О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 16.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, I отделение,
в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
2. РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.дело № 11776 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК.
Подадена е частна жалба от П.Д.П. срещу определение от
21.09.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на
искова молба по гр. д. № №512/2020 г., по описа на Софийски окръжен съд, по
подадено от настоящия жалбоподател заявление вх. № 52921/21.09.2020 г.
В жалбата са развити съображения, че обжалваният отказ
е незаконосъобразен, оспорвайки констатацията на съдията по вписванията за
липсата на представена в оригинал искова молба. В тази връзка жалбоподателят
излага, че предявеният от него иск касае обявяване нищожността на три
нотариални акта, отнасящи се до недвижими имоти в различни райони – гр. София,
гр. Ботевград и гр. Тетевен. Поддържа, че оригиналът на исковата молба е
представен в Служба по вписванията – Ботевград, и същата е била вписана, като
му било обяснено, че служебно ще бъдат изпратени екземпляри за вписване в
останалите два града. Счита, че с представянето на подлежащ на вписване акт,
съдържащ имоти, находящи в различни съдебни райони, щом в един от тях е
извършено вписването, то за него е отпаднало задължението за представяне на
акта в оригинал и заверен препис. Поддържа, че приложима в настоящата хипотеза
е разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ПВ, тъй като жалбоподателят не би могъл да
представи повече от един оригинал на исковата молба, а от друга страна Агенция
по вписванията е единна структура и би могла да обменя информация, книжа и
данни между отделните си структури. Позовава се на т. 6 от ТР №7 то 25.04.2013
г., по тълк. дело № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, според която съдията по
вписванията не може да откаже вписване, разпоредено от съда.
Предвид изложеното поддържа, че са налице
предпоставките за вписване исковата молбата, поради което моли съда да отмени
обжалваното определение и да бъде разпоредено вписване.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна, поради
следните съображения:
Със заявление вх. № 52921/21.09.2020 г., депозирано от
П.Д.П. до Служба по вписванията – гр. София, е поискано вписване на искова
молба, предявена от молителя срещу П.Й.Х., по гр. д. №512/2020 г., по описа на
Софийски окръжен съд. Същата съдържа описание на пет недвижими имота –
самостоятелни обекти в сгради, находящи се в гр. София. Приложени са два броя
съпроводителни писма от Софийски окръжен съд и квитанция за внесена държавна
такса, в размер на 238,61 лв.
В обжалвания акт съдията по вписванията е обосновал
своя отказ да впише представената му искова молба поради обстоятелството, че не
е представен екземпляр от оригинала на исковата молба, съобразно изискването на
чл. 8, ал. 2 от Правилник за вписванията (ПВ).
Съгласно мотивната част на т. 6 от ТР № 7/2012 г. на
ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване на искова молба ако тя не отговаря
на изискването за идентификация на страните и имота по аргумент от чл. 6 ПВ.
Когато обаче съдът е разпоредил изрично вписване, съдията по вписванията не
може да подлага на контрол неговата преценка, защото тогава той е проверил
редовността на исковата молба.
Според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ПВ, уреждаща
реда за вписване на искова молба, за извършване вписването или отбелязването по
чл. 11 от ПВ, се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана
държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис - извлечение от
молбата, като исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ.
По приложението на чл. 12, ал. 1 ПВ са дадени
разяснения в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 157 от
01.10.2019 г., по ч. гр. дело № 3014/2019, на ВКС, I ГО, които се споделят от
настоящия състав. Посочено е, че общото изискване за представяне на оригинал и
преписи от исковата молба, залегнало в чл. 8 и чл. 12 ПВ, не следва да се
разбира буквално. Целта на така поставеното изискване е да се обезпечи
идентичността на исковата молба, постъпила в съда с представената за вписване и
тя е постигната, когато съдът издава заверен препис от постъпилата пред него
исковата молба, която да се представи за вписване. Доколкото официално
завереният препис от държавен орган (съд) има същата доказателствена сила
каквато има и оригиналът, то и е удовлетворено в достатъчна степен изискването
на чл. 12, ал. 1 ПВ, когато е представен само заверен препис от исковата молба.
Предвид гореизложеното и доколкото пред съдията по
вписванията е представен заверен от Софийски окръжен съд препис от процесната
искова молба, ведно със съпроводително писмо тя да бъде вписана, то и са налице
предпоставките, за да се извърши исканото вписване.
Следователно, обжалваното определение е неправилно и
подлежи на отмяна. Преписката следва да се върне на съдията по вписванията,
който да се произнесе съобразно приложените към заявлението документи и да
извърши заявеното вписване на искова молба.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
от 21.09.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано вписване
на искова молба по гр. д. № №512/2020 г., по описа на Софийски окръжен съд, по
подадено от П.Д.П. заявление вх. № 52921/21.09.2020 г.
ВРЪЩА преписката на
съдията по вписвания за извършване на исканите действия по вписване на исковата
молба, като се съобразят и указанията, дадени с настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.