Номер 32309.09.2020 г.Град Свиленград
Районен съд – СвиленградТрети наказателен състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Частно наказателно дело №
20205620200510 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.4 НПК.
Образувано е по жалба на Х. В. Н. с ЕГН ********** от
гр.Свиленград,ул.Граничар №166,вх.Д,ет.5,ап.92 против Постановление от
07.08.2020г на прокурор от РП-Свиленград за прекратяване на наказателното
производство водено по ДП № 337/2019г по описа на РУ Свиленград,пр.преписка
№1053/2019г. по описа на РП Свиленград образувано за престъпление по
чл.129,ал.2 вр с ал.1 от НК.
Претендира се отмяната на оспорения прокурорски акт, поради неговата
незаконосъобразност и връщане на делото на прокурора. Конкретните
оплаквания, инвокирани с жалбата са ,че извода на наблюдаващият прокурор,че
не било извършено престъпление по чл.129,ал.2 вр с ал.1 от НК,за което било
образувано производството или друго престъпление от общ характер,а било
налице хипотезата на чл.24,ал.6 вр с ал.5,т.1 от НПК,а именно когато пострадалият
от престъплението не е подал тъжба по реда на чл.81 от НПК ,според
жалбоподателят бил неправилен и необоснован .Твърди се ,че неправилно и
необосновано било прието,че действията на св.Г. Д. Б. са били извършени в
състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия жалбоподател с
насилие върху него и противозаконен опит за повреда на автомобила му.Според
жалбоподателят липсвали доказателства,че св.Б. бил изпаднал в състояние на
афект,като излага съображения в тази насока,Отделно от това счита,че
наложително било събирането на допълнителни доказателства,с оглед разкриване
на обективната истина по делото,а именно посредством допълнителен разпит на
свидетелката А. Д.,която била пряк очевидец,както и следвало да се издирят и
разпитат двете лица,които били прекъснали случилото се между жалбоподателя и
св€Б.. Отделно от това намира,че следвало да се назначи съдебно психиатрично
психологична експертиза,която да дадяла заключение дали св.Б. по време на
1
инцидента на 28.05.2019г. се е намирал в състояние на физиологичен
афект/състояние на силно раздразнение.
Отделно от това сочи,че в обжалваното постановление фактическата
обстановка описана от прикурора будела неяснота,доколкото прокурорът
описвал,че свидетеля Д. е удрял с крак автомобила на св.Б.,както и че св.Д. е
бутнал с ръце св.Б.,следствие на което св.Б. не издържал и ударил с юмрук в
лицето два пъти св.Д..Нямало яснота кой бил св.Д.,тъй като не бил издирен и
разпитан.
В този смисъл обжалва горецитираното постановление за прекратяване, като
неправилно и незаконосъобразно. Наличието на правен интерес в свое лице да
упражни правото на жалба против Постановлението на прокурор за прекратяване
на наказателното производство, се обосновава с твърдението жалбоподателят да е
пострадал от извършеното от св.Б., от тук и явяващо се пострадало ФЛ от
конкретното престъпление.
Съдът, след като се запозна с жалбата и наведените доводи в нея, както и
с оспореното постановление на прокурор, така също и с материалите от
досъдебното производство, приема за установено от фактическа страна,
следното:
Свидетелите С. Г. Д.а и Х. В. Н. до преди около година и половина живеели
на семейни начала. От съжителството им имало родено дете – син на три години.
Двамата се разделили, защото св. Д.а заживяла на семейни начала със св. Г. Д. Б..
На 28.05.2019 г. детето на свидетелите Д.а и Н. било при баща си. Същия ден то
вдигнало висока температура и св. Н. се обадил на св. Д.а за да я уведоми. След
като я уведомил св. Д.а поискала да вземе сина си за да се грижи за него. Понеже
св. Н. бил на работа, се разбрали св. Д.а да вземе детето след 17:00 часа, като щял
да каже на майка си – св. М. Т. Н.а, която го гледала през деня да го приготви.
Около 17:30 часа св. Д.а заедно със св. Б. отишли пред жилищния блок, в който
живеел св. Н., с адрес: гр. Свиленград, ул. „Граничар“ №166, вх.Д, ет.5, ап.92 и се
обадила на майка му, която свалила детето. То видимо било болно и било
облечено с доста дрехи.
Св. Б. направил забележка, защото било топло, а детето било много облечено.
Точно в този момент св. Н. се върнал от работа и чул забележката. Св. Н. реагирал
на забележката, като казал, че „Той бил баща на детето и ще го облича, както си
иска“. Станал скандал, като св. Б. и св. Н. започнали да си разменят обидни думи.
Докато двамата се карали св. Д.а, която държала детето се качила в автомобила, с
който били дошли. Св. Б. също се качил в автомобила.
2
Св. Н. не се успокоил и първо се опитал да удари с ръце св. Б. през отворения
прозорец на автомобила на няколко пъти/три -четири пъти/,като с последният удар
успял да удари св.Б.,въпреки ,че последният се дърпнал навътре в колата/видно от
св.показания на А. Д./. Св. Б. привел леко автомобила в движение, а св. Н.
започнал с крак да рита автомобила в задната част – в областта на фара, калника и
бронята. Св. Б. прял автомобила и слязъл, за да види дали не е счупено нещо. След
като слязъл, св. Н. се насочил към св. Б. и го бутнал с ръце. Св. Б. не издържал и с
ръка свита в юмрук нанесъл два удара в областта на лицето на св. Н.. После го
хванал, вдигнал го и го ударил в земята, като двамата започнали да се въргалят. С
действията си двамата съборили и св. Н.а.
Св. Д.а също била слязла от автомобила и държала детето си. Св. Н. и св. Б.
били разтървани от две лица, които не са били установени в хода на досъдебното
производство,тъй като никой от присъстващите на инцидента не знаел тяхната
самоличност.
Свидетел на всичко случило се станала А. Х. Д., която живеела в същия блок.
По нейна препоръка, след като свидетелите Н. и Б. били разтървани, последния и
св. Д.а се качили в автомобила, заедно с детето и си тръгнали.
От станалото св. Н. получил силни болки в дясното рамото и затова
съседката му - св. М. С. се обадила на Бърза помощ. Там била му оказана
медицинска помощ, като в последствие бил опериран в болница „Еврохоспитал“
гр. Пловдив.
Досъдебното производство било образувано на 12.08.2019 година, за това, че
на 28.05.2019 год. в гр. Свиленград, причинил на Х. В. Н. от гр. Свиленград средна
телесна повреда изразяваща се в изкълчване на дясната акромиоклавиколурната
става /ставата между дясната ключица и дясната лопатка/, с което трайно
затруднил движението на дясната ръка - престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от
НК.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно медицинска
експертиза по писмени данни, като вещото лице е определило, че на 28.05.2019
год. на Х. В. Н. е било причинено изкълчване на дясната акромиоклавиколурната
става /ставата между дясната ключица и дясната лопатка/, с което трайно
затруднил движението на дясната ръка.
Съобразно гореизложеното наблюдаващият прокурор е приел,че безспорно
било установено, че свидетеля Г. Д. Б. с действията си на 28.05.2019 г. в гр.
Свиленград, пред жилищен блок №166, на ул. „Граничар“ е причинил на Х. В. Н.
средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната
акромиоклавиколурната става /ставата между дясната ключица и дясната лопатка/,
3
с което трайно затруднил движението на дясната ръка, като телесната повреда
била причинена от св. Б. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия Х. Н. с насилие върху него и с противозаконен опит да повреди
автомобила му, от което е било възможно да настъпят тежки последици за св. Б. -
престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.2 от НК.
В тази връзка прокурорът приел,че не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер включително и това по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от
НК. В случая бил осъществен съставът на престъплението по чл.132, ал.1, т.2 вр. с
чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК и съгласно императивната разпоредбата на чл.161 от
НК, престъплението по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК било от
частен характер и се преследвал по тъжба на пострадалия, подадена пред
компетентния първоинстанционен съд.
Поради което с постановление на РП-Свиленград от 13.01.2020 г.
разследването на досъдебното производство е било спряно на основание чл.242,
ал.1, пр.2 и чл.25, ал.1, т.6 от НПК (ЗИДНПК - ДВ, бр. 7/22.01.2019 г. и съгласно
Заповед № РД-02-04/01.02.2019 г. на Главния прокурор на Р. България във връзка с
със ЗИДНПК /ДВ, бр.7/22.01.2019 г.), тъй като деянието представлявало
престъпление за което наказателното производство се възбужда по тъжба на
пострадалия до съда и не било налице изключителен случай по смисъла на чл.49
от НПК.
Пострадалият Х. В. Н. бил уведомен съгласно чл.50 от НПК за възможността
му да подаде тъжба до първоинстанционния съд по реда на чл. 81 от НПК,като
уведомлението и прокуроското постановление били получени от пострадалият Н.
на 17.01.2020 г., ,видно от приложената по делото обратна разписка.
С писмо до РС-Свиленград от 20.07.2020 г. е била поискана информация за
това дали в периода от 17.01.2020 г. до 20.07.2020 г., Х. В. Н. е подавал тьжба до
първоинстанционния съд при условията и по реда на чл. 81 от НПК, за извършено
престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, а именно
затова, че на на 28.05.2019 г. в гр. Свиленград, пред жилищен блок №166, на ул.
„Граничар“ е причинил на Х. В. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в
изкълчване на дясната акромиоклавиколурната става /ставата между дясната
ключица и дясната лопатка/, с което трайно затруднил движението на дясната
ръка, като телесната повреда е причинена от св. Б. в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия Х. Н. с насилие върху него и с
противозаконен опит да повреди автомобила му, от което е било възможно да
настъпят тежки последици за Г. Д. Б..
В отговор на направеното запитване от страна на РП Свиленград с писмо с
Изх. № 4097/2020 г. на РС-Свиленград, се установило, че Х. В. Н. за периода от
4
17.01.2020 г. до момента на изготвянето на справката /20.07.2020 /, не е подавал
тьжба до РС-Свиленград срещу Г. Д. Б. за извършено престъпление по чл.132, ал.1,
т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
С Постановление от 07.08.2020г. наблюдаващият прокурор е прекратил
наказателното производство по ДП № 337/2019г по описа на РУ Свиленград,
образувано за престъпление по чл.129,ал.2 вр с ал.1 от НК,което постановление е
обжалвано от пострадалото ФЛ в законнопредвидения за това срок.
Мотивите на прокурора са най общо ,че били събрани доказателства за
извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
което престъпление обаче съгласно разпоредбата на чл.161 от НК е от частен
характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Единствено от волята на
пострадалия зависило дали на основание чл. 80-83 от НПК ще подаде тъжба пред
РС–Свиленград и възбуди наказателно от частен характер дело, като в настоящия
случай пострадалия Х. В. Н. не бил сторил това.
При така изяснената фактическа обстановка намерил, че не било извършено
престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което било образувано
настоящото наказателно производство или на друго престъпление от общ
характер, а било налице хипотезата на чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1 от НПК, когато
пострадалият от престъплението не е подал тъжба по реда на чл.81 от НПК,поради
което прекратил настоящото наказателно производство на основание чл.199 и
чл.243, ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1 от НПК.
Същото е връчено на пострадалия на 28.08.2020г., като в 7дневния срок-на
03.09.2020г./в регистратурата на съда/ е подадена горепосочената жалба.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Депозираната жалба срещу Постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 337/2019г по описа на РУ Свиленград е
процесуално допустима.
В конкретния случай, съдът приема за спазен преклузивния 7-мо дневен срок
за обжалване, предвиден в чл. 234,ал.4 НПК, доколкото обжалваното е връчено
на жалбоподателя на 28.08.2020година,а жалбата е подадена в регистратурата на
съда на 03.09.2020г.
Кумулативно изискуемите др. процесуални предпоставки също са налице -
жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол, както и изхожда
от легитимирано лице – носител на правото да обжалва, в качеството на
5
претърпяло вреди от престъплението, в този смисъл и явяващо се пострадало ФЛ .
При тези фактически данни и непосредствени впечатления от обхвата и
начина на водене и приключване на разследването, както и анализа на
доказателствения материал, преценена по същество, депозираната жалба срещу
постановлението на РП за прекратяване на наказателното производство, според
съда е основателна.
В подкрепа на което, решаващият съдебен състав излага следните аргументи:
На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, подлежи правилността
(обосноваността и законосъобразността) на извода на Прокурора. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на
наказателното производство, Съдът, Прокурорът и Разследващите органи вземат
своите решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
Прокурорът упражнява законовите си правомощия, дадени му с
разпоредбата на чл. 243, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като изгражда изводите си въз
основа на цялостен анализ на материалите по ДП. Съгласно нормата чл. 242, ал. 1
от НПК, след като получи делото Прокурорът прекратява, спира наказателното
производство, внася Предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание или Предложение за споразумение за
решаване на делото, или повдига обвинение с Обвинителен акт, ако са налице
основанията за това. Преди да прекрати наказателното производство, Прокурорът
е длъжен да извърши проверка дали са събрани доказателствата, необходими за
разкриване на обективната истина и с оглед на тяхната преценка да провери дали
извършеното деяние съставлява престъпление и от кое лице е извършено
престъплението.
Съдебният контрол върху Прокурорското постановление, както вече бе
посочено по-горе в настоящото изложение, е въведен от закона по отношение на
неговата процесуална и материална законосъобразност, като Съдът не може да
действа като орган на разследването. И това е така, тъй като в процесуалния закон
изрично са определени разследващите органи, които могат да събират
доказателства на ДП. Съдът не е надлежен разследващ орган в това производство.
Затова, при съдебния контрол върху Постановлението на Прокурора за
прекратяване на наказателното производство, могат да бъдат съобразявани само
тези доказателствени материали, които са били събрани до завършване на
разследването. Отделно от това, следва да се има предвид, че съгласно чл. 127 от
Конституцията на Република България, в изключително правомощие на
Прокуратурата е дали да започне наказателно преследване, срещу кое лице и за
какво престъпление.
6
Принципно правилен е извода на наблюдаващият прокурор,че ако са събрани
доказателства за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. с чл.129, ал.2, вр.
с ал.1 от НК, което престъпление обаче съгласно разпоредбата на чл.161 от НК е от
частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия,следва да се спре
наказателното производство и да се укаже на пострадалия,че в 6 месечен срок
може да подаде тъжба срещу извършителя пред съответния районен съд и ако това
не е сторено в предвидения за това срок и няма данни за извършено престъпление
от общ характер ,то следва наказателното производство да се прекрати.
Спорният по делото момент е дали има събрани по делото доказателства
установяващи причиненото от пострадалия на св.Б. силно раздразнение,както и
дали изложената фактическа обстановка от прокурора във връзка с причинената
телесна повреда е правилно изнесена,доколкото се сочи св.Д.,който следвало да е
пострадал от престъплението ,но не бил разпитан.
За съставомерността на престъплението по чл. 132, ал. 1 от НК е необходимо
да бъде установено, че телесната повреда е извършена в състояние на силно
раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или
клевета или друго противозаконно действие против виновния или негови близки.
Под силно раздразнение следва да се разбира такова състояние, при което
съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се
определя предимно от тях /Постановление № 2/1957 г. на Пленума на ВС, изм. и
доп. с Тълкувателно постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС/.
За да се стигне до извод за квалификация на деянието по чл. 132, ал. 1 от НК
трябва да са налице както правните критерии, визирани в закона, така и
медицинските. Действията на дееца са непосредствен резултат от предизвикалия
ги повод - провокиращото поведение на пострадалия. За приложимостта на чл.
132, ал. 1 от НК е необходимо още в резултат на това провокиращо поведение
деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение - т.нар. физиологичен
афект, което състояние е именно решаващият фактор в съзнанието на дееца, за да
извърши престъпното посегателство. Предмет на доказване във всеки конкретен
случай е силно раздразненото състояние. Състоянието на физиологичен афект е до
голяма степен медицински въпрос, защото е свързано със стеснение на съзнанието
и физиологична симптоматика. Преценката за такова стеснение на съзнанието се
извършва на основание изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, а не
само на основание съобщеното от свидетелите и/или дееца, които безспорно също
се съобразяват./така и Решение № 196 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 92/2015 г.,
I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова/.
Съобразно горепосоченото обаче по делото липсват доказателства за
7
назначената експертиза установяваща състоянието на физиологичен афект у св.Б.
при което действията му да са били непосредствен резултат от предизвикалия ги
повод - провокиращото поведение на пострадалия,поради което следва да се
приеме,че жалбата на пострадалият в тази й част се явява основателна.
Що се отнася до изложеното в жалбата,че следвало да се извърши повторен
разпит на св. А. Д., съдът намира същото за основателно,тъй като същата
действително е била пряк очевидец през процесния ден,разпитана е била няколко
месеца след случката/на 11.10.2019година/,като свидетелката е изложила
възприятията си по повод случилото се,но в нейните показания липсва изложено
твърдение относно приетото от прокурора,че пострадалият е запознал да удря с
крак лекият автомобил на св.Б.,това несъотвествие,въпреки изминалото време
може да се отстрани посредством повторен разпит на свидетелката Д. и евентуално
извършването на очни ставки на посочената свидетелка и останалите свидетели по
делото присъствали на инцидента с оглед установяване по безспорен начин дали
действително пострадалият е започнал да усря лекият автомобил на св.Б..
Видно от докладна от 08.07.2019г. на мл.п.и.Д. Д., живущите на ул.Граничар
№166 са възприели инцидента,като са посочили , че причина за скандала и
сбиването е станал пострадалият-жалбоподател,но въпреки това не са издирени и
разпитани тези лица ,коита са били очевидци и които нямат пряка връзка
,респективно зависимост от страните в производството и въпреки изминалото
време,съдът намира,че следва да се положат усилия в тази насока,тъй като същите
не биха били заинтересовани от изхода от делото и биха могли да внесат яснота
относно случилото се,както и евентуално да посочат неизвестните две лица , които
са се намесели и са прекратили инцидента.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че има няснота относно
изложената фактическа обстановка от прокурора във връзка с причинената телесна
повреда ,доколкото се сочи ,че св.Д. започнал да удря с крак автомобила на св.Б. и
т.н. ,като съдът приема,че най вероятно се касае за очевидна фактическа грешка
при изписването на имената на пострадалия жалбоподател, но това не може да
бъде отстранено в настоящото производство,но пък направените от страна на
жалбоподателя искания в тази връзка да бъде издирен и разпитан,този пострадал
,съдът намира за неоснователни ,доколкото от доказателствата по делото се
установява,че инцидента е станал между него и св.Б.,а не между св.Б. и т.н. св.Д..
Поради гореизложеното следва да се приеме, че наказателното производство
напълно неоснователно е прекратено.
Този извод, при гореизложените правни аргументи, налага и цялостната
отмяна на обжалваното постановление от 07.08.2020г на прокурор от РП
Свиленград.
8
Водим от изложеното и на основание чл.243,ал. 4 и ал.5 НПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 07.08.2020г на прокурор от РП-Свиленград за
прекратяване на наказателното производство водено по ДП № 337/2019г по описа
на РУ Свиленград,пр.преписка №1053/2019г. по описа на РП Свиленград
образувано за престъпление по чл.129,ал.2 вр с ал.1 от НК, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА досъдебното производство на РП Свиленград за изпълнение на
указанията, дадени в съобразителната част на настоящото определение.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ХОС, в 7-мо
дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9