РЕШЕНИЕ
№ 1117
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110218023 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на В. С. Б. с ЕГН**********, живеещ в с. Н.
х., Е. о., на ул. „Калоян“ №16, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Б. И. А. от Софийската адвокатска
колегия, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, №*******, издаден от НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция
„Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството на Република България за административно нарушение, извършено на 19.
V. 2023 година.
Пълномощницата на жалбопоподателя оспорва процесното наказателно
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Оспорва извършването на
ж
нарушението. Не били спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата – не били посочени собственикът, нито ползвателят на моторното превозно
средство.
Процесуалната представителка на жалбоподателя участва в проведеното открито
1
съдебно заседание. Излага аргументи за основателност на жалбата и моли съда да отмени
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено. Претендира
присъждане на разноски за оказана безплатна адвокатска помощ.
НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България,
ответна страна по жалбата, не се представлява в открито съдебно заседание.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
„НН Д.“ ЕООД с ЕИК**********, представлявано от управителя Н. Д. Д., е
собственик на моторно превозно средство влекач марка „Р.“ модел „П.“ с регистрационен
№***** с технически допустима максимална маса 19000 с брой на осите – 2 с екологична
категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с общ брой оси – 5 с обща максимална технически
допустима маса на състава 40000, видно от справка за нарушение №**********
представена по делото. В справката жалбоподателят е посочен като водач на пътното
превозно средство.
48
На 19. V. 2023 година около 06 часа описаното пътно превозно средство се движи
по път А-6 км 60+705 с посока нарастващ километър. Посоченият участък от пътя е включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за която се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, видно от представените по делото от административнонаказващия орган
документи.
За пътното превозно средство е подадена декларация, в която е посочена технически
допустима максимална маса над 12 тона с 2 оси, а не състав от превозни средства с 5 оси.
Съдът установява обстоятелството от неоспореното Становище на отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, представено по делото.
На 23. VII. 2024 година представителят на „НН Д.“ ЕООД с ЕИК**********подава
а
декларация за предоставяне на информация по чл. 187, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, представена по делото. Според декларацията на 04. V. 2023 година процесното
превозно средство е управлявано от жалбоподателя.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
електронен фиш;
статични изображения във вид на снимков материал;
доклад от системата за контрол;
справка за нарушение №**********;
а
декларация за предоставяне на информация по чл. 187, ал. 4 от Закона за движението
2
по пътищата;
свидетелство за управление на моторно превозно средство;
решение за анулиране на електронен фиш;
карта;
доклад, разрешение, писма, решение, заповеди, образец на електронен фиш, протокол
и справка от Агенция „Пътна инфраструктура“.
От анализа на писмените доказателства се установява, че техническо средство
№10191 в Столична община по път А-6 км 60+705 е контролирало превозните средства,
48
движещи се в посока Нарастващ километър, като на 19. V. 2023 година в 06 часа е засякло
нарушение с моторно превозно средство влекач марка „Р.“ модел „П.“ с регистрационен
№********* с технически допустима максимална маса 19000 с брой на осите – 2 с
екологична категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с общ брой оси – 5 с обща максимална
технически допустима маса на състава 40000.
Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не
се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
На 25. VII. 2024 година изпълняващия длъжността Директор на Националното тол
управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ издава представено по делото Решение
б
№********, с което анулира фиш №**********, издаден на основание чл. 179, ал. 3 във
а
връзка с чл. 187, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от същия закон.
Въз основа на решението е съставен обжалваният електронен фиш, в който било
48
отразено, че на 19. V. 2023 година в 06 часа в Столична община е установено извършено
от жалбоподателя нарушение №*************с моторно превозно средство влекач марка
„Р.“ модел „П.“ с регистрационен №************** с технически допустима максимална
маса 19000 с брой на осите – 2 с екологична категория ЕВРО 5 в състав с ремарке с общ
брой оси – 5 с обща максимална технически допустима маса на състава 40000, за движение
на път А-6 км 60+705, с посока – нарастващ км., включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото пътно превозно средство изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото пътно превозно
средство има валидна тол декларация за преминаването, но „платената категория е по-малка
от измерената“.
Нарушението било установено с устройство №10191, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 60+705.
Въз основа на снимковия материал от устройство №10191 на жалбоподателя бил
съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата в
3
б
размер на 1 800.00 лева. С фиша на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за пътищата на
дружеството е определено да заплати и такса в размер на 133.00 лева.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва такъв административен акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 19. IХ. 2024 година, а жалбата е подадена чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ преди
изтичане на 14-дневен срок от посочената дата – на 03. Х. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
В обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш е отразено, че
жалбоподателят, в качеството на водач на процесното пътно превозно средство, не изпълнил
задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата като не заплатил дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон
изцяло, макар да имал валидна тол декларация за преминаването – била платена такса за
категория превозно средство по-ниска от измерената.
Съдът не обсъжда дали е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания. Според Закона за движението по пътищата
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но
това приравняване се отнася до последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове. Освен това, декларация за предоставяне на
а
информация по чл. 187, ал. 4 от Закона за движението по пътищата е подадена на 23. VII.
2024 година, а преди подаването на административнонаказващия орган не е била известна
самоличността на жалбоподателя. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя преди
изтичане на тримесечен срок от подаване на декларацията.
а
Обжалваният фиш е издаден на основание чл. 187, ал. 5 от Закона за движението по
а
пътищата, във връзка с чл. 179, ал. 3 от същия закон за нарушение на чл. 139, ал. 7 от
закона. Според последната разпоредба, водачът на пътно превозно средство от категорията
б
по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата (какъвто е процесният влекач) е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Жалбоподателят е физическо лице, затова административно – наказващият орган е
длъжен да ангажира доказателства, че нарушението по чл. 139, ал. 7 във връзка с чл. 179, ал.
4
а
3 от Закона за движението по пътищата е реализирано умишлено или по непредпазливост.
По делото обаче липсват такива данни. Не е изяснено дали на жалбоподателя е било
известно или дали поне е предполагал, че е подадена ТОЛ декларация за преминаването с
невярно отразени характеристики на превозното средство. Не е посочено и законово
основание за задължение на водача да се уведоми за данните от подадената от друго лице – в
случая работодател, декларация. Ето защо следва да се приеме, че обвинението не е
доказано от субективна страна. Формалното установяване на нарушение от електронната
система за събиране на пътни такси не означава автоматично, че е налице и субективната
страна на нарушението, когато то се вменява на водача на пътното превозно средство. А като
не е проведено съответното доказване в тази връзка, то следва да се приеме, че и самото
административно – наказателно обвинение е недоказано.
Съдът взема предвид още, че приложената в настоящия случай санкционна
а
разпоредба на чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата предвижда налагането на
глоба в абсолютно определен размер от 1 800.00 лева. Според представеното по делото
становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ на
Националното тол управление, дължимата тол такса в случая е в размер на 0.86 лева.
Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса с абсолютно определения размер на
глобата, предвидена за налагане спрямо водачите на пътни превозни средства, отявлено личи
несъразмерността между двете стойности.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел,
както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай,
съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелството, че независимо от
налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
б
заплащането на съответна такса по чл. 10, ал. 5 от Закон за пътищата. За да бъде освободен
от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати
компенсаторна такса в размер на 133.00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и
се определя според техническите характеристики на превозното средство. Налагането на
глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да
бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. Така и в решение на съда на Европейския съюз от 21. XI. 2024 година по
дело № С-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от
б
ДФЕС от Хасковския административен съд. Съдът посочва, че: „... член 179, алинеи 3—3 от
Закона за движението по пътищата предвижда в случай на нарушение на различни
материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер,
възлизащ съответно на 300.00 лева, 1 800.00 лева или 2 500.00 лева. (...) Законът не дава
право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-
конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на
извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от
наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на
5
з
извършеното нарушение, и както следва от член 189 от същия закон, изключва по-
конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в
Закона за административните нарушения и наказания. Следователно единственото
предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към
която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите
му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на
ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на
извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд
не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е
заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира
неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост
от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил
предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е
изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.“
а
В решението по дело С - 61/23 е посочено, че: „Член 9 от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17. VI. 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27. IX. 2011 година, трябва
да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер.“
а
Установеното противоречие на приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3
а
от Закона за движението по пътищата с разпоредбата на чл. 9 от Директива 1999/62/ЕО е
следващото самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Поради изложеното обжалваният електронен фиш се явява издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения и при недоказаност на административното обвинение,
затова и следва да бъде отменен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход
на правния спор, основателна се явява претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. На жалбоподателя е
предоставена безплатна адвокатска помощ.
На основание чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 във връзка с
6
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09. VII. 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение при
интерес от 1 000.00 до 10 000.00 лева е 400.00 лева плюс 10.00 % за горницата над 1 000.00
лева, т. е. 480.00 лева. Затова и съдът присъжда на адвоката възнаграждение в посочения
размер.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
№************ на НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството
на Република България, с който на В. С. Б. с ЕГН**********, живеещ в с. Н. х., Е. о.,
на ул. „К.“ №*****, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Б. И. А. от Софийската адвокатска
колегия, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800.00 (хиляда
и осемстотин) лева за административно нарушение по чл. 139, ал. 7 от Закона за
аа
движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5 от
същия закон.
2. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството на Република България да заплати на адвокат Б. И. А. от
Софийската адвокатска колегия сумата от 480.00 лева за оказана безплатна адвокатска
помощ на В. С. Б. с ЕГН**********, живеещ в с. Нови хан, Елинпелинска община, на
ул. „Калоян“ №16.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7