Решение по дело №917/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………………..../...........04.2022 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

        

при участието на секретаря Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдията,

т.д. № 917/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „Морска градина Варна“ЕАД, гр.Варна, с ЕИК *********, представлявано заедно и поотделно от П.И.Т. и Р.Х.Д., срещу „Морско казино“ЕАД (в несъстоятелност), гр.Варна, с ЕИК *********, представлявано заедно и поотделно от „Франсис Резидънс“ЕООД и „Петрол Холдинг“АД – с прекратени правомощия, при задължителното участие на синдика на „Морско казино“ЕАД Г.Д.М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, както следва:

1./ за приемане за установено, че приетото с определение №1672/15.05.2018г. по реда на чл.692 от ТЗ по т.д.№1495/2016г. на ВОС вземане в размер на 278777.00 лева – главница, произтичаща от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника и обективирана във фактура №188/25.02.2015г., фактура №189/26.02.2015г., установено с РА № Р-03000315010250-091-001 от 21.03.2016г, е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ,

2./ за установяване съществуването на неприето от съда по несъстоятелността с определение №1672/15.05.2018г. по т.д.№1495/2016г. на ВОС вземане в размер на 29511.86 лева, представляващо дължима законна лихва върху приетата главницата за ДДС от 278777.00 лева за периода 22.03.2016г. – 30.12.2017г. (съгласно уточнителна молба № 271491/ 16.12.2021г.), с право на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че подаденото от ищеца възражение по чл.690 от ТЗ срещу неприемане на вземането му е било уважено само частично от съда по несъстоятелността до размера от 278777 лева, представляващо необезпечено вземане, произтичащо от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника, обективирана във фактура №188/25.02.2015г. и фактура №189/26.02.2015г., установено с Ревизионен акт от 21.03.2016г. и законната лихва върху главницата считано от 26.02.2018г. до окончателното изплащане, които вземания са включени в списъка на приетите вземания с Определение №1848/29.05.2018г. по т.д. 1495/2016г. на ВОС, обявено в ТР на 30.05.2018г., с поредност на удовлетворяване съответно по чл.722, ал.1, т. 8 от ТЗ  и по чл.722, ал.1, т. 9 от ТЗ, а за разликата над 278777 лева до пълния предявен размер от 308288.86 лева, а именно за сумата 29511.86 лева, представляваща начислена законна лихва за периода 22.03.2016г. - 31.12.2017г., възражението е отхвърлено, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Предявеното от ищеца главно вземане се сочи да произхожда от осъществена между него и ответника облагаема доставка /покупко-продажба на недвижим имот/, по която продавачът – длъжник не е изпълнил задължението си за внасяне на начисления ДДС и последващо е ангажирана на основание чл.177 ЗДДС солидарна отговорност на получателя по сделката /купувач/, като с РА № Р-03000315010250-091-001/21.03.2016 год. за „Морска градина Варна“ ЕАД са определени задължения в размер на 252 695.79 лева и лихви в размер на 26 081.21 лева, начислени за периода 17.03.2015-21.03.2016 год. Така вместо да получи дължимия ДДС от НАП, поради ангажираната солидарна отговорност по чл.177 ЗДДС, към ищеца е приложен механизмът на прихващане с АПВ от 12.04.2016г. и РА от 09.05.2016г. по отношение на дължимата от ответника сума. По този начин ищецът е заплатил дълга на ответника към бюджета. С извършеното от него плащане ищецът се е суброгирал в правата на НАП срещу ответника, с което се е променил само титулярът на вземането, но не и неговия произход. Публичноправният характер на вземането, в което ищецът е встъпил, предопределя поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ, а не по т. 8, както е приел съдът по несъстоятелността. От друга страна данъчното задължение е лихвоносно, поради което законната лихва е дължима от момента на възникване на задължението към НАП въз основа на РА от 21.03.2016г., когато същото е станало изискуемо и се разделя на два периода: до откриване на производството по несъстоятелност – 31.01.2017г. с поредност по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ и от откриване на производството до окончателното изплащане с поредност по чл.722, ал.1, т. 9 от ТЗ. Датата на откриване на производството по несъстоятелност е 31.01.2017г. и именно тя е обявена в ТР, тъй като се определя от датата на постановяване на Решението по чл.630, ал.1 от ТЗ, по аргумент от чл.634а от ТЗ.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Морско казино“АД (в несъстоятелност) е депозирал отговор, в който счита предявените искове за основателни и моли за уважаването им, като признанието на иска за законна лихва е до първоначално посочения в исковата молба размер от 24558.36 лева, преди същият да бъде уточнен с молба №19666/29.06.2018г.

Задължителната страна в производството, Синдикът на „Морско казино“АД (в несъстоятелност), е депозирал писмено становище, в което поддържа доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита, че лицата, чиято отговорност се ангажира по реда на чл.177 от ЗДДС, не стават носители на данъчното задължение, а солидарни длъжници за чуждо данъчно задължение. В случай на плащане, регресната отговорност се реализира по общия гражданскоправен ред. Суброгацията не е настъпила в условията на предявено от НАП публичноправно вземане, поради което не може да се обоснове поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ. НАП не е кредитор в производството по несъстоятелност за това вземане и изпълнилият чуждо публично задължение не може да се ползва с привилегиите на погасеното публично вземане. Отделно от това ищецът е знаел, че ответникът не е заплатил и няма намерение да заплаща дължимия ДДС, видно от сключения тристранен Анекс №3 от 13.03.2015г. За да бъде поставен ответникът в забава в случая е необходима покана, каквато е представена едва с исковата молба. Същата е връчена на 31.12.2017г., поради което ответникът е изпаднал в забава от 01.01.2018г., т.е. след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което вземането следва да се приеме като такова с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 9 от ГПК.  

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 81/31.01.2017, постановено по т.д. №1495/2016г. на ВОС, съдът е обявил неплатежоспособността на „Морско казино” ЕАД, с начална дата на 01.11.2015 год. и открил е производство по несъстоятелност длъжника.

С молба за предявяване на вземане вх.№ 6291/26.02.2018 год. кредиторът „Морска градина Варна“ЕАД е предявил в производството по несъстоятелност на длъжника „Морско казино” ЕАД вземане за сумата от 308288,86 лв., от които 252695.79 лева, представляваща дължим от длъжника ДДС по доставка, извършена от дружеството на 26.02.2015г., документирана във фактура №188/25.02.2015г. и фактура №189/26.02.2015г., както и сумата от 55593.07 лева, законна лихва към 30.12.2017г.  Към молбата за предявяване на вземането е приложена покана от ищеца до ответника, получена от последния на 31.12.2017г. (л.43), за плащане на посочената главница и лихва върху нея за периода 17.03.2015г. – 21.03.2016г. в размер на 26081.21 лева.

Предявеното вземане на кредитора е включено от синдика в т.1 от списък с неприетите вземания, публикуван в ТР на 23.03.2018г.

Постъпило е възражение  вх. № 9782/29.03.18 год. на кредитора „Морска градина Варна” ЕАД, срещу включване в списъка на неприетите вземания на претенцията в размер на общо 308 288,86 лв. - вземане, произтичаща от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника.

С определение от 15.05.2018г. съдът по несъстоятелността на „Морско казино“ ЕАД по реда на чл.692 ТЗ е коригирал списъка на приетите вземания на кредиторите, като е включил в същия по т.4 вземането на „Морска градина Варна“ ЕАД от „Морско казино ЕАД“ за сумата от 278777 лева, главница с поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.8 от ТЗ и лихва след откриване производство по несъстоятелност, считано от 26.02.2018 год., поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал.1 т.9 от ТЗ и е отхвърлил възражението за разликата над 278 777 лева до пълния предявен размер от 308 288.86 лева, а именно за сумата от 29 511.86 лева, представляваща лихва върху главницата за ДДС за периода 22.03.2016 год. – 30.12.2017 год.

С влязло в сила на 27.05.2021г. решение № 510/10.6.2019г. по т.д. №934/2018г. на ВОС е отхвърлен предявеният от „Петрол Холдинг” АД /в н./, ЕИК *********, чрез синдика Иво Велчевски срещу „Морско казино” ЕАД /в н./, ЕИК ********* и „Морска градина” ЕАД, ЕИК *********, при задължителното участие на синдика на Морско казино ЕАД - Т.И., иск за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност по т.дело №1495/2016г. на ВОС по отношение на ”Морско казино” ЕАД /в н./, вземане на кредитора „Морска градина” ЕАД, в размер на 278 777 лева, представляващи платена от този кредитор главница за погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника Морско казино ЕАД, обективирана във фактура №188 и ф.№189, съответно от 25 и 26.02.2015г., установено в Ревизионен акт от 21.03.2016г., вкл. лихвата след решението за откриване на производство по несъстоятелност, считано от 26.02.2018г., на основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ.

С протоколно определение от 25.03.2022г., постановено по настоящото производство, са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: факта, че чрез извършено с Акт за прихващане или възстановяване №П-03000316049764-004-001/12.04.2016г. и РА №Р-03000315008375-091-001/09.05.2016г. прихващане ищецът е погасил публичноправно задължение на ответника в размер на 278777.00 лева, включващо 252695.79 лева главница и 26081.21 лева лихви за периода 17.03.2015г. – 21.03.2016г., установено с РА № Р-03000315010250-091-001/ 21.03.2016 год.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира правната си квалификация в разпоредбата на чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.

Същият е предявен при наличие на всички специални предпоставки по чл.694 ТЗ – качество на страните, предявяване на вземането от „Морска градина Варна” ЕАД, включването му в списъка на приетите вземания с определение на съда в производстсвото по несъстоятелност на „Морско казино” ЕАД по т.дело №1495/2016г. на ВОС, ТО, след упражнено право на възражение по чл.692 ТЗ от кредитора в производството; частично отхвърляне на възражението на кредитора; предявяване на иска в преклузивния срок. По-конкретно исковете са предявени в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ, а именно 14-дневен срок от обявяване на 30.05.2018г. в ТР на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ. Исковата молба е подадена на 13.06.2018г., в рамките на преклузивния срок. Исковете са предявени в хипотезата на чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ от дружество, легитимирано като възразил кредитор с предявено вземане срещу одобрения списък на приетите вземания по чл.685 ТЗ, в частта относно поредността на приетото по реда на чл.692 от ТЗ вземане, както и срещу включване на процесното акцесорно вземане в списъка на неприетите вземания. Исковете са насочени срещу пасивно легитимирания ответник и при задължителното участие на синдика на длъжника Л.Б. /първоначално/ като в хода на размяната е избран нов синдик Т.И., а считано от 09.08.2021г. - синдик Г.Д.М.. Налага се извод за допустимост на предявените искове, поради което същите подлежат на разглеждане по същество.

По предявените искове с правно основание чл.694 от ТЗ в тежест на ищеца е да установи качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност по т.дело №1495/2016г. на ВОС, ТО; факта, че е изпълнил чрез прихващане публичноправни задължения на ответника към НАП в твърдяния размер; датата, на която вземането му към ответника е станало изискуемо, както и размера на претенцията си за законна лихва за процесния период.

В разглеждания случай преюдициалният спор за съществуването и титулярството на вземането за главница е разрешен с влязло в сила решение, с което е отхвърлен искът на оспорващ кредитор за несъществуването на вземането на ищеца „Морска градина Варна” ЕАД към ответника „Морско казино” ЕАД. Влязлото в сила решение по т.д. № 934/2018г. на ВОС има установително действие за страните и съда на основание чл.298 от ГПК, както и за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на основание чл.694, ал.8 от ГПК. Отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на уважаване на положителен установителен иск. Следователно по силата на влязлото в сила решение спрямо длъжника „Морско казино” ЕАД и неговите кредитори, носител на процесното вземане от 278 777 лева е ищецът „Морска градина Варна” ЕАД. Установителната сила на решението обхваща и правопораждащите вземането факти и обвързва съда да приеме, че същото произтича от настъпила суброгация на ищеца „Морска градина Варна” ЕАД в правата на удовлетворения кредитор НАП поради погасяване чрез прихващане на дължимо от ответника „Морско казино” ЕАД публично задължение по ЗДДС.

Безспорно установено е по делото, че въз основа на извършената между длъжника „Морско казино” ЕАД и „Морска градина Варна” ЕАД сделка по покупко-продажба на ресторант Морско казино в Морска градина, гр.Варна, обективирана в нот.акт №55/26.02.2015г. на нотариус Ал.Ганчев, поправен с нот.акт №68/06.03.2015г., е възникнало данъчно задължение по ЗДДС за продавача „Морско казино” ЕАД. За същото е издадена данъчна фактура №189/26.02.2017г. с основа 1 241 387.31 лева и ДДС от 248 277.46 лева. Начисленият данък по сделката е заплатен изцяло като задължението е погасено, но не от данъчно задълженото лице „Морско казино” ЕАД, а от третото лице – купувач по сделката „Морска градина Варна” ЕАД, въз основа на издаден РА от 21.03.2016г. по чл.177 ЗДДС на Морска градина Варна като солидарно задължено лице за чуждо данъчно задължение.

Плащането е реализирано след проведено производство по чл.177 ЗДДС с издаване на ревизионен акт, преминал през съдебен контрол. Съгласно чл.177 ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Реализирането на отговорността за невнесен ДДС по облагаема доставка е гаранционна /обезпечителна/ норма от публичен характер в интерес на фиска, насочена да предотврати данъчни злоупотреби.

Платилият чуждо публично задължение получател по доставката встъпва /суброгира се/ в правата на кредитора НАП срещу длъжника на задължението. В правната теория суброгацията се определя като преминаване на правото на кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило поради наличие на правен интерес от погасяването на чужд дълг /по аргумент от чл.74 ЗЗД/. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението се изразява в засягане на негови конкретни имуществени права от облигационното правоотношение между кредитора и длъжника. В случая е налице плащане на чужд дълг, тъй като платецът не е солидарно задължен с доставчика за ДДС, а само отговорен за неизпълнението на неговото задължение по силата на закона. Правният интерес на третото лице - получател на доставката, да удовлетвори кредитора НАП, се съдържа в самото му задължаване за това по силата на закона. Налице са предпоставките и на специалния състав на суброгацията по чл.180, ал.1 ДОПК, който предвижда, че лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на ГПК или на ДОПК, когато т. 3  - изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение.

Доколкото суброгацията е способ за преминаване на вземания, а не само за погасяване на задължения, удовлетвореното вземане на кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности, направените обезпечения и реда на вземането. Приемство е налице обаче само по отношение на възникналите привилегии на удовлетоврения кредитор, т.е. само тези от тях, които са съществували към момента на суброгацията. В разглеждания случай суброгацията е настъпила преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на 31.01.2017г. По тази причина процесното необезпечено вземане има ред по чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ. Не би могла да се обоснове поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ, тъй като суброгацията не е настъпила в условията на предявено от НАП публичноправно вземане, поради което и ищецът не може да се ползва с привилегиите на погасеното публично вземане.

Фактическият състав на суброгацията включва и регресни права, основанията за които могат да бъдат различни в зависимост от вътрешните отношения между третото лице и длъжника – договор за поръчка, водене на чужда работа без пълномощие, неоснователно обогатяване и др. В случая поради липсата на доказан друг източник на облигационно правоотношение помежду им, суброгирането на третото лице в правата на удовлетворения публичен взискател е с оглед възникнали регресни права спрямо длъжника, основани на правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД.

Вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, не са обвързани със срок, поради което, съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД стават изискуеми от деня на разместване на благата и кредиторът може да иска изпълнението им веднага. Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. При неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (чл.84, ал.3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилият се при общия фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, а за поставянето му в забава е необходима покана. Представената с исковата молба покана е отправена на 30.12.2017г., поради което искът за присъждане на законна лихва за период предхождащ тази дата /22.03.2016г. – 30.12.2017г./ се явява недоказан по основание.

По изложените съображения искът за установяване на поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ на вземането за главница в размер на 278 777 лв. следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен се явява и кумулативно съединеният иск за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главницата за периода 22.03.2016г. – 30.12.2017г.

Разноски не се присъждат в полза на ответника поради липсата на представени доказателства за сторени такива в настоящото производство.

Дължимата за производството държавна такса, която не се внася авансово, следва да бъде заплатена по сметка на ВОС от ищеца „Морска градина Варна“ЕАД в размер на 1260.47 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Морска градина Варна“ЕАД, гр.Варна, с ЕИК *********, представлявано заедно и поотделно от П.И.Т. и Р.Х.Д., срещу „Морско казино“ЕАД (в несъстоятелност), гр.Варна, с ЕИК *********, представлявано заедно и поотделно от „Франсис Резидънс“ЕООД и „Петрол Холдинг“АД – с прекратени правомощия, при задължителното участие на синдика на „Морско казино“ЕАД Г.Д.М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, както следва:

1./ за приемане за установено, че приетото с определение №1672/15.05.2018г. по реда на чл.692 от ТЗ по т.д.№1495/2016г. на ВОС вземане в размер на 278777.00 лева – главница, произтичаща от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника и обективирана във фактура №188/25.02.2015г. и фактура №189/26.02.2015г., установено с РА № Р-03000315010250-091-001 от 21.03.2016г., е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ;

2./ за установяване съществуването на неприето от съда по несъстоятелността с определение №1672/15.05.2018г. по т.д.№1495/2016г. на ВОС вземане в размер на 29511.86 лева, представляващо дължима законна лихва върху приетата главницата за ДДС за периода 22.03.2016г. – 30.12.2017г., с право на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ.

 

ОСЪЖДА „Морска градина Варна“ЕАД, гр.Варна, с ЕИК *********, представлявано заедно и поотделно от П.И.Т. и Р.Х.Д., да заплати по сметка на ВОС дължимата за производството държавна такса в размер на 1260.47 лева, на основание чл.694, ал.7 ТЗ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: