Номер 56420.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
Секретар:Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20204400500721 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 911/17.07.2020г. по гр.д. № 142/2020г. на РС гр.Плевен
/ПлРС/, съдът е осъдил *** гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление
гр.Плевен, ***, представлявана от Директора В.Т.В., да заплати на В. Д. Д. от
гр. Плевен, ЕГН ***, следните суми:
-сумата от 1 904,57лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 13.01.2017 год. до
13.01.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба - 14.01. 2020 год., до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 450, 00лв., представляваща направени деловодни разноски.
Осъдил *** гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр.Плевен,
***, представлявана от Директора В.Т.В., да заплати по сметка на Плевенския
районен съд държавна такса върху уважения иск в размер на 76,18лв.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от Областна Дирекция на МВР - Плевен, в която се
1
твърди, че решението е неправилно. За периода от 01.01.2020г. до
13.01.2020г. твърдят, че искът е недопустим поради отчитане на отработените
часове нощен туд на тримесечие. ИМ е подадена на 14.01.2020г. и към
момента на предявяване на иска не е бил настъпил падежът на задължението
за положен труд за горния период. Оплакват се, че съдът е приел в
противоречие със Закона, че положения от ищеца нощен труд следва да бъде
преизчислен по чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата - НСОРЗ. За процесния период от 30.04.2016г. до
30.04.2019г. твърдят, че са действали три такива Наредби – от 19.08.2014г., от
25.05.2015г. и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители от МВР.
Същите са специални спрямо НСОРЗ и втората и третата Наредби не са
предвиждали както чл.9 ал.2 НСОРЗ нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 за разлика от действалата преди тях Наредба от
19.08.2014г. Съгласно ЗМВР и чл.3 ал.3 от тези Наредби изрично е
предвидено, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови
правоотношения. От друга страна твърдят, че чл.2 ал.3 НСОРЗ изрично
изключва приложението на Наредбата спрямо служители по трудово
правоотношение в държавната администрация. Възразяват, че тази
разпоредба е неприложима за служителите от МВР, т.к. не са налице четири
кумулативно изискуеми предпоставки за това.
Излагат съображения, че по делото няма доказателства ответникът да е
работил над рамките на установеното работно време по график, следователно
не може да претендира заплащането на извънреден труд.
Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от тях Писмо от
29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не
може да се използва за генериране на извънреден труд. Служителите на МВР
не са поставени в неравностойно положение спрямо тези, чиито статут се
урежда от КТ – не могат да бъдат съпоставяни, защото поради уреждане на
правоотношението им по ЗМВР същите имат редица привилегии.
2
Молят съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ в редакцията в ДВ
№41/2017 година и да отхвърли иска за периода 01.01.2018 година -
30.06.2018 година. Размерът на главницата се установява по безспорен начин
от експертизата, която е подробна и помесечна във връзка с изчислените суми
за главница – 316,04лв. Претендират отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита от 200лв., като възразяват за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, в случай че такъв се
претендира за ПлОС.
Ответникът по въззивната жалба В. Д. Д. от гр. Плевен, ЕГН ***, редовно
призован, не изразява становище.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната жалба
и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира разглеждането на
жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за частично
основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът В. Д. Д. от гр. Плевен е в служебно
правоотношение с ОД МВР гр.Плевен, по силата на което е изпълнявал
длъжността Мл. експерт в ОД МВР гр.Плевен.
Безспорно е също така, че за процесния период от 13.01.2017г. до
13.01.2020г. ищецът е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа,
при сумарно изчисляване на работното време и тримесечно отчитане на
отработеното време.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение
на ЗДСл. по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187 ал.3 от
ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5
от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
3
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни-
за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22.00 часа до
06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. Намерил, че от това следва,
че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и
разпоредбите на чл.187, ал.5 – ал.6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени.
Приел, че според чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19.08.2014
год. до 01.04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 год. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 год., в сила от 19.08.2014год., отм., бр.40 от 02.06. 2015год., в сила от
01.04.2015год.). От 01.04.2015год. до 29.07.2016 год. е действала Наредба № 8121з-592/
25.05.2015год., която е била отменена с решение № 8585 от 11.07.2016год. на ВАС на РБ по
адм. д. № 5450/2016год., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016год. От 02. 08. 2016 год. действа
Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02.
08. 2016 год.), която обаче е отменена с Решение № 16 766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм.
дело № 8601/2019г., 5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г.
За процесния период същата е действала, а отмяната й води до липса на уредба
занапред. Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Съобразно чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з- 407/11.08. 2014 год. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з-
592/25.05.2015год и № 8121з- 776/29.07.2016год., приложими към процесния период, липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Намерил, че липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
4
Министерството на вътрешните работи. Пришел, че при наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1.143.
Вярно е, че не е разгледал възражението на ответника, че коефициентът в случая е
неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната
политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е.
няма какво да се „приравнява“. То обаче е неоснователно - ако изводът в писмото е верен, то
служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-
неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е
недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от КТ.
За доводът, че искът за периода от 01.01.2020г. до 13.01.2020г. е недопустим поради
тримесечното отчитане на положения труд, изложил съображения, че първото тримесечие на
2020г. – до 30.03.2020г. е настъпило в хода на процеса и поради това експертизата е дала
заключение за размера на претенцията. По аргумент от чл.235 ал.3 ГПК приел, че падежът
на това задължение е настъпил и искът следва да се разгледа, които съображения се
споделят от настоящия състав на решаващия съд и не следва да се преповтарят.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, която
приел като неоспорена от страните, и след прието увеличение на иска в
съдебно заседание по реда на чл.214 ГПК, установил че за периода от
13.01.2017 год. до 13.01.2020 год. ищецът е положил 1 832 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд
възлиза на 2 093,976часа или явява се незаплатена разлика от общо
261,976часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение при
ставка от 7,27лв. е в размер на 1 904,57лв. Поради това уважил искът изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда - 14.01.2020 год., до окончателното изплащане на
сумата.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като
5
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Доводът, че НСОРЗ е неприложима поради отсъствието на четири
кумулативни предпоставки за приложението на чл.9 ал.2 от същата не е
обсъждан от ПлРС, защото такъв няма с Отговора, нито е наведен в
съдебното заседание пред ПлРС. Недопустимо е въвеждането му за първи път
пред въззивната инстанция и същият не може да бъде разгледан.
Правилно за подкрепа на тези разсъждения съдът е цитирал и Р №
311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това
тълкуване е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
6
Вярно е, че не е разгледал направеното още с Отговора възражение, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. поради действието на чл.9Г
от НРВПО, но то е и основателно. Съображенията за това са следните:
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време
– седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР,
работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за
тримесечен период предвид чл.187 ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на
работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове
в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се
7
заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден
труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както
ги изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са
повече от часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл.
9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд
се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в
края на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Именно в края
на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намира
приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г. и
01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018 г.
до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието
на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече
действа новата редакция на чл.9Г от НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01. 2018г. до 30.06.2018г.
на ответника са се дължали общо 316,04лв. главница, които следва да се
извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1 904,57лв. Получената
сума възлиза на 1 588,53 лева, до който размер искът се явява основателен,
като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 1 904,57 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На
основание чл.271 ал.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
8
отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата над 1 588,53лв. до пълния предявен размер от 1 904,57лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 218,504 часа, получени след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за периода от 13.01.2017г. до
13. 01.2020г. 1 832 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от
14.01.2020г. до окончателното плащане, като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени за разноските и дължимата д.т. от
ответното ОД МВР гр.Плевен в Частите, с които ответникът е осъден да
плаща на ищеца за разноските – за сумата от 358,74лв., дължими разноски по
компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете и при
отчетено адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
защита в размер на 100лв. и оставено без уважение възражение за
прекомерност – адвокатски хонорар от 300лв., договорен преди изменението
на Наредбата от 15.05.2020г. – 22.01.2020г. - л.7 от делото е под минимума по
чл.7 ал.2, т.2 от НМРАВ, като искането се отхвърли като неоснователно до
пълния размер от 450лв. – 300лв. за адвокат и 150лв. за вещо лице, и се
отмени за разликата над сумата от 63,54лв. – дължима д.т. върху предявения
иск до присъдените 76,18лв. като незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното производство такива се дължат
съразмерно на уважената Част от въззивната жалба, защото ищецът не се е
явил пред ПлОС и не е изразил становище – В. Д. Д. следва да заплати на ОД
МВР гр.Плевен сумата от 16,59лв., представляваща разноски за делото пред
ПлОС съразмерно на уважената Част от ВЖ, при която разноските направени
от въззивника са 38,09лв. за д.т. и 100лв. за адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 911/17.07.2020г. по гр.д. № 142/2020г. на РС
гр.Плевен В ЧАСТИТЕ, с които *** – Плевен, представлявана от Директора
В.В. е осъдена да заплати на В. Д. Д. от гр. Плевен, ЕГН *** сумата над 1
9
588,53лв. до пълния предявен размер от 1 904,57лв., представляващи
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд
– общо 218,504 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения от въззиваемия за периода от 13.01.2017г. до 13.01.2020г. 1 832
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 14.01.2020г. до
окончателното й изплащане; сумата над 358,74лв. - дължими разноски по
компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от иска до пълния
размер от 450лв. за първата инстанция и за разликата над сумата от 63,54лв. –
дължима д.т. върху предявения иск до присъдените 76,18лв. – д.т. като
незаконосъобразно, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от на В. Д. Д. от гр.
Плевен, ЕГН *** срещу *** – Плевен иск за присъждане на сумата от 316,04
лева, представляваща разликата над сумата от 1 588,53 лева до пълния
предявен размер от 1 904,57 лева, представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 218,504 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за
периода от 13.01.2017г. до 13.01.2020г. 1 832 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва, считано от 14.01.2020г. до окончателното й изплащане;
на сумата от 91,26лв., представляваща разлика над сумата от 358,74лв. –
дължими разноски по компенсация до 450лв. – присъдени разноски на ищеца
за първата инстанция и на сумата от 12,64лв., представляваща разлика над
сумата от 63,54лв. – дължима д.т. върху уважения иск до 76,18лв. – присъдена
д.т. в полза на ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата Част.
ОСЪЖДА на В. Д. Д. от гр.Плевен, ЕГН *** да заплати на *** – Плевен,
представлявана от Директора В.В. сумата от 22,91лева, представляваща
разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената Част от жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11