РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Нова Загора, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100704 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рeг.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1766, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н.А.М. против П. Д. П. с ЕГН
**********, с адрес: ****** за установяване на вземане от страна на БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА, Париж peг.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България от П. Д. П. в размер на 10186.09 лв.,
от които: 5703.48 лв. главница; 3089.22 лв. възнаградителна лихва за периода
от 05.05.2018 г. до 05.10.2021 г.; 1393.39 лв. мораторна лихва за периода от
05.06.2018 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
В условията на евентуалност е предявен за разглеждане осъдителен иск,
с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените
суми, ведно с направените разноски.
Претендират се и разноски направени в заповедното производство.
Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати и разноските от
настоящото производство.
1
В исковата молба се посочва, че със съобщение по ч.гр.д.№ 1095/2020 г.
по описа на Районен съд - гр.Нова Загора, на „БНП ПарибаПърсънъл
Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България
била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване
дължимостта на вземането, обективирано в издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл.415 от ГПК за
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България бил налице правен интерес от предявяването
на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по
договор за потребителски кредит № PLUS-15354279 в размер на 10186.09
лева.
На 09.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и П. Д. П. с
ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-15354279, посредством който страните постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 6000.00
лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
05.10.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на 238.95 лева, като в договора била
посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил
определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и
такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора
условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле
„Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по
кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изичисляване на ГПР била датата на подписване на договора при
допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и
договорът бил валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
Твърди се, че сумата, предмет на договора е била преведена по личната
банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит.
На основание на чл.3 във връзка с чл.4 от договора за ответника
възниквало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по
238.95 лева, като в чл.5 от договора било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
2
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база, като дневният й
размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния
размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по
кредит № PLUS 15354279 на 05.05.2018 г., като към тази дата били погасени 6
месечни вноски.
На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била
05.06.2018 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия
му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично
уведомление до длъжника.
Посочва се, че понеже от страна на длъжника не били извършвани
погашения по дълга, от кредитора било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в Районен
съд – Нова Загора за следните дължими суми по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15354279, както следва:
- 5703.48 лева – главница;
- 3089.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до
05.10.2021 г.;
- 1393.39 лева – мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до
15.12.2020 г.;
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната
лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
Предвид изложеното моли съда да признае за установено, че в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор № PLUS-
3
15354279, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1095/2020 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора, а именно: 5703.48 лева главница по договора за кредит, 3089.22
лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
05.05.2018 г. до 05.10.2021 г., 1393.39 лева – мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 05.06.2018 г. до 15.12.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
В условията на евентуалност при условие, че установителният иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ищеца е предявил осъдителен иск, с който моли съдът, да осъди
ответника да му заплати горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Претендират се разноски направени в заповедното производство и
настоящото производство.
Ищецът моли да се допуснат като доказателства по делото приложените
към исковата молба такива.
Отправя към съда доказателствени искания за прилагане на ч.гр.д.№
1095/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Тъй като ответникът не е намерен на посочения в исковата молба адрес
за призоваване е било извършено връчване на съдебните книжа, чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След изчерпване на
всички процесуални възможности за връчване и съгласно ал.6 на същия член,
когато се установи редовността на връчването, съдът е разпоредил
съобщението да се приложи към делото и е назначил особен представител на
разноски на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда
особен представител адв.Д.А. Х. от АК - Сливен, с който оспорва предявените
искове, като неоснователни.
В отговора се посочва, че:
І. Счита, че предявените искове не са допустими, доколкото не били
представени доказателства за твърдяното преобразуване, чрез вливане на
кредитора по договора за кредит в ищцовото дружество. Така не била
установена надлежната му легитимация.
ІІ. Счита, че предявените искове не са основателни. Доводите й за това
били следните:
1. Прави изрично възражение за нищожност на сключения договор за
кредит за текущо потребление поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,
ЗЗП и ЗЗД. Не можело да се търси отговорност за неизпълнение на нищожен
договор.
Договорът за потребителски кредит бил нищожен поради противоречие
4
с чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД, като съдържащ неравноправни клаузи, както и
клаузи, накърняващи добрите прави. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗПK
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, с уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
1.1. Липсвало надлежно връчено съобщение за обявяване на
задължението на ответника за предсрочно изискуемо.
По делото била представена Последна покана за плащане от 12.09.2018
г. в която било посочено, че плащанията са преустановени на 05.05.2018 г. и
по тази причина вземането било обявено за предсрочно изискуемо. С какъв
акт било извършено това и кога той е бил връчен на ответника не било
указано. Също така нямало данни за връчването и на приложената Последна
покана.
В чл.5 от договора било посочено, че настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита в целия му размер настъпвала при просрочие на две
или повече погасителни вноски, като не било необходимо изпращане на
съобщение за това. Счита тази клауза за нищожна като неравноправна.
Съгласно чл.71 от ЗЗД изпълнението на срочното задължение можело
да бъде от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал
неплатежоспособен или със своите действия е намалил дадените обезпечения
на кредитора или не му е дал исканите обезпечения.
Според ТР № 4/2013 г. на ОСГТК-т.18, в хипотезата на предявен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
ставало изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост била уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявявала по
реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост.
Аналогично обявяването на предсрочната изискуемост следвало да е
станало преди предявяване на осъдителните искове.
В случая ищецът не бил процедирал съобразно изискването на закона и
разрешението, дадено в цитираното ТР.
1.2. Клаузите за възнаградителна лихва били неравноправни,
прекомерни по размер и поради това нищожни, като накърняващи добрите
нрави.
Представен бил европейски формуляр, при условията на който бил
сключен договорът за потребителски паричен кредит.
Според чл.III.1. от европейския формуляр, лихвеният процент възлизал
на 27,07%, при ГПР 33,5%. В резултат на този прекомерен по размера си
5
лихвен процент за двегодишния погасителен период ответникът следвало да
върне двоен размер на предоставения му кредит. Така при 6000 лв. паричен
кредит, от които реално бил получил 5790 лв., той се задължил да върне
11469.60 лв. Това били параметри, характерни за фирмите за бързи кредити.
Тази клауза била неравноправна, създадена от позицията на сила и
диктат. Налице било значително неравновесие между правата и задълженията
на банката и кредитополучателя.
1.3. Същото се отнасяло и за чл.III.8 от европейския формуляр, даващ
право на ищеца да промени едностранно лихвения процент, респективно
размера на остатъчното задължение с индекса на инфлация за относимия
период. Следователно единствено ответникът щял да понесе последиците от
възникналата инфлация, вместо този риск да се разпредели между страните.
В чл.19 от договора за потребителски кредит било прието, че
кредиторът ежемесечно може да преразглежда размера на дължимите лихва и
такси. В случай, че кредитополучателят не бил съгласен с промените, той
трябвало да изплати задълженията си. Тази клауза противоречала на чл.10,
ал.4, т.2 от ЗПК, според която обстоятелствата, приложими към промяната на
общия разход по кредита трябвало да са обективно обосновани и да не
зависят от волята на кредитора.
Ответникът предварително бил обвързан с всякакви други преценки,
които банката би направила относно дължимите възнаградителна лихва и
такси, за които дори не било налице задължение да се обосноват и да са
обусловени от фактори, независещи от кредитора. Кредитополучателят на
практика нямал възможност да възрази, при положение, че възражението му
било обвързано с незабавно погасaвяне на дълга изцяло. Налагало му се
приемането на клаузи, които са явно неизгодни за него.
1.4. В чл. IV.3 от европейския формуляр било предвидено обезщетение
в полза на кредитора, в случай че ответникът погаси предсрочно кредита, в
размер на 1% върху предсрочно погасената сума, когато оставащият срок бил
по-голям от една година и 0,5%, когато оставащият срок бил по-малък от една
година. Тези проценти, макар и съобразени с максималните параметри,
предвидени в закона за прекомерни спрямо потребителски кредит в
минимален размер, какъвто бил настоящият.
1.5. В чл.IV.4 от европейския формуляр била предвидена еднократна
такса ангажимент, в размер на 3,50% от размера на кредита, а именно 210 лв.,
която се усвоявала от отпуснатата сума служебно. Тази клауза противоречала
на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не можел да изисква
заплащане на такси, свързани с усвояване на кредита.
Определянето на тези такси извън възнаградителната лихва било
неравноправно и оскъпявало непосилно кредита. На кредитополучателя се
налагало приемането на клаузи, които били явно неизгодни за него. Всички
цитирани клаузи били неравноправни и като такива били нищожии, защото
6
противоречали на добрите нрави.
2. В чл.1.3. от европейския формуляр било посочено, че
застраховалните премии се заплащат директно на застрахователния агент, а
същевременно в чл.ІІІ.3 било записано, че за получаване на кредита не се
изисквало задължително скючване на договор за застраховка. Въпреки това
ответникът бил задължен да сключи договор за застраховка с много висока
застрахователна премия от 1612.80 лв. При кредит от 6000 лв., тя
представлява 27% от него. С тази сума, съответно процент бил оскъпен
кредитът. Така ответникът бил задължен да заплати възнаградителна лихва,
която се удвоявала като размер съвкупно със застрахователната премия.
Просто кредиторът не бил посочил застрахователната премия и като процент,
за да не се забелязва веднага това двойно оскъпяване на кредита.
Всички цитирани клаузи били неравноправни и като такива били
нищожни, защото противоречали на добрите нрави.
3. Претенциите за всички претндирани от ищеца плащания били в
противоречие и с ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. ОСГТК - т.2, според
която размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
Договор за заем/кредит следвало да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащане.
В заключение заявява, че счита исковете за неоснователни, поради
нищожност на сключения договор за потребителски кредит, при което не
можело да се търси отговорност за неизпълнение.
Посочва, че ако съда не приеме становището, че договорът за
потребителски кредит бил изцяло нищожен, по изложените по-горе доводи, а
са нищожни само отделни клаузи и било извършено уведомяване за
предсрочната изискуемост с предявяването на исковата молба, то моли да
присъди съобразно възражението в т.6 от отговора само непогасения остатък
от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост.
Депозирана е молба от ищеца, с която се посочва, че поради служебна
ангажираност ищцовото дружество няма възможност да осигури
представител в насроченото заседание и моли делото да бъде разгледано в
тяхно отсъствие, поддържа предявения иск и моли съдът да назначи съдебно-
счетоводна експертиза, с оглед изясняване размера на дълга на ответника.
Постъпила е молба и от особения представител на ответника – адв.Х., с
която заявява, че не може да се яви в съдебно заседание и моли да бъде даден
ход на делото в нейно отсъствие.
С цел изясняване на размера на задълженията съдът е назначил
7
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
депозирано на 21.02.2022 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства: Копие на договор за кредит с номер
PLUS-15354279, Револвиращ кредит, под формата на кредитна карта,
Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания, Последна
покана за доброволно изпълнение на задълженията, Приложение към
Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит; Кратък
медецински въпросник за приемане за застраховане, Сертификат №
PLUS-15354279, Общи условия към застраховката, Удостоверение за
разкрити банкови сметки, Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, Извлечение
по кредит PLUS-15354279, Списък с разноски, Квитанция за заплатени такси;
Пълномощно; Акт за съвместимост, Ч.гр.д.№ 1095/2020 г. по описа на
Районен съд - гр.Нова Загора, както и приобщената по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* и ответника П. Д. П.
с ЕГН ********** на 09.10.2017 г. е бил сключен Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер PLUS-15354279 в размер на 6000 лв. и
срок на издължаване - 48месеца. Всяка вноска е с размер от 238.95
лв.,обхващащ периода от подписването на договора до - 05.10.2021
г.,съгл.погасителния план. Включени са също ГПР и такси. Кредитът е бил
усвоен от П..
Ищецът е изпълнил поетите ангажименти по Договора за текущо
потребление,предоставяйки сумите по договора, докато ответникът не е
изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на
дължимите от него вноски и е допуснал забава в плащанията на главница и
лихва.
След като кредитополучателят преустановил заплащането на вноските на
05.05.2018 г. като предсрочната изискуемост възниква съгл. чл.5 от Договора
8
при неплащане на две или повече месечни вноски. В случая на 05.06.2018 г. -
датата на втората неплатена вноска. Ответникът е бил уведомен, за
предсрочната изискуемост с изрично уведомление.
Въпреки многократните опити на ищеца за контакт с длъжника и
отправените му покани да погаси натрупаните задължения доброволно, не
последвало изпълнение, поради което ищеца подал Заявление по чл.410 от
ГПК на 23.12.2020 г. в Районен съд – Нова Загора и било образувано ч.гр.д.
1095/2020 г. по описа на съда и била издадена исканата Заповед № 636 от
29.12.2020 г. за сума в размер на 10186.09 лв., от които: 5703.48 лв. главница;
3089.22 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2021
г.; 1393.39 лв. мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 15.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2020 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
Съобразно определения му от съда едномесечен срок за предявяване по
исков ред на претенцията му срещу ответника, на 25.06.2021 г. в Районен съд
– Нова Загора е постъпила искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж рeг.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК: ********* против Петър Динков П., с ЕГН **********.
С цел изясняване на спора съдът е назначил вещо лице Стоян Колев
С.,което да изготви съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите:
1. Усвоен ли е процесния кредит и в какъв размер?
2. Какъв е бил размерът на задълженията на ответника към датата на
завеждане на Заявлението по чл.410 от ГПК?
3. Какъв е размерът на задълженията по кредита към момента на
изготвяне на заключението?
В заключението си вещото лице посочва, че:
1. Процесният кредит е усвоен на 10.10.2017 г. в пълен размер.
Процесната сума в размер на 5790.00 лв. е преведена по сметка на
кредитополучателя П. Д. П., чрез платежно нареждане по банкова сметка в
Централна кооперативна банка, чиито титуляр е П..
2. Размерът на задълженията на ответника П. към 23.12.2020 г. – датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд Нова Загора е
както следва:
- Непогасена главница 5703.48 лв.
- Непогасена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
05.05.2018 г. до 05.10.2021 г. – 3089.22 лв.
- Мораторна лихва от 05.06.2018 г. до 15.12.2020 г. - 1465.59 лв.
Забележка: В исковата молба на ищеца мораторната лихва е посочена в
размер на 1393.39 лв. - в по-малко с 72.20 лв.
9
3. Задължението на П. към 21.02.2022 г. – датата на изготвяне на
настоящото заключение е в размер както следва:
- Непогасена главница 5703.48 лв.
- Непогасена договорна /възнаградителна лихва/ за периода от
05.05.2018 г. до 05.10.2021 г. - 3089.22 лв.
- Мораторна лихва от 05.06.2018 г. до 21.02.2022 г. - 2151.65 лв.
На последното по делото открито съдебно заседание проведено на
30.03.2022 г. страните, редовно призовани – не се явяват. С молба от
юрк.Н.М. ищцовата страна е заявила, че поддържа заведения иск, дава
съгласие да бъде разгледано делото в тяхно отсъствие и приема изготвената
съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице Ст. К. Ст. поддържа изцяло изготвената от него и
представена експертиза.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на
ищеца, досежно стойността на неизплатени суми по Договор за кредит с
номер PLUS-15354279, сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и П. Д. П.. Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си
и е предоставило на ответника сума в размер на 5790.00 лв. Процесният
кредит е усвоен на 10.10.2017 г. в пълен размер по сметка на
кредитополучателя П. Д. П., чрез платежно нареждане по банкова сметка в
Централна кооперативна банка, чиито титуляр е П., видно от заключението на
вещото лице. Ответникът от своя страна не е изпълнявал своите задължения и
въпреки поканите от страна на ищеца и влязъл в просрочие, поради което
последният на 23.12.2020 г. подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д.№ 1095/2020 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора е издадена исканата Заповед № 636 от
29.12.2020 г. за сума в размер на 10186.09 лв., от които: 5703.48 лв. главница;
3089.22 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2021
г.; 1393.39 лв. мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 15.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2020 г. - датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане и съобразно определеният му от съда
едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу
ответника, на 25.06.2021 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила искова
10
молба.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с
обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната страна
по договора.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от
легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен
интерес.
По същество съдът намира иска за основателен по следните
съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на
чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, в тежест на ищеца бе да докаже докаже
обстоятелствата,на които се основава претенцията му, в това число за размера
на дължимите от ответника суми, за уведомяването му, че цялото вземане е
станало изискуемо.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението
си изцяло или частично.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха
доказателства, от съвкупният анализ, на които остана безспорно, че БНП
Париба Пърсънъл Файненс и Петър Динков П. са били обвързани от валидно
облигационно отношение, съгласно което дружеството му предоставило
процесния кредит, а той се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви,
такси и разходи. Посочената сума е усвоена, чрез платежно нареждане по
банкова сметка в Централна кооперативна банка, чиито титуляр е ответника,
потвърдено и от назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза.
Кредитополучателят П. не е изпълнил поетият от него ангажимент да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, като е преустановил
плащането на вноските на 05.05.2018 г. поради което е възникнала
предсрочната изискуемост на кредита, съгл. чл.5 от Договора при неплащане
на две или повече месечни вноски. В случая на 05.06.2018 г. - датата на
втората неплатена вноска. Ответникът е бил уведомен, за предсрочната
изискуемост с изрично уведомление - поради забавата в заплащането им
Кредитодателят е отправил последна покана, с която е предоставил на
ответника 7 дневен срок, след което е пристъпил към събирането на
дължимите суми по съдебен ред.
Оспорванията на предявените искове от ответната страна, както по
основание, както и на изложените факти и обстоятелства в исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, съдът намира за недоказани и
необосновани.
Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице по
представената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което дори сочи, че
11
мораторната лихва е посочена в размер на 1393.39 лв. - в по-малко с 72.20 лв.
Безспорно установено от експертизата е, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си по процесния договор, като е превело дължимите
суми по него. В заключението си вещото лице сочи, че кредита с № PLUS-
15354279 е усвоен, а размерът на претендираните в установителния иск
отговаря на действителните задължения на ответника по процесния кредит.
Наведените възражения за неравноправни клаузи на договора, съдът
също намира за неоснователни. Видно от писмените доказателствата по
делото, приети от съда и от страните, предоставеният кредит се олихвява с по
механизъм за формиране на редовната лихва, основан на обективни критерии,
ясно и разбираемо за средния потребител, поради което съдът счита
възражението за неоснователно, а процесния кредит е подписан от
кредитополучателя, с което е декларирал, че е запознат и приема условията по
него.
Предвид разпоредбите на процесния договор и тези на Общите условия
към него, съдът намира, че тези клаузи са съобразени изцяло в изискванията
на ЗПК към датата на сключването му, което изключва твърденията за
неравноправния им характер, както и нищожността им.
Ответната страна не ангажира доказателства, с които да докаже, че
ответника П. е погасил задължението си по договора.
От горепосоченото е видно, че ответника се явява неизправната страна
по договора.
Съдът стигна до извода, че исковите претенции се явяват основателни и
доказани, видно и от заключението на вещото лице и като такива следва да
бъдат уважени в предявеният размер.
Предвид уважаването на установителния иск в цялост, предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск за тези суми не следва да бъде
разглеждан.
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за
присъждане на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за
основателно, като с оглед на представените доказателства за реално
извършени такива и при спазване на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова
полза следва да се присъди сума в размер на 1353.72 лв. общо, от които
203.72 лв. държавна такса, 700.00 лв. възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за вещо лице 350.00 лв. и юрисконсулстско възнаграждение
100.00 лв.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от
ГПК, следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство в зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът,
12
съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца и
направените в заповедното производство разноски в размер общо на 253.72
лв., от които 203.72 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд –
Нова Загора.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на П. Д. П., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ******, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Д.Д.,ЗА СУМАТА в общ размер 10186.09 лв. /десет
хиляди сто осемдесет и шест лева и девет стотинки/, от които: главница по
кредит – 5703.48 лв. /пет хиляди седемстотин и три лева и четиридесет и осем
стотинки/, 3089.22 лв. /три хиляди осемдесет и девет лева и двадесет и две
стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2021
г., 1393.39 лв. /хиляда триста деветдесет и три лева и тридесет и девет
стотинки/ - мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 15.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК - 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението СРЕЩУ П. Д. П. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П. Д. П., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ НА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рeг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК: *********, СУМАТА от 1353.72 лв. /хиляда триста петдесет и три лева
и седемдесет и две стотинки/, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА, П. Д. П., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, СУМАТА от
253.72 лв. /двеста петдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1095/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
14