РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2529

 

гр. Пловдив,  06.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2540 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу заповед № 19-1030-000885 от 27.06.2019 г. на Началник група към сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Пловдив, с която спрямо оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ -  прекратяване на регистрацията на лек автомобил  „Ауди А 3“ с рег. № ***за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че актът е издаден от некомпетентен орган в нарушение на процесуалните правила, без необходимите фактическа и правна обоснованост.

3. Ответникът Началник група към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

ІІ. За допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

6. Съставен е АУАН № 019865/27.06.2019 г. от Х.А.П.на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 27.06.2019г., около 10:00 часа, в гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ като А.К.Б. като неправоспособен водач на лек автомобил Ауди А3 с рег. № ***, собственост на С.Т.Т., управлява без предпазен колан; използва мобилен телефон по време на движение, без да притежава устройство „свободни ръце“; не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ и контролен талон – неправоспособен, СУМПС отнето 2010г. със заповед за налагане на принудителна административна мярка 21205/20.10.2009г. по чл. 171,т.4 от ЗДвП /изчерпани всички контролни точки/. Нарушенията са квалифицирани по чл. 137а, ал. 1, чл. 104а и чл. 150 от ЗДвП.

За така установените нарушение е издадено наказателно постановление № 19-1030-005165/02.07.2019 г., с което на А.К.Б. са наложени три броя административни наказания глоба.

7. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 19-1030-000885 от 27.06.2019 г., с която административният орган на основание чл. 171, т.2а, б. А от ЗДвП, е приложил спрямо С.Т.Т. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ***за срок от 6 месеца.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на група към сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Със заповед № 8121К-8434/27.11.2017г. на министъра на вътрешните работи длъжностното лице К.О.Н., подписало обжалвания административен акт, е назначено на ръководна длъжност началник на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.

IV. За правото:

9. Описаните в АУАН № 019865/27.06.2019 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство фактът на извършеното от водача Б.административно нарушение не се оспорва  от жалбоподателя.

10. Общият режим на принудителните административни мерки е уреден в чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН. Според тези правни норми, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от новоприетите такива мерки по т.2 "а", б. А /действаща ред. ДВ бр. 2 от 2018 г./ е: " прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. Наличието на посочените нарушения е алтернативно и извършването дори само на едно от тях е достатъчно, за да бъде приложена съответната принудителна административна мярка.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

11. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

12. Разпоредбата на  чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда императивната забрана водачът, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който не е правоспособен или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Според чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Съгласно чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

13. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че

процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административно- производствените правила и материалноправните разпоредби. Безспорен е основният релевантен за спора факт, а именно, че като водач на описаното в АУАН № 019865/27.06.2019 г. ППС на посочените дата, място и час А.К.Б. е извършил нарушение на правилото на чл. 150 от ЗДвП. Безспорно е също, че моторното превозно средство с рег. № ***е собственост на С.Т.Т., поради което е налице и нарушение на забраната на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП  и са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната мярка. Неоснователни са възраженията на оспорващия, че издадената заповед не съдържа необходимите фактически и правни основания. Нормата на чл. 171, т.2а, б. „А” от ЗДвП е ясна и не буди съмнение. Мярката се прилага спрямо собственика на пътно превозно средство, което е било предоставено за управление на неправоспособен водач, което нарушение в настоящия случай представлява и фактическото основание за издаване на заповедта. Адресатът на принудителната административна мярка е законосъобразно определен.

За прецизност следва да се отбележи, че административният орган  не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е  съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе казано настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че жалбоподателят е предоставил личното си МПС на водач, който е лишен по административен ред от право да управлява почти десет години. Видно от справката за извършените от А.К.Б. нарушения на правилата за движение по пътищата  (шестнадесет нарушения от 1999 г. до 2019 г.) лицето показва тенденция за трайно поведение, което е в разрез с установения ред на държавно управление. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им релевантност не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) процесното деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващата спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване е залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени: националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство в минимално законоустановения срок от 6 месеца не се явява прекомерно и не ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

14. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. За разноските.

15. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу заповед № 19-1030-000885 от 27.06.2019 г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: /П/