№ 11586
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110138025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. С. Б. П. срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК: ЕИК, седалище
и адрес на управление в АДРЕС, с която се иска съдът да признае за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1000 лева (частичен иск от общо претендирана сума
в размер на 1678.48 лева), представляващи остатък за плащане по частично уважена
застрахователна претенция за изплащане на щета № 100021777500467 (обща претенция
1889.78 лв. с ДДС, от която застрахователя е изплатил 211.30 лв.), ведно със законната лихва
от 09.02.2022г. до заплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. №6355/2022 г. на СРС.
Твърди се, че ищецът е собственик на лек автомобил МАРКА с рег. номер ДК. Сочи
се, че на 24.11.2021, около 15:30 ч в гр. АДРЕС, притежаваното от ищеца МПС претърпява
щета: автомобилът, който е бил паркиран е ударен от друг автомобил МАРКА с рег. номер
ДК, управляван от ДС. При извършване на маневра, за да заобиколи насрещно движещ се
автомобил, водачът минава твърде близо до автомобила на ищеца и го „зажулва“ по цялото
продължение на дясната му страна, като са нанесени щети по калник преден десен, броня
задна, калник заден десен, лайсна дясна в предна броня, мигач преден десен, основа на дясно
огледало, лайсна в задна дясна броня – никел, лайсна в задна дясна броня - ПВЦ, парктроник
заден десен, стоп –десен.
Поддържа се, че автомобилът, виновен за настъпване на щетите е бил застрахован при
ответното дружество, съгласно полица BG 01 1210 0155 1605.
Сочи се, че на 25.11.2021 на ищецът е уведомил застрахователното дружество за
настъпилото застрахователно събитие, за което е заведена щета 100021777500467. На
03.12.2021 г-н К. е уведомен с писмо, че част от претенцията му е отхвърлена, като
уважената част е в размер на 211.30 лв.Съгласно, оферта за ремонт (проформа) от
автосервиз Виа интеркар 2007 ООД,която ищецът е получил, ремонтът на всички нанесени
в ПТП-то щети, възлиза на общо 1 889.78 лв (с вкл. ДДС), което е в значителна степен
повече от заплатената от застрахователя сума по щетата.
1
Тъй като изплатената от застрахователя сума е по-ниска действителната претърпяна
вреда, ищецът иска заплащането на сума – в размер на 1000 лева (частичен иск от общо
претендирана сума в размер на 1363.52 лева), представляващи остатък за плащане по
частично уважена застрахователна претенция за изплащане на щета № 100021777500467
(обща претенция 1 889.78 лв с ДДС, от която застрахователя е изплатил 211.30 лв).
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка „МАРКА“, модел
„МОДЕЛ“ с рег. № ДК, обективирано в застрахователна полица № BG/01/121001551605,
както и обстоятелството, че с оглед подадено пред ответника заявление същият е образувал
щета и е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 211,30 лева.
Оспорва се иска по основание и по размер, като се сочи, че с извършеното от
ответника плащане, същия е репарирал в пълен обем причинените вреди. Оспорва яе
наличието на пряка причинно - следствена връзка между претендираните вреди и така
твърдения механизъм на произшествието. Сочи се, че част от уврежданията по л.а марка
„МАРКА“, модел „**** с рег.№ ДК са вертикални, други са в различни равнини и посока и
в този смисъл не е възможно да бъдат получени от едно събитие при така твърдения
механизъм на ПТП. Оспорва се представения ДКП за ПТП. Оспорва се изключителната вина
на водача на МПС марка „МАРКА“, модел „МОДЕЛ“ - ДС, като се твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил марка
„МАРКА“, модел „**** - Н. К., който с поведението си е допринесъл в значителна степен за
настъпване на произшествието и търпените вреди.
В съдебно заседание ищецът е оттеглил исковата претенция за сумата над 321 лева до
пълния предявен размер от 1000 лева (частичен иск от общо претендирана сума в размер на
1678.48 лева), представляващи остатък за плащане по частично уважена застрахователна
претенция за изплащане на щета № 100021777500467 (обща претенция 1889.78 лв. с ДДС, от
която застрахователя е изплатил 211.30 лв.), ведно със законната лихва от 09.02.2022г. до
заплащане на вземането. С протоколно определение от 18.10.2022 г. производството в тази
част е прекратено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 09.02.2022 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу „ФИРМА“ АД за сумата от 1 000,00 лева (хиляда лева),
представляваща част от остатък за плащане по частично уважена застрахователна претенция
за изплащане на щета №100021777500467, ведно със законна лихва за период от 09.02.2022
г. до изплащане на вземането.
С разпореждане от 23.02.2022 г. по ч. гр. д. № 6355/2022г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 450 лв.
адвокатско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС марка „МАРКА“,
модел „МОДЕЛ“ с рег. № ДК, обективирано в застрахователна полица №
BG/01/121001551605, както и, че по предявена от ищеца застрахователна претенция във
2
връзка с ПТП на 24.11.2021 г, експертите на дружеството са определили застрахователно
обезщетение в общ размер на 211.30 лева, заплатено на ищеца.
Представен по делото е двустранен констативен протокол за ПТП от 24.11.2021 г. с
участници Сомаф Дауд- водач на МПС МАРКА МОДЕЛ с рег. номер ДК и Н. К.- водач на
МПС МАРКА МОДЕЛ с рег. №ДК. В протокола е изготвена схема на произшествието и е
отбелязано, че л.а. МАРКА МОДЕЛ е бил паркиран/ в спряло съС.ие, а л.а. МАРКА МОДЕЛ
е тръгвал/заобикалял другия автомобил/. Водачът Дауд е поел вина за ПТП. По отношение
на МПС МАРКА МОДЕЛ с рег. №ДК са посочени видими щети: мигач - преден, предна
броня, дясно огледало, предна дясна джанта, задна броня.
Ищецът е собственик на л.а. МАРКА МОДЕЛ с рег. №ДК, видно от представеното
свидетелство за регистрация.
На 02.12.2021 г. Н. В. К. е депозирал уведомление за щета 1000/21/777/500467 пред
„ФИРМА“ АД с описание, че автомобила е бил паркиран и увреден от застрахован в
„Алианц“ автомобил. Посочени са увредени детайли: Броня-облицовка, преден десен мигач,
страничен калник, преден десен калник, предна дясна джанта- алуминиева, предна дясна
броня- облицовка, заден калник, задна дясна джанта- стоманена, дясно предно външно
огледало.
От застрахователя е съставен Опис за щета 1000/21/777/500467, в който са посочени
одобрени детайли- задна броня/облицовка/, 2бр. задни десни лайсни-черна и никелова,
както и извършване на боядисване и тониране.Останалите увредени детайли/калник преден
и заден-десни, лайсна декоративна в облицовката на бронята, мигач, основа и капак на
огледало, датчик на парктроник и капак на огледало/ са непризнати. Съставена е и
калкулация на щета от застрахователя за сумата от 211.30 лева. Ищецът е представил пред
застрахователя банкова сметка, като не се спори, че сумата от 211.30 лева му е заплатена. С
писмо с изх. №2-1-1-4101-12934/03.12.2021 г. застрахователят е отказал изплащане на суми
за детайли различни от задна броня и лайсни по нея, като се сочи, че останалите описани
увреждания не кореспондират със застрахователното събитие.
Ищецът е представил по делото проформа фактура от „Виа Интеркар 2007“ ООД от
13.12.2021. за сума в общ размер от 1889.78 лева за автобояджийски услуги и материали,
касаещи описаните в исковата молба увреждания.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена.Вещото лице на база съставения двустранен
констативен протокол е определил следния механизъм: „На 24.11.2021 г., около 15:30 часа,
лек автомобил „МАРКА МОДЕЛ ***”, с рег.№ ДК, се движи по ул. „Л“, и в района на №19,
при маневра за заобикаляне, водачът реализира ПТП с паркирания от дясната му страна лек
автомобил „МАРКА МОДЕЛ”, с рег.№ ДК.“
От приложения по делото снимков материал вещото лице е илюстрирал уврежданията
по процесното МПС, които са на различни височини (със синя линия на стр. 3 от САТЕ е
височината на увреждането по страничното огледало, с червена линия е височината на
увреждането по предния десен мигач и калник, както и по десния стоп и задния десен
калник, със жълта линия е височината на увреждането по предната и задната брони).
Направен е извод, че уврежданията по преден десен мигач, преден десен калник, заден десен
калник и десен стоп по своя вид отговарят да са получени при съприкосновение с твърд и
грапав предмет. Като се вземе предвид, че мигача и стопа се намират на около 15
сантиметра навътре към надлъжната ос на процесното МПС, същите не могат да бъдат
получени от едно събитие без да има увреждане на същата височина по двете десни врати.
От приложения по делото снимков материал, може да се направи заключение, че
уврежданията по предна дясна джанта са причинени вследствие на съприкосновение с твърд
и грапав предмет (бордюр) при движение на автомобила, което си личи и по следите
оставени върху външната гума. Уврежданията по дясно странично огледало по своя вид и
3
посока отговарят да са получени при движение на автомобила и съприкосновение с твърд и
грапав предмет (бетонен стълб, дърво). Уврежданията по предна броня се изразяват в
хоризонтално надиране, което може да бъде получено при съприкосновение с друго МПС,
но не отговаря на така описаният механизъм на ПТП - съгласно изготвената скица в
Протокола за ПТП, първоначалното съприкосновение е настъпило в задната част на
процесното МПС под ъгъл, който изключва възможността за съприкосновение и с предната
броня, без да са засегнати двете десни врати.Уврежданията по парктроник заден десен се
изразяват във вертикални надирания по основата на парктроника и по никакъв начин не
отговарят да са получени вследствие на процесното ПТП. Вещото лице е посочил, че
уврежданията по задната броня и лайсната на задната броня отговарят по вид и височина да
са получени от така описания механизъм на ПТП, като по лайсната, в задната част се
наблюдават и вертикални надирания получени вследствие на друго съприкосновение.
Вещото лице е обобщил, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се
налага извода, че щетите по лек автомобил „МАРКА МОДЕЛ”, с рег.№ ДК, с изключение на
уврежданията по предна дясна джанта и огледало странично дясно, могат да бъдат получени
в паркирано съС.ие на автомобила, но не и от едно и също събитие. Уврежданията по броня
задна, лайсна задна броня мат и лайсна задна броня хром отговарят да са получени
вследствие на настъпилото на 24.11.2021 г. произшествие в гр. Плевен.
Вещото лице е направил извод, че стойността необходима за възстановяване на
уврежданията по лек автомобил „МАРКА МОДЕЛ”, с рег.№ ДК, които са в причинно -
следствена връзка с процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 532,84 лв., а стойността необходима за възстановяване на всички описани в исковата
молба увреждани по лек автомобил „МАРКА МОДЕЛ”, с рег.№ ДК, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 1467,55 лв.
В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че стойността необходима за
възстановяване на уврежданията които са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП
по лекия автомобил без стойността на лайсната, по която се наблюдават задирания и от
друго ПТП е в размер на 471,24 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 - за
отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в случая е сторено, като
е получен частичен отказ. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ предвижда, че с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на
увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи
противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца, причинна
връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането..
В процесния случай се установява от събраните доказателства – двустранен
констативен протокол за ПТП, опис на щета, както и от изготвената САТЕ, че на 24.11.2021
г., около 15:30 часа, застрахования при ответника лек автомобил „МАРКА МОДЕЛ ***”, с
4
рег.№ ДК, се движи по ул. „Л“, и в района на №19, при маневра за заобикаляне, водачът
реализира ПТП с паркирания от дясната му страна лек автомобил „МАРКА МОДЕЛ”, с рег.
№ ДК- собственост на ищеца.
Вследствие на процесното ПТП автомобилът на ищецът е увреден, като видно от
заключението на САТЕ са увредени следните детайли: броня задна, лайсна задна броня мат
и лайсна задна броня хром, чието отремонтиране е остойностено на 532,84 лв. Вещото лице
изрично сочи, че макар и по една от лайсните да има предходни задирания тя е получила
увреждания от процесното ПТП и ремонтът на лайсната се осъществява единствено чрез
замяна. Съдът счита, че доколкото е налице причинно-следствена връзка между
допълнителните увреждания-резултат от ПТП, а елементът не подлежи на частично
отремонтиране и единственият начин за ремонта на лайсната е нейната замяна, този разход
следва да бъде поет от ответника.
Ответникът твърди наличие на съпричиняване. От събраните по делото доказателства
не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото
МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на произшествието
и/или за настъпването на вредоносния резултат.
Доколкото е установено, че необходимите разходи за отстраняване на щетите са 532,84,
а ответното дружество е заплатило 211,30 лева, дължими остават 321.54 лева. Ето защо
претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на акцесорния иск – за дължимост на законната лихва върху
уважената част от главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи
на ищеца частично сторените в производството разноски. Своевременно е направено
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова
искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е.
да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при
всеки отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния представител на
ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално
представителство в съдебно заседание с изслушване на САТЕ по оценяем иск, като
претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразно с минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде редуцирано до сумата
от 360 лева, на колкото е оценил труда на процесуалния си представител и ответника. Така
дължимо от ответника са общо разноски в размер на 219.89 лева. Съгласно мотивите към т.
11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Дължими по заповедното
производство в размер на 123.59 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски размер на 312.34
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „ФИРМА“ АД, ЕИК: ЕИК, седалище и
адрес на управление в АДРЕС, че дължи на Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. С. Б. П., на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата
от 321 лева (частичен иск от общо претендирана сума в размер на 1678.48 лева),
представляващи остатък за плащане по частично уважена застрахователна претенция за
изплащане на щета № 100021777500467 (обща претенция 1889.78 лв. с ДДС, от която
застрахователя е изплатил 211.30 лв.), ведно със законната лихва от 09.02.2022г. до
заплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 23.02.2022 г. по ч.гр.д. №6355/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК: ЕИК, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
Н. В. К., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 219.89 лева за
настоящото производство и 123.59 лева по ч.гр.д. №6355/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА Н. В. К., ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на
„ФИРМА“ АД, ЕИК: ЕИК съдебно-деловодни разноски в размер на 312.34 лева
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6