настъпването на
произшествието, тъй като е можел да заобиколи шахтата. На следващо място,
посочва, че Столична община е сключила договор за концесия със Софийска
вода, според който отговорен за поддържане на шахтата е именно дружеството
на Софийска вода. Искането към СГС е решението да бъде отменено като
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на жалбата от
въззиваемия „ДЗИ-Обшо застраховане“ ЕАД, с който се оспорва жалбата.
Посочва, че именно ответникът е отговорен за изправността и поддръжката на
1
пътната мрежа, част от която се явява шахтата. Неоснователни били
възраженията срещу механизма. Посочва, че нямало основание да се счете
наличие на вина у самия водач, която да обуслови съпричиняване. Моли
атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Третото лице-помагач „Софийска вода“ АД не е депозирало становище.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Предявен e иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49
ЗЗД. Дадената правна квалификация от районния съд е направилна /чл. 411
КЗ/, но правнорелевантните факти от фактическия състав на разпоредбите са
същите, поради което това не съставлява процесуално нарушение.
Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно
обезщетение или сума. Правопораждащият фактически състав за присъждане
на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните
елементи: 1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в
резултат на ПТП автомобил; 2. Заплащане на застрахователното обезщетение
от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между
тях договор; 3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане - деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с
деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Това са
и необходимите от доказване обстоятелства, които да обусловят уважаване на
исковата претенция.
На етапа на въззивното производство е безспорно между страните, че
процесният лек автомобил е бил застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка „Каско и злополуки“. Не се спори, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 5973.89 лв. за отстраняване
на вреди, настъпили вследствие на ПТП.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
2
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 45 ЗЗД.
С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната
разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава проверката на въззивния
съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че
спорните въпроси и, за които е направено оплакване във въззивната жалба са
на първо място - механизма на настъпилото ПТП. Спорно се явява и
обстоятелството за това, че водачът на МПС е имал време да реагира като
заобиколи шахтата, поради което са налични доводи за съпричиняване.
На последно място спорно е обстоятелството дали отговорен за
стопанисването на процесната шахта следва да бъде Столична община
или "Софийска вода“ АД, тъй като е налице сключен концесионен договор
между тези лица.
При съобразяване на приетата фактическа обстановка, правилно
установена от СРС, както и доказателствата по делото, доводите на страни,
съдът намери, че по същество жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Що се касае до механизма на процесното ПТП, същият се установява от
съвкупна преценка на доказателствата по делото. От представения Протокол
за ПТП № 5901/13.06.2021 г. се установява, че е съставен от мл.
автоконтрольор Х.Х. при СДВР/ОД МВР София, като е отбелязано, че
протоколът е съставен при посещение на място. От същия се установява, че на
13.06.2021 г. около 20.15ч. МПС с рег.№ **** се движи по ул. Алдомировска в
посока ул. Врана към ул. Габър и до № 13 поради пропадналост на пътна
настилка и изпъкване на шахта, реализира ПТП в нея, като същата не е
обозначена или обезопасена.
Прието е опис-заключение за оглед на МПС от 07.04.2017 г. и от
14.06.2021 г. по щета № 44012132117058, от което се установяват щетите.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ
/л.214/, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно,
като от него се установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно на
13.06.2021 г. около 20.15 ч. процесният лек автомобил се движи по
ул.Алдомировска в посока ул. Врана към ул. Габър и срещу № 13, като
преминава през участък с пропаднала настилка и необезопасена и
необозначена изпъкнала шахта. Посочва, че всички щети по автомобила се
намират в причинно-следстена връзка с механизма на процесното ПТП.
Стойността за възстановяването им възлиза на 5958.89 лв.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът има материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети
3
от него, които са релевантни за механизма на ПТП – че на конкретните място,
дата и час се е намирал процесният автомобил, видимите щети по него,
разположението и размерите на дупката на пътя, както и че тя не е бил
сигнализирана и/или обезопасена. Информация относно дупката се съдържа в
показанията на разпитания свидетел, очевидец на събитието. Отразените в
протокола обстоятелства съответстват на подаденото искането за завеждане на
претенция. Видно от заключението на автотехническата експертиза всички
установени вреди са настъпили в причинна връзка с описания механизъм на
ПТП. Съдът не може да се съгласи с доводите, че описаният в САТЕ
механизъм коренно се различава от този, посочен с исковата молба. В
последната се твърди, че именно поради пропадналост на пътната настилка и
изпъкнала шахта е настъпило въпросното ПТП. Това абсолютно покрива и
фактите, приети от съда, стъпили на САТЕ и показанията на свидетеля.
На следващо място, касателно възражението на ответника-въззивник, че
съгласно допълнителната САТЕ водачът на автомобила е имал възможност да
възприеме шахтата и да я заобиколи, отново се явяват неоснователни.
Правилно районният съд е приел, че не се установява шахтата като част от
пътната настилка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва
на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл.
52, ал. 1 от ППЗДвП), а и не се доказа да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, която ответникът не е изпълнил или
друго вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата.
Необезопасената и несигнализирана дупка не може да се приеме като
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Дължимата от
водача грижа при управление на МПС не включва изискване за знание на
необозначени неравности по пътя или презумиране за наличието им. По тази
причина съдът не може да приеме за основателен доводът, че водачът на
автомобила е следвало да оцени необезопасената и несигнализирана
неравност по пътя като такава, която изисква преустановяване на движението
на МПС или нейното заобикаляне. Задължение на даденото лице е да
поддържа пътищата в състояние, което да не предполага наличието на
неравности, хлътвания, изпъкване на шахта на пътното платно, поради което и
неизпълнението му не може да се прехвърли като отговорност на водача на
процесния автомобил.
На последно място, що се касае за пасивната материална легитимация на
Столична община и наведените твърдения, че за поддръжката на
водоснабдителните и канализационните услуги отговаря „Софийска вода“ АД
съгласно договор за концесия между двете дружества, съдът намери следното:
По делото не бяха събрани доказателства досежно тази шахта да е включена в
имуществото на трето лице, включително "Софийска вода" АД, нито
поддръжката да му е възложена по начин, освобождаващ ответника от
отговорността за същата. Поради това съдът намира, че шахтата като
съоръжение е част от уличното платно, като не се доказа тя да е част или да
има някаква връзка с канализационната система (шахти се изграждат не само
4
за канализация, но и за провеждане на друга инфраструктура - топлопроводи,
електропроводи, съобщителна мрежа и др.)
С изчерпване на заявените във въззивната жалба възражения и доколкото
съдът прие, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно,
същото следва да бъде потвърдено.
По разноските пред СГС
При този изход на спора и съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
пред СГС има въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
Претендираните такива са съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /л.33/ в
размер на 897.39 лв. адвокатско възнаграждение, за което има представен и
договор за правна защита, като същите следва да бъдат присъдени на
страната.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12233/20.06.2024 г. на Софийски районен
съд по гр.д. № 24407/2023 г., при различна правна квалификация на иска с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Столична община, код по
Булстат *********, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 897.39 лв., представляваща разноски по въззивно гр. дело
№ 11197/2024 г. по описа на Софийски градски съд, IV-Д състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5