№ 1259
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100502576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.11.2021 г., гр.д. 67407/18 г., СРС, 165 с-в отхвърля
предявените от Т. Д. Д. срещу Н. М. К. и К.М. К. установителни искове за
дължимостта поотделно на следните суми: сума от по 2 016,44 лв.,
представляваща припадаща се част от разходи за неотложен ремонт на общи
части на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. **** и сума от по
239,65 лв., представляваща обезщетение за забава през периода 21.12.2016 г. -
20.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 12410/2018 г. по описа на СРС, 165 състав, като осъжда
ищеца да заплати на ответника 1 210 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Т. Д. Д.. Счита, че
предмет на делото е ремонт на покрива на сградата в режим на етажна
собственост, извършен в изпълнение на договор от 2016г., с който ищецът
възлага работата на фирма, а не ремонт, свързан с изграждане на мезонет през
2001г. или ремонт на тавани по друг договор, сключен със същата фирма. Не
е обсъдена изцяло СТЕ, нито свидетелските показания на извършилия
1
ремонта за състоянието на покрива. Не са съобразени показанията на
свидетелката С. относно ремонтите на водопровод и автомат на входната
врата, както и за плащанията в нейно присъствие, нито разписката за плащане
на ключар. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да
се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете Н. М. К. и К.М. К. оспорват
жалбата. Възразяват, че ищецът не прави ремонт на покрив, а незаконно
надстроява и пристроява принадлежности към свои тавански помещения, до
които друг няма достъп, поради което таванът няма характер на обща част, а е
изключителна собственост на ищеца. Не се установява състоянието на
покрива преди твърдения ремонт и доколко последният е бил необходим.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявени са искове с правно основание чл.61, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По силата на съдебна спогодба за делба, одобрена по протокол от
21.04.1988 г., гр.д. 170/1986 г., СРС, 38 с-в, ищецът Т. Д. Д. придобива в
изключителен дял собствеността върху апартамент, находящ се в гр. София,
ул. ****, ет. 4 (трети над партера), с площ 132.50 км.м., ведно с таванско
помещение от 14.40 кв.м., избено помещение около 11.60 кв.м. и 25 % ид.ч.
от о.ч. на сградата и дворното място.
С договор за покупко-продажба от 12.08.1998 г., обективиран в нот. акт
№ 114, д. 10823/1998 г., н-с при СРС, ищецът придобива апартамент на
таванския етаж в същата сграда, с площ 20 кв.м., заедно с таванско
помещение от 32 кв.м., избено помещение от 6 кв.м. и 5.83 % ид.ч. от о.ч. на
сградата и дворното място.
С договор за покупко-продажба от 1999 г. (без вписана точна дата),
оформен в нот. акт № 105, д. 127/1999 г., н-с при СРС, ищецът придобива
таванско помещение на таванския етаж от същата сграда, с площ около 10
кв.м., избено помещение от 6 кв.м. и 5.83 % ид.ч. от о.ч. на сградата и
2
дворното място.
Според конструктивно становище от м. 09.2014 г. и съдебно-
техническата експертиза, ищецът извършва частично надстрояване на
таванския етаж в мезонет, за което е издадено удостоверение за търпимост №
УТ-94-Т-10/28.10.2014 г.
Съобразно издадени от СО район „Триадица“ констативен акт №
I/28.05.2018 г. и констативен акт № II/15.01.2019 г., както и при съобразяване
на съдебно-техническата експертиза, през периода м. 06. – 20.09.2016 г.,
ищецът изгражда незаконна пристройка към преустройството в мезонет,
която е без строителни книжа и с размери 3 / 4 м. Прието е, че не следва да се
издава удостоверение за търпимост, т.к. вече е издадено цитираното по-горе,
поради което пристройката подлежи на премахване.
Според съдебно-техническата експертиза, действително извършеният
ремонт на ниската и висока част от покрива е идентичен с предвиденото в
договора от 14.09.2016 г. На място са изпълнени покривно покритие от
метални керемиди и са поставени нови улуци. Пазарната стойност на ремонта
възлиза на 12 091 лв.
В подкрепа са показанията на свидетеля Ц.Ч., който потвърждава
подписа си върху представения договор от 14.09.2016 г. за изработка и
уточнява, че отделно сключва друг договор с ищеца за ремонт на тавански
помещения. През м. 08. – м. 09.2016 г. подменя покривната конструкция на
част от сградата и получава плащане на ръка, както е договорено. Заварва
покрива в лошо състояние, с течове, следи от предишни такива, с много
стари, напукани и тънки греди, налагащи подмяна.
Свидетелите С.П. и М.Н. по еднакъв начин установяват, че не е
провеждано общо събрание на живущите в сградата във връзка с решение за
надстрояване и поправка на покрива.
Представеният по делото протокол от 21.12.2016 г. за проведено ОС на
ЕС не е надлежно подписан, поради което не представлява годен документ с
доказателствена стойност.
Свидетелката М.С.-А. знае, че през 2014 г. или 2015 г., мазето на
сградата е пълно с вода и създава опасност да рухне основата на сградата.
Тогава ищецът организира ремонт на щранг- водопровода и подмяната на
3
всички тръби от мазето до таванския етаж. В присъствие на
свидетелката, ищецът плаща в брой 1 600 лв. на майстори.
Същата свидетелства, че около 2015 г. наети от ищеца ключари
подменят автомата на входната врата, която непрекъснато е била отворена и
влизали клошари. В нейно присъствие ищецът изплаща 260 - 280 лв.
Свидетелят С.П. знае за ремонта на входната врата, предприет и платен
от ищеца, който обаче не е представил фактура.
Според разписка от 25.11.2016г., подписана от Г.Н., в качеството му на
ключар, с ателие в гр. София, бул. „****, същият получава от ищеца сумата
280 лв. за спешна покупка, монтаж и настройка на автомат за затваряне на
входната врата в сградата.
С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
В утвърдената съдебна практика се приема, че когато съсобственик
подобри общата вещ в качеството си на владелец спрямо идеалните части на
останалите съсобственици, отношенията им за подобренията се уреждат по
реда на чл.72 – чл.74 ЗС. Когато подобрителят действа като държател на
техните идеални части, приложим е редът на чл.30, ал.3 ЗС при извършване
на подобренията със съгласието на останалите съсобственици. Нормата на
чл.60, ал.1 ЗЗД се прилага при липса на съгласие, предварително или
последващо, но със знанието и без изричното противопоставяне на останалите
съсобственици. Ако етажен собственик твърди, че е подобрил обща част въз
основа на решение на общото събрание на етажните собственици и
квалифицира претенцията си по чл.41 ЗС, но по делото се установи, че е
действал без решение на общото събрание на етажните собственици и без
съгласието им, отново е налице хипотезата на чл.61, ал.2 ЗС. Когато
останалите съсобственици се противопоставят, приложими са правилата на
чл.59, ал.1 ЗЗД, които съвпада с тези по чл.61, ал.2 ЗЗД. В този смисъл са
ППВС № 6 от 1974 г. ,ВС; ТР № 85 от 1968 г., ВС в неотменената част;
решение № 487 от 30.11.2011 г., гр. д. № 1503/2010 г., ВКС, І г.о.; решение №
339 от 10.10.2011 г., гр. д. № 1072/2010 г., ВКС, І г.о.; решение № 238 от
19.08.2013 г., гр. д. № 1012, ВКС, IV г.о.; решение № 85 от 24.06.2014 г., гр. д.
№ 1157/2014 г., ВКС, II г.о.; решение № 228 от 13.12.2016 г., гр. д. №
5571/2015 г., ВКС, III г.о.; решение № 193 от 30.11.2016 г., гр.д. № 842/2016г.,
4
ІІІ г.о., ВКС и решение № 160 от 05.12.2019г., гр.д. № 948/2019г., І г.о., ВКС.
В случая, ищецът със знанието и без нарочното противопоставяне на
останалите етажни собственици, както и при липса на валидно взето решение
на ОС на ЕС, организира и изплаща ремонти на част от покрива,
водопроводната инсталация и бравата към общата входна врата. Не се
установява ищецът да променя отношението си спрямо идеалните части на
останалите етажни собственици. Чуждата работата е предприета и в негов
интерес по смисъла на чл.61, ал.2 ЗЗД, извършена е уместно, поради което
доминусът, в лицето на останалите етажни собственици, отговаря спрямо
гестора – ищеца само до размера на обогатяването му. Отговорността
обхваща спестените разходи за същите ремонти, съразмерно дяловото
участие.
Ремонтните дейности касаят поддържането и възстановяването на
общите части от сградата. Наложени са от нейното износване и овехтяване, с
цел привеждане на общите части в състояние годно да служат според тяхното
предназначение. Затова ищецът има право на обезщетение за действително
вложените необходими разноски, а не за полезни разходи, след като не се
установява осъществяване на подобрения чрез нововъведения, които да
изменят общата вещ, без да са нужни, за да я запазват, като увеличават
стойността на сградата.
Частичната подмяна на покривната конструкция чрез смяна на
керемиди и улук се налага поради лошото състояние на покрива в
съответната част, с много стари, напукани и тънки греди, които пропускат
течове. Този неотложен ремонт е извършен в съответствие с договор за
възлагане на СМР от 14.09.2016 г., т.е. следва приключването както на
извършеното от ищеца частично надстрояване на таванския етаж в мезонет,
за което е издадено удостоверение за търпимост № УТ-94-Т-10/28.10.2014 г.,
така и след извършеното от него през периода м. 06. – 20.09.2016 г.
изграждане на незаконна пристройка към предходното преустройство, без
строителни книжа, с размери 3 / 4 м., която подлежи на премахване. В тази
връзка, не може да се приеме, че ремонтираните общи части от покрива са с
променено използване изключително от ищеца, респ. работата да е водена
главно в негов личен интерес. Ищецът изплаща възнаграждение по договора
в общ размер от 14 237 лв., съответно на 15.09.2016 г. – 7 000 лв. и на
5
30.09.2016 г. – 7 237 лв.
Предизвиканите от стар щранг-водопровод наводнения в мазето на
сградата през 2014 г. - 2015 г., застрашават сигурността на нейните основи,
поради което ищецът инициира подмяната на всички тръби от мазето до
таванския етаж и заплаща 1 600 лв. на майстори.
Спешната подмяна на повредения автомат на общата входна врата към
сградата от ключар, нает от ищеца, се налага поради констатираното влизане
във входа, през непрекъснато отворената врата, на нежелани външни лица.
Ищецът заплаща 280 лв. за поправата.
При липса на оспорване от ответниците Н. М. К. и К.М. К., за
качеството им на етажни собственици, за правата им в общите части на
сградата, и за размера на исковите претенции от по 2 016.44 лв. спрямо всеки
поотделно, исковете с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД следва да се уважат
като основателни.
Основателни са и акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД за мораторна лихва върху главните вземания, считано от изразходването
им съгласно чл.61, ал.1 ЗЗД. В случая, лихви се дължат след приключване и
изплащане на ремонтните дейности най-късно на 30.09.2016г., когато
окончателно е изплатено последното възнаграждение за ремонт на покрива.
Исковете поотделно за суми от по 239,65 лв. - обезщетение за забава през
периода 21.12.2016 г. - 20.02.2018 г. са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК
следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете се
уважат.
С определение от 22.12.2022г., първоинстанционният съд оставя без
уважение искане с вх. №25169808/26.11.2021г. на ответните Н. М. К. и К.М.
К. за изменение на решението в частта за разноските в тежест на ищеца
относно адвокатско възнаграждение от общо 2 520 лв. Въззивният съд
намира, че като законна последица от отмяната на първоинстанционното
решение, следва да се отмени обжалваното от ответниците по исковете
определение по чл.248, ал.1 ГПК, а не поради основателност по същество на
тяхната частна жалба. Затова в тяхна полза не възниква правото по чл.78, ал.1
ГПК на разноски по частната жалба.
6
Ищецът пред първа инстанция реализира разноски за 181 лв. – д.т., 150
лв. – депозит за СТЕ и 700 лв. – платено в брой възнаграждение за един
адвокат, а пред въззивна – 45.12 лв. за д.т. и 700 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение, или общо 1 776.12 лв., които се дължат.
Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението пред
въззивния съд, т.к. делото се отличава с известна фактическа и правна
сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 12.11.2021 г., гр.д. 67407/18 г., СРС, 165 с-в и
определение от 22.12.2022г. по същото дело, с което се оставя без уважение
искане с вх. №25169808/26.11.2021г. на ответните Н. М. К. и К.М. К. за
изменение на решението в частта за разноските в тежест на ищеца за
адвокатско възнаграждение от общо 2 520 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.61, ал.2 ЗЗД Н. М. К. и К.М. К. да заплатят
на Т. Д. Д. поотделно суми от по 2 016,44 лв., представляващи съответна, на
правата им в общите части на сградата в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. ****, част от вложени необходими разноски за
неотложен частичен ремонт на покрив, подмяна на водопроводен щранг и
автомат на общата входна врата към сградата, ведно със законна лихва,
считано от 18.10.2018 г., както и поотделно суми от по 239,65 лв. -
обезщетение за забава през периода 21.12.2016 г. - 20.02.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ч.гр.д. № 12410/2018
г., СРС, 165 състав, както и сумата 1 776.12 лв. – разноски за първа и въззивна
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8