Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
Град Пловдив, 10,08,2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание
на 01,07,2020 година в състав:
Административен съдия:
СТОИЛ БОТЕВ
при участието на секретаря В. К.,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2225 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Жалбоподателят
– „Боната" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив , ул. Рогошко шосе
№ 36, представлявано от И.Ф. обжалва PA
№ Р-16001618005427-091 -001 /18.04.2019 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив,
потвърден с Решение № 423/08.03.2019 г. на директора на дирекция ОДОП гр.
Пловдив относно допълнително начисленият през м.06 и м.07/2018 г. ДДС в размер
на размер на 18 307,87 лв. ведно с прилежащите лихви от 373,57 лв.
В жалбата се претендира отмяна на РА
поради незаконосъобразност, необоснованост и като издаден при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът -
директор на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юк. Д. оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалвания
ревизионен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по съображения изложени в писмени бележки / л.1038/.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от страна, имаща правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на
ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Настоящата ревизия на жалбоподателя е
започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618005427-020-001/07,09,2018г. на
Началник сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив. С тази ЗВР е било възложено на Ц. на
длъжност главен инспектор по приходите и Г. на длъжност старши инспектор по приходите при
ТД на НАП – гр. Пловдив, да извършат ревизия на задълженията на дружеството -
данък върху добавената стойност за периода от 01,12,2012-31.07.2018г.
Ревизията е следвало да приключи в
срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, като връчването на
горепосочената ЗВР е станало на надлежно
на 28.12.2017г. Заповедта е била изменена със ЗИЗВР № Р-16001618005427-020-001 /27,09,2018г.
като е бил включен и период от 01,08,2018 до 31,08,2018г. С друго ЗВР от 10,01,2019г. / л. 988/ ревизията е продължена до
08,03,2019г.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е
бил изготвен / л. 35/ ревизионен доклад
№ Р-16001618005427-092-001 /22,03,2019г. Въз основа на констатациите в РД Й.М.на
длъжност началник сектор при ТД на НАП -
гр. Пловдив и Е.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите са издали / л. 27/ процесния
РА № 16001618005427-091-001 /18,04,2019г.
Същият е бил обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, който със
свое решение под № 423/08,07,2019 г. го е потвърдил в частта, предмет на
настоящото съдебно производство.
С оглед компетентността на издателите
на РД и РА по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени две заповеди / л. 1008-1011/ на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията към нея. Това
означава, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите,
съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в приложимата му редакция) –
възложил ревизията и ръководител на ревизията, в предвидената в разпоредбата на
чл. 120 от ДОПК форма, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи. В
тая връзка по делото е представен и ел. диск / 1009/ с горните ЗВР , РД , РА и
Решение.
От фактическа страна съобразно отразеното в РД, РА и в процесното
Решение № 423 съдът установи, че предмет на обжалване са данъчни задължения по ЗДДС за период от 01,12,2012 до 31,08,2018г.
1.Съдът приема за установено , че
дружеството-жалбоподател е сключило предварителен договор от 18.10.2007 г. с М.Г.М.,
за продажба на апартамент /А-8 и мазе 84/ по цена с вкл. ДДС в размер 83 755,30
лв. /42 823, 40 евро/. Със Споразумение от 18.10.2007 г. между страните М.Г.М.
се замества от В.С.. Съгласно нотариален акт № 31 от 20.06.2018 г., вписан в
Агенция по вписванията е изповядана сделка за продажба на цитирания имот
апартамент /А-8 и мазе 84/ и включен гараж 11 по цена общо в размер на 122
000,00 лв., с което собствеността е прехвърлена на В. Хр. С..
От РЛ са предоставени три броя
фактури, издадени през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. на обща стойност 75 379,73
лв., с ДО - 62 816,45 лв. и ДДС - 12 563,28 лв., отразени в дневника за
продажби и справка декларация по ЗДДС за съответния данъчен период,
изпълнителен лист от 23.05.2018 г., изпълнителен лист от 16,04.2018 г. и
разписка за извършено авансово плащане в брой от М.Г.М. с получател Б.Н.Ч.през
2007 г. на сумата от 25 126,57 лв. /12 847,02 евро/.
На 20.06.2018 г. с нотариален акт за
прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти, вместо изпълнение на
парично задължение №31, том 11, per. № 9800, дело №
589 от 2018 г., са придобити от В.С. апартамент № А8, заедно с мазе № 84 и
гараж № 11, находящи се в гр. София, бул.
„Сливница" № 8, вход А, етаж 2.
Плащането по първата вноска от 12
847,02 евро за имота по предварителен договор от 18.10.2007 г. е направено в
брой, в деня на сключване на договора.
Втората вноска от 12 847,02 евро е
направена през м.09/2008 г. , като В.Хр.С.декларира, че други вноски към
„БОНАТА" ЕООД след 2008 г. не са правени.
На 06.08.2012 г. със споразумение за
пълно заместване на купувач в правоотношение, създадено с предварителен договор
от 18.10.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, на С. са прехвърлени
всички права и задължения по договора от 18.10.2007 г.
Поради неизпълнение на условията по
договора с „БОНАТА" ООД, с нотариална покана от 02.02.2017
г., В.С. е поискал разваляне на предварителния договор и връщане на сумите,
които е внесъл. Заведено е гражданско дело № 8837/2017 г. в СГС срещу
„БОНАТА" ООД. Делото е спечелено от В.С. и въз основа на присъдените му от
съда суми, лицето е било обезщетено с въпросния имот /апартамент А-8, мазе 84 и
гараж 11/ находящ се в гр. София, бул.
„Сливница" № 8, вход А, етаж 2, за който все още няма Акт 16 и е
необитаем. Собствеността на имота е прехвърлена с нотариален акт № 31 от
20.06.2018 г., а стойността му по нотариален акт е 122 000,00 лв.
Предвид изложеното по-горе органите по приходите констатират, че между
„БОНАТА" ЕООД и В.С. е осъществен бартер.
Законодателят е регламентирал
бартерът в чл. 130 от ЗДДС и законът
приема, че при замяна са налице две насрещни доставки - всяка от страните е
продавач на това,което дава и купувач на това, което получава. Съответно всяка
от страните издава данъчен документ - фактура, съобразена с изискванията на чл.
113 и чл. 114 от ЗДДС. Т.е. физическото лице няма задължение за издаване на
фактура, за разлика от „БОНАТА"
ООД.
Данъчното събитие за всяка една от
двете насрещни доставки възниква по общите правила на ЗДДС - чл. 130, ал. 1 от закона,
като най-честата хипотеза на възникване на данъчно събитие е датата на
прехвърляне на собствеността върху стока или извършването на услуга (чл. 25,
ал. 2 от ЗДДС). При определянето на данъчната основа в условия на бартер,
когато страните са придали парично изражение на доставките си, всяка от
страните е определила стойността на доставката си и съответно на тази база се
формира данъчната основа при спазване на общите правила на ЗДДС.
С оглед на това е констатирано, че в
разглеждания случай е прехвърлена собственост върху недвижим имот, стойността
на който е определена в Нотариален акт № 31 от 20.06.2018 г. и е в размер на
122 000,00 лв.
В същото време се установява, че през
периоди, предходни на ревизирания период от дружеството по предварителен договор
от 18.10.2007 г. са издадени три броя фактури: № 5/ 27.11.2007 г„ №
23/26.05.2008 г. и №114/02.02.2009 г., които са
включени в СД и дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, с които
е начислен ДДС общо в размер на 12 563,28 лв. върху данъчна основа - 62 816,45
лв., общо ДО и ДДС - 75 379,73 лв.
2. Съдът приема за установено
и че през м.06/2018 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 3 198,35
лв. във връзка с Нотариален акт № 60/25.06.2018 г. за извършена продажба на
имот апартамент /А-12 и мазе 33/ и включен гараж 28 по цена общо в размер на
109 883,42 лв. /56 182,50 евро/, с който собствеността е прехвърлена от
„БОНАТА" ООД, вместо изпълнение на парично задължение възлизащо на същата
сума към лицето Д.Д..
За лицето Д.Д.
е установено, че през периоди, предходни на ревизирания период на същото от
дружеството са издадени данъчни документи - четири броя фактури с №
12/31.12.2007 г., № 14/28.02.2008 г., № 31/19.11.2008 г. и № 127/31.03.2009 г.,
които са включени в СД и дневниците за продажби за съответните данъчни периоди,
с което е начислен ДДС общо в размер на 15 115,56 лв. върху данъчна основа - 75 577,76 лв., общо ДО и
ДДС - 90 693,32 лв.
З. Съдът приема за установено и че през м.07/2018
г. по аналогичен на горните казуси случай е начислен допълнително ДДС в размер
на 7 339,47 лв. Последното е следствие от факта, че с Нотариален акт №
114/19.07.2018 г. от „БОНАТА" ООД е извършена продажба на имот апартамент
/Б-18 и мазе 53/ по цена общо в размер на 102 383,40 лв. /52 347,30 евро/,
вместо изпълнение на парично задължение, възлизащо на същата сума към лицето Х.Л...
По отношение на лицето Х.Л.. се
установява, че на бившата му съпруга С.С., във връзка
с извършени плащания по предварителен договор от 31.10.2008 г. през периоди,
предходни на ревизирания от дружеството, са издадени данъчни документи - два
броя фактури с № 100/19.12.2008 г. и № 136/23.12.2009 г., които са включени в
СД по ЗДДС и дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, с което е
начислен ДДС общо в размер на 10 238,24 лв. върху данъчна основа - 51 191,22
лв., или общо ДО и ДДС - 61 429,46 лв.
Общо начисленият ДДС е в размер на 18 307,87 лв.
Предвид горното съдът следва да изложи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което
извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите
от нея. Според ал. 2 на същата
разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и
селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на
частен съдебен изпълнител и нотариус.
Данъкът върху добавената стойност се
дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на
територията на страната и извършена от данъчно задължено лице по този закон.
Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставката е прехвърлянето на собственост върху стока или
други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършва срещу
насрещна престация на основание сключена сделка или с
цел такава да се сключи. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и
недвижима вещ, с изключение на парите в обръщение като законно платежно
средство. Следователно продадените от дружеството недвижими имоти, за което
свидетелстват съставените през м.06 и м.07/2018 г. нотариални актове,
представляват стока по смисъла на ЗДДС, а процесът на нейната реализация -доставка,
съгласно чл. 6 от същия закон.
В случая продадените апартаменти и
гаражи, за чиято реализация ревизираното лице е получило част от съответната престация, са
облагаеми доставки, по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Данъчната основа на тези доставки са
сумите посочени в нотариалните актове, а не действително получената насрещна престация - направените авансови плащания в предходни
периоди. Следователно това са стойностите, които е следвало да послужат за
основа за облагане с ДДС.
Жалбоподателят неправилно счита, че ДДС не се дължи върху
цялата сума на имота, посочена в нотариалните актове, тъй като имотите са
прехвърлени не само срещу платените по фактурите суми, но и срещу задължения за
лихви и неустойки. Факт е, че на съответната дата на издаване на нотариалните
актове е налице прехвърлянето на собственост върху стока, чиято цена е
определена съгласно НА. Към този момент „БОНАТА" ЕООД е регистрирано по
ЗДДС лице, а извършените от дружеството продажби на недвижими имоти са
облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната. Факт е
също така, че за така извършените продажби част от съответната престация ревизираното лице е получило авансово в периоди,
предхождащи разглежданите. Останалата част от престацията
е получена от ревизираното лице чрез прихващане на дължимо от него парично
задължение към лицата купувачи, съгласно изпълнителни листове, което обаче не
прави тази част от доставката освободена, както претендира жалбоподателя, макар
паричните задължения да включват лихви и неустойки.
В съдебната фаза жалбоподателят
поиска и съдът
допусна ССч.Е
със задачи , заведени ли са фактурите посочени на л. 11 по делото в дневника за продажбите и
справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди; Начислен ли е ДДС по тези
фактури и Издадени ли са и ако да – как са осчетоводени фактурите, издадени по
решението по гр. д. № 7258/2014 година на СГС за уважаване иска на А.А. срещу „Боната“ ЕООД; по нот. акт № 31 от 20.06.2018 година, извършен в изпълнение
на решение по гр. д. № 8837/2017 година на СГС, с което се уважава искът на В.С.
срещу жалбоподателя и по нот. акт № 60 от 25.06.2018
година, извършен в изпълнение на решение по гр. д. № 3934/2013 година на СГС, с
което се уважава искът на Д.Д. срещу жалбоподателя.
По делото е приета ССчЕ на в.л П. / л.1035/ с която като цяло се дава
положителен отговор на поставените задачи.
Съгласно чл. 202 от ГПК заключението
на експерта не е задължително за съдията докладчик , като той следва да го
обсъди съобразно с другите събрани по делото доказателства.
Съдът счита , че с приетата по делото
ССЕ на вл. П. не се опровергават констатациите на органите
по приходите, тъй като установеното и изложено от експерта , кореспондира с установеното в хода на
ревизията.
Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК доказателствената тежест в случая се носи от жалбоподателя,
а от негова страна по делото не бяха представени безспорни доказателства за
реалното извършване на процесиите доставки. Фактическата обстановка не се е
променила и от събраните в хода на делото доказателства, вкл. и от приетата по
делото и оспорена от ответника ССЕ.
Горното налага да се отхвърли
жалбата и се потвърди оспорения PA №
Р-16001618005427-091-001/18.04.2019 г. в частта, в която е потвърдена с Решение
№ 423/08.07.2019 г. относно допълнително начисленият през м.06 и м.07/2018 г.
ДДС в размер на размер на 18 307,87 лв. ведно с прилежащите лихви от 373,57 лв.
Като основателно съдът намира претендираното в полза
на дирекция ОДОП гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определен съгл. Чл.8 и чл.7,
ал.2 , т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1091 / хиляда и деветдесет и един/
лева.
Водим от горното и на основание чл.
160 от ДОПК Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Боната" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив , ул. Рогошко шосе № 36,
представлявано от И.Ф. против PA № Р-16001618005427-091 -001 /18.04.2019
г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 423/08.03.2019 г.
на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив относно допълнително начисленият през
м.06 и м.07/2018 г. ДДС в размер на размер на 18 307,87 лв. ведно с прилежащите
лихви от 373,57 лв.
ОСЪЖДА Боната"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив , ул. Рогошко шосе № 36,
представлявано от И.Ф. да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на
Национална агенция по приходите, сумата от 1091 / хиляда и деветдесет и един/
лева за осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: